№ 333
гр. Ямбол, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330101327 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «Банка
ДСК» АД против ЗЛ. Ж. АНГ. , с която се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че на 05.03.2013 год. между ищеца и П. Ж. и Ж. А.
– кредитополучатели бил сключен договор за кредит за текущо потребление в размер
на 4 800 лв., със срок за издължаване 84 месеца при посочени условия. Кредитът бил
усвоен на същия ден по сметка на П. Ж.. Последната починала на 14.07.2015 год.
Ответницата била нейна наследница по закон. В периода 10.08.2015 – 07.03.2018 год.
същата направила 10 бр. вноски по кредитната и разплащателната сметка на
наследодателката си идентифицирайки се като наследник и подписвайки за това
нарочни операционни бележки. Било проведено производство по чл. 51 ЗН , по което
било констатирано, че наследниците на Ж. са загубили правото да приемат
наследството й. Ответницата, обаче преди това приела наследството с извършени от
нея конклудентни действия. Предвид, че останалите наследници действително
загубили правото да приемат наследството, ответницата отговаряла за целия
дълг.Крайният падеж настъпил на 05.03.2020 год. До ответницата била изпратена
ПДИ, като в предоставения срок не заплатила задължението
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски за заповедното
производство и настоящата инстанция.
В депозирания в законоустановения срок отговор ответницата оспорва иска.
Оспорва да е приела наследството на П. Ж.. След смъртта на наследодателката й
задължен по кредита останал другия солидарен длъжник и баща на ответницата Ж. А..
Последният упълномощил ответницата да го представлява пред банката и вноските за
погасяване на кредита тя направила от името на своя баща, а не като наследник на
майка си. Излага съображения, като в подкрепа на изложеното сочи и, че вноските са
правени до смъртта на баща й на 23.03.2018 год. Освен това посочва, че нейните братя
1
и сестри не били уведомени за производството по чл. 51 ЗН и не са имали възможност
да изразят воля дали приемат или се отказват от наследството на своята майка. Прави
се и възражение за погасяване на претенцията по давност.
В съдебно заседание страните не изпращат представители.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№***/2021 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид постъпило
възражение по чл. 414 ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това
заявителят е предявил настоящите искове.
Приложен е договор за кредит за текущо потребление от 05.03.2013 год.,
сключен между ищеца и П. К. Ж. и Ж. Р. А. - кредитополучатели , по силата на който
на последните по разплащателна сметка с титуляр Ж. е отпуснат кредит в общ размер
на 4800 лв. със срок за изплащане 84 месеца, или до 05.03.2020 год.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че П. Ж. е
починала на 14.07.2015 год., като е оставила следните наследници по закон – Ж. А. –
съпруг, Р. Р., Е. А., Р. А., К. Р. и З.А. – нейни деца.
С определение по гр. дело №***/2019 год., ЯРС е приел, че последните петима
са загубили правото да приемат наследството на П. Ж..
Представени са и следните операционни бележки; от 10.08.2015 г. за сумата от
122 лв., внесена в брой по кредитна сметка на П. Ж., с вносител ответницата и
основание – вноска по РС на П. Ж.; от 14.09.2015 год. за сумата 122 лв., внесена в брой
, с вносител ответницата и основание – вноска по РС на П. Ж.; от 08.12.2016 год. за
сумата от 125 лв., внесена в брой по кредитна сметка ***, с вносител ответницата и
основание вноска по РС на П. Ж.; от 14.08.2017 год. за сумата 130 лв., внесена в брой
по кредитна сметка ***, с вносител ответницата и основание – вноска по РС на П. Ж.
починала; от 19.09.2017 год. за сумата от 120 лв., внесена в брой с вносител
ответницата и основание вноска по РС на П. Ж.; от 08.11.2017 год. за сумата от 106 лв.,
внесена в брой по кредитна сметка ***, с вносител ответницата и основание –
наследник на П. Ж. според удостоверение за наследници № *** , кметство С.; от
22.12.2017 год. за сумата от 100 лв., внесена в брой по кредитна сметка *** с вносител
ответница и основание – наследник на П. Ж., вноска по КТП ***; от 08.01.2018 год. за
сумата от 86 лв. платена в брой по кредитна сметка ***, с вносител ответницата и
основание – наследник на П. Ж.; от 07.02.2018 год. за сумата от 100 лв., внесена в брой
по кредитна сметка *** , с вносител ответницата и основание- вноска на П. Ж.; от
07.03.2018 год. за сумата от 106 лв., внесена в рой по КС *** с вносител ответницата и
основание – П. К. починала.
С покана – уведомление от 04.11.2020 год. ищцовата банка е уведомила
ответницата в качеството й на наследник приел наследството на П. Ж., че
наследодателката е сключила два договора за кредит, обслужването на които е
преустановено, както и за размера на дължимата сума по процесния договор ***,
приканила е я в 7- дневен срок да погаси доброволно задълженията и я е уведомила, че
при неизпълнение в срок ще пристъпи към събиране на вземанията си по процесния
договор по съдебен ред. Уведомлението е получено лично от ответницата на
09.11.2020 год.
За установяване на твърденията си ответницата е представила Удостоверение за
2
наследници на Ж. Р. А.,поч. на 26.03.2018 год., баща на ответницата, както и копие от
пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 31.07.2017 год. , с което последният е
упълномощил ответницата А. да го представлява пред „Банка ДСК“ с право да открива
разплащателни и всякакъв друг вид сметки на негово име, да заяви и получи банкова
карта, да се разпорежда със сумите по банковите му сметки, да получава парични суми
на каса, собственост на упълномощителя и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по делото, че ищецът и наследодателката на
ответницата са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
кредит за текущо потребление. Не се спори и, че сумата предмет на договора е реално
предадена, по начина уговорен в същия – по банкова сметка на Ж.,че кредитът не е
обслужван след 07.03.2018 год., че крайния срок за погасяване на кредита е настъпил
на 05.03.2020 год., включително претенцията не е оспорена по размер.
Основното възражение на ответницата, в депозирания отговор по иска по чл.
422 ГПК е, че не е приела наследството на майка си П. Ж., както и че вземането е
погасено по давност.
Действително в процесния случай са представени доказателства – Определение
на ЯРС, с което на осн. чл. 51 от ЗН е прието, че наследниците на П. Ж., вкл. и
ответницата са загубили правото да приемат наследството й. По силата на чл. 53 от ЗН
правните последици от отказа на наследника и на този, който е изгубил правото да го
приеме са приравнени. Твърденията на ищцовата банка са, че ответницата е
единствена от наследниците на починалата кредитополучателка П. Ж., която с
конклудентни действия – извършване на погашения по нейни задължения, е приела
наследството.
Трайно установената практика на Върховния касационен съд изисква действията
по т.нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до
единствен извод за намерение за приемане на наследството. Тези фактически или
правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен
случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме
наследството /така: решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ г.о. на
ВКС и решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010г. на ІІ г. о. на ВКС/.
Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до
промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване,
погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя. От тази гледна
точка частичното погасяване на дълг несъмнено се отразява на обема на наследството и
съответно обективира приемането му от наследника.
В случая страните не спорят, че ответницата е направила 10 бр. вноски за
погасяване на процесния кредит. Спорят дали същата е действала в качеството си на
3
наследник на починалата си наследодателка П. Ж. или в качеството си на
пълномощник на своя баща и солидарен длъжник по дълга. Операционната бележка е
частен удостоверителен документ,подписан от ответницата,поради което същият
валидно я обвързва и е недопустимо да опровергава съдържанието му с гласни
доказателства,при изричното противопоставяне в този смисъл на насрещната по делото
страна. От представените от ищеца и приети като доказателство по делото
операционни бележки , и по-специално тези с дати - 08.11.2017 год. ,22.12.2017 год. и
08.01.2018 год., в които изрично е вписано, че ответницата внася в брой суми по
процесната кредитна сметка в качеството си на наследник на П. Ж. ,което е
удостоверила и с полагане на подписа си, се установява,че след смъртта на Ж. е
извършила погашения по нейни задължения към банката.Платежните нареждания за
осъществено плащане от страна на ответницата за задължения на нейния наследодател
към ищеца удостоверяват несъмнено проявлението на онези активни действия,от които
следва да бъде прието,че ответницата е приела наследството,останало след смъртта на
кредитополучателя П. Ж.,поради което и констатираното впоследствие загубване на
правото да приеме наследството не може да породи правно действие спрямо ищеца.
Изложеното от ответницата , че е действала в качеството си на пълномощник на
своя баща и солидарен длъжник не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Действително същата е разполагала с пълномощно, за да оперира със сметките му, но
въпреки указаната доказателствена тежест не е ангажирала доказателства, че внасяните
от нея суми са били от пенсията на баща й, че той е разполагал с тези суми /по сметка
или в брой/ и са били внасяни от негово име и за негова сметка. Не без значение е
обстоятелството, че пълномощното е с дата 31.07.2017 год., а вноски са правени и
преди това.
Според съда ирелевантно е обстоятелството дали останалите наследници на П.
Ж. са приели или не наследството на баща си Ж. А., който е бил солидарен длъжник по
кредита заедно с нея. Следва да се има предвид, че кредиторът , а не длъжника е този,
който избира към кой от солидарните длъжници да предяви своите претенции съгласно
чл. 122 ЗЗД, т.е. към длъжника П. Ж., респ. нейните наследници или към длъжника Ж.
А. , респ. неговите наследници. В случаят кредиторът е направил своя избор
предявявайки претенцията си срещу наследник на отговарящия за целия дълг по
правилата на чл. 122 ЗЗД и чл. 36,ал.2 СК солидарен длъжник П. Ж..
В законоустановения срок ответницата е направила възражение за погасяване на
задължението по давност. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че съобразно
практиката на ВКС – Решение№ 28/ 05.04.2012 год.
по гр. дело №523/2011 год. на ВКС и др. - При договора за заем е налице неделимо
плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. В
процесния случай кредиторът, нито в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, нито в исковата молба , не се е позовал на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, а на настъпил краен падеж по договора, на уговорената
крайна дата – 05.03.2020 год. Посоченото обстоятелство е съобщено на
наследницата, включително и е предоставен срок за доброволно изпълнение. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 08.12.2020 г., от когато
и се счита за предявен иска по чл. 422 ГПК, петгодишния давностен срок не е
изтекъл.
4
Т.к. ответницата не е релевирала твърдения, нито посочила доказателства за
извършено пълно или частично плащане на исковата претенция, включително както
беше посочено по – горе не я е оспорила по размер, така предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в пълен размер- 100,05 лв.,
предвид уважаване на иска.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 150,05 лв. – заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, изчислено на минимума предвиден в чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗЛ. Ж. АНГ., ЕГН **********,
че дължи на «Банка ДСК»АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***/2021 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1661, 46 лв . -главница, договорна
лихва в размер на 396,04 лв., за периода 07.04.2018 – 05.03.2020 г., обезщетение за
забава до настъпване на изискуемостта – 08.04.2018 – 05.03.2020 год. в размер на
156,68 лв., обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта , за
периода 06.03.2020 – 07.12.2020 год. в размер на 99, 22 лв., разходи при изискуем
кредит – 120 лв., други разходи – 69 лв. , ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 08.12.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗЛ. Ж. АНГ., ЕГН ********** да заплати на «Банка ДСК»АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,сумата от 100,05 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 150,05 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5