Решение по дело №12925/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13432
Дата: 2 август 2023 г.
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20221110112925
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13432
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110112925 по описа за 2022 година
Ищецът ФИРМА, ЕИК ..., е предявил срещу ответника М.Т., осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата в размер на 7149,14 лева, представляваща платена на 18.08.2021 г. без основание
неустойка по чл. 48, ал. 3 от Концесионен договор на морски плаж „Созопол-Централен“ от
02.10.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от Концесионен договор на морски плаж
„Созопол-Централен“ от 02.10.2019 г. С писмо от 17.08.2021 г. ответникът предявил срещу
ищеца претенция за плащане на неустойка по чл. 48 от договора в претендирания размер,
начислена поради твърдяно неизпълнение на чл. 20, ал. 4, вр. ал. 5 от концесионния договор
и чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, изразяващо се в ползване на преместваеми обекти над разрешените
2% - а именно 2,59%, установена съгласно геодезическо измерване. Твърди се, че
надвишените площи били прилежащи към обекти № 19, № 20 и № 21. Сочи, че независимо,
че твърдяното нарушение не е извършено, начислената сума за неустойка е платена в полза
на ответника на 18.08.2021 г., но тя не му се дължи. С оглед изложеното прави искане
сумата да му бъде върната като недължимо платена. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответника. В открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2022 г., оспорва предявения иск
и прави искане последният да бъде отхвърлен. Не претендира разноски.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, по който в тежест на
ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на
ответника е да установи, че е налице основание за получаването й - валидно възникнала
писмена уговорка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на неустойка за твърдения вид
неизпълнение, конкретни действия на длъжника, с които се твърди, че е нарушил
задължението за бездействие и размера на обезщетението или друго основание за задържане
на получената сума.
Между страните не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че са били валидно обвързани от Договор за концесия за услуга за морски
плаж „Созопол-Централен“ от 02.10.2019 г., по силата на който концедентът е предоставил
на концесионера обекта на концесията: морски плаж „Созопол - централен“, Община
Созопол, Област Бургас, обособена част от крайбрежната плажна ивица -изключителна
държавна собственост, с обща площ в размер на 16616 кв. метра, заемащ територията на
поземлен имот с идентификатор 67800.505.136 и поземлен имот с идентификатор ... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, Област Бургас, одобрена със
заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на изп. директор на АГКК, индивидуализиран съгласно
Акт за изключителна държавна собственост № 446/11.03.1999 г. и специализираната карта и
регистри, приети с протокол № 5 от 04.12.2012 г. на Комисията по чл. 18 от Наредба № 1 от
16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на
обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие,
описан в чл. 3 от договора, за управление на услуги от обществен интерес срещу правото му
да получава приходи от потребителите на услугите или трети лица срещу възнаграждение.
Съгласно чл. 20, ал. 4 от Договора, концесионерът има право да постави
преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. може да осигури допълнителна търговска площ,
след разрешение на главния архитект на община, въз основа на одобрена от министъра на
туризма специализирана схема на преместваемите обекти по чл. 20, ал. 6 при условията на
ал. 5 на чл. 20 от Договора, като според чл. 48, ал. 1 от Договора при неизпълнение от страна
на концесионера на задълженията извън случаите по чл. 43-47, концедентът има право на
неустойка в размер на 5 на сто от размера на дължимото концесионно възнаграждение за
съответната година.
От представената и приета по делото Схема за поставяне на преместваеми обекти и
съоръжения, в т.ч. допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8 от Закона за устройство на
черноморското крайбрежие за морски плаж „Созопол - централен“, Община Созопол,
Област Бургас (лист 67) от 03.2021 г., се установява, че площта, отредена за обект № 19 –
Заведение за бързо обслужване, е 81 кв. м., за обект № 20 – Заведение за бързо обслужване, е
30 кв. метра с предвидена допълнителна търговска площ от 47 кв. метра, а за обект № 21 –
Заведение за бързо обслужване, е 44 метра с предвидена допълнителна търговска площ от 56
2
кв. метра.
С писмо от 17.08.2021 г. концедентът предявил срещу концесионера претенция за
плащане на неустойка по чл. 48 от договора в претендирания размер, начислена поради
твърдяно неизпълнение на чл. 20, ал. 4, вр. ал. 5 от концесионния договор и чл. 13, ал. 3 от
ЗУЧК, изразяващо се в ползване на преместваеми обекти над разрешените 2% - а именно
2,59%, установена съгласно геодезическо измерване, представляващи надвишаване на
прилежащи площи към обекти № 19, № 20 и № 21, констатирано по съответния ред – чрез
Констативен протокол № 78 от проверка за изпълнението на задълженията на концесионера
и наемателя след извършен мониторинг от 17.06.2021 г.
Както се установява от приетото по делото платежно нареждане ведно с протокол от
19.08.2021 г., сумата в размер на 7149,14 лева, за която не е спорно, че е изчислена по
предвидения в чл. 48 от Договора размер, е заплатена от ищеца в полза концедената по
банков път, на 18.08.2021 г.
По отношение на представения и приет по делото като писмено доказателство
Констативен протокол № 78 от проверка за изпълнението на задълженията на концесионера
и наемателя след извършен мониторинг от 17.06.2021 г. (лист 58), подписан от Радиана
Симеонова, в който е обективирано заключението на проверяващия орган за наличие на
неразрешени площи към обекти №№ 19, 20, 21 от одобрената на 14.04.2021 г. схема, е
проведено производство по чл. 193 от ГПК, тъй като верността на констатация в документ,
станала основание за начисляване на неустойката, е била оспорена. От изслушаното, прието
по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л. М. по допусната
съдебно-техническа експертиза, на което съдът дава вяра като обективно изготвено и
безпристрастно, се установява, че обект № 19 не е променян и се с площ от 81,50 кв. метра,
обект № 20 е с площ от 30 кв. метра и допълнителна търговска площ от 47 кв. метра, а
обект № 21 е с площ от 44 кв. метра и с допълнителна площ от 56 кв. метра, които площи
съвпадат с посочените в Схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения площи,
поради което и на основание чл. 193, ал. а от ГПК, материалната доказателствена сила по чл.
179, ал. 1 от ГПК, с която се ползва официалния свидетелстващ документ послужил за
основание за начисляване на неустойката, е оборена.
Тъй като съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за да възникне правото на страната да претендира
вземането за неустойка следва да е налице валидно възникнала уговорка за заплащане на
неустойка за твърдения вид неизпълнение, както и последното да бъде установено без
съмнение, а други доказателства, обосноваващи наличие на твърдяното неизпълнение на
задължението за бездействие на концесионера, описано в чл. 20, ал. 4, вр. ал. 5 от
концесионния договор и чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, за което е начислена неустойката по чл. 48 от
Договора, не са ангажирани от ответника, сочената неустойка не се дължи. Доколкото по
делото нито се твърди, нито се установява друго основание за задържане на получената от
ответника на 18.08.2021 г. сума, последната, според чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
подлежи на връщане като получена без основание, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен.
3
Като законна последица от предявяване на иска, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска с подаване на исковата молба в
съда – 10.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищецът.
Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 286 лева (л. 72) и за депозит
за СТЕ в размер на 500 лева (л. 103).
Ищецът е заявил и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 3250 лева, платени в брой, съгласно допълнително споразумение № 1 от 08.03.2023 г. към
договор за правна защита и съдействие, което служи за разписка за получаване на описаната
в него сума в брой, съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо на ищеца се дължат разноски в общ размер на – 4036 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Т., с адрес в ..., да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление в ..., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата в размер на
7149,14 лева, представляваща платена на 18.08.2021 г. без основание неустойка по чл. 48,
ал. 3 от Концесионен договор на морски плаж „Созопол-Централен“ от 02.10.2019 г., ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА М.Т., с адрес в ..., да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 4036 лева - разноски в
исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4