№ 263
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно
наказателно дело № 20241110208798 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4
ЗМВР
Образувано е по жалба на К. З. Б., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б. от
САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-519/25.05.2024 г.,
издадена от С., с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР по отношение на
жалбоподателя К. Б. е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
С жалбата се претендира отмяна на заповедта за задържане като
издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на
закона. Излагат се доводи, че в обжалваната заповед не е посочено
фактическото основание за издаването й, както и не е посочен регистрационен
номер. Изтъква се и че не са били налице достатъчно данни за съпричастност
на жалбоподателя към извършване на престъпление. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на заповедта за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят К. Б., редовно уведомен, не се
явява. Представлява се от адв. Л. Б. от САК, който в хода на устните
състезания пледира за отмяна на оспорената заповед за задържане. Изтъква, че
в заповедта не са посочени никакви фактически обстоятелства, обосновали
1
задържането на подзащитния му. Навежда, че от събраните в образуваното
досъдебно производство доказателства и доказателствени средства се
установява, че подзащитният му не е извършил престъпление. Излага
аргументи, че оспорената заповед не е съобразена и с целта на закона.
Изтъква, че процесуално - следствените действия с участието на подзащитния
му са приключили в рамките на по-малко от час след задържането му, като
продължаващото му задържане след това не е било необходимо за постигане
на преследваната цел, както и че не е съществувала опасност жалбоподателят
да извърши престъпление, да се укрие и да попречи на разследването. Изтъква
че и предвид обективните характеристики на конкретното деяние
приложената по отношение на жалбоподателя принудителна административна
мярка не съответства на целта на закона и не охранява обществения интерес.
Претендира разноски.
Ответник - жалба - старши полицай при РУ - СДВР, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. С писмени бележки от гл. юрк. М. Г. с
пълномощно от ответника по жалбата се прави искане заповедта за задържане
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Навежда, че
задържането на жалбоподателя е било необходимо и съразмерно на
преследваната цел - да се попречи на жалбоподателя да препятства и затрудни
разследването. Изтъква, че е допустимо мотивите на административния акт
да се съдържат и в друг документ, който предхожда издаването на
административния акт. Счита, че в производствата по издадени заповеди за
задържане функцията на такъв подготвителен документ притежава докладната
записка, изготвена по повод постановената принудителна административна
мярка. Сочи, че за да наложи принудителната административна мярка, е
достатъчно полицейският орган да разполага с достатъчно данни за
извършено престъпление, а не се изисква да е доказана по несъмнен начин
вината на лицето, предполагаем извършител на престъплението. Навежда, че
задържането на жалбоподателя е извършено във връзка с образуваното
досъдебно производство № 887/2024 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. №
22348/2024 г. по описа на СРП. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Навежда и възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в случай, че последното надхвърля размера,
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна и при спазване на 14-дневния
преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 АПК - видно от заповедта за задържане,
същата е връчена на жалбоподателя на 25.05.2024 г., а жалбата е подадена на
07.06.2024 г. Депозираната жалба има и предвиденото в чл. 150 ал. 1 АПК
съдържание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира
2
за установено от фактическа страна следното:
За времето от 19.00 часа на 24.05.2024 г. до 07.00 часа на 25.05.2024 г.
В.С.С., на длъжност старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на
сектор "Охранителна полиция" към 07 РУ - СДВР и П.Д. - полицай в група
"Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" при 07 РУ -
СДВР, били назначени като АП - 156.
Около 02:30 часа на 25.05.2024 г. при обход на поверения им маршрут
полицейските служители възприели лице от мъжки пол, което седяло на пейка
в парково пространство, намиращо се между ул. "Филип Аврамов" и ул.
"Свето Преображение", и пушело цигара. Полицейските служители
предприели извършване на полицейска проверка на лицето. Когато се
приближили до мъжа, двамата служители на 07 РУ - СДВР усетили силна
миризма на марихуана. Когато видяло полицейските служители, лицето
изгасило цигарата си и я оставило на пейката до себе си. Полицейските
служители разпоредили на лицето от мъжки пол да представи документи за
самоличност, но последното заявило, че не носи такива в себе си. След
справка с дежурната част на 07 РУ - СДВР мъжът бил установен като
жалбоподателя К. З. Б..
Полицейските служители усетили, че от угарката от цигара се носи
миризма на марихуана и на място била изпратена дежурна огледна група при
07 РУ - СДВР. За времето от 03:10 часа до 03:25 часа на 25.05.2024 г. бил
извършен оглед на местопроизшествие, при който била иззета угарката от
цигара. Със съставяне на протокола за оглед като първо действие по
разследването било образувано бързо производство № 887/2024 г. по описа на
07 РУ - СДВР, пр. пр. № 22348/2024 г. по описа а СРП, водено за престъпление
по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 НК.
Жалбоподателят К. З. Б. бил задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1
ЗМВР със заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-519/25.05.2024 г.,
издадена от В.С.С., на длъжност старши полицай в група "Охрана на
обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 07 РУ - СДВР, в
02:30 часа на 24.05.2024 г. и транспортиран до сградата на 07 РУ - СДВР за
продължаване на работата по случая.
Жалбоподателят Б. бил освободен на 25.05.2024 г. в 10:40 часа.
В хода на образуваното наказателно производство по отношение на
3
иззетото веществено доказателство била назначена експертна справка,
обективирана в протокол №2019-Х/2024 г., съгласно която в иззетото
веществено доказателство - угарка от цигара, представляваща кафява
растителна маса, не било установено съдържание на канабиноиди.
С постановление от 17.06.2024 г. (деловодно изведено на 20.06.2024 г.)
на прокурор при СРП наказателното производство по досъдебно производство
№ 887/2024 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 22348/2024 г. по описа на
СРП било прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 пр. 2
НПК - деянието не съставлява престъпление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните писмени доказателства – гласни - показанията на
свидетеля Н. К., писмени - заверено копие на материалите по досъдебно
производство № 887/2024 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 22348/2024 г.
по описа на СРП, заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-519/25.05.2024
г., издадена от В.С.С., на длъжност старши полицай в група "Охрана на
обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 07 РУ - СДВР,
протокол за обиск на лице от 25.05.2024 г., декларация за правата на
задържано лице, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице,
удостоверение от началник на 03 сектор към отдел "Човешки ресурси" при
СДВР, рег. № 513р-72881/17.07.2024 г.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. К., че е бил свидетел
на отказа на жалбоподателя да подпише заповедта за задържане, тъй като в
самата заповед за задържане липсва отразяване жалбоподателят да е отказал
да подпише заповедта, както и липсва подпис в графа "свидетел" на отказа на
задържаното лице да подпише заповедта. Вместо това в графа "задържано
лице" се съдържа положен подпис. Съдът намира, че установената липса на
конкретен спомен при свидетеля К. по отношение на обстоятелствата от
предмета на доказване е закономерна и логична предвид естеството на
служебните му задължения. Показанията му не допринасят съществено за
изясняване на релевантната фактическа обстановка, доколкото се установи, че
свидетелят К. не е присъствал при задържане на жалбоподателя и не е
възприел обстоятелствата по задържането му, а е изготвил документи след
транспортирането на Б. в сградата на районното управление.
Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, които оцени
4
като последователни, еднопосочни и непротиворечиви. При съвкупната им
преценка по несъмнен и категоричен начин се установява гореизложената
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът
издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли
е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72 ал.
1 ЗМВР уреждат правомощия на полицейските органи да задържат лице в
хипотезите, предвидени в цитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на
чл. 57 ал. 1 ЗМВР полицейски органи са органите на областните дирекции.
Оспорената заповед за задържане е издадена от В.С.С., който видно от
приетото като писмено доказателство удостоверение от началник на 03 сектор
към отдел "Човешки ресурси" при СДВР, рег. № 513р-72881/17.07.2024 г.,
заема длъжност старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на
сектор "Охранителна полиция" към 07 РУ - СДВР.
Заповедта за задържане е издадена в писмена форма /чл. 74 ал. 1
ЗДвП/, връчена е на задържаното лице и видно от отбелязването в самата
заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72 ал. 3 - 6 ЗМВР и
разпоредбата на чл. 73 ЗМВР. На жалбоподателя са разяснени и правата по чл.
74 ал. 2 т. 6 ЗМВР, като съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 3 ЗМВР
жалбоподателят е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за
намерението си да ги упражни или не.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл.
5
74 ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността
и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на
задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72 ал. 3 - 6
ЗМВР. Регистрационният номер на заповедта за задържане, чиято липса
навежда жалбоподателят като съществено процесуално нарушение, не е сред
задължителните реквизити на заповедта, поради което непосочването му във
връчения на жалбоподателя препис на заповедта не представлява съществено
процесуално нарушение.
Съгласно чл. 74 ал. 2 т. 2 ЗМВР в заповедта за задържане следва да се
посочат фактическите и правните основания за задържането. В Решение на
СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че „член 6, параграф 2
от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията
за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и
място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица
в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.“
В същия смисъл е и Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 - "Петков и Профиров срещу България" на ЕСПЧ, където е
посочено, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност
към престъпно деяние. Съгласно цитираното по-горе Решение на СЕС от 25
май 2023 г. по дело С-608/21 г. и съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975
г. на ОСГК на ВАС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по
време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са
обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия
административен орган. И в този случай страните следва да имат възможност
да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят
съображенията на административния орган и организират защитата си срещу
акта. В Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. изрично е
6
посочено, че не се „допуска тази информация да бъде съобщена на посочените
лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането
по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок
след началото на същото“.
В настоящия случай в обжалваната заповед за задържане е посочено
правно основание за издаването й: "чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР". Основателни са
обаче възраженията на жалбоподателя, че в заповедта не са посочени дори в
най-общ вид фактическите основания за задържането му. В оспорената
заповед за задържане е посочена единствено неокончателната правна
квалификация: "чл. 354а ал. 5 НК", но не са посочени дори най-общо и
лаконично действия на задържаното лице, които да релевират неговата
съпричастност към деянието, нито пък са посочени времето, мястото, начина
на извършване на последното и съставомерните му признаци от обективна и
субективна страна.
Съгласно постановките на ТР № 4/22.04.2004г. по адм. дело № 4/2002г.
на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава
възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са
фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност
на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни
интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан
със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или
служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения
административен акт. Така и когато органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
7
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
Действително, както беше посочено и както навежда процесуалният
представител на ответника по жалбата, е допустимо издаването на мотивите
да не съвпада по време с издаването на индивидуалния административен акт и
те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия
административен орган (ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВАС). В този
случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с
мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и
организират защитата си срещу акта. В материалите по образуваното
досъдебно производство на първо място и противно на доводите на
процесуалния представител на ответника по жалбата не се съдържа докладна
записка от органа, издал заповедта. Вместо това е приложена докладна
записка от П. Димитрова - полицай в сектор "Охранителна полиция" при 07
РУ - СДВР, за която е установено, че е била назначена като автопатрул заедно
с В.С., издал оспорената заповед за задържане, и е участвала при извършване
проверката на жалбоподателя. На следващо място, няма данни докладната
записка и въобще материалите по досъдебното производство да са съобщени
на жалбоподателя и не на последно място - с материалите по образувано
досъдебно производство жалбоподателят е могъл да се запознае едва след
разрешение на наблюдаващия прокурор. В настоящия случай жалбоподателят
е разполагал с възможността да се запознае с материалите по досъдебното
производство едва в хода на съдебното оспорване на заповедта за задържане,
което, както беше посочено, не удовлетворява изискването за мотивиране на
административния акт.
По всички изложени съображения съдът намери, че при издаване на
обжалваната заповед за задържане са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което жалбата е основателна и атакуваната
заповед следва да се отмени.
При този извод единствено за пълнота съдът ще посочи, че не се
споделят възраженията за липса на данни за извършено престъпление към
момента на задържане на жалбоподателя Б.. В настоящия случай съдът
намери, че при задържането на жалбоподателя К. Б. полицейският орган е
разполагал с данни за извършено престъпление по чл. 354а ал. 5 от НК, чието
8
наличие към момента на задържане на жалбоподателя се установява от
материалите по досъдебно производство № 887/2024 г. по описа на 07 РУ -
СДВР, пр. пр. № 22348/2024 г. по описа на СРП - от същите се установява, че
полицейските служители са усетили мирис на марихуана, идващ от запалената
от жалбоподателя цигара. Следва да се посочи, че за прилагане на
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" не се
изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в
престъпен акт - достатъчно е наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление
или да е съпричастен към него. Следва да се има предвид, че "данни" по
смисъла ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на по чл. 207, ал. 1 от НПК,
имат съвсем различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни,
които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление. При налагането на принудителна административна мярка
"задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР вложеният от законодателят смисъл
е, че са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни
може и да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са
достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е с определена степен на
вероятност да е извършило престъпление. На още по - силно основание
достатъчното данни по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не следва да се приравняват на
"достатъчно доказателства" по см. на чл. 219 ал. 1 НПК като предпоставка за
привличането на лицето в качеството на обвиняем. Още повече, че
разпоредбата на чл. 219 ал. 1 НПК урежда в условията на кумулативност и
отрицателна предпоставка за повдигане на обвинение - да не са налице
основания за прекратяване на наказателното производство. Ето защо
обстоятелствата дали впоследствие на лицето е било предявено обвинение или
не, както и дали наказателното производство е било прекратено, са
ирелевантни за преценката дали към момента на задържането са били налице
достатъчно данни за извършено от лицето престъпление.
Не се споделят доводите на жалбоподателя и за несъответствие на
обжалвания административен акт с целта на закона. Целта на принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа", налагана по реда
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е да се предоврати или преустанови извършването
на престъпление, да се предовратят или преустановяват последиците от
9
същото, да се попречи на лицето да се укрие или да осуети наказателно
преследване чрез заличаване на улики на местопрестъплението, укриване на
улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва
да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
административния орган, издател на акта. При преценката дали задържането
на вероятния извършител е оправдано и дали представлява съразмерно
ограничаване на личните му права /на правото му на свободно придвижване/
съдът следва да държи сметка, както за поведението на лицето, така и за
предмета на престъплението и разследването. В случая от материалите по
досъдебно производство № 887/2024 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. №
22348/2024 г. по описа на СРП се установява, че жалбоподателят К. Б. не е
представил на полицейските служители документ за самоличност, а
самоличността му е установена след справка с дежурната част, което сочи на
опасност да се укрие и да осуети наказателното преследване. Предвид горното
съдът намира, че приложената по отношение на жалбоподателя принудителна
административна мярка се явява и съответна на целта на закона.
Най-сетне, установява се и че фактическото задържане на
жалбоподателя не е продължило 24 часа. От писмените доказателства по
делото се установява, че жалбоподателят Б. е бил освободен в 10.40 часа на
25.05.2024 г. (видно от посоченото в обжалваната заповед). Ето защо съдът
намира, че задържането на жалбоподателя не е продължило повече от
необходимото за извършване на съответните действия. По изложените
съображения съдът намери, че задържането на жалбоподателя К. Б. се явява
съответно на преследваната цел и ограничено до строго необходимото, за да
се обезпечи установяването на релевантните фактически обстоятелства и не
засяга правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава, респективно - не е нарушен
принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК.
Независимо от горното обаче, предвид констатираното съществено
процесуално нарушение при издаване на заповедта за задържане, а именно
липсата на мотиви на обжалвания индивидуален административен акт,
обжалваната заповед за задържане следва да се отмени.
При този резултат от оспорването, право на разноски на основание чл.
143 ал. 1 АПК има жалбоподателят, който претендира и доказва
10
извършването на разноски в размер на 600, 00 лева – адвокатско
възнаграждение /видно от отбелязването в приложения договор за правна
защита и съдействие договорената сума е заплатена в брой, като в тази част
договорът има характер на разписка/ и 10, 00 лева – държавна такса. Не е
основателно възражението на процесуалния представител на ответника по
жалбата за прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела по Закона за
Министерството на вътрешните работи е 750, 00 лева. В случая договореното
и заплатено адвокатско възнаграждение е под този размер и не се явява
прекомерно спрямо положените процесуални усилия, фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-519/25.05.2024
г., издадена от С., с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР на К. З. Б., ЕГН
**********, е наложена принудителна административна мярка "Задържане за
срок до 24 часа".
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл.
143 ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на К. З. Б., ЕГН **********, сумата от 610, 00
/шестстотин и десет лева/ - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11