№ 686
гр. Русе , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520100709 по описа за 2021 година
В.Т. – управител на „Фирмата 88“ ЕООД заявява, че през 2018г. и началото на 2019г.,
представляваното от него дружество продало и доставило на „Катон 2012“ ЕООД множество
артикули, съставляващи резервни части и аксесоари за товарни автомобили, за което издало
седем фактури:
фактура №12815/31.01.2018г. за 582.50 лева;
фактура №13625/31.07.2018г. за 1456.51 лева;
фактура №13759/31.08.2018г. за 1009.99 лева;
фактура №13911/29.09.2018г. за 126.01 лева;
фактура №14068/31.10.2018г. за 865.02 лева;
фактура №14194/30.11.2018г. за 511 лева;
фактура №14570/28.02.2019г. за 502.01 лева.
Пояснява, че фактурите са получени от представител на „Катон 2012“ ЕООД и не са
оспорени. Контрагентите не уговорили разсрочено плащане на дължимите суми. Купувачът
заплатил по-голяма част от цената по първата фактура, но не погасил остатъка от 24.81 лева.
Поддържа, че въпреки многократно проведените разговори, до настоящия момент
ответникът не е погасил задължението си и не е заплатил продажната цена, обективирана в
посочените фактури.
Предвид забавеното изпълнение, счита че купувачът дължи лихва за забава в размер
на 1064.66 лева за периода от падежа на всяко задължение до 01.02.2021г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Катон – 2012“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Петрохан“№88, вх.3, ет.1,
представлявано от управителя А.И.А. да заплати на „Фирмата 88“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Едуард Винтер“№4, вх.1, ет.5, ап.13
1
представлявано от управителя В.В.Т. сумите: 4495.35 лева – сбор от неплатена цена на
закупени резервни части и аксесоари за товарни автомобили по фактури:
№12815/31.01.2018г. – 24.81 лева; №13625/31.07.2018г. - 1456.51 лева; №13759/31.08.2018г.
- 1009.99 лева; №13911/29.09.2018г. - 126.01 лева; №14068/31.10.2018г. - 865.02 лева;
№14194/30.11.2018г. - 511 лева; №14570/28.02.2019г. - 502.01 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.02.2021г. до окончателното й изплащане; 1064.66
лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 01.02.2021г.
Претендира направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Катон - 2012“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно частичната неоснователност на ищцовите
претенции.
Признава, че не е заплатил остатъка по фактура №12815/31.01.2018г. – 24.81 лева.
Твърди, че не е поръчвал, респективно не е получил стоките, визирани в останалите
шест фактури. Поддържа, че тези фактури не са осчетоводени и не фигурират в дневниците
за покупки, съответно не е ползвал данъчен кредит за тях.
Пояснява, че в края на 2019г. ищецът предявил аналогични претенции. По
образуваното ЧГД №311/2020г., Районен съд – Русе допуснал обезпечение на бъдещ иск,
чрез налагане запор на банкови сметки на „Катон - 2012“ ЕООД. Въз основа
обезпечителната заповед, „Фирмата 88“ ЕООД образувало изпълнително дело №114/2020г.
по описа на ЧСИ с рег.№914. След справки в счетоводствата на двете дружества,
категорично било установено, че ответникът не е получил стоките по фактурите.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
претенциите като неоснователни.
Съобразявайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
„Фирмата 88“ ЕООД и „Катон 2012“ ЕООД са обвързани от облигационна връзка
основана на договор за продажба на стоки.
На 31.01.2018г. ищецът продал и доставил на ответника стоки, визирани във фактура
№12815/31.01.2018г. на стойност 582.50 лева. Ищецът признава, че по-голяма част от
задължението е погасено, но до настоящия момент не е заплатен остатъка от 24.81 лева,
факт, който ответникът не оспорва.
Приложени са:
фактура №13625/31.07.2018г. за стоки на стойност 1456.51 лева;
фактура №13759/31.08.2018г. за стоки на стойност 1009.99 лева;
фактура №13911/29.09.2018г. за стоки на стойност 126.01 лева;
фактура №14068/31.10.2018г. за стоки на стойност 865.02 лева;
фактура №14194/30.11.2018г. за стоки на стойност 511 лева;
фактура №14570/28.02.2019г. за стоки на стойност 502.01 лева и
експедиционни листи, издадени в периода 04.01.2018г. - 13.02.2019г.
Документи не са подписани от представител на получателя - „Катон 2012“ ЕООД.
От email адрес **********@***.** на email адрес ************@***.**, в периода
2
31.01.2018г. – 01.03.2019г. са изпратени 8 прикачени файла, с наименования „Катон.pdf“.
През м.декември 2019г. ищецът отправил покана за доброволно изпълнение, в която
конкретизирал задължението на ответника, основано на договор за продажба, обективиран в
процесните фактури и предоставил срок за погасяването му.
На 19.09.2019г. Катон 2012“ ЕООД превело по сметка на „Фирмата 88“ ЕООД 3000
лева. В платежното нареждане е посочено основание за извършеното плащане – „плащане
по фактура“.
По искане на страните е възложена и приета съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно и компетентно. След извършена проверка в
счетоводствата на двете дружества, вещото лице е констатирало, че фактури
№13625/31.07.2018г.; №13759/31.08.2018г.; №13911/29.09.2018г.; №14068/31.10.2018г.;
№14194/30.11.2018г. и №14570/28.02.2019г. не са осчетоводени от ответника и „Катон 2012“
ЕООД не е ползвало данъчен кредит. Установено е, че със сумата 3000 лева, преведена на
19.09.2019г. по банкова сметка на „Фирмата 88“ ЕООД, ответникът е погасил задължения за
периода 30.11.2016г. – 29.12.2017г. и по-голяма част от цената на стоките по фактура
№12815/31.01.2018г.
Според справка с изх.№8449/05.04.2021г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис –
Русе процесните фактури са включени в дневниците за покупки на „Катон – 2012“ ЕООД
през съответните периоди. В изисканите от НАП дневници-покупки на ответното дружество
фактурите не фигурират. От последваща справка с изх.№17774/22.07.2021г. по описа на ТД
на НАП – Варна, офис – Русе е видно, че фактури №13625/31.07.2018г.;
№13759/31.08.2018г.; №13911/29.09.2018г.; №14068/31.10.2018г.; №14194/30.11.2018г. и
№14570/28.02.2019г. не са включени в дневниците за покупки на „Катон 2012“ ЕООД.
За изясняване релевантни за спора факти е допуснат разпита на АНЖ. Т. Г. и Р. МЛ.
В..
А.Г. заявява, че има счетоводна къща и от няколко години осъществява счетоводното
обслужване на „Катон 2012“ ЕООД. Твърди, че спорните фактури не са и предоставяни,
респективно не са осчетоводени. Във връзка с възникналия спор, през 2020г. извършила
проверка в НАП и констатирала, че и там няма информация за тях.
Р.В. – продавач – консултант във „Фирмата 88“ ЕООД твърди, че приетите по делото
експедиционни листи са издадени и подписани от него. Поддържа, че лично е предал
стоките, визирани в експедиционните листи, на представляващия ответното дружество -
Ангел Ангелов или лице изпратено от него. Пояснява, че страните по делото поддържат
търговски отношения и са изградили следната практика: продавачът („Фирмата 88“ ЕООД)
изписвал чрез програмен продукт заявените от ответното дружество части и ги предавал на
купувача или негов представител. В края на всеки месец, ищецът издавал фактури за
доставените стоки.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.327 ТЗ, вр. чл.79 и
чл.86 ЗЗД.
3
По иска с правно основание чл.327 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД:
Търговската продажба е консенсуален, неформален договор. За сключването му е
достатъчно да се постигне съгласие между страните относно основните елементи на
продажбата – предмета и цената, и от този момент те са обвързани и дължат определените
според съдържанието на договора престации. Предаването на вещта от продавача на
купувача и плащането на цената са действия в изпълнение на вече сключения договор.
В случая ищецът установи сключения с ответника договор за търговска продажба на
резервни части и аксесоари за товарни автомобили, визирани в оспорваните фактури, които
съдържат съществените елементи на договора. Данни за това се съдържат в показанията на
Р.В., който твърди, че лично е предал стоките, заявени от „Катон 2012“ ЕООД, на
управителя на ответното дружество или лице, изпратено от него. Свидетелят обяснява
неформалните действия по доставка на частите и фактурирането им, основани на
съществуващите между търговците отношения. Индиция за наличието тези неформални
отношения и трайно установената практика между двете дружества е фактура
№12815/31.01.2018г. и експедиционните листи към нея, които не са оспорени от ответника и
по която фактура е извършено плащане.
Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, ако не е уговорено
друго. В представените по делото фактури е вписан падежа на задължението. Ответникът не
установи (и не твърди), че е заплатил цената на доставените стоки.
Неизяснен е въпросът защо процесните фактури не са били осчетоводени от
ответното дружество, но това може да се дължи на множество причини. Доколкото
вписването на фактурите в счетоводството на купувача е волеви акт на търговеца,
неосчетоводяването на документите не е обстоятелство, което може да се противопостави на
ищеца, след като последният е доказал сключеният договор и предаването на вещите на
оправомощено за това лице.
Процесните вземания за заплащане цената на стоките по фактурите се дължат не
заради вписването им в книгите на длъжника, а поради надлежното осъществяване
фактическия състав на продажбеното правоотношение – действителната доставка на
посочените в тях части и аксесоари за товарни автомобили. Без значение е, че останалите
шест фактури не са вписани в дневниците за покупки по ДДС, водени от „Катон 2012“
ЕООД. Предвид установеното със свидетелски показания действително предаване на
стоките на купувача, съдът намира за установено възникване вземането на „Фирмата 88“
ЕООД към „Катон 2012“ ЕООД по тези фактури, които не са включени в дневника за
покупки на длъжника.
С оглед изложените съображения съдът намира искът за основателен и доказан.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Във всяка от фактурите е посочен падеж, на който задължението става изискуемо и
при неплащане купувачът изпада в забава. Неизпълнението на задължението за заплащане
цената на получената стока е правопораждащ факт за отговорността на длъжника. На
основание чл.86 ЗЗД последният дължи мораторна лихва за просроченото парично
задължение за периода на забавата. В конкретния случай, ищецът претендира 1064.66 лева
4
лихва за периода от падежа на всяко задължение до 01.02.2021г., която претенция е
установена по размер (лист 15 – 21) и следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените по делото разноски в размер на 1321 лева (списък по чл.80 ГПК).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КАТОН – 2012“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Петрохан“№88, вх.3, ет.1, представлявано от управителя А.И.А. да
заплати на „ФИРМАТА 88“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“Едуард Винтер“№4, вх.1, ет.5, ап.13 представлявано от управителя В.В.Т.
сумите: 4495.35 лева – сбор от неплатена цена на закупени резервни части и аксесоари за
товарни автомобили по фактури: №12815/31.01.2018г. – 24.81 лева; №13625/31.07.2018г. -
1456.51 лева; №13759/31.08.2018г. - 1009.99 лева; №13911/29.09.2018г. - 126.01 лева;
№14068/31.10.2018г. - 865.02 лева; №14194/30.11.2018г. - 511 лева; №14570/28.02.2019г. -
502.01 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2021г. до
окончателното й изплащане; 1064.66 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко
задължение до 01.02.2021г. и 1321 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5