№ 512
гр. П., 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220201255 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. Ч. от град П. с ЕГН: ********** против
Електронен фиш серия К, № 6101362 на ОД на МВР - П., с който на основание чл.189 ал.4
от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
В жалбата се съдържат оплаквания за процесуална и материална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди
се, че била приета повторност на нарушението, за което не било налице текстово описание в
ЕФ, а освен това липсвали доказателства в тази насока. Основното възражение се състои в
твърдението, че в диспозитива на ЕФ липсва конкретно посочване по коя от изброените в
нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност и извършено нарушението, при
което не ставало ясно на коя разпоредба се е позовал АНО, за да наложи санкция в този
размер.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на ЕФ, по изложите в жалбата
съображения. Претендира разноски.
За ответника по жалбата ОД на МВР П., не се явява представител. Постъпило е
писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят В. Ч. е санкциониран при условията на чл.188, ал.1 от ЗДП, а именно
като собственик на МПС П. с рег. № .... Това МПС на 23.06.2022 година, в 15,24 часа, в
село Б., по ул. „П.“ срещу номер 5 в посока от град В. за град П. се движело с превишена
скорост от 88 км/ч, при максимално разрешена в населено място от 50 км/ч., като
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ серия К, № 3252792.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство –
мобилна радарна система ARH CAM S1 11743bb, което отчело движение със скорост от 91
км/ч, т.е. превишение на скоростта от 41 км/ч, но от това превишение били извадени 3 км/ч,
каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото
средство, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта
от 38 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на
29.07.2022 год. а жалбата против ЕФ бил подадена до РС – П. чрез ОДМВР на 01.08.2022
год. При това положение съдът приема че жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от
ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по
следните съображения:
В хода на административно наказателното производство по безспорен начин се
доказа факта на извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.
В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното
лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация
с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законовия срок такива действия
не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1
от ЗДвП, същия правилно е бил привлечен към отговорност в качеството му на собственик
на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на
санкционирания субект е безспорно доказано.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189, ал.4 изр.първо от ЗДП: „При
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
2
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”.
Анализа на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и
заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен
орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП : „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по
никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното
АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е
несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.
С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени
нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189
ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът
на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата
преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на
обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото
и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело
е сторено. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-
горе мобилна радарна система ARH CAM S1 11743bb, мястото на нарушението – село Б.,
по ул. „П.“ срещу номер 5, както и посоката на движение – в посока от град В. за град П.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
3
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните
от техническото средство, изведени на фотоси, приложени по делото. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването
между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима
техническа грешка от 3 км./час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са
нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане.
Като се има предвид приложените фотоси направени от ARH CAM S1 с № 11743bb,
придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на
чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото
средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в
съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотосите напълно съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на
измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били
приближаващите се автомобили, какъвто на фотосите е процесният автомобил. Установява
се въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената скорост на
процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на
фотосите, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално
с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесния
автомобил и по-точно в средата на неговата предница, в областта на регистрационния
номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и в съставения протокол за
използване на АТСС /лист 9 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително
ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 50 км/ч. Отразено е мястото
на разположението на АТСС – 300 метра от табела за населено място, както и че последното
е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно
направена е била снимка /л.41 и л.42 в делото/, отразяваща на разположението на АТСС на
конкретните дата, час и участък от пътя.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се
идентифицира и посредством посочените географски координати в представените фотоси
от АТСС.
4
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател
и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното
физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило
на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от
ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта
и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се
установява от приетия като писмено доказателство протокол от проверка за техническа
изправност на лист 7 в делото.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя като собственик на
процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение, доколкото за
превишаване на разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък, т.е. в
населено място от 50 км/ч, със скорост от порядъка на 31 – 40 км/ч., когато нарушението е
повторно се налага глоба в двоен размер на посочения в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, а именно
800 лева.
Нарушението се явява извършено при условията на повторност, доколкото същото е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 3252792 /влязъл в сила
на 23.04.2022 год. – л. 21 в делото/ , с който жалбоподателя е бил наказан с глоба за същото
по вид нарушение. Голословно и опровергаващо се от съдържанието на обжалвания ЕФ е
твърдението на жалбоподателя че била приета повторност на нарушението, за което не било
налице текстово описание в ЕФ. В ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия
К, № 3252792. За това на коя дата е влязъл в сила ЕФ, обуславящ повторността, съдът по
силата на служебното начало събра писмени доказателства, въз основа на които установи, че
квалификацията е правилна.
Вярно е така, както твърди жалбоподателя, че в диспозитива на ЕФ липсва конкретно
посочване по коя точно от изброените в нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП хипотези на
повторност и извършено нарушението. Не е вярно обаче възражението, че при това
положение не ставало ясно на коя разпоредба се е позовал АНО, за да наложи санкция в
този размер. Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „Когато нарушението по ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца“. В ал.1 на чл.182 от ЗДвП са
предвидени наказания за превишаване на разрешената скорост в населено място, в ал.2 –
наказания за превишаване на разрешената скорост в извън населено място, а в ал.3 –
наказания за водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници и опасни товари.
Различните точки в алинеите са в зависимост от конкретното превишаване на скоростта,
5
като колкото по-голямо е превишаването, толкова по-висок е размер на глобата. С други
думи различието в изброените хипотези е само дали се касае за населено или извън населено
място и конкретното превишаване, дадено като диапазон „от..до“, като съществува отделна
алинея когато водач на МПС е лице, което извършва обществен превоз на пътници и опасни
товари, какъвто не е процесния случай.
След като в обжалвания ЕФ словесно ясно са посочени тези разграничителни
критерии, а именно това, че жалбоподателя управлява МПС /без да е водач на МПС, който
извършва обществен превоз на пътници и опасни товари/ с превишена скорост в населено
място - село Б. и конкретното превишаване – 38 км./час, то ориентацията за привръзката с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДв.П е ясна на елементарно ниво, при което възражението че не ставало
ясно на коя точно разпоредба се е позовал АНО, за да определи санкция в наложения
размер е неоснователно. Размера на глобата е определен правилно, доколкото в чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДв.П, превдиждащ наказание за водач, който управлява МПС в населено място с
превишаване от 31 до 40 км./час, какъвто е процесния случай, наказанието е глоба в размер
на 400 лева. Двойния размер за повторно нарушение съгласно чл.182, ал.4 се равнява на 800
лева, каквото е наложеното на жалбоподателя наказание.
При този изход на делото в полза на ОДМВР П. следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което съда определя на 80 лева, вземайки предвид ниската
фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС - П.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 6101362 на ОД на МВР - П., с който
на В. И. Ч. от град П. с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800
лв. /осемстотин лева/, като законосъобразен.
ОСЪЖДА В. И. Ч. с ЕГН: **********, адрес: град П. ул. „Г.И.“ № 48, да заплати на
ОД МВР - П., представлявана от директор, с административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 3
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6