Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ......
гр.К., ………..2022 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К.районен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря..................Х. К...................................................................като
разгледа докладваното от
съдията.............................гр.дело №2717 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е собственик на
лек автомобил „*****“ с рег. № *****. На 03.06.2018г. около 15:00 ч., в
условията на проливен дъжд в гр.С.по бул."С." управлявайки
горепосочения л.а., попада в необозначен и необезопасен от компетентните органи
наводнен участък от пътя, находящ се в подлеза с бул.“С.“. Вследствие на
инцидента, в автомобила проникнала вода, която му причинила материални щети в
общ размер на ****лева. Произшествието било посетено от екип на РСПБЗН - ****,
с пожарен автомобил, които регистрирали случая. За процесния автомобил имал
сключен с ответника договор за застраховки „Каско“ и „Злополука“ по комбинирана
застрахователна полица №****, със срок на застраховката една година, считано от
04.05.2018 г. до 03.05.2019г., с платена първата вноска в размер на ****лева.
По силата на застрахователния договор, „З.А.“ АД се З.ължавал да изплати на
собственика всяка загуба или повреда, настъпила по време на срока на действие
на застраховката, покрита по вписаните в нея клаузи, до размера на
застрахователната сума на застрахованото МПС. Съгласно комбинирана
застрахователна полица, застрахователната сума, за която е застрахован
процесния автомобил била **** лв. В
изпълнение на задълженията си уведомил ответника за настъпилото застрахователно
събитие, за което била заведена щета №*****/2018г. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие и направено искане за плащане ответникът отказвал да
изплати застрахователно обезщетение, като мотивирал отказа си с нарушаване на
т.16.6 от Общите условия за застраховка „Каско“, т.е. че били налице изрично
изключени от покритието на полицата и не подлежали на обезвреждане щети,
възникнали след проникване на вода, вследствие несъобразяване на правила за
техническа експлоатация и конкретните пътни, метеорологични и други условия,
както и груба небрежност. От така направения отказ, изобщо не ставало ясно
точно какво е основанието за отказа - отказът бил формален и фактически
представлявал преписване на текста на т.16.6 от Общите условия. Реално липсвали
конкретни, ясни аргументи обосноваващи действителните причини за отказ за
плащане. Отказът на застрахователя счита за неоснователен, тъй като изпълнил
точно всички свои задължения по договора. Налице било настъпване на
застрахователно събитие по покрит и застрахователят следвало да изплати
направените за ремонт на автомобила разходи. Съгласно разпоредбата на чл.403,
ал.4 от КЗ, застрахователят имал право да откаже плащането, ако застрахованият
не е изпълнил задълженията си в сроковете по ал.1 и 2 с цел да попречи на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието,
или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.
Съгласно чл.408, предл. трето от КЗ, застрахователят можел да откаже плащане на
обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и било предвидено в закон
или в застрахователния договор. В случая, всички задължения на застрахования
били надлежно изпълнени. Съдебната практика еднозначно приела, че значение за
основателността на плащането на обезщетение по застраховка има само
премълчаването или укриването на съществени обстоятелства за настъпването на
събитието. В конкретния случай, такива нарушения не били налице.
Застрахователната сума била в размер на **** лв., а застрахователното събитие
настъпило в срока на действие на договора и причинило имуществени вреди в
размер на ****лв. В резултат на инцидента от 03.05.2018 г. причинените щети на
л.а. „*****“, с рег.№***** по работна карта на автосервиз „Ч.р.“ са както
следва: двигателна глава; 6 бр. двигателни биели; вериги ангренажни; гарнитура
глава, капак, картер, заден капак; 6 бр. дефтунги; тампон двигател-2 бр.;
клапани 24 бр.; гумички клапани - 24 бр.; семеринг вал голям и малък; свещи
подгревни - 6 бр.; кобилици - 24 бр.; сменено масло; маслен, горивен и въздушен
филтър; филтър купе; сменен антифриз; температурен датчик; стартер; датчик ниво
заден - 2 бр. лагери колянов вал; регулатор гориво с рейка; модул сiс нави;
модул fuel pump; модул ism shasis + кодиране; компресор въздушно окачване; масло
скорости; картер скорости с филтър; акумулатор; болтове глава; ремонтен
комплект скорости; маслена помпа скорости; комплект гарнитури; масло заден
диференциал; гориво; двигател; смяна ism; скорости; интериор. Настъпило е
събитие било покрит риск, съгласно раздел III от ОУ, и можело да се квалифицира
както по т.7.2. /пълна загуба или частично щета, причинени от проливен дъжд/,
така и по т. 8.3. /пълна загуба или частично щета от авария, произлязла от
сблъскване на МПС помежду им или от други подвижни или неподвижни
предмети.....от препятствия на пътното платно/. Тъй като застрахователят не
изпълнил в срок задължението си за плащане на дължимите имуществени вреди,
покрити от застрахователната сума, дължал и мораторна лихва от датата на
настъпване на събитието до завеждане на исковата молба, както и законна лихва
от завеждане на претенцията, до окончателно изплащане на сумата. В хода на
производството е допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на
размера на предявеният частичен иск за заплащане обезщетение. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „А.“ АД да заплати на С.Н.З.
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на **** лв., представляваща
стойността на нови части, материали и вложен труд за лек автомобил „****“, с
рег. № **** ВХ, ****лв. лихва за забава
за периода от 19.06.2018г. до 02.11.2020г. и
законна лихва върху главницата сумата от 02.11.2020 г. до окончателно
изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, ответникът оспорва
предявеният иск по основание и размер. В ЗАД “А.“ била заведена щета №***** по
повод събитие, настъпило по данни на ищцата на 03.06.2018 г. в гр.****, при което
били причинени вреди на л.а. „**** Д“ с ДК№*****. При разглеждането не било
намерено основание за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно
разпоредбите на КЗ и Общите условия, неразделна част от застрахователния
договор, сключен с полица №****. За постановения отказ, ищецът бил уведомена с
писмо изх.№100-5715 от 19.10.2018 г.. Съгласно т. 16.6. във връзка с т. 16 от
Общите условия за застраховка на МПС - „Каско“ не се покривали увреждания на
всички възли и агрегати на двигателя и/или купето след проникване на вода, кал
и др. В процесния случай, в хода на ликвидацията на образуваната щета било
установено, че се касае за проникване на вода в двигателя на автомобила, което
се явявало изрично изключен риск по приложимите към застрахователния договор
общи условия. Ищецът неправилно тълкувала приложимите общи условия, че
събитието представлявало покрит риск. За подобна хипотеза не била калкулирана
застрахователна премия. Съгласно разпоредбата на чл.343, ал.1 от КЗ „с договора
за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу
плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати
застрахователно обезщетение или сума“. По аргумент на противното, за
застрахователя не възниквало задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение или сума, когато той не бил поел определен риск и срещу
настъпването на този риск не била платена съответната премия. Било
констатирано, че събитието, за което се претендирало обезщетяване на вредите,
попадало в хипотезата на т.16.6 от приложимите общи условия. Счита, че е налице
изрично изключен риск, за покритието на който не била събрана застрахователна
премия по смисъла на чл.343, ал. 1 от КЗ и не е възникнало задължение за
изплащане на обезщетение. На самостоятелно основание, съгласно т.50.2,
застрахованият бил длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на
добър стопанин. В хода на ликвидацията на образуваната щета било установено, че
водачът на л.а. „**** Д“ не само не пазил МПС с грижата на добър стопанин, но
не положил и минималната дължима грижа при използване на МПС като въпреки
ясното съзнание, че е налице наводнен участък от пътя не спрял и не загасил
двигателя на автомобила, въпреки че ясно възприел наближаващия автобус и
вдигнатата от него „вълна“. Съгласно разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ
„застрахователят може да откаже плащане на обезщетение ... при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в договора и е довело до настъпване на
застрахователното събитие“. Доколкото задължението за полагане на минимална
дължима грижа било предвидено в цитираните разпоредби на застрахователния
договор и било значително с оглед интереса на застрахователя, а неговото
неизпълнение пряко довело до настъпване на вредата, за застрахователя
възникнало законно регламентираното право да откаже изплащане на обезщетение.
Алтернативно и в случай, че се приемело, че не са налице основания за отказ по
посочените по-горе причини, твърди, че била налице хипотезата на чл.395, ал. 4,
предл.2 от КЗ, която давала основание за намаляване на дължимото обезщетение. В
съдебната практика за упражняване на правото на застрахователя за намаляване на
дължимото обезщетение, в случай на предписано дължимо поведение, а на още
по-силно основание - при изрично уговорена между страните договорна клауза с
подобно съдържание и санкция, не било необходимо обективно установяване на
причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение и настъпването на
конкретното застрахователно събитие/ в т.см. решение №79 от 29.06.2012 г. по
т.д.№802/2011 г. на ВКС, II т.о./. Постановеният от З.„А.“ отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение бил законосъобразен и правилен, постановен въз
основа на разпоредбите на закона и застрахователния договор. Оспорва
предявеният иск по размер. Счита същият завишен като размер и не отговарящ на
действително претърпените вреди. Твърди, че настъпилите вреди са на значително
по-ниска стойност от претендираните ****лева. Съгласно разпоредбата на чл.386,
ал.2 от КЗ„при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието“. При определяне
стойността на претенцията си, ищцата не се съобразила със средните пазарни цени
за отстраняване на настъпилите вреди, действащи към датата на настъпване на
събитието. Претендирали се завишени ставки за нормочас при ремонтните операции
и завишени цени на резервните части. Голяма част от извършените ремонтни
дейности, удостоверени с работна карта от автосервиз „Ч.р.“ не се намирали в
причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Подобни повреди не били
установени при извършените от застрахователя три огледа и съответно, не биха
могли да бъдат вменени в негова отговорност. Твърди, че искът е предявен в
неоправдано завишен размер. Оспорва изцяло претендираната лихва. На
самостоятелно основание, неправилно била определена датата на изпадане в
забава. Ако се приемело, че такава изобщо била налице. Съгласно разпоредбата на
чл.108 от КЗ застрахователят бил длъжен да се произнесе по предявената
претенция в срок от 15 работни дни от представяне на последното доказателство
по преписката, като това била най-ранната възможна дата, от която
застрахователят би изпаднал в забава. В случая, вторият оглед на автомобила в
сервизни условия бил извършен на 11.09.2018 г., което следвало да се приеме за
най-ранната възможна дата, от която започнал да тече срока за произнасяне на застрахователя
и едва след изтичането на този срок, дружеството би могло да изпадне в забава,
т.е. най-ранната възможна дата за изпадане в забава била 26.09.2018 г.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Ищцата С.Н.З. е собственик на лек
автомобил марка “*****“, рег.№ ***** /свидетелство за регистрация на МПС
л.6/. Не е спорно, а и от приложеното
заверено копие на комбинирана застрахователна полица №**** за застраховки
“Каско“ и “Злополука“ се установява, че ищецът е имала сключена за л.а. “*****,
рег.№ *****, застраховка “Каско“ със ЗАД“А.“, със срок на действие от
04.05.2018 г. до 03.05.2019 г. и застрахователна премия ****лв., платима на 4
вноски, с падеж на: първа вноска 03.05.2018 г., втора вноска- 03.08.2018 г.,
трета вноска- 01.11.2018 г. и четвърта -31.01.2019 г.. Видно от заверено копие
на квитанция №**********/26.04.2018 г. първата вноска в размер на ****лв.
ищецът е платила на 03.05.2018 г.
От заверено копие на
удостоверение рег.№742300-373/04.06.2018 г. на МВР, РС“ПБЗН“ гр.С.е видно, че
на 03.06.2018 г., в 15:13 часа е било получено съобщение за наводнено пътно
платно на бул.“С.“- подлеза с бул.“Св.Патр.Евтимий“ гр.С.и екип на РСПБЗН гр.С.е
посетил произшествието с пожарен автомобил.
На 04.06.2018 г. ищцата подала
до ответника уведомление-декларация за щета по застраховка “Каско на МПС“. В
представените по делото 2 бр. описи-заключение по щета №***** от 04.09.2018 г.
и от 11.09.2018 г. са описани щетите по лекия автомобил *****, с рег.№ *****. С писмо
изх.№106-5715/19.10.2018 г. “З.А.“ АД уведомило ищцата С.Н.З., че са налице
обстоятелства, поради които за застрахователя не възниква задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение по преписка по щета №*****.
Представена е ремонтна карта на
Автосервиз “Ч.р.“ от 26.03.2020 г., в която са описани ремонта и вложените
части.
От приложените заверени копия
на 2 броя фактури и 3 бр.фискални бона, издадени от “Ч.р.*** 8“
ЕООД, с управител Ч. М. Ч. се установява, че ищецът е заплатила за ремонт на
лекия си автомобил *****,
с рег.№ ***** следните суми: фактура №**********/31.03.2020 г.- 6535.00 лв. с ДДС за резервни части и авторемонтни
услуги; фактура №**********/30.04.2020 г.-
8737.97 лв. с ДДС за авторемонтни услуги и резервни части, като общата
стойност на заплатените суми по фактури възлиза на ****лв. с ДДС.
В показанията си свидетелят Н. И. А. сочи,
че на 03.06.2018г. пътувал с ищцата до автогарата в гр.С.с лекият й
автомобил *****.
Завалял дъжд. Купили
билети и когато тръгнали от автогарата в посока за гр.К. преди моста на бул.“П.
Е.“ дъждът се усилил до степен порой. Автомобилът се движел с 30 км., нямало
видимост, а пред него имало колона от автомобили, не се видяла насъбрана вода,
а и нямало място, къде да се спре. Били под моста, когато минал автобус,
получила се вълна от вода и автомобилът на ищцата угаснал. За 2-3 минути под
моста се напълнило с вода, която достигнала до огледалата на вратите. Излезли
от автомобила, започнали да избутват автомобилите пред тях на сушата, а колата
на ищцата не могла да се мръдне. Обадили се на пожарната. След изчистване на
шахтите и отводняване, съпругът на ищцата се обадил на пътна помощ, която дошла
след час и автомобилът бил откаран в с.З., а в последствие в оторизиран сервиз
на БМВ в гр.П., където бил разглобен и установени щетите по него./“…Бяхме на автогарата, когато
започна да вали. Купихме билети и тръгнахме. Изведнъж се усили до такава
степен, пороен дъжд, аз такъв не съм виждал. Ръмеше и изведнъж стана пороен
дъжд, както дъщеря ми караше. Това стана за секунди. Бяхме под моста и нямаше
къде да се спре… Точно две коли имаше пред нас, зад нас не помня. Образува се
колона, защото времето беше много лошо и хората караха много бавно. От никъде
не може да се види, че има такава вода.. Първият път закараха колата в
с.Зимница, защото момчето там я поддържаше…. Зет ми и дъщеря ми звъняха на
застрахователя, мисля на „А.“…. Закараха я в гр.П. и там стоя една година.
Мисля, че застрахователят не е заплатил нищо. Колата стоя в гр.П., понеже застрахователят каза, че
трябва да се закара в оторизиран сервиз на БМВ….Чакали са пари от „А.“, но не
са им превели. След една година, зет ми отиде в сервиза в гр.П., взе колата с
Пътна помощ, видял е, че има части по седалките и я закара в с.Зимница със
собствени средства…“св.Н.А./.
Съгласно показанията на
свидетеля Ч. М. Ч.,
бил в гр.****, когато съпругът на ищцата му се обадил, че БМВ-то им е закъсало
на ул.“С.“, до склад на „Кенпес“, новото кръгово. Валял силен дъжд. Като отишъл
там, водата била до огледалата на автомобила. Имало около 10 автомобила от различни
марки. Обадил се на един от служителите си, който дошъл с пътна помощ. Тъй като
автомобилът на ищцата бил блокирал, издърпали го с лебедка и го откарали в
автосервиза му в с.Зимница. Не предприел ремонт, а само отворил тапите отдолу
на автомобила, за да изтече водата, която била до таблото и над седлата на
седалките. Чакали представител на
застрахователната компания. Автомобилът бил в сервиза му 3-5 дена и не бил
посетен от представител на застрахователната компания. По препоръка на
застрахователя автомобилът бил закаран в най-близкият оторизиран сервиз в гр.П.
с пътната помощ. Съпругът на ищцата платил превоза. След година прибрали
автомобила от гр.П. в сервиза му в с.З../“... Отидох и взех колата. Тя беше с
разглобен двигател и всички електронни модули бяха извадени и разхвърляни вътре
по седалката. След като закарах колата в сервиза в с. З., Н. поиска оферта за
ремонт. Започнахме да купуваме части и оправихме колата. За нещата, които
купихме, има опис-фактури. Сглобихме колата и Н. я взема. Когато отидох да
взема колата от сервиза в гр.П., попитах приемчика, защо не са я оправили и той
каза, че имат писмо от „А.“, които са отказали каквото и да било плащане. Няма
как да се установи при първоначален оглед, какви са конкретните щети по
автомобила. Колата беше разглобена в гр.П.. Първо сглобихме двигателя, но нито
един от електрическите модули нямаше комуникация с него и нищо друго не
работеше, и сме сменили всички модули. Всички модули и букси се бяха скашкали и
окислили. Колата беше на паркинга на сервиза на БМВ в гр.П.… Имам автосервиз и поддържам
техните автомобили. Сервизът ми е в с.Зимница…“ св.Ч.Ч./.
Съдът преценява показанията на
свидетелите на основание на чл.172 от ГПК които са очевидци, и кредитира
същите, тъй като са преки, логични, непосредствени, а и неопровергани от събраните
по делото доказателства. Отделно от това проливният дъжд на 03.06.2018 г. след
обяд в гр.С.и
предизвиканото от същия дъжд наводняване на улиците в ниската част на града е
факт, не оспорен, а и е отразен в обществените медии, поради което е
общоизвестен факт и на съда по смисъла на чл.155, предл.1
от ГПК.
По делото е назначена съдебна
автотехническа експертиза с депозирано заключение и допълнително заключение на
в.л. Х.Г.Х.. Съгласно заключенията щетите, настъпили по двигателя следствие на
хидроудара /водния удар/ са замяна на негодните части с нови и основен ремонт
на двигателя. Щетите по купето следствие на наводняването са по
интериора-седалки, тапицерии на купето, облицовките на пода и електрониката,
която е контактувала с водата. Механизмът на възникване на повредата по
двигателя в следствие на преминаването на л.а. през наводнения участък от
улицата е, че водата попада във въздушния филтър на двигателя, в последствие
попада директно в цилиндрите и настъпва хидроудар/воден удар. Механизмът на
възникване на щетите по купето на процесния автомобил в следствие преминаването
на л.а. през водата са наводнени седалки, тапицерии- долни и странични,
облицовки на пода и електрониката. От техническа гледна точка при
неработещ/изключен двигател на автомобила, не е възможно да настъпи тази
техническа повреда, а при своевременно изгасяване двигателя на автомобила от
страна на водача му, биха настъпили същите увреждания по двигателя. Пазарната
стойност на щетите по лекия автомобил “БМВ“ 530Д, с рег.№***** в следствие на
навлизането в наводнения участък, настъпване на хидро/воден удар, наводняването
на купето, оборудването и електрониката е равна на 11696.50 лв. без ДДС. Процесният лек
автомобил е нямал възможност да напусне пътното платно. Частите, които са
сменени по лекия автомобил от автосервиз „Ч.р.*** 8“ ЕООД е било необходимо да
бъдет сменени. Настъпилите щети и извършените ремонтно-възстановителни дейности
по лекия автомобил БМВ
рег.№***** се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие-
навлизането на автомобила в наводнен участък от пътя, получаването на хидро удар
в двигателя и наводняване на купето и електрониката му. В с.з. вещото лице Х.
пояснява, че в момента на настъпване на навлизането на вода в цилиндрите, е
необходимо минимум 2-3 оборота на коляновия вал, което става за части от секундата. Не може да изключи
двигателя за част от секундата. Автомобилът е навлязъл в наводнения участък на
ул.“Славянска“ с определени обороти на двигателя и за част от секундата се
засмуква вода, а тя навлиза в цилиндрите на двигателя, получава се воден удар и
блокира двигателя, а в последствие се наводнява и купето При това положение,
водачът не е имал възможност да предотврати блокирането на двигателя и
наводняването му. Елементите в автомобила са наводнени като след продължителния
престой, стават негодни за употреба. Задният диференциал е монтиран в кожух.
Там, където излизат валовете от диференциала за да предадат въртящия момент към
колелата има семеринги и при това наводняване, ако семерингата пропусне в
диференциала вода, трансмисионното масло се пресича и става негодно за
използване. Това се отнася и за трансмисионното масло на предавателната
кутия. В случая, при навлизането на
водата в картера на предавателната кутия и на диференциала, пресича маслото и
същото става негодно за употреба и се заменя с ново. Заключението е оспорено от
ответника в частта относно стойността на щетите.
По делото е назначена повторна съдебна автотехническа
експертиза с в.л.В.И.В.. Съгласно с депозирано заключение щетите по автомобила
в резултат на наводняването възлизат на около ****лв., а щетите от престой в
сервиз без да е бил отремонтиран автомобилът възлизат на около ****лв. В с.з.
вещото лице В. пояснява, че някои части, които са подменени в автомобила,
например свещи 6 броя, могат да бъдат негодни за използване в резултат на
настъпила корозия, следствие на наводняването, но могат и да не бъдат, затова
са включени в щетите, които са от престоя, тъй като ако не са били извадени от
автомобила, нямало да корозират. Част от останалите посочени в таблицата - на стр. 3, позиция 2, 3, 5, 9, 10 и 11части
са пряко от престоя. Те периодично трябва да се ползват и ако не са ползвани в
период от две години, трябва да се сменят, тъй като се променят
характеристиките им.
По делото са представени от “ЗАД А.“ АД
Общите условия за застраховка на моторни превозни средства “Каско“.
От така
установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1- ал.3 или ал.5. Следователно за да бъде успешно реализирано правото на обезщетение е необходимо да се установят при условията на пълното и главно доказване наличието на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество, настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск, наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, както и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи. В тежест на ответника е да докаже, че отказът му да плати застрахователно обезщетение е правомерен, а в случая че е налице изключен застрахователен риск, както и че е налице пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението от застрахования ищец на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
Страните не спорят, че са обвързани с валидно застрахователно правоотношение по сключен договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица №**** за застраховки “Каско“ и “Злополука“, за лек автомобил марка “*****“, рег.№*****, собственост на ищеца, с период на застрахователното събитие от 04.05.2018 г. до 03.05.2019 г. с описани в Общите условия покрити застрахователни рискове. Установи се, че застрахованият е изпълнил задължението си да плати първата вноска на застрахователната премия съобразно договора. От приетите по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът приема за установено, че на 03.06.2018 г. в гр.С.около 15:00 часа при условията на проливен дъжд автомобилът на ищеца, движещ се в колона по бул.“С.“ навлязъл в подлеза на бул.“С.“ с бул.“Св.П. Е.“, който се пълнел с вода като в същото време движещ се насреща му автобус повдигнал вълна с водата, която заляла автомобила, в резултат на което той угаснал и не запалил повече.
Изискванията към застрахователните договори при имуществена застраховка “Каско“ са определени в чл.343, ал.1 от КЗ. Те се договорят в конкретния застрахователен договор и от Общите условия на застрахователя. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, като по отношение на основанията за освобождаване са ограничени от разпоредбата на чл.408 от КЗ. Съгласно чл.408 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. Застрахователят твърди, че е отказал изплащането на обезщетението, поради това, че: събитието попадало в хипотезата на т.16.6 от общи условия, а именно: при изрично изключен риск, за покритието на който не била събрана застрахователна премия; ищецът не пазил МПС-то с грижата на добър стопанин и не положил и минималната дължима грижа при използване на МПС-то като въпреки ясното съзнание, че е налице наводнен участък от пътя не спрял и не загасил двигателя на автомобила, въпреки че ясно възприел наближаващия автобус и вдигнатата от него „вълна“.
Съгласно раздел IV, т.16.6 от Общите условия на застрахователя, не се покрива увреждане на всички възли и агрегати на двигателя и/или купето след проникване на вода, кал и др. вследствие несъобразяване с правилата за техническа експлоатация и конкретните пътни, метеорологични и други условия. В раздел XVIII т.6 на общите условия е дадена дефиницията на понятието „проливен дъжд“, а в т.17 се съдържа неизчерпателен списък на действия или бездействия, които се квалифицират като „груба небрежност“, в т. ч. и случаи, в които вредата е следствие на самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. В съдебната практика се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. По делото се установи, че увреждането на двигателя, купето и електрониката на автомобила е следствие на хидроудар като не се установиха конкретни факти за поведение на ищцата, управлявала застрахования автомобил, които биха могли да се преценят като проява на груба небрежност, съобразно конкретните пътни и метеорологични условия. Навлизането на автомобила в подлеза на бул.“С.“ с бул.“Св.П. Е.“, в колона и липсата на видимост в на този участък не доказва такова поведение, тъй като не се установиха факти обуславящи извод, че водачът е имала обективната възможност да преодолее препятствието по друг начин. Следва да се посочи, че липсва законово или договорно основание да се приеме, че във всички случаи на влошени метеорологични условия в т.ч. на проливен дъжд, водачите следва да избягват преминаването през наводнени участъци на пътното платно, освен ако са били сигнализирани или през локви, и да преустановят движението на МПС. В някои случаи такова поведение може да се окаже невъзможно, а не рядко и неоправдано с оглед на риска от причиняване на ПТП. Установените в случая обстоятелства при конкретните пътни условия /внезапен проливен дъжд, движещи се в колона автомобили, макар и бавно, по булеварда в района на подлеза, който е в близост до автогарата и липсата на видимост/, не налагат извода, че предвижването на застрахования автомобил е било прекомерен и неоправдан риск, застрашаващ сериозно неговото увреждане. Това обуславя извода за невиновността на ищцата, доколкото е налице случайно събитие, което не е могло да бъде предвидено или предотвратено. В тази връзка възраженията на ответника са недоказани. Предвид установеното съдът счита, че не са налице обстоятелства, при които застрахователят следва да откаже да заплати на ищеца застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ с настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Нормата на чл.400, ал.2 от КЗ предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Тази възстановителна стойност се прилага, в случаите когато щетите по автомобила не са отстранени към момента изплащане на застрахователното обезщетение. В случаите когато самия застрахован е отстранил щетите, то за застрахователя възниква задължението да заплати тези направени разходи, които по същество представляват действително претърпените вреди към деня на настъпването на събитието. Въз основа на заключенията на основната и повторната експертизи в неоспорената им част и писмените доказателства, съдът приема за установено, че щетите, настъпили в причинна връзка с наводнения в резултат хидроудар автомобил са на стойност ****лв. без ДДС, доколкото от повторната съдебно автотехническа експертиза с в.л.В. се установи, че смяната на: 6 бр.подгревни свещи,регулатор гориво с рейка, масло скорости, картер скорости с филтър, акумулатор, ремонтен комплект скорости, маслена помпа скорости, комплект гарнитури 8 НР70, масло заден дефиринциал и гориво не са в причинно-следствена връзка с настъпилото на 03.06.2018 г. застрахователно събитие, а следствие на продължилия една година престой на процесния автомобил в сервиз без да е бил отремонтиран. В случая не се установи да е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ за да се изчислява остатъчната имуществена стойност на неувредените части, който да представляват имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносно деяние. Следователно по делото се установяват предпоставките обуславящи възникване на вземане на застрахователно обезщетение до размера на сумата ****лв. с ДДС /****лв. без ДДС/ до който размер се установява да са настъпили вреди, в причинна връзка със застрахователно събитие по договора между страните. Ответникът се е позова на хипотезата на чл.395, ал.4, предл.2 от КЗ като заявява, че застрахованият е нарушил задължението изрично предвидено в т.50.2 от приложимите общи условия, с оглед на което за застрахователя съществува възможност да намали застрахователното обезщетение съответно на степента на принос на застрахования. От събраните по делото, неоспорени и неопровергани доказателства не се установи никакъв принос на ищеца като водач на автомобила за настъпване на щетите. От заключението на САТЕ с в.л. Х., която съдът възприема в неоспорената й част се установява, че от дори и при своевременно изгасяване двигателя на автомобила от страна на водача биха настъпили същите увреждания. Съдът приема възражението за неоснователно. С оглед гореизложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата ****лв. с ДДС, а в частта до пълния претендиран размер **** лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху главницата от ****лв. с ДДС се дължи законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба-02.11.2020 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху застрахователното обезщетение след изтичане на срока по чл.405 освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Разпоредбата на чл.405 от КЗ препраща към чл.180 от КЗ по отношение на сроковете за
окончателно произнасяне на застрахователя по застрахователни претенции – 15 работни
дни от представянето на всички доказателства, а при непредставянето им
застрахователят е длъжен да се произнесе не по-късно от 6 месеца от предявяване на претенцията. В случая не е
спорно, че ищецът е уведомил ответника- застраховател за настъпилото
застрахователно събитие с уведомление- декларация. Съдът счита, че добросъвестното изпълнение е налагало обезщетението да
бъде определено и изплатено от ответника в срока по чл.108, ал.1 от КЗ- до 15
работни дни, от 11.09.2018г- датата на която застрахователят е съставил
последния опис, удостоверяващ последиците от вредоносното събитие. Следователно
след 02.10.2018 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца лихва за
забава върху обезщетението за периода от 03.10.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба, в размер на А.лв., определен от съда на основание чл.162 от ГПК
въз основа на автоматизирани аритметични операции с публично оповестен курс на
основен лихвен процент по методиката на ПМС №426
от 18.12.2014 г.
/чрез епи лихвен калкулатор/, а в частта до прендирания размер претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Всяка от страните претендира разноски. Направените от ищеца разноски са в общ размер ****лв., от които: ****лв. държавна такса,*** лв. за експертизи и**** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Направените от ответника разноски по делото за експертизи са в размер на*** лв. и*** лв. за юрисконултско възнаграждение, определено от съда определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на *** лв. съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото *** лв. разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД“ А.“, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Н.З., с ЕГН-********** ***, на основание чл.405, ал.1 от КЗ, сумата от ****лв. с ДДС обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на настъпване на застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско“, обективиран в комбинирана застрахователна полица №**** от 26.04.2018 г. за причинени вреди на лек автомобил “*****“, рег.№***** от настъпило на 03.06.2018 г. в гр.****, на бул.“С.“, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2020 г. до окончателното й плащане като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над ****лв. до пълния претендиран размер **** лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД“ А.“, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Н.З., с ЕГН-********** ***, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от А.лв. лихва за забава за периода от 03.10.2018 г. до 02.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над А.лв. до претендираните ****лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД“ А.“, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Н.З., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Н.З., с ЕГН-********** ***, да заплати на ЗАД“ А.“, с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: