Присъда по дело №134/2025 на Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №8/24.03.2025г. по НОХД №134/2025г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.

Представителя на РП Пловдив, ТО Първомай е повдигнал обвинение срещу
подсъдимия З. М. Б. от с.Малка Арда, общ. Баните, обл. Смолян и същият е предаден
на съд за извършено престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 вр.ал.1вр.чл.29,ал.1,б.“б“от
НК, а именно за това, че на неустановена дата през месец октомври 2020 година, в
град Асеновград, област Пловдивска, в условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл. 66 от НК, противозаконно е присвоил чужда движима вещ-товарен
автомобил марка МЕРЦЕДЕС 407Д, с регистрационен номер *, на стойност 3990,00
лева, собственост на К. С. Б. от **********, която е владеел.
В хода на разпоредителното заседание защитника на подс. Б. направи искане
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдимия изразява
желание да се възползва от тази процедура. Това искане на защитника беше уважено,
като след проведено разпоредително заседание, преди даване ход на съдебното
следствие на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371 от НПК и същия се
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. Б. се призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в
обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, така както е повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен
начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се е установила фактическа
обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предлага, предвид това, че производството се води по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372,
ал.4 от НПК, с оглед характеристичните данни на подсъдимия Б., както и наличието на
предишни осъждания, да му се определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК,
което да бъде определено в първоначален размер от четири години лишаване от
свобода, като спрямо него се приложи и предвидената в текста на чл.58а, ал.1 от НК
редукция и то се намали с една трета. С оглед предишните му осъждания и наложени
ефективни наказания, прокурора е на становище, че определеното наказание следва да
се изтърпи от подс. Б. при първоначален строг режим. По този начин прокурора, счита
че ще се изпълнят целите визирани в чл.36 от НК. Пледира подсъдимия да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски.
Защитника на подсъдимия Б., адв. П. П., по същество, счита делото за изяснено
от фактическа и правна страна. Правейки собствен прочит на събраните по делото
доказателства и давайки им различен анализ, той е на становище, че обвинението е
останало недоказано напълно, поради което подс. Б. следва да бъде признат за невинен
и оправдан. Алтернативно, се навеждат доводи за приложението на чл.9, ал.2 от НК,
което отново е основанието за оневиняването на подс. Б..
Подс. З. М. Б. макар и да се признава за виновен и да съжалява за случилото се,
моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр.
чл.372 ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по
обвинителния акт направено от страна на подсъдимия, направено в съдебно заседание,
1

дадените от него обяснения на досъдебното производство, показанията на свидетелите
К. С. Б., *, като взе предвид и заключението на вещото лице инж. * по назначената по
делото автооценъчна експертиза, писмените доказателства по делото, както и
приложените характеристична справка и справка за съдимост, и останалите
приложени по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият З. М. Б. е роден на 04.01.1993 г. в град Смолян, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, работещ като
дървосекач в гр. Чепеларе, с адрес по лична карта **********, понастоящем в ТПО –
Смолян, с ЕГН **********.
Подсъдимия З. М. Б. призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, които са следните:
Подсъдимия З. М. Б. е осъждан многократно за извършени от него
престъпления, най-вече такива по транспорта, като е търпял ефективно различни по
продължителност наказания лишаване от свобода. След излизането си от затвора,
подс. Б. се захванал с дърводобив, като често живеел на територията на гр. Чепеларе.
Във връзка с работата си подс. Б. познавал св. К. С. Б., който пък живеел в село
Здравец, община Лъки, област Пловдив.
Свидетелката Рени Жекова * живеела в гр. Асеновград, като към края на 2019 г.
притежавала товарен автомобил марка „МЕРЦЕДЕС 407Д“, с ДК№ *. / свидетелства за
регистрация Част І и ІІ № ********* листи и 47 от ДП/. Тъй като двигателя на МПС-
то бил блокиран, тя решила да го продаде. Св. К. Б. бил познат на съпруга на св. *,
като в един момент разбрал, че тя продава микробуса и решил да говори с нея за да го
закупи. Уговорката между двамата била, че ще прехвърлят официално автомобила на
името на св. Б. само ако той успее да го ремонтира, а в противен случай – ще го
бракуват. Св. Б. заплатил на св. * сумата от 500 лева и взел автомобила, заедно с
документите за него. В последствие св. Б. успял да го ремонтира и го привел в
движение, като между тях не били спазена уговорката за неговото официално
прехвърляне.
През месец юни 2020 г., в дома на св. Б. пристигнал подс. Б., като той поискал
да закупи микробуса „МЕРЦЕДЕС 407Д“. Св. Б. се съгласил, като двамата се
уговорили за цена от 3 500 лева. Освен това, св. Б. поел ангажимент по-късно да
свърже подс.Б. със св. *, като двамата да реализират прехвърлянето пред нотариус на
превозното средство. Подс. Б. оставил на св. Б. капаро в размер на 300 лева, като
получил автомобила, заедно с ключа и малкия талон за него. Относно останалата сума
до 3500лв., двамата се разбрали подс.Б. да изплати същата на две-три вноски. След
четири-пет месеца подс. Б. изпратил с пощенски запис на св. Б. още 200лв., след което
преустановил плащанията на останала сума по автомобила, както и спрял да отговаря
на обажданията му.
Междувременно, св. * потърсила св. Б., за да се разберат какво ще правят с
прехвърлянето на автомобила. Той я уведомил, че го е продал и се разбрали, да я
свърже с подсъдимия и да извършат прехвърлянето направо на негово име. Св. Б. дал
на св. * телефонния номер на подсъдимия и тя няколко пъти се свързвала с него, а той
от своя страна всеки път й обещавал да дойде до град Асеновград, за да извършат
прехвърлянето на автомобила. Въпреки дадените уверения, подс. Б. не изпълнил
обещанията си към св. *. При създалото се положение, св. * отново се свързала със св.
2

Б., уведомила го за случилото се, като поискала от него да й върне документите и
регистрационните табели на автомобила, за да може да го бракува. Св. Б. продължил
да търси подсъдимия по телефона, но отново не могъл да се свърже с него.
Междувременно, след като получил микробуса от св. Б., подсъдимият започнал
да го ползва по предназначение,като карал с него дърва и изрезки. В края на месец
септември 2020 г. обаче, ползваното от подс. Б. превозно средство паднало в дере
между селата Белев Дол и Боровица, обл.Смолян и се повредило сериозно. За да го
изкара от там, подс. Б. се свързал със свой познат – св. * от с. Оряховец, който имал
специализиран автомобил. Св. * отишъл на мястото на произшествието и помогнал на
подс. Б. да извадят автомобила от дерето. При неговото изваждане се установило, че
по същия има сериозни повреди. В последствие превозното средство било изтеглено
до с. Оряховец, общ. Баните. Подс. Б. не уведомил за случващото се св.Б., а решил да
продаде за скрап автомобила, като реализира и някаква печалба от това. За целта подс.
Б. помолил св. * да натовари микробуса „МЕРЦЕДЕС 407Д“ на неговия специализиран
автомобил с платформа, с който до го откарат после до гр. Асеновград. След
натоварването му, на неустановена дата през месец октомври 2020 г., двамата откарали
автомобила до град Асеновград, където по предварителна уговорка, подсъдимият го
продал за скрап във пункт стопанисван от фирма „Бодро 2010“ на св. *. При
предаването му подс. Б. обяснил на св. *, че автомобилът е закупен от него, но все
още се води регистриран на собственика му по документи. При това, св. * дал на подс.
Б. сумата от 500-600лв., малкия талон и регистрационните табели на автомобила, като
му заявил, че следва да му донесе по-късно големия талон на автомобила. Въпреки, че
поел ангажимент за това, подс. Б. не изпълни обещанието си.
След като продал автомобила на св. *, подсъдимият отишъл до дома на св. Б. в
село Здравец и оставил в двора му регистрационните табели и малкия талон на
автомобила. След като ги намерил там, св. Б. ги занесъл на св. *. Тя от своя страна
подала заявление до ПП и КАТ Пловдив, като на 11.11.2020г. регистрацията на
товарния автомобил марка „МЕРЦЕДЕС 407Д“, с ДК№ * била прекратена /писмени
доказателства листи 44 до 46 от ДП/.
За случая, на 30.09.2021г. св. Б. депозирал жалба в Районна прокуратура
Смолян. Въз основа на същата била образувана предварителна проверка възложена на
полицейските служители от РУ Мадан. Въз основа на резултатите от проверката, на
06.01.2022г. с постановление на Прокурор от РП Смолян било образувано ДП № 183-
2021/2022г. по описа на РУ Мадан водено с оглед извършено на неустановена дата
през 2020г. в с.Малка Арда, общ.Баните, престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
След извършване на съответните процесуално-следствени действия, със
заключително мнение от 04.04.2022г. на разследващия полицай, материалите по
образувано ДП № 183-2021/2022г. по описа на РУ Мадан, били изпратени на
основание чл.36, ал.1 от НПК, по компетентност на РП Пловдив, ТО Асеновград. След
приемането му на 17.05.2022г., същото било разпределено за наблюдение на прокурор
от РП Пловдив, ТО Първомай, като било заведено като ДП № 325/2022г. по описа на
РУ Асеновград.
На 10.01.2025г., по воденото ДП, спрямо подс. Б. било повдигнато ново
обвинение, във връзка с извършено от него през месец Октомври 2020г. престъпление
по чл.206, ал.3, вр. ал.1 вр.чл.29,ал. 1, б.“б“ от НК. При извършения непосредствено
след това разпит, обвиняемият представил писмени доказателства, установяващи, че
във връзка със закупения от св. Бонев микробус, на същия на 31.08.2024г. чрез Изи пей
на същия е била изпратено допълнително сумата от 400лв. /разписка но лист 192 от
3

ДП/.
В хода на разследването по делото била назначена и изготвена САвОЕ / на листи
от 76 до 84 от ДП/. От заключението на вещото лице инж. Владо Илиев се установява,
че към момента на извършване на деянието-месец Октомври 2020г. пазарната
стойност на товарен автомобил марка „МЕРЦЕДЕС 407Д“, с ДК№ * възлиза на сумата
от 3990лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по
делото и на досъдебното производство, гласни и писмени доказателства, както и
събраните в хода на съкратеното съдебно следствие писмени доказателства. Тя се
подкрепя и направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния
акт, като същото си кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, с
обясненията дадени от него в хода на досъдебното производство, с показанията на
свидетелите и с писмените доказателства събрани по делото, както и от изготвеното
по делото заключението по назначената експертиза, което съдът възприема като
обективно, пълно и точно и от писмените доказателства, прочетени на основание
чл.283 от НПК, както си кореспондират със събраните по делото и надлежно
приобщените към доказателствения материал – характеристична справка, справка за
съдимост и др. писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство, като свидетели К. С. Б., * тъй като показанията им са логични и
достоверни, като те взаимно се допълват и в тях не личи стремеж към изопачаване на
обективната действителност.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по назначената стоково
оценъчна експертиза, като пълно, точно и обективно.
По отношение на дадените от страна на подс. Б. обяснения в хода на
досъдебното производство следва да се отбележи, че същите не опровергават в
никаква степен възприетата от съда фактическа обстановка. От неговите обяснения се
установява именно това, че микробуса е бил отчужден без знанието св.Б. и св. *, като
това е станало единствено по усмотрението на подс. Б.. Това, че след сделката със св.
Б., на подс. Б. са били предадени владението над автомобила, ведно с ключовете и
малкия регистрационен талон, не са обстоятелства, които да водят до извода, че
владелеца е станал и собственик на моторното превозно средство. Причина за това е
основно факта, че подс. Б. не е изпълнил задължението си да изплати цялата стойност
на закупеното от него МПС. В тази насока направените възражения от страна на
защитата за несъставомерност на деянието се явяват неоснователни. Именно поради
това, че собственик на вещта е продължавала да се води св. Рени *, то за същата е
станало и възможно на 11.11.2020г. да подаде заявление за регистрацията на
превозното средство.

От правна страна:
Подсъдимият З. М. Б. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл.206, ал.3,пр.2 вр.ал.1 вр.чл.29,ал. 1, б.“б“ от НК, а именно за
това, че на неустановена дата през месец октомври 2020г., в град Асеновград, област
Пловдивска, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ – товарен автомобил марка
4

МЕРЦЕДЕС 407Д, с ДК№*, на стойност 3990,00 лева, собственост на К. С. Б. от
**********, която е владеел.
По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото се установи, че към месец Юни товарен
автомобил марка „МЕРЦЕДЕС 407Д“, с ДК№ * макар и по документи да се е водел
собственост на св. Рени *, то фактически съобразно тяхната уговорка е бил
правомерно във владение на св. К. Б.. Безспорно по делото се установи и това, че на
неустановена дата през месец Юни 2020г. в с. Здравец, обл. Пловдивска е имало
среща между св. К. Б. и подс. З.в Б.. В хода на същата, между двамата се е стигнало
да сключване на сделка по силата на която, св. Б. е продал на подс. Б. товарен
автомобил марка „МЕРЦЕДЕС 407Д“, с ДК№ * за сумата 3500лв. Въз основа на
същата, св.Б. е предал във владение на подс. Б. посочения по-горе микробус. Предвид
факта, че сключената между св.Б. и подс. Б. е била с отлагателно условие-до
изплащане на всички вноски по сделката, то няма как да се приеме, че към момент
подс. Б. е станал собственик на цялата вещ. До самото отчуждаване, автомобила е бил
съхраняван и се е ползвал от подс. Б.. Безспорно по делото се установи, че през месец
Октомври 2020г. подс. Б. се е разпоредил с автомобила на св. Б., като на практика го
закарал в пункта на св. * и го е предал за старо желязо. С тези свои действия свързани
с натоварване на автомобила, неговото транспортиране и разтоварване, както и
последващо предаване в пункта, които всички по същество представляват
разпореждания с превозното средство от страна на подс. Б., с това той е присвоил така
връченото МПС, като и фактически е осъществил състава на престъплението по
чл.206, ал.1 от НК, а именно обсебване.
По отношение на подс. З. М. Б. се установява, че престъплението е осъществено
при наличие и на квалифициращите признаци по чл.206, ал.3,пр.2 вр. ал.1 вр.чл.29,ал.
1, б.“б“ от НК, т.е. в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
Видно от събраните по делото доказателства, до момента по отношение на
подс. Б. има постановени и влезли в сила множество присъди и определения за
одобрени споразумения, с които той е бил признат за виновен в извършване на
умишлени престъпления от общ характер, част от тях и тежки, които обуславят
множество осъждания. От значение за квалификацията по чл.29, ал.1, б.“б“ от
НК,предмет на деянието по делото, се явява следните две негови осъждания:
С Определение от 27.10.2016 г. по НОХД №736/2016 г. по описа на Районен съд
– Смолян, е било одобрено споразумение, с което подс.Б. е бил признат за виновен в
това, че на 23.10.2016г. е осъществил изпълнителните деяния на престъпленията по чл.
343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което при условията на чл.23,
ал.1 от НК, му е било наложено общо най-тежко наказание измежду тези определени
за всяко едно престъпление, а именно „лишаване от свобода“ в размер на седем
месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и наказание „Глоба“
в размер на 400лв. Определението е влязло в сила 27.10.2016 г. Наказанието
„лишаване от свобода“ е било изтърпяно на 13.04.2017 г.
С определение от 16.05.2019 г. по НОХД №66/2019 г. по описа на Районен съд-
Чепеларе, е било одобрено споразумение, с което подс.Б. е бил признат за виновен в
това, че на 18.01.2019г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.
343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за което му е било наложено наказание „лишаване от
5

свобода“ в размер на десет месеца. На основание чл.57, ал.1,т.1 от ЗИНЗС е било
постановено то да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Определението е
влязло в сила на 16.05.2019г. Наказанието „лишаване от свобода“ е било изтърпяно на
10.02.2020 г.
Деянието включено в престъплението обсебване, предмет на настоящето
наказателно производство, е било осъществено от подс. Б. през месец Октомври 2020г.
т.е. преди изтичане на предвидения в чл.30, ал.1 от НК 5-годишен срок от изтърпяване
на наложените две ефективни наказания „лишаване от свобода“ по посочените две
осъждания, касаещи извършени от него умишлени престъпления от общ
характер.Предвид и което, съдът квалифицира извършеното от подс. Б. и приложи
разпоредбата на по чл.206, ал.3,пр.2 вр. ал.1 вр.чл.29,ал. 1, б.“б“ от НК, като същия
беше признат за виновен в извършването му.
Стойността на присвоената вещ е сумата от 3990,00 лв., установена посредством
заключението на авто-оценъчната експертиза.
От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасният характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението се коренят в
желанието му да се облагодетелства по непозволен начин, неговия нисък морал и
правна култура, както и в незачитане на установения в страната правов ред.

По наказанието:
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.372 ал.4 от НПК, предвид императивноста на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, определи наказанието за извършеното от подс. Б. престъпление
при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, съобразно правилата визирани в чл.58а от НК.
При това взе предвид степента на обществената опасност на престъплението
обсебване – висока, с оглед обществените отношения, които засяга,
разпространеността и последиците от същото, и степента на обществената опасност на
извършителя – също висока, и като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства – това, че макар и де е отчуждил превозното средство, той все пак е
платил на св. Банев част от цената му, а именно сумата от 900лв., това , че все пак той
е оказал пълно съдействие на разследващите с оглед документиране на престъпната му
дейност, като взе предвид семейното и материално му положение на подсъдимия, като
отчете и продължилото във времето досъдебно производство, което е повече от четири
години и половина, вина за което няма подс. Б., като отчете и отегчаващите
отговорността обстоятелства-лошите характеристични данни и множеството
предишни осъждания, невлияещи на квалификацията, предимно и най-вече за
извършени престъпления по транспорта и такива свързани с управление на МПС, част
от които в нетрезво състояние, обосноваващи и извода, че при подсъдимия е налице
трайна тенденция към извършване на умишлени престъпления свързани с нарушаване
правилата предвидени в ЗДвП, доказващи, че той с поведението си, макар, че вече е
изтърпявал значителни като размери наказания “Лишаване от свобода”, до момента не
е показал, че се е поправил, предвид и обстоятелството, че производството по делото
се гледа при условията на чл.372,ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, счете, че за извършеното
престъпление по чл.206, ал.3,пр.2 от НК, на подсъдимият Б. следва да се определи
наказание при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55,ал.1, т.1 от НК, което да бъде
6

„Лишаване от свобода” в размер на една година и четири месеца. В случая безспорно
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като и най-лекото
предвидено в закона в случая наказание „Лишаване от свобода”, което може да се
наложи на подс. Б., би се явило несъразмерно тежко. За този си извод съдът се
съобрази с текста на чл.54, ал.1 от НК, като стигна до извода, че ако на Б. се определи
наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, то минималното предвидено в закона
наказание следва да бъде в размер на три години „Лишаване от свобода”, което с оглед
извършено деяние и неговата личност, както и изминалото време, макар и
възможността за редукция с една трета на наказанието съгласно чл.58а от НК, би се
оказало несъразмерно тежко. Тъй като съдът определи наказанието спрямо подс. Б., то
предвид разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, счете, че не следва да прилагат и
кумулативно предвидените в текста на чл.206, ал.3 от НК по-леки наказания, които са
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото
имущество на виновния.
При преценка на начина на изтърпяване на така определеното наказание в
размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, съдът взе предвид
текста на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, който е неприложим и счете, че
изпълнението на същото следва да бъде ефективно. Съобразно разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража,
съдът постанови така наложеното наказание “лишаване от свобода” да се изтърпи от
подсъдимият при първоначален „строг“ режим тъй като подс. Б. се явява рецидивист
по смисъла на ЗИНЗС.
С оглед изхода делото, съдът осъди подс. З. М. Б. да заплати в полза на
държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 234.00 лв.,
представляваща разноски по водене на делото.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	8
Дата:	24 март 2025 г. (в сила от 9 април 2025 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Шейтанов

Дело:	20255310200134
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 февруари 2025 г.

Присъда по дело №134/2025 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите