Р Е Ш Е Н И Е
№ 947
гр. Русе, 24.07.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А РО Д А
Русенски
районен съд,ХI - ти граждански състав в публично заседание на дванадесети юли,
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 149 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Е.Ш.К. заявява, че на 27.11.2015г. закупил от П .А.П.лек
автомобил „Ф. Ф.“ с рег.№Р ................... ВТ за сумата 6000 лева.
На 19.06.2016г. паркирал и заключил МПС-то до бл.“С.
г. в гр.Р.. Около 02.30 часа на 20.06.2016г. се събудил от силен гръм, свистене
и ярка светлина. Когато излязъл пред блока, установил, че таксиметров автомобил
„Дачия“ се е ударил челно в лек автомобил „Форд Фокус“ и двете превозни
средства са обхванати от пламъци. Пожарът бил загасен от служители на Втора
РСПБЗН – Русе.
Твърди, че вследствие пожара били нанесени значителни
щети по процесния автомобил, а именно: напълно унищожени двигателно отделение,
преден капак, предни калници, предно стъкло, странични огледала, предни гуми,
арматурното табло и тапицерията в купето, а боята по предните врати била
частично обгоряла. Поддържа, че значителното увреждане на МПС, наложило
бракуването му.
Пояснява, че във връзка с инцидента било образувано
досъдебно производство №1203/2016г. по описа на ОДМВР – Русе (ДП №2588/2016г. по описа на РРП) срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.330, ал.1 НК, което РРП прекратила с постановление от 02.09.2016г. В хода на
разследването била установена причината за възникване на пожара – късо
съединение в ел.инсталацията на л.а. „Дачия“, довело до взрив в газовата
арматура. В резултат на интензивното горене, електрическите проводници,
захранващи стартера на автомобила прогорели, стартера се задействал и
автомобила се придвижил напред, при което се блъснал челно в л.а.“Форд Фокус“.
Към момента на описаното събитие, Н.Н.Н. – собственик
на л.а.“Дачия“ е бил страна по валидно застрахователно правоотношение със ЗК
„Лев Инс“, основано на полица за застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът счита, че е налице виновно поведение от страна
на първия ответник, който в нарушение разпоредбата на чл.96 от ЗДвП не е
задействал ръчната спирачка на паркирания автомобил, което би предотвратило
самоволното му придвижване, респективно би се избегнало разпространението на
пожара.
Позовавайки се на чл.429, ал.1, т.1 КЗ, приема, че
застрахователят е длъжен да покрие, в границата на определената в
застрахователния договор сума, отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствено резултат от застрахователното събитие.
С оглед изложеното, Е.К. моли съда да постанови
решение, с което да осъди Н.Н.Н., ЕГН ********** да му заплати сумата 6000 лева
– обезщетение за претърпени от непозволеното увреждане имуществени вреди,
представляващи покупната цена на лек автомобил „Форд Фокус“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.06.2016г. до окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност моли съда да осъди ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.”Черни връх”№51 Д, представлявано от М. С. М. – Г., П. В. Д. и Г. Н. Г. да
му заплати сумата 6000 лева – обезщетение за претърпени от възникнало
застрахователно събитие имуществени вреди, представляващи покупната цена на лек
автомобил „Форд Фокус“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.06.2016г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок, ответникът Н.Н.Н. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции. Приема, че не е установена по
безспорен начин причината за възникване на пожара, както и причината, поради
която л.а.“Дачия“ се е придвижил напред. Счита, че вредоносния за процесния
автомобил резултат се дължи на случайно събитие, поради което не се намира в
пряка причинно следствена връзка с виновно поведение на конкретно лице.
Твърди, че при паркиране на автомобила е задействал
ръчната спирачка, т.е. не е налице и нарушение разпоредбата на чл.96 от ЗДвП.
Приема, че претенцията е завишена по размер.
След преценка на ангажираните в хода производството доказателства,
съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
През м.ноември 2015г. ищецът придобил собствеността
върху лек автомобил „Форд Фокус 1.6 И“ с рег.№Р ................ ВТ, рама №.....................,
двигател №........................, цвят сив металик. Според представения
договор за покупко – продажба на МПС, сключен на 27.11.2015г. между „Агро – АМ“
ЕООД, представлявано от П .А.П.(продавач) и Е.Ш.К. (купувач), продажната цена
на процесния автомобил е 500 лева. На посочената дата, контрагентите са
изготвили разписка, в която е вписано, че купувачът е заплатил на продавача
6000 лева, представляваща продажната цена на лек автомобил „Форд Фокус 1.6 И“ с
рег.№С ..................... ХХ,рама №........................., двигател
№5В50411, цвят сив металик.
Не се спори, че на 20.06.2016г. в гр.Русе, пред бл.“С.
г.“ е възникнал пожар при който са увредени л.а. „Д. Л.“ с рег.№Р .....................
ВС и л.а.„Форд Фокус 1.6 И“ с рег.№Р ...................... ВТ.
Ангажирани са писмени доказателства, установяващи, че
на 02.12.2016г. регистрацията на лек автомобил „Форд Фокус 1.6 И“ с рег.№Р 0075
ВТ е прекратена.
Във връзка с инцидента е образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител №1203/2016г. по описа на ОДМВР – Русе,
прекратено с постановление №2655/16 ДП-2588/16 от 02.09.2016г. по описа на РРП.
В мотивите на акта се сочи, че възникналия пожар се дължи на късо електрическо
съединение, възникнало в автомобила на Н.Н.Н.. Прието е, че този резултат се
дължи на случайно събитие и не се намира в пряка причинно – следствена връзка с
проявено виновно поведение от конкретно лице, поради което образуваното
наказателно производство е прекратено.
В отговор на претенция, отправена от Е.К., ЗК „Лев
Инс“ АД уведомило ищеца, че не е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение по щета, образувана по повод настъпилото на
20.06.2016г. събитие.
Представено е експертно пожаротехническо заключение,
в което е направен анализ на ситуацията и са обсъдени вероятните причини за
пожара, възникнал на 20.06.2016г.
По искане на ищеца са възложени и приети, неоспорени
от страните пожаротехническа и автотехническа експертизи.
Вещото лице А.М. счита, че пожарът е възникнал поради
късо съединение в електрическата инсталация на автомобил „Дачия – Логан“.
Поддържа версията, че вследствие изгаряне изолацията на кабелите, захранващи
стартера е възникнало късо съединение, при което последният е бил задействан.
Стартерът се е завъртял без да заработи, тъй като не е била подадена команда от
пусковия ключ, но на свой ред е предал движение на колелата. По този начин
превозното средство се е придвижило напред, като двигателния отсек на автомобил
„Форд – Фокус“ се е оказал в обсега на пламъците, образуващи се при изгарянето
на изхвърляната газ в двигателното отделение на автомобил „Дачия – Логан“ и
пожарът се е разпространил върху МПС на ищеца. Експертът приема, че
възможността технически изправно МПС да се самозапали и възпламени е с ниска
степен на вероятност.
Според заключението на автотехническата експертиза,
ако ръчната спирачка на автомобил „Дачия – Логан“ е била технически изправна,
би задържала превозното средство неподвижно в създадената ситуация. Експертът
счита, че в резултат от високата температура по време на пожара е възможно да
са увредени отделни части от системата на ръчната спирачка, което би намалило
ефективността й. При тези условия би било възможно лек автомобил „Дачия –
Логан“ да се премести от действието на стартера. Вещото лице сочи, че пътят в
района на инцидента е равен, прав и хоризонтален и не е налице съставляваща
бутаща сила, която да премести неподвижен автомобил.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени
искове иск по чл.50 и чл.84 ЗЗД, а предявените в условията на евентуалност по
чл.429 КЗ и чл.84 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.50 ЗЗД:
Визираната правна норма урежда правоотношения,
свързани с вреди, причинени от вещи. Според цитираната разпоредба собственикът
и лицето, под чиито надзор се намира вещта, от която са произлезли вреди,
отговарят солидарно. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Постановление
№17/18.11.1963г. и Постановление №4/30.10.1975г., Пленум на ВС, отговорността е
безвиновна. Независимо от това, че собственикът е ползвал вещта правилно,
респективно лицето, под чиито надзор се намира
е упражнявало контрол, фактът, че вещта е причинила увреждане и то се дължи
на нейни свойства или качества за причинената вреда се носи обективна
отговорност. За разлика от отговорността за лични действия - чл.45 ЗЗД и
отговорността за чужди действия - чл.49 ЗЗД, вредата не се свързва с човешко
поведение.
Отговорността на собственика или лицето, под чиито
надзор се намира вещта, може да отпадне при определени предпоставки, които се
извеждат от съдебната практика и доктрина. В т.10 от Постановление №7/1959г.,
Пленум на ВС са посочени основанията, при наличие на които собственикът или
лицето под чиито надзор се намира вещта се освобождава от отговорност, а именно
когато се установи, че вредите са резултат от непреодолима сили или
изключителна вина на пострадалия или трето лице. В последвалата съдебна
практика е възприето правилото, че отговорността на собственика се ангажира и
когато не е известна причината за увреждащото действие на вещта или е налице
случайно събитие.
В настоящия казус бе установено, че пожарът,
вследствие който е увреден процесния автомобил, е възникнал в резултат на късо
съединение в електрическата инсталация на автомобил „Дачия – Логан“, но
конкретната причина за късото съединение не е установена. Липсват данни за
прояви на природни сили и събития, разкриващи белезите на непредвидимост и
непреодолимост (т.е. непреодолима сила), поради което не е налице основание за
отпадане отговорността на ответника - собственик на лек автомобил „Дачия –
Логан".
Изложеното води до извод, че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.50 ЗЗД, което обективира отговорността на Н.Н.Н.
за репариране на вредите, причинени на Е.Ш.К..
От ангажираните в хода на производството писмени
доказателства (разписка стр.11) е видно, че действителната продажна цена на
увредената вещ е 6000 лева, която ответникът следва да заплати, тъй като автомобилът
е напълно унищожен.
С оглед основателността на главния
иск, следва да бъде уважен и акцесорния за присъждане мораторна лихва върху
главницата, считано от 20.06.2016г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора не се дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност претенции с правно
основание чл.429 КЗ и чл.84 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника Н.Н.Н. са направените от ищеца разноски по делото в размер на 760
лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДАНИКОЛАЙ Н.Н., ЕГН ********** да заплати на Е.Ш.К.,
ЕГН ********** сумата 6000 лева –
обезщетение за претърпени от непозволеното увреждане имуществени вреди,
представляващи покупната цена на лек автомобил „Форд Фокус“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2016г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 760 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: