№ 21
гр. Ямбол, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Търговско
дело № 20222300900036 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД“
ЕООД гр.София против ответника „ТОП ТРАНС ИНВЕСТ“ ЕООД гр.Ямбол, с която се
желае съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 41 976,72 лв., представляваща
неизплатени задължения по договор за консултантски услуги, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за консултантски услуги от
20.10.2021 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника необходимата помощ,
изразяваща се в осигуряване на информация, посредничество, помощ при събиране и
оформяне на необходимата документация и помощ при преговорите с Банките, посочени в
договора с цел сключване на договор за кредит, финансиране, рефинансиране или
преструктуриране на кредит. В резултат на изпълнените от ищеца задължения по договора,
ответното дружество е получило кредитиране в размер на 210 000 лв., както и лизингово
финансиране в размер на 81 505 лв. Въпреки това и след направени опити да се осъществи
контакт за извършване на плащане, такъв не е осъществен с ответника и същият не е
изпълнил своето задължение по договора да заплати на ищеца възнаграждение в размер 41
976,72 лв. с ДДС така, както е договорено - възнаграждение в размер на 12 % полученото
кредитиране и финансиране. Поискано е заплащане на направените по делото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се
оспорва предявения иск като неоснователен и се желае отхвърлянето му и присъждане на
разноските. Ответникът не оспорва сключването на договора между страните, но твърди, че
не е получил изпълнение от страна на ищеца. Дружеството ищец не е консултирало и
съдействало на ответника пред нито една банка.
1
На основание чл.193 от ГПК е спорен констативен протокол от 10.11.2021 г. - този
протокол не подписван от ответника. В тази връзка ищецът заяви, че ще се ползва от
оспореното доказателство и съдът откри производство по чл.193 от ГПК като бе указано, че
доказателствената тежест се носи от оспорващата страна-ответник.
В с.з. ищецът редовно призован не изпраща законен представител, но чрез своя
адвокат пълномощник поддържа предявения иск.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание не изпраща законен или
процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между страните не е спорно сключването на договор за консултантски услуги на
20.10.2021 г. и обстоятелството се потвърждава от представянето на този договор по делото.
Договорът за консултантски услуги е сключен между „Топ Транс Инвест“ ЕООД и П.Д.Т.,
двамата възложители като търговското дружество и физическото лице действат заедно и
поотделно, като всяко едно поотделно и/или всички заедно обладават правата и
задълженията визирани в договора в това им качество. Договорът е сключен и от П.Д.Т. в
качеството му на поръчител на възложителя за задълженията му за заплащане по настоящия
договор, тримата като страна възложител и от друга страна „ЕН ТЕ ЕМ Трейд“ ЕООД като
консултант по договора. Съгласно договора за консултантски услуги, неговият предмет е
възложеното от възложителя консултиране и/или посредничене от страна на консултанта с
цел осигуряване сключване на някоя от следните сделки: договор за кредит, финансиране,
преструктуриране на кредит с някоя от изброени банки, фондове или финансови
институции, които не са изброени изчерпателно. Съгласно т.1.2 възложителят дължи на
консултанта възнаграждение, само ако е сключил, която и да било от сделките, визирани в
предмета на договора, а самото възнаграждение е определено по чл.4 от договора, което е в
размер на 10 % без ДДС върху общата стойност на всеки един сключен отделен
кредит/всяка една сделка сключена с някоя от банките.
Представен е сключения към договора за консултантски услуги от 20.10.2021 г. анекс
№ 1/14.12.2021 г., с който страните се договарят, че възнаграждението по чл.4 от договора се
променя на 12 % без ДДС, ако възложителят усвои средства в банка ДСК ЕАД.
За удостоверяване на обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора,
ищецът консултант по него е представил разпечатки от информация за активни кредити от
ЦКР за „Топ Транс Инвест“ ЕООД, в която е вписано: кредитна линия 210 000 и финансов
лизинг 81 505. Ищецът е представил издадената от него проформа фактура № 108/27.07.2022
г., по която същият е в качеството на доставчик, а получател е ответника „Топ Транс
Инвест“ ЕООД с основание „по договор“ за сумата 34 980.60 лв. без ДДС и 41976.72 лв. с
ДДС.
За същите обстоятелства, а именно изпълнил ли е ищеца задълженията си по договор
за консултантски услуги по негово искане по делото бе назначена съдебно-икономическа
2
експертиза. По тази експертиза вещото лице е дало заключение, че в периода 20.10.2021 г.
/датата на сключване на договора/ до 27.07.2022 г. /датата на издаване на фактурата/ между
Банка ДСК ЕАД и „Топ Транс Инвест“ ЕООД е сключен договор за кредитна линия №
6288/22.03.2022 г. за сума в размер на 210 000 лв. В заключението си вещото лице е
посочило още, че за същия период е извършило справка при „Мъни Лийз“ ЕАД и при „Евро
Лийз груп“ ЕАД, при които справки е установило, че дружествата не са финансирали
ответника и не са му предоставили подобна услуга.
Видно от констативен протокол, съставен на 10.11.2021 г. между страните по
договора за консултантска услуга, възложителят „Топ Транс Инвест“ ЕООД е заявил, че
приема изцяло и без забележки извършената от изпълнителя работа по договор от 20.10.2021
г. за предоставяне на консултантски услуги. Констативният протокол е с положени подписи
за възложител и изпълнител, а с оглед направеното оспорване от страна на „Топ Транс
Инвест“ ЕООД, че констативния протокол не е подписван от управителя на дружеството
П.Д.Т., по делото е открито производство по чл.193 от ГПК. В рамките на това производство
съдът е указал, че доказателствената тежест за установяване истинността на документа е
върху оспорилия го ответник и е назначил исканата от ответника съдебно-графическа
експертиза за изследване на подписа. Въпреки редовното уведомяване „Топ Транс Инвест“
ЕООД не е представил каквито и да било доказателства във връзка с направеното от него
оспорване на констативния протокол за приемане на работата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.286 от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД за
заплащане на възнаграждение по договор за консултантска услуга, сключен между ищеца
„ЕН ТЕ ЕМ Трейд“ ЕООД в качеството на консултант и ответника „Топ Транс Инвест“
ЕООД в качеството на възложител.
Както се посочи по-горе безспорно е сключването на договора за консултантски
услуги на 20.10.2021 г., който договор по своето същество представлява договор за
изработка, тъй като в закона не е изрично предвиден като вид правна сделка. По силата на
този договор изпълнителят е поел задължение да извърши конкретни действия в случая да
консултира и/или посредничи с цел осигуряване на възложителя сключването на договор за
кредит, финансиране, рефинансиране или преструктуриране на кредит. Договорът за
консултантски услуги /за изработка/ е възмезден, като в задълженията на изпълнителя се
включва извършването на действията съобразно поръчката в срок и да предаде работата на
възложителя, а задълженията на възложителя са да приеме /одобри/ извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – чл. 266, ал.1 от ЗЗД.
В настоящият случай от събраните по делото доказателства съдът приема, че
претенцията на ищеца е частично основателна, единствено по отношение на предоставеното
на ответника кредитиране от Банка „ДСК“ ЕАД. В тази връзка съдът кредитира
заключението на вещото лице икономист, което е извършило справки и установило, че в
изследвания период от сключване на договора за консултантски услуги до издаване на
фактурата от ищеца, с която претендира заплащане на предоставените от него услуги, е
3
установило, че ответното дружество е получило кредитиране от банка в размер на 210 000
лв. Твърдяното от ищеца лизингово финансиране на „Топ Транс Инвест“ ЕООД постигнато
чрез неговата консултантска услуга не бе установено. В тази връзка вещото лице е заявило,
че в изследвания период на „Топ Транс Инвест“ ЕООД не е предоставяно лизингово
финансиране, а представената от ищеца разпечатка от ЦКР е с непълни данни и съдът не
може да направи извод за получен финансов лизинг от ответника в размер на 81 505 лв.
След установяване на обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си по договора
за консултантски услуги посредством установеното кредитиране на ответника в размер
210 000 лв., съдът приема, че по делото е установено и изпълнение на задължение на
ответника-възложител да е приел извършената работа по договора за консултантски услуги.
В тази връзка съдът приема, че представения от ищеца констативен протокол за приета от
възложителя изцяло и без забележки извършена от изпълнителя работа по договора
представлява годно доказателство да удостовери това обстоятелство. Оспорването по реда
на чл. 193 от ГПК на констативния протокол остана недоказано въпреки указаната
доказателствена тежест на ответника и уважените искания за събиране на доказателства,
които обаче не бяха предоставени – ответникът не представи сравнителен материал, както и
не заплати назначената от съда съдебно-графическа експертиза. С оглед изложеното съдът
приема, че оспорването по реда на чл.193 от ГПК е недоказано.
В обобщение на изложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен в размер на 30 240 лв. с ДДС след като се доказа, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора за консултантски услуги в размер на 210 000 лв.,
представляващи кредитно финансиране на ответника от Банка ДСК за тази сума. Над този
размер до претендирания от 41 976.72 лв. с ДДС искът следва да бъде отхвърлен поради
недоказаност на лизингово финансиране в размер 81 505 лв.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 1429.32
лв. За определяне на този размер на разноските съдът взе предвид, че ищецът е направил
такива при заплащане на ДТ в размер на 1679.07 лв., депозит за вещо лице 300 лв. и за
преписи 5.00 лв., но не се установи да е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1350 лв. независимо, че същото е посочено в представения от ищеца списък на
разноските. Съгласно ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по т.1 е
дадено разяснение за това, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. Преди заплащане на възнаграждението
следва да са налице доказателства за неговото договаряне, а в случая липсват такива и за
двете релевантни обстоятелства. В настоящото производство е налице пълномощно за
водене на делото от ищеца „ЕН ТЕ ЕМ Трейд“ ЕООД за адв. С. В., но не е представен
сключен между тях договор за правна защита и съдействие и липсват данни за договаряне на
адвокатско възнаграждение. Направеното от адв. В. в списък на разноските деклариране, че
адвокатското възнаграждение е платено в брой преди датата на настоящото с.з., не
представлява доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение, за да може
4
същото да бъде претендирано като разноски по делото.
При този изход на делото с отхвърляне на част от претенцията разноски се дължат и
на ответника, каквито той е претендирал също. На ответника обаче не следва да бъдат
присъждани разноски, тъй като предвид изложеното по-горе няма доказателства за това, че
възнаграждението договорено по договор за правна защита и съдействие между ответното
дружество и адв. Н. в размер на 4178 лв. е заплатено. В договора за правна защита и
съдействие е посочено, че договореното възнаграждение в този размер се заплаща по сметка
в УниКредит Булбанк и същата е посочена, но липсват доказателства /напр. банково
извлечение/ за извършване на плащането.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
На основание чл.194 от ГПК ПРИЕМА за недоказано оспорването на истинността на
констативен протокол, съставен на 10.11.2021 г.
ОСЪЖДА „Топ Транс Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя П.Д.Т. със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Опълченска“ № 7 на
основание чл. 286 от ТЗ, във вр. с чл.79 от ЗЗД да заплати на „ЕН ТЕ ЕМ Трейд“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Стрелбище, бл.10, вх. Г,
ет.2, ап.52 сумата 30 240 /тридесет хиляди двеста и четиридесет/ лева с ДДС,
представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 20.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2022 г. до окончателното й изплащане,
като искът в разликата над 30 240 лв. с ДДС до размера на 41976.72 лв. с ДДС, като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Топ Транс Инвест“ ЕООД гр. Ямбол да заплати на „ЕН ТЕ ЕМ Трейд“
ЕООД гр. София на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер
1429.32 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
5