№ 853
гр. Б., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120204440 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание по чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила жалба от „К.” ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., кв...., чрез управителя П.
К. Д. против наказателно постановление № К20_119-F554111 от 14.10.2020г издадено от
Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП в гр.Б. упълномощен със Заповед ЗЦУ-1149
от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.182 ал.2 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер от 12624,00 лева за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
С жалбата се оспорва постановлението, като се излагат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Навеждат се доводи за неспазване на срока по чл.34 ал.1 ЗАНН и
неправилно избрана административнонаказателна норма на чл.182 ал.2 от ЗДДС. Моли се
за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание въззивникът е редовно призован. За него се явява упълномощен
адвокат. Поддържа жалбата. Не се сочат нови доказателства. Прави се искане за присъждане
на съдебни разноски.
Представителят на органа издал наказателното постановление изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира се ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, съдържа
изискуемите от закона реквизити, поради което е допустима за разглеждане. Подадена е
пред материално и териториално компетентен съд.
Съдът, като взе предвид събраните поделото доказателства установи следната
1
фактическа обстановка:
Свидетелите В.М. и Д.Д. и двамата в качеството си на инспектори по приходите в ТД
на НАП-Б. извършили документална проверка за установяване на факти и обстоятелства на
задълженото лице „К.” ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., кв...., с управител П. К. Д. като
му е било връчено ИПДПОЗЛ №П-02000220010229-040-001/21.01.2020г.
В хода на документалната проверка на 11.02.2020г било установено, че „К.” ООД с
ЕИК ... със седалище в гр.Б., кв...., чрез управителя П. К. Д. като лице регистрирано по ЗДДС
не е отразило в дневника за покупки данъчно кредитно известие (ДКИ)
№**********/28.11.2019г издадено от „Л. Т.“ ЕООД с ЕИК ... с данъчна основа 252480,00
лева ДДС 50 496,00 лева към фактура №**********/12.11.2019г
ДКИ било включено в дневника на покупки в СД по ЗДДС за месец 12/2019г., а
фактурата към която е издадено кредитно известие била включена в дневника за покупките
за месец 11/2019г.
На 16.06.2020г. свидетелят М., счела че с това деяние дружеството е извършило
нарушение и съставила акт за установяване на административно нарушение № F554111
(лист №15 от делото) за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя, като актосъставителят се позовал
на мерките въведени във връзка с извънредната епидемична обстановка съгласно Заповед
№РД-01-331/12.06.2020г на МЗ с цел да се ограничи контакта на органите по приходите от
НАП с данъчно задължените лица. Актът бил подписан от упълномощено лице с
пълномощно на лист 16 от делото. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН постъпили писмени
възражения (лист 9 и 10 от делото).
Като взел събраните в хода на производството писмени доказателства
административнонаказващият орган издал на 14.10.2020г атакуваното наказателно
постановление, в което при пълна идентичност на фактическата обстановка и правната
квалификация както в акта на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на
12624,00 лева на основание чл.182 ал.2 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства гласни и писмени.
С оглед изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи.
Както актът, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните
правомощия. Непосочването нито в акта, нито в НП, на датата на откриването на
нарушителя (респективно на нарушението) е довело до невъзможност да се установи дали е
спазен срока по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН. Датата на откриване на нарушението (нарушителя)
е важен елемент изрично упоменат в императивните норми на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.3 от
ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се твърди, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС, тъй като не включил 1 брой данъчно
кредитно известие в дневника на покупките си през периода, през който е било издадено, а
2
именно месец ноември на 2019г, а го включил в дневника за покупки периода месец
декември на 2019г и по този начин било декларирано ДДС за месец декември на 2019г.
Елемент от фактически състав на чл.182 ал.1 ЗДДС (нито в акта, нито в НП е направена
препратка към ал.1 на чл.182 ЗДДС) е наличието на вредоносен резултат–определяне на
данък в по-малък размер, което въпреки, че е отразено и в акта, и в НП, не представлява
съществен вредоносен резултат, тъй като данъкът е бил включен в следващия период,
поради което и съвсем правилно АНО е квалифицирал нарушението по специалния
привилегирован състав на чл.182 ал.2 от ЗДДС това е било предвидения от закона бонус за
случаи като настоящия. В този смисъл е и съдебната практика, която е многобройна и
константна, според което не следва да бъде подробно цитирана.
Независимо от горните изводи, съдът е затруднен да определи на която дата е открито
нарушението (съответно нарушителят) за да прецени дали са издадени АУАН и НП в
давностните срокове по чл.34 ЗАНН. Ако към датата 11.02.2020г след извършената
документална проверка е било известно на органа по приходите нарушението (и съответно
нарушителят), то е следвало АУАН за бъде съставен най-късно до 11.05.2020г (при спазване
на 3 месечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН). АУАН в настоящия казус е съставен на
16.06.2020г, което е в нарушение на закона и води до незаконосъобразност на атакуваното
НП. При тези констатации обжалваното НП следва безусловно да бъде отменено.
С оглед изхода на спора съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН съдът е длъжен да се произнесе
по поисканите от жалбоподателя разноски. С оглед разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредба
№1/09.07.2004г за минималния размер на адвокатските възнаграждения предявения размер
от 1530 лева е завишен. Съдът като се съобрази разпоредбите на Наредбата и преди всичко с
фактическата и правна сложност на делото счита, че следва да намали размера до 300 лева,
който ТД на НАП-Б. следва да заплати на жалбоподателя.
Мотивирано от горното, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав, на основание
чл.63 изречение първо предложение трето и ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К20_119-F554111 от 14.10.2020г
издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП в гр.Б. упълномощен със
Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с което на „К.” ООД
с ЕИК ... със седалище в гр.Б., кв...., чрез управителя П. К. Д. на основание чл.182 ал.2 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в
размер от 12624,00 лева за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Б. да заплати на „К.” ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б.,
кв...., чрез управителя П. К. Д. разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер
3
на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването на
съобщението за изготвянето му на страните, пред Административен съд в гр.Б.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4