Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 29.07.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Татяна Щерева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9388 по описа за 2018год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Г.А. срещу З. „Б.И.“ АД обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на сума в размер на 90000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11,07,2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, сума в размер на 500,00лв., законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 21,06,2018 г. до
10,07,2018г., сума в размер на 1014,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11,07,2018г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на
19,44лв., законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от
03,05,2018г. до 10,07,2018 г., възникнали по повод настъпило на 29,04,2018 г.
ПТП.
Излагат се
съображения, че на 29,04,2018г., около 14,15часа по път I-7 км 76+650, в
района на с. Венец, обл. „Шумен“ настъпва ПТП между
лек автомобил „Рено Туинго“, рег. №********, управляван от А.Х.С.и товарен автомобил
„Форд Транзит“, рег. № ********, управляван от Д. И.А.. Произшествието
настъпило по вина на водача на лек автомобил „Рено Туинго“. Вследствие на
произшествието пострадал ищецът, който бил пътник в товарен автомобил „Форд
Транзит“. Той претърпял телесни увреждания, които от своя страна довели до
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Поддържа
да са реализирани имуществени
вреди-разходи за медикаменти също подлежащи на обезщетение. Навеждат се доводи,
че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответното
дружество, като пред него е била предявена претенция за изплащане на обезщетение,
но от застрахователя не е определено и изплатено такова.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът –З.Б.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва иска по основание и размер. Поддържа да не е
осъществено виновно противоправно деяние. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е пътувал без поставен
предпазен колан. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на
претендираното обезщетение, с оглед претърпените от ищеца телесни увреждания.
Съобразно изложеното е заявено
становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства -констативен
протокол рег.№2018-1038-219/29,04,2018год. на ПП ОД МВР Шумен се установява реализирано
ПТП на 29,04,2018год. с участието на МПС
лек автомобил „Рено Туинго“, рег. №********, управляван от А.Х.С.и лек
автомобил „Форд Транзит“, рег. № ********, управляван от Д. И.А., при което е
пострадал С. А..
За установено по делото съдът намира наличието на
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност за водача на МПС Рено с ответното дружество за релевирания период.
В този смисъл постановено определение по чл.146 от ГПК в с.з. от 07,02,2019год.
От заключението на изслушаната по делото съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието по делото, се
установява механизмът на ПТП, а именно: Процесното ПТП е настъпило на главен път І-7 свързващ
с. Венец и с. Изгрев, на прав пътен участък. Път І - 7 се състои от едно платно
и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока
има по една пътна лента. Произшествието е настъпило в светлата част от
денонощието с добра метеорологична видимост. В района на ПТП няма поставени
пътни знаци. Процесният автомобил „Форд” се е движел по път І – 7, в дясната пътна лента,
с посока от с.Венец към с. Изгрев, със скорост на движение 63 км/ч.
Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в същото време, в насрещната
пътна лента и в обратната му посока, се е движил процесния л.а. Рено. Преди да
се разминат двата автомобила, водачът на лек автомобил Рено е отклонил управлявания от него автомобил
вляво, при което е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение, като
е достигнал с предната си част на 1 м от левия край на платното за движение за
посоката му и се е реализирало ПТП. Лек
автомобил Рено с предната си дясна част челно, се е ударил в предната дясна
част на т.а. Форд. Вследствие на удара, задната част на т.а. Форд се е
завъртяла на ляво, като автомобила се е установил в близост да мястото на
удара, напречно на пътя. След удара МПС Рено е изтласкано от по - тежкия автомобил
Форд в посока, обратна на първоначалната му посока, движейки се под ъгъл спрямо
пътя, е напуснал платното за движение, установявайки се на 5 м извън него.
Причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на
лек автомобил Рено със системите за
управление на автомобила, който е отклонил автомобила вляво и е навлязъл в лентата за насрещно
движение.Скоростта на движение на лек автомобил Рено преди ПТП е 55км.ч., а на
товарен автомобил Форд-63км.ч.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: съчетана травма на глава, долен и горен крайник, а именно:
-
разкъсно-контузна рана на върха на носа и носното крило вляво;
-
Закрита фрактура на латералния (външния) глезен -ляв долен крайник;
- Луксация на лявата лакътна става;
Пострадалият е бил
хоспитализиран в болнично заведение в специализирана клиника по ортопедия на
МБАЛ - Шумен. Най-тежката травма- фрактурата на външния глезен на левия крак е
лекувана навременно и адекватно - с оперативно наместване на костните фрагменти
и стабилизирането им с поставяне на имплант - заключваща плака с 8 винта.
Следоперативно е поставена гипсова шина за 30 дни и са дадени указания за
ненатоварване на крака за 90 дни. Луксацията/навяхването на лявата лакътна
става е стабилизирано с гипсова шина за 12 дни, а по отношение на разкъсно-контузната рана на носа е предприето опресняване
на краищата на раната и последващо зашиване с предписание за свалянето на
конците на 10-ия ден.
Описаните травматични увреждания са били с висок интензитет на болката до хоспитализиране
на пострадалия по спешност, след което болките са били умерени с изостряния
следоперативно и при опит да се натовари левия долен крайник. В срок до 3-ия
месец болките са със затихващ характер.
Липсват данни за проведена рехабилитация на глезенната и лакътната стави
след свалянето на гипсовите шини. Възстановителния период за фрактурата на външния глезен е до 4 месеца,
като тук се включва поне 1 курс рехабилитация. Луксацията на лакътната става предполага
възстановителен период - до 1 месец, разкъсно-контузната рана на носа предполага възстановяване до 15 дни. Всички травматични увреждания имат
благоприятна прогноза за пълно възстановяване.
Извършените разходи, за които по делото са представени документи са за закупуване на имплант и винтове и са
били необходими за оперативното лечение на лявата фибула на ищеца в областта на
глезена.
Изложено е становище с оглед характера на получените травматични увреждания
пострадалият да е бил без поставен предпазен колан, а травмите са в резултат от
наличие на свободно тяло в купето на автомобила подвластно на инерционните сили
на реализираният челен удар. При правилно
поставен предпазен колан не би била получена разкъсно-контузната
рана на носа, показателна за наличие на обхват на лицевата част на главата да
достигне до твърди части от интериора на купето, като и луксацията/навяхването
на лявата лакътна става, предполагаща изпъване на цялата ръка като неволеви рефлекс
за предпазване от удар.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля С. А., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК,
от които се установяват неимуществените вреди.
По делото са представени фактура №
**********/03,05,2018год. за сума в размер на 1014,00лв.-медицинско изделие, с
приложена разписка за извършено
плащане от 30,04,2018год.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото
доказателствен материал съдът намира да е осъществено виновно противоправно деяние от водача на МПС-Рено,
модел Туинго съобразно чл.20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно, който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Налице е и нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗДВП
вменяващ задължение на водачите при разминаване на
насрещно движещите се пътни превозни
средства да
осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни
средства.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното З.Д.за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат пред
вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В постановени по реда на чл. 290 и сл.
ГПК редица
решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на
увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 35000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази
характера на причинените физически увреждания- разкъсно-контузна рана на върха на
носа и носното крило вляво; закрита фрактура на латералния (външния)
глезен на ляв долен крайник, луксация на
лявата лакътна става, причинили на
пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, общият
възстановителен период от около 4
месеца, възрастта на пострадалото лице/37години
към датата на ПТП, активна трудоспособна възраст препятствана по причина на
произшествието/, извършената оперативна интервенция за наместване на фрактурата
на лявата глезенна става и необходимостта от оперативно изваждане на
имплантите, обстоятелството, че пострадалия се е нуждаел от чужда помощ за период
от около 3месеца, / установено и от свидетелските показания/, фактът, че за
период от 12дни е бил с поставена гипсова
шина на лакътната става, като едновременното ограничение в горен ляв и
долен ляв крайник повишава интензитета на претърпените неудобства. Следва да
бъде отчетено и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения- /при всички случай
претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално отражение върху
пострадалия/. Същевременно, настоящия състав съобрази факта, че прогнозата за
всички травматични увреждания е благоприятна, няма данни за функционален дефицит и инвалидизация на
крайниците, а свидетелските показания сочат на адекватно справяне с преживения
стрес от ПТП.
Основателно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД, с оглед становището на
СМЕ ищецът да е бил без поставен колан. За определяне степента на съпричиняване
съдът съобрази, че при поставен
предпазен колан не би била реализирана разкъсно-контузната рана
в областта на носа. Съдът не споделя
становището на СМЕ при поставен колан да не би била получена луксацията
на лакътната става, с оглед механизма на получаване на увредата- изпъване на цялата ръка като неволеви рефлекс за предпазване от удар. Ползването на
колан не предполага автоматично липса на волевия рефлекс още повече, че при
ползване на колан горните крайници също са свободни като коланът преимуществено
ограничава движенията на снагата. В тази част възражението за съпричиняване съдът
намира за недоказано при условията на чл.154 ГПК. Така установеното съпричиняване, с оглед характера на травмите, които биха били избегнати съдът
определя в размер на 10%. Ето защо дължимото обезщетение за неимуществени вреди
е в размер на е 31500,00лв.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 21,06,2018год. е дължима от 22,09,2018год. до
изплащане на вземането.
По претенцията за имуществени вреди в общ размер от 1014,00лв.:
Установи се че в резултат на осъщественото противоправно деяние ПТП от 29,04,2018год.,
за ищеца са възникнали имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение и мед.услуги, които са в причинна
връзка с ПТП. Същите подлежат на обезщетяване в пълния заявен размер, тъй като
по делото са представени доказателства за извършването им, а от СМЕ се установи
да са били необходими. С оглед приетото съпричиняване в размер на 10% се дължи
обезщетение в размер на 912,60лв.
Неоснователни са претенциите на ищеца за заплащане
на законна лихва от 21,06,2018год.,
респективно 03,05,2018год., с оглед дължимостта на обезщетение за забава
съобразно чл.497 от КЗ.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал.2 от ГПК. Разноските са поети от бюджета на
съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 1443,50лв.,
от които –1296,50лв. д.т. и 147,00лв. от общо 420,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 2619,19лв. от които 115,20лв.-в.л. от
180,00лв. и 2503,99лв. с ДДС-адв.възнаграждение. /възражението на ищеца по
чл.78, ал.5 от ГПК- за прекомерност на адв.хонорар за ответника е основателно,
с оглед фактическа и правна сложност на делото, вид извършени процесуални
действия и брой съдебни заседания, поради което определя адв. възнаграждение в
размер на 3260,42лв. съобразно чл.7,
ал.2 от НМРАВ и цената на исковата претенция. Съобразно отхвърлената част се
дължи 2086,66лв., върху която с оглед данни за регистрация по ЗДДС се начислява
20% ДДС -417,33лв./
На осн.чл.38,
ал.2 от ЗА на адвокат Н. Н.Д. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер
на 1141,14лв. от общия размер-3260,42лв. Върху дължимото възнаграждение с оглед
данните за регистрация по ЗДДС се начислява ДДС в размер на 20% /228,22лв./ или
общото възнаграждение е 1369,36лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление:*** да заплати на С. Г. А., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
офис 2 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от
31500 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 29.04.2018г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 22,09,2018год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 31500,00лв. до пълния
предявен размер от 90000,00лв. и за законна лихва считано от 21,06,2018год. до
21,09,2018год. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление:*** да заплати на С. Г. А., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
офис 2 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от
912,60лв., представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди по повод възникнало на 29.04.2018г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 22,09,2018год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 912,60лв. до пълния
предявен размер от 1014,00лв. и за законна лихва считано от 03,05,2018год. до
21,09,2018год. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1443,50лв.–
разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление:*** да заплати на адвокат Н. Н.Д.
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 1369,36лв.
- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Г. А., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
офис 2 да заплати на З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на управление:*** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 2619,19лв.
-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: