Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря …………, като разгледа
докладваното от съдия Аврамова АНД № 300 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.И.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. В.Л., против наказателно
постановление № 19-1253-000084 от 22.05.2019 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково в частта, с която за нарушение на чл. 103 от ЗДвП му е наложено на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер от 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени
съображения, че в обжалваната част наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в
административнонаказателното производство е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН. Оспорва се възприетата фактическа обстановка, като се сочи, че
сигнал за спиране не е бил подаден със стоп-палка, а с ръка от единия
полицейски служител. На следващо място се възразява срещу размера на наложените
наказания, който е максимално предвидения от закона. Наведени са доводи, че
жалбоподателя не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата.
Поддържа се, че административнонаказващият орган не е посочил изрично отегчаващите
отговорността обстоятелства, обусловили налагането на наказанията в
максималните размери. Предвид изложеното се иска изменение на НП в обжалваната
част, като се намали размера на наложените наказания, а именно „глоба“ в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
В съдебно заседание
жалбоподателят А.И.М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В.Л.,
който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.
Административнонаказващия
орган Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призова, не
изпраща представител.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното от фактическа страна:
В сутрешните часове на
18.05.2019 г. жалбоподателят А.И.М. се движел по Автомагистрала „Марица“ в
посока към гр. Пловдив с лек автомобил марка „Опел“, модел „………“ с рег. № ……… ……..,
собственост на А. И. К..
По същото време свидетелите Ж.Х.Ж.
и Б.Г.Б. изпълнявали служебните си задължения като младши автоконтрольори при
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково. При получен сигнал от „ОДЧ“ за
съмнение относно превозване на нелегални емигранти, същите се позиционирали на
Автомагистрала „…….“ км 67 + 500, в аварийната
лента непосредствено до пътен възел Тополовград - Харманли.
Около 06:00 часа полицейските
служители забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил, при което св. Ж.
му подал сигнал със стоп палка по образец и му посочил къде да спре, но същият
не спрял. Поради тази причина автоконтрольорите потеглили след него със
служебния си автомобил, управляван от св. Б.. След подаден светлинен и звуков
сигнал жалбоподателят М. спрял в землището на гр. Харманли. При извършена
проверка в системата на водача А.И.М. било установено, че имал наложени глоби,
които не е бил заплатил в срока за доброволно изпълнение. При оглед на спряното
превозно средство полицейските служители констатирали, че на страничните предни
стъкла имало поставено черно фолио, което намалявало прозрачността и
ограничавало видимостта. Наред с това било установено, че жалбоподателят
превозвал 11 лица, което надхвърляло броя на пътниците, определен в
свидетелството за регистрация на МПС. Впоследствие водачът и пътниците били
откарани в РУ - Харманли. За констатираните четири различни нарушения на
правилата за движение по пътищата, св. Ж. съставил АУАН № 88610 от 18.05.2019
г., който бил връчен лично и подписан от жалбоподателя А.М..
На 22.05.2019 г. било
издадено наказателно постановление № 19-1253-000084, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за следното: 1.
нарушение на чл. 103 от ЗДвП за това, че не е спрял плавно на посоченото място
или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от
контролен орган, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца; 2. нарушение на чл. 105, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗДвП за това, че
прозрачността на страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя е намалена извън границите на стойностите, определени в Правило
№ 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, за което на основание чл. 185
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв.; 3. нарушение на чл. 190, ал. 3
от ЗДвП за това, че управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно
постановление и/или електронен фиш, незаплатени в срока за доброволно
заплащане, за което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 20 лв.; 4. нарушение на чл. 133, ал. 1 от ЗДвП за това, че превозвал
по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на МПС, за
което на основание чл. 181, т. 7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв.
По делото е приложена справка
за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят А.И.М. има множество
наложени наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, както и
ЗППАМ за временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължими глоби.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели Ж.Х.Ж. и Б.Г.Б., които описват подробно и еднопосочно
извършената от тях проверка и направените констатации. Съдът изцяло кредитира
показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и
съответстващи на наличната доказателствена съвкупност. Приетите от съда фактически
положение се установяват и посредством събраните писмени по делото
доказателства.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършена служебна
проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно от представената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са
сроковете при съставянето на АУАН и издаването на НП, които наред с това
съдържат всички необходими реквизити, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Описаните в НП обективни
признаци на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата напълно
съответстват на посочените за нарушени правни норми и приложимите санкционни
разпоредби.
Предмет на
обжалване е тази част на наказателното постановление, в която на жалбоподателя
е вменено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като в останалата си част е влязло в
сила.
Разпоредбата на
чл. 103 от ЗДвП регламентира, че при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая от събраните по
делото доказателства се установява, че полицейските служители са били
позиционира на място с достатъчна видимост, което е позволявало на
жалбоподателя да възприеме подадения сигнал за спиране. Не са съществували
пречки за изпълнение на указанията на контролните органи предвид наличието на
подходящо място за спиране, ранния час и липсата на активно движение по
магистралата. Сигналът за спиране е бил подаден по ясен и разбираем начин и по
законоустановения ред чрез стоп-палка по образец, което е категорично доказано
от показанията на разпитаните по делото полицейски служители. В тази насока
възражението на жалбоподателя, че сигналът е бил подаден с ръка, е
неоснователно. При това положение е несъмнено, че водачът е възприел
полицейското разпореждане, отнасящо се до него, като въпреки това не е спрял на
указаното място, а е продължил движението си, което е наложило преследването му
от контролните органи. Изложеното обуславя извода, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 103 от ЗДвП.
По отношение на следващото се за извършеното
нарушение наказание правилно е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда, че водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, се наказва с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. При индивидуализиране на наказанията следва да се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за извършването му, както и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В случая извършеното нарушение се
отличава с висока степен на обществена опасност предвид установения факт, че
водачът не само не е спрял на надлежно подадения му сигнал от страна на
контролния орган, но това е наложило преследването му, което се е състояло по
магистрала „Марица”. Подбудите за извършване на нарушението се извличат от
стремежа на водача да избегне проверка и установяване на други нарушение,
каквито са били констатирани. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и наличието
на множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата и
наложени принудителни административни мерки за временно отнемане на СУМПС. С
оглед изложеното съдът прецени, че наказанията са правилно и законосъобразно
определени при очевиден превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в
предвидения максимален размер от 6 месеца лишаване от право да се управлява МПС
и 200 лв. глоба. Индивидуализирани
по този начин наказанията се явяват адекватна на извършеното нарушение санкция.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че наказателно постановление в обжалваната част е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1253-000084 от 22.05.2019 г., издадено от
Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково в частта, с
която на А.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103
от ЗДвП, а в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: