Р Е
Ш Е Н
И Е № 328
гр. Кюстендил,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание
на седемнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения
Стамова
като разгледа докладваното от съдия Ваня
Богоева в. гр. д. № 339
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе
взе предвид:
П.И. В. с адрес *** и втори март” № 12, чрез
служебно назначения си процесуалния си представител по пълномощие адв. Й.Б.,***, насочена срещу решение № 309/
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт ДнРС е уважил предявения по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК и е
признал за установено по отношение на П.И.В. с адрес *** и втори март” № 12, че
дължи на ищеца „ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище и адрес на управление
гр. София, п. к. 1784, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „Бенч Марк Бизнес център” ***, следните суми: сумата от 641,
28 лева представляваща главница по
неизплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за перирода от
Решението на районния съд се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, а именно противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски . Оспорва се извода на районния съд, че ответницата дължи претендираната сума, като неизпълнено задължение за заплащане на доставена електроенергия, тъй като този извод се базирал на предположение относно потребителя, неправилно определен за контрахент по несключен договор, като акцентира на това, че само разкриването на партида не било достатъчно. Не било известно подадената жалба с чий подпис е и от кого е депозирана. Твърди, че по делото липсват доказателства установяващи по безспорен и несъмнен начин съществуване на задължение на ответницата спрямо ищеца. Неизяснени били и обстоятелствата относно това кому принадлежи правото на собственост, респективно относно ползването на електроснабдявания имот.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1784, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „Бенч Марк Бизнес център” ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие Адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и партньори”, действащо чрез адв. П. И., със съдебен адрес ***, чрез който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Излагат се доводи за наличие на облигационно правоотношение между страните по делото, възникнало по силата на сключен договор между страните като въззивникът се позовава и на задължителна съдебна практика относно формата, респективно начинът на сключване на договора. Излага доводи за наличието на доказателства установяващи наличичето на неизпълнено от ответницата задължение за заплащане на електроенергия. Претендират се разноски .
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е установена правилна фактическа обстановка въз основа на надлежно събрани в първоинсанционното производство доказателства, по която страните не спорят и доколкото във въззивното производство не са установени факти и обстоятелства различни от изложените, настоящата инстанция я възприема изцяло и не я преповтаря.
Предмет на разглеждане е положителен установителен иск предявен по реда на чл. 422 от ГПК, като ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че има спрямо нея вземания в претендираните размери като главница и акцесорно вземане за обезщетение за забава произтичащи от съществуващия между страните договор, по силата на който на ответницата в качеството й на потребител е доставяна електроенергия за исковия период и същата не е заплатила стойността й.
От ответницата чрез служебно назначения й особен представител е подаден отговор, в който се оспорва факта на потребление на ел. енергия в претендираните количества, твърди се, че ответницата не била пасивно легитимирана да отговаря по иска и по делото не било известно дали за исковия период същата има качеството на потребител, тъй като не било изяснено тя ли е собственик на имота, респективно кой е неговия ползвател. Отрича страните да са обвързани от сключен между тях договор, предвид липсата на волеизявление в тази насока от ответницата. Твърденията и идложените доводи не съдържат конкретика. В такъв смисъл са и изложените доводи във въззивната жалба,
- 2 -
които са общи и бланкетни. независимо от това настоящата инстанция ще ги обсъди, произнасяйки се при приложение на чл. 269 от ГПК.
С обжалваното решение предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове са уважени. Решението е обжалвано от ответницата.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно установената по делото фактическа обстановка, настоящата инстанция приема предявените искове – главен и акцесорен за основателни.
С обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че страните са в облигационно правоотношение възникнало по силата на договор, като ответницата има качеството на потребител по този договор.Правоотношението е регламентирано и от приложените по делото и действали за исковия период ОУ, като за валидността на договора не е предвидено изискване за сключване на хартиен носител, както правилно е посочил и първоинстанционния съд.Процесният имот, за който ответницата е регистрирана със съответен потребителски номер е бил снабдяван с електроенергия. По делото са събрани и писмени доказателства, чиято автентичност не е надлежно оборена,носещи подпис на подателя – ответницата по делото, съдържащи признание на неизгодни за нея факти, че е е потребител , чийто имот/ процесният такъв е електроснабдяван. Довидите за неправилното им кредитиране във въззивната жалба са неоснователни.
Събрани са доказателства сочещи редовно отчитане на консумирана електроенергия за процесния обект, като данните за стойността на доставената електроенергия се потвърждават и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Липсват доказателства установяващи, че за исковия период ответницата не потребявала електроенергия, че такава е потребявана от друг потребител, респективно, че друг субект е имал качеството на потребител.
Не се установи при постановяване на решението да са допуснати съществени процесуални нарушения, предвид което бланкетните доводи в тази насока са неоснователни.
Решението е законосъобразно при правилно приложение на относимите към казуса материалноправни разпоредби на ЗЕ, обсъдени подробно с обжалваното решение които мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК. По делото е установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответницата в претендираните размери, за които е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Решението на ДнРС, с което исковете са уважени е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се дължат разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
На въззиваемото ТД се дължат разноски за тази инстанция в размер на 305 лева, за които са представени доказателства установяващи, че такива са направен и за които е представен списък по чл. 80 от ГПК. Дължимите разноски представляват сбор от направени разноски за адвокатско възнаграждение от въззиваемото ТД за въззивното производство в размер на 5 лева и разноски в размер на 300 лева заплатени от въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение на назначения на ответницата особен представител по реда на чл. 47 от ГПК за въззивното производство. Не става ясно на какво основание в представения пред тази инстанция списък по чл. 80 от ГПК са посочени и разноски сторени в заповедното и първоинстанционното производство, които са присъдени в пълен размер с обжалваното решение и това е известно на въззиваемата страна, като несъмнено не могат да бъдат повторно присъдени. .
Воден от горното , КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 309/
ОСЪЖДА П.И. В. с адрес *** и втори март” № 12 да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, ***, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1784, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „Бенч Марк Бизнес център” сумата от 305 лева разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: