ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2394
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501553 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба по реда на чл.435 ГПК от
длъжника „Марс“ – ЕООД – гр.Бургас, чрез управителя Донка Янева, против
действията на Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Бургаски районен съд (БРС),
извършени по изп.д.№107/19г., съставляващи запор върху сметките на дружеството. В
жалбата се излагат съображения, че налагането на запора препятства дейността на
дружеството и възможността да изпълнява поетите договорни задължения спрямо
всички свои съконтрахенти. Жалбоподателят прави извод за нарушение на нормата на
чл.442а ГПК, т.к. принудителното изпълнение е насочено и срещу недвижим имот,
собственост на дружеството.
Взискателят Община Бургас представя писмени възражения по подадената
жалба, като я счита за недопустима, т.к. обжалваното действие не попада в обхвата на
чл.435 ГПК.
Държавен съдебен изпълнител при БРС Кольо Кръстев излага мотиви във
връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК. Според него жалбата е
недопустима, т.к. не е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително
действие. Излага съображения, че върху недвижимият имот, собственост на длъжника
не е насочено принудително изпълнение, а е наложена възбрана, с оглед обезпечаване
на такова и препятстване на длъжника да се разпореди с правото на собственост.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред ДСИ при БРС е образувано изп.д. №109/19г., по молба на взискател
Община Бургас, срещу длъжника „Марс“ – ЕООД – Бургас. Представен е Ревизионен
акт №22/22.02.2017г., за сумата 15330.46 лева, лихва в размер на 8513.31 лева. На
17.01.2020г. е извършен опис на недвижим имот – УПИ III-20 в кв.5 по плана на
Промишлена зона Юг-Запад, на площ 5010 кв.м., ведно с построената в имота сграда,
на площ 875 кв.м.по документ, а по оценка – 288 кв.м. Имотът е оценен на
1046000лева.
На 06.04.22г. и 05.07.22г. към делото са присъединени за събиране и
вземанията по АУЗД№001356(1)/25.11.2016г., в размер на 2924 лева главница и 132.76
лева лихва и по АУЗД №ФП69304-1/13.03.2019г., в размер на 428.14 лева, 392.25 лева
и 3005.27 лева. На 28.07.22г. е наложен запор върху сметка на длъжника в „Юробанк
1
България“ – АД. Това действие се обжалва от длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и
настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона,
намира, че подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С разпоредбата на чл.435 ГПК се въведе лимитативно посочване на
действията на съдебния изпълнител, които страните и третите лица могат да обжалват.
С измененията, приети със ЗИДГПК (ДВ бр.86/17г.), се разшири предмета на
обжалването, чрез включване на нови действия. Нормата на ал.1 определи действията,
които взискателят има право да обжалва, а нормата на ал.2 – тези, които длъжникът е
овластен да атакува. Извън правилото на чл.435, на обжалване подлежат точно
определени действия, посочени в чл.463, вр. чл.462 ГПК и чл.93, ал.2 ГПК. Останалите
действия на съдебния изпълнител не подлежат на обжалване. В настоящия случай
жалбата е подадена от длъжника срещу налагане на запор. Това процесуално действие
не е сред посочените в нормата на чл.435 ГПК, които страните по делото или третите
лица имат право да обжалват.
Със ЗИДГПК (ДВ бр.86/17г.) се въведе нормата на чл.442а, според която
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са
съразмерни с размера на задължението. На длъжника се предостави възможност да
възрази пред съдебния изпълнител за несъразмерността, като на съдебния изпълнител
се възложи „при установяване на несъразмерност“ да вдигне съответните
обезпечителни мерки. Следователно на съдебния изпълнител се предостави да прецени
по целесъобразност дали се касае за несъразмерност. Но действията на съдебния
изпълнител по реда на чл.435 ГПК се контролират от съда за законосъобразност, не и
за целесъобразност. Доколкото измененията на чл.435 ГПК също са приети със
ЗИДГПК (ДВ бр.86/17г.) и с тях се разшири предмета на обжалването, чрез включване
на нови действия, невключването на отказ на съдебния изпълнител във връзка с
възражението по чл.442а ГПК сочи, че законодателят не е имал воля да даде право на
обжалване на длъжника на това действие. Ето защо въззивната инстанция намира, че
във връзка с правото на длъжника по чл.442а ГПК не е предвиден съдебен контрол на
действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ГПК.
Като краен извод, жалбата на длъжника е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника „Марс“ – ЕООД –
гр.Бургас, чрез управителя Донка Янева, против действията на Държавен съдебен
изпълнител при Бургаски районен съд, извършени по изп.д.№107/19г., съставляващи
запор върху сметките на дружеството.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д.№1553/2022г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаски Апелативен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него до всяка
от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3