№ 1021
гр. Варна , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ в публично заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110103508 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, заведен във ВРС на дата 09.03.2021 г., уточнен на дата
15.03.3021 г., с въведено прецизиране и в първото открито съдебно заседание.
Ищцата по делото Г. ХР. Ж., ЕГН ********** , с адрес: ****, представлявана от адв.
М. Н. от АК Варна, със съдебен адрес: **** е сезирала РС Варна с отрицателен
установителен иск с цена на иска сумата от 1 135,03 лева. Макар и иска първоначално да
е бил насочен против „Е. П. П.” АД, ищцата с уточнителна молба от дата 15.03.2021 г.(л. 21
от делото) е прецизирала твърденията си и моли иска й да се счита предявен против „Е.
С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****.
Отправеното искане от ищцата по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено
Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между ищцата и
ответното дружество „****“ АД, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
1135,03 лева, представляваща начислена в резултат на извършена на корекция на сметката
на потребителя стойност на ел.енергия за период 05.12.2020 г. - 04.03.2021 г., за клиентски
№ ****, на абонатен номер ****, находящ се в ****, за която е издадена фактура от
05.03.2021 г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В уточнителната си молба ищцата ясно е заявила, че процесната фактура е издадена
на 05.03.2021 г. от „****“ АД на стойност 1135,03 лв. за период 05.12.2020 г.- 04.03.2021 г.
за клиентски № ****, на аб.номер ****, поради което е и насочила иска си не към
1
първоначалния ответник вписан в титулната част на исковата молба а към „****“ АД,
дружеството издало фактурата и претендиращо заплащане на исковата сума.
В исковата си молба ищцата е навела следните фактически твърдения, въз
основа на които е обосновала правния си интерес от търсената установителна защита.
Твърди се, че на 05.03.2021г. ответното дружество издало фактура за корекция на сметка за
потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на електрическа енергия
на електромер № ****, за обект № ****, находящ се в ****, с абонатен номер № ****, в
размер на 1135,03 лв., със срок на плащане 15.03.2021г. Цитираната фактура, сочи ищцата,
че към датата на подаване на исковата молба не й била връчена. Ищцата оспорва, че дължи
процесната сума, тъй като не била ползвала енергията която е начислена.СТИ било
собственост на преносното предприятие, поради което последното следвало да носи
отговорност за изправността на измервателните уреди. Счита, че ответното дружество било
длъжно да осигури измерване и отчитане на ел. енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средствата за търговско измерване, както било задължение на посоченото
дружество по силата на Закона за измерванията - чл. 44 от същия, да осигурява техническата
изправност на СТИ, да ги заявява и представя за последваща проверка, като такова
задължение - да извършва периодични проверки. Счита, че всяко претендиране и
получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на
измервателните средства се явявало неоснователно и представлявало злоупотреба с
монополно положение, тъй като според ищцата, размерът на начислената сума по
корекцията бил произволно определен от лице без пълномощия за това. Счита, че към датата
на извършване на проверката, в правната действителност не съществувал нормативен акт,
който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират
едностранно обема и стойността на доставената ел. енергия на потребителя за минал период
от време. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 във връзка чл. 80 от ЗЕ,
длъжностните лица, компетентни да извършват проверки относно техническото състояние и
експлоатацията на енергийните обекти и да съставят протоколи за резултатите от тях, се
определяли със заповед на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на
представителя на ДКЕВР.
Твърди се още в исковата молба, че на ищцата не било ясно по какъв начин и въз
основа на каква методика била извършена служебна корекция на сметките на потребителя -
ищец, а разпределителното дружество нямало право да иска заплащане на ел. енергия, която
не била доставена, употребена с оглед изискванията на чл. 120 ЗЕ и чл. 28 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за ПППЕЕРЕМ. Счита, че след отмяна на правилата, регулиращи принципите,
условията, реда и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена
от абоната ел. енергия за минал период, съгласно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д.
№ 2385/2016 г. на ВАС, липсвала нормативно уредена възможност за доставчиците да
начисляват ел. енергия на това основание. Поддържа, че потребителите при общи условия
дължат на доставчика продавач ел. енергия като движима вещ, само стойността на месечно
2
доставена, потребена и измерена ел. енергия, посредством законно монтиран и
сертифициран електромер, поради което изрично оспорва справка за корекция на база
аналогичен предходен период, с която било изчислено количеството ел. енергия, тъй като за
периода на фактурата ищцата нямала неплатени задължения. Счита, че на практика
корекционната процедура въвеждала безвиновна отговорност на потребителите, което била
в пълно противоречие с изискването на императивната разпоредба на чл. 82 ЗЗД. За ищцата
не ставало ясно и по кой член от ПИКЕЕ в конкретния случай било начислено
допълнителното количество ел. енергия за сумата от 1135,03 лв., нито за какво точно
количество кВтч. Твърди, че в случая нямало реално предаване на вещ - електрическа
енергия в количеството, индивидуализирано съгласно издадената фактура от 05.03.2021г. от
продавача към купувача по договор за продажба на електрическа енергия и счита, че
доставчикът на електроенергия дължал да полага грижа, която се очаква от добрия търговец
(чл. 302 от ТЗ), поради това, че за него доставянето на електроенергия се явявало търговска
сделка, по която дължал да гарантира качество и надлежен отчет на изпълнението. На
следващо място в исковата си молба ищцата моли съда да има в предвид, че при подобен
род корекции оставало неизяснено към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от
своя страна можело да доведе до евентуално обогатяване на ответното дружество. Въз
основа на гореизложеното ищцата е обосновала правния си интерес от избраната форма на
искова защита а с уточнителната си молба и прецизирала петитума на иска си. Ищцата
желае и в нейна полза да бъдат присъдени сторените от нея съдебно - деловодни разноски в
настоящото производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.В подкрепа на твърденията и
искането си ищцата в сезиращата съда молба е обективирала следните искания за събиране
на доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Е. С.“ АД, със седалище и адрес на
управление: ****, ЕИК ***1, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет Н. Й. Н., И. Г. Г. и Р. Г. Л., чрез адв. Х. И., вписан в Адвокатска колегия
- гр. Варна, личен номер ****, редовно преупълномощен от ****, Булстат: **** с адрес на
кантората: *** представлявано от адв. Г. В. В. от САК, с адрес за призоваване и съобщения:
****, с адрес за призоваване и съобщения: ****, депозира следния отговор на искова
молба: 1.Предявеният иск ответната страна намира за процесуално допустим, но по
същество неоснователен.2.Наведени са следните възражения срещу иска и
обстоятелствата, на които се основават: 2.1. По отношение на възражението, че абонатът
не е манипулирал електромера : ПИКЕЕ от 2019г., твърди „ ****“ АД, че не въвеждат
изискване за установяване на лицето, извършило манипулацията като елемент от
фактическия състав на корекционната процедура, респ. възражението на ищцата се явявало
неоснователно. 2.2. По отношение на възражението, че не е налице правно основание за „Е.
С.“ АД да начислява суми по корекционни процедури. Правото на
електроразпределителното дружество да преизчислява количествата ел. енергия било
изрично регламентирано в чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
ползвателят на мрежата заплащал на оператора на съответната мрежа дължимата сума,
3
определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Поради изложеното, това
твърдение на ищеца според ответника също се явявало неоснователно. 2.3.По отношение на
оспорването на констативния протокол от извършена проверка с твърдения, че същият е
частен документ, неподписан от абоната : Констативният протокол от извършена
проверка №5101000/04.03.2021г., сочи ответника, че бил съставен съобразно
изискванията на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ в присъствието на независим свидетел, който не
бил служител на електроразпределителното дружество. Съгласно посочената разпоредба:
„при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора“. В ПИКЕЕ нямало разпоредба, която да въвежда задължително присъствия на
абоната при извършване на проверката. Доколкото констативния протокол бил изготвен
съобразно законовите изисквания, то същият според ответника бил противопоставим на
ищеца, респ. и това твърдение на ищцата било неоснователно.2.4. По отношение на
възражението, че отчет по скрит регистър е в нарушение на чл. 10 от ПИКЕЕ: Възражението
ответника намира за неотносимо, доколкото в случая се касаело не за отчет по скрит
регистър, а за неотчитане на потребена енергия, поради неправомерно поставен шунт. 2.5.
По отношение на възражението, че е нарушен чл. 11 от ПИКЕЕ, тъй като е налице отчет по
незаявена от абоната тарифа: И това възражение на ищеца било неотносимо към правния
спор, доколкото, в случая се касаело не за отчет по скрит регистър, а за неотчитане на
потребена енергия, поради неправомерно поставен шунт. 2.6. По отношение на оспорването
факта на реална доставка на процесното количество ел. енергия: ПИКЕЕ от 2019г. давали
право на електроразпределителното дружество в посочени в правилата хипотези да
извършва корекции на сметки на абонати без да изследва реално потребление. В настоящия
случай, пояснява ответника, че извършените корекции на абоната били на основание чл. 50
от ПИКЕЕ от 2019г., който поради невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъде точно измерена, въвеждал фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за предходните на датата на проверката три месеца. В този смисъл
законовите разпоредби не изисквали за извършване на преизчислението изследване на
реално потребено количество енергия, поради което и това твърдение на ищцата ответника
намира за неоснователно.2.7. По отношение на възражението, че клаузите на Общите
условия на дружеството са неравноправни и нищожни по смисъла на чл. 143, вр. с чл. 146
ЗЗП: Процесното количество ел. енергия било преизчислено по реда на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.Посочените правила
представлявали подзаконов нормативен акт, приети от КЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. второ от Закон за енергетиката /ЗЕ/ на основание
чл. 21, ал. 1, т.9, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Преизчисляването на количеството енергия не
се основавало на разпоредбите на Общите условия на ответника или на „Е. П. П.“ АД,
поради което ответника намира това възражение за неотносимо. 2.8. По отношение на
възражението, че на основание чл. 82 ЗЗД е недопустимо без доказана вина на абоната да се
4
ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметките му за минал период:
Енергийното дружество не било длъжно да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на
сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, при наличие на ПИКЕЕ. По този въпрос подчертава
ответното дружество, че е формирана трайна съдебна практика, обективирана в
постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 111 от 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г.
на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и
много други. Посочената практика била относима към настоящия случай, доколкото
процесното преизчисление било извършено в периода след изменение на чл. 83 от ЗЕ и
при действието на ПИКЕЕ от 2019 г.Неправомерното въздействие върху схемата на
измерване, сочи ответното дружество, че не било необходимо да е пряк резултат от
поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на
ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвало като елемент
наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е
налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за
настоящия спор било дали действията, довели до не измерването, са извършени от ищеца
или от друго лице. Извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция
към потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизирала цената на доставена
и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено, единствено според
ответното **** АД, че потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално
консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане на
стойността й.Поради изложеното, възражението на ищцата ответника намира за
неоснователно. 3. Становището по основателността на предявения иск на ответника е,
че искът е изцяло неоснователен. Твърди се от ответника, че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен
иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. С.“ АД към ищеца за преизчислените
количества електрическа енергия за периода от 05.12.2020г. до 04.03.2021г. на стойност
1135,03лева. Процесната сума представлявала цената на коригираното със Справка за
корекция №60476_4FE2 от 05.03.2021г. количество електрическа енергия за посочения в
справката период и се дължала от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 50,
ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ.4. Становището на ответника по
обстоятелствата, на които се основава искът е следното: Не оспорва, че между ищеца и
представляваното от мен дружество съществува валидно договорно правоотношение по
пренос и достъп на ел. енергия, както и обстоятелството, че обектът, собственост на ищеца,
е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е. С.“АД.
Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на измервателната система на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол. В резултат от направените констатации била извършена корекция на
количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната, за което ответникът
издал фактура за процесната сума.
5
В подкрепа на твърденията си че исковата сума е дължима ответникът е навел
следните фактически и правни доводи по същество на спора. I. Разпоредбите на
Общите условия сочи ответника, че имат обвързваща сила между страните. Страните
по настоящия спор се намирали в правоотношение относно пренос и достъп на
електрическа енергия, като правата и задълженията йм се уреждали от Закона за
енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
от КЕВР (обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), Общите условия за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД. Общите условия на „Е.
С.“ АД представлявали годен източник на облигационни задължения между абоната и
енергийното предприятие на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Обвързващото им действие,
равнозначно на силата на закона, било последица от следните юридически факти: 1.
2.Общите условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от КЕВР
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране
на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия били
действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско измерване и
издадени на основание чл. 98а от ЗЕ. Същите били публикувани, съгласно изискването на
чл.98а, ал.3 от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет
страницата на ответното дружество. 3. Липсвало допълнително писмено споразумение
между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.3 от Наредбата за лицензиране на
дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите
условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с
предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. 4.
Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на
основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. II.
Корекционната процедура, твърди ответника, че има своето законово основание а
именно: Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената електрическа енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа било уредено в ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), приети
от ДКЕВР на основание чл. 21, ал.1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона
за енергетиката (изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., бр. 41 от 2019 г., в сила от
21.05.2019 г.) в ПИКЕЕ се регламентирали принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни.Към датата на извършване на процесната проверка в обекта на
ищеца били в сила ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), поради което съществувала
законова възможност, която регламентирала правото на ответното дружество да извърши
едностранна корекция на начисленото количество електрическа енергия. Сумата по
6
коригиращата сметка не била обусловена и не се дължала за реално потребена от
потребителя електроенергия. По своята правна природа разпоредбите на ПИКЕЕ създавали
правна фикция, че коригираното количество електроенергия е реално потребено за срока на
корекцията. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ когато при проверка по реда на тези правила
се установяла грешка над допустимата съгласно наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията и наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към
продуктите и приложението към тези правила, съответно неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване или наличие на измерени количества електрическа енергия в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството електрическа
енергия се определяло съгласно раздел IX от тези правила . При констатиране на промяна
в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, за оператора на съответната електроразпределителна
мрежа било уредено потестативно право в подзаконов акт, което давало възможност с
едностранно волеизявление да определи размера на консумираната електрическа
енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване /неправилно/ неточно
измерване. Преизчислението се осъществявало по одобрената от ДКЕВР методика, като това
право било уредено в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Съгласно
тази регламентация на отношенията, ответното дружество нямало задължение, когато
извършва корекцията, да издирва действителния период на неотчитане от СТИ, а имало
право да извърши корекция за по-краткия период между периода от датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършвало на базата на
половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-
часово натоварване. Неправомерното въздействие върху схемата на измерване не било
необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител . Фактическият състав,
от който възниквало правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката на
ищеца, не включвало като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна
на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество
електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до
неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Извършената процедура не
представлявала и нямала характер на санкция към потребителя - ищец в настоящото
производство, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена електрическа
енергия. Въпреки това, несъмнено, единствено потребителят имал интерес от неточното
отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за
заплащане на стойността й. Потестативното право да се извърши корекция на сметките,
както и договорната отговорност при неизмерване от средството за търговско измерване
твърди още ответника, че били уредени в ОУ на ДПЕЕЕМ, а така също и в подзаконов
7
нормативен акт - ПИКЕЕ, както и в самия Закон за енергетиката, поради което била налице
правна норма, която по този начин регламентирала отношенията между страните. С
помощта на нормативно установената корекционна процедура се коригирала фактическата
неравнопоставеност, която била налице, след като ползваната електрическа енергия от
потребителя не била отчетена напълно или частично и съответно не била заплатена от него.
Разпоредбите на ПИКЕЕ, които регламентирали корекцията подчертава ответника, че били
приети от държавен орган -КЕВР, чиято основна функция била да регулира продажбените
отношения и то в защита на потребителите, които се явявали по - слабата страна в
правоотношението по продажба на електрическа енергия, както и да гарантира равното
положение на всички потребители. Корекционните клаузи целели да създадат предвидимост
в отношенията между страните по договора, когато настъпят факти от типа на липса на
средство за търговско измерване и да ликвидират неблагоприятните последици от тях.
Неизмерването на част от реално пренесената и потребена електрическа енергия водело до
неравновесие в правата и задълженията на страните, защото възниква нееквивалентност на
престациите.III. Налице, твърди ответното дружество, че е основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия: Извършена била
едностранна корекция по смисъла на ПИКЕЕ като бил спазен реда по констатиране на
неточното отчитане на електрическа енергия. Всички предпоставки за възникване на
правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура били
изпълнени като бил осъществен правопораждащият фактически състав: Страните по делото
били страни и по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С." АД. Обектът, собственост на
ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника.
Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно
в количествено, качествено и времево отношение като осигурявало достъп и пренос на
енергия до присъединения към мрежата обект, находящ се в **********, с абонатен №****
и клиентски №****.На 04.03.2021г. в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. С.“
АД, в присъствието на независим свидетел, който не бил служител на
електроразпределителното дружество. Протоколът бил подписан от служителите и
посочения свидетел, съгласно изискванията на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Дружеството нямало
вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй
като подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско
измерване. „Е. С.“ АД сочи още, че е дружество с основен предмет на дейност експлоатация
и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна
лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор
на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на
средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ
8
имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка бил и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната.„Е. С.“
АД твърди, че изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването
на чл.63 ЗЗД. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №5101000.По
време на проверката било установено наличие на извършено неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник със сечение
10мм2, ползващ се за фаза. Присъединението било извършено към една от фазите на
въздушна мрежа на УИП 4х25мм2 и от там въздушно влизало в имота където захранвало ел.
инсталацията. По този начин консумираната енергия по този проводник не преминавала
през СТИ, не се измервала от СТИ и съответно не се заплащала. Измерен бил моментен
товар по неправомерно присъединения проводник от 7,44А. Констативният протокол за
техническа проверка отразявал действителното фактическо положение, той бил съставен в
съответствие със законовите разпоредби. Съгласно изискванията на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ,
констативният протокол бил подписан от служителите на електроразпределителното
предприятие, които извършили проверката, както и от един независим свидетел. Спазени
били изискванията на чл. 58 от ПИКЕЕ. Служителите незабавно уведомили Министерството
на вътрешните работи за установената намеса чрез подаване на сигнал на тел. 112 в 10:24
часа, като получили отказ да бъде изпратена оперативна група в 10:25 часа. Извършената
проверка на измервателната система на обекта, на нейната цялост и функционалност,
притежавала съответната юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните в
него констатации, бил годно основание за изготвяне на становище за начисляване на
електрическа енергия на начислените суми за потребена електрическа енергия. Безспорно за
ответното „****“ АД в имота на ищеца била консумирана електрическа енергия, която не
била заплатена. Ако абонатът потребил електрическа енергия в количество, различно от
отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната връзка. На 05.03.2021г.,
„Е. С.“ АД съставило Справка за корекция номер 60476 4FE2 за периода от 05.12.2020г. до
04.03.2021г. за 5544 кВтч, и конкретизирало размера на оспореното вземане. Поради
невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъдела точно измерена била
приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество
енергия за предходните на датата на проверката три месеца, съобразно разпоредбата на чл.
50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Не била извършвана проверка в тримесечен срок преди датата на
настоящата проверка - 04.03.2021г. Последната проверка на измервателната система на
обекта била осъществена при монтиране на СТИ. Преизчисляването било извършено
съобразно изискванията на чл. 50, ал. 5 от ПИКЕЕ въз основа на съставения по реда на чл.
49 от ПИКЕЕ Констативен протокол. Използвана била правилната, одобрена от КЕВР
методика при извършените математически изчисления по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, като
количеството коригирана енергия било изчислено на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията
на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8 - часово натоварване. При
9
извършване на изчисленията била използвана правилната пропусквателна способност на
съоръженията съгласно Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите
уредби и електропроводните линии. На 05.03.2021г., съобразно изискванията на чл. 56, ал. 1,
вр. с ал. 3 от ПИКЕЕ „Е. С.“ АД издало на ползвателя фактура №********** за дължимите
суми за мрежови услуги и за „задължения към обществото“ в размер на 1135,03лв.
Преизчислените количества електрическа енергия били фактурирани по действащата за
периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно
регулиране на съответния мрежови оператор, съгласно изискванията на чл. 56, ал. 3 от
ПИКЕЕ.С ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) бил възприет принципа мрежовият
оператор да издава директно фактура на клиенти за коригираните количества електрическа
енергия, независимо дали доставчик на електроенергия за клиента е краен снабдител,
доставчик от последна инстанция или избран от клиента доставчик на свободен пазар.
Мотивите за приемането на посоченото законодателно решение били, че отношенията
свързани с измерване на електрическата енергия, респективно задължението да не се
въздейства по никакъв начин на средството за търговско измерване и/или на схемата за
свързване, са част от отношенията между ползвателя на мрежата и оператора на
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, като те не
следвало да са опосредствани от доставчика на електрическа енергия. Вземанията за
мрежови услуги и коригирана енергия, твърди ответника ,че са на мрежовия оператор и той
следвало да има възможност да предприеме всички стъпки по събирането им. Аргумент в
тази посока бил и обстоятелството, че установяването на неточно/неправилно измерване
обикновено се случвало в период, следващ самото ползване на енергията. Когато корекцията
се отнасяла за период, за който месечният сетълмент е затворен, уреждането на
взаимоотношенията между пазарните участници не било възможно чрез коригиране на
данните на пазара. В този смисъл неотчетената енергия за миналия период била вече
отчетена като технологичен разход на мрежовия оператор, доколкото преминалата, но
неотчетената към крайния клиент енергия като краен резултат била закупена от мрежовия
оператор енергия за технологичен разход. Поради изложеното, процесното количество
енергия към датата на коригирането й било вече платена от електроразпределителното
предприятие по цена за технологичен разход и поради това плащането й от абоната се
дължало именно на „Е. С.“ АД.
Целта на корекционните процедури, предвидени в ПИКЕЕ, повтаря ответника, че
била именно възстановяване на „Е. С.“ АД на вече платената от дружеството цена за
преминала и неотчетена към краен клиент енергия при това начислена към клиента по цена,
по която енергията била вече платена от електроразпределителното предприятие. С
разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ не се целяло реализиране на приходи от продажба на енергия
или санкциониране на клиенти, при които имало неизмерване, неправилно или неточно
измерване, а единствено компенсиране на разходите, които те предизвиквали без това да
ощетява другите клиенти. Аргумент в тази посока били и Мотивите по приемането на чл. 56
10
от ПИКЕЕ, в които се посочвало: „При неправилно и/или неточно измерване или наличие на
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване
съответният мрежови оператор търпи загуби. В тази връзка загубите претърпени от
мрежовите оператори следва да се остойностяват по цената за технологичния разход,
утвърдена от КЕВР за съответния оператор, цени за достъп и пренос, както и цената или
компонентата от цена за задължения към обществото.“ Спазена според ответника била и
разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ.С писмо от 08.03.2021г. „Е. С. „ АД уведомило
абоната в посочения в разпоредбата срок за извършената проверка като изпратило на
ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка копие от съставения Констативен
протокол. Абонатът бил уведомен и за дължимите от него суми, вследствие на извършената
корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното
неизмерване, като му е изпратено и копие от издадената от дружеството фактура.В раздел
последен от отговора на искова молба ответникът се спира на твърдението, че
принципът за изготвяне на сметката въз основа на реално енергийно потребление бил
приложим само при нормално развитие на отношенията. Ищецът не отричал ползването
на електрическа енергия през процесния период, нито навеждал правни и фактически
доводи за консумация в обекта, различна от обичайната. Корекционната процедура по
своята правна същност не била относима и практически съизмерима с продажбата на
движима вещ за да носело ответното дружество доказателствена тежест за установяването
на точното количество реално доставена, консумирана и неотчетена от потребителя
електрическа енергия. Електрическата енергия била родово определена движима вещ като
собствеността върху нея се прехвърляла след индивидуализацията й - чрез измерване от
средството за търговско измерване и преминаването й през точката на присъединяване на
абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от доставената и преминала
към консумативните уреди на обекта електрическа енергия не можело да бъде измерена, то
потребителят увреждал имотния интерес на ответното дружество и дължал заплащането на
цената на вещта.
При всичко изложено по -горе ответното дружество желае ВРС да отхвърли иска
изцяло като неоснователен и недоказан ведно с присъждане на сторените съдебно -
деловодни разноски вкл. и за адвокатско възнаграждение. В случай, че съда намери за
основателно, ответникът е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.На
последно място в подкрепа на твърденията, исканията и възраженията си ответното
дружество е направило доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 09.07.2021 год. ищцата не
се явява. Представлявана от адвокат М. Н. от ВАК, ищцата желае съдът да уважи
исковата й молба така, както е предявена ведно с присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство. В рамките на предоставения срок,
процесуалният представител на ищцата депозира писмена защита по същество на спора като
акцентира върху направените оспорвания още в исковата молба.
11
В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество
адвокат И. моли съда да отхвърли предявения иск и като неоснователен и като недоказан по
съображенията подробно изложени в отговора на искова молба ведно с присъждане на
сторените по делото съдебно – деловодни разноски .
Съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени доказателства (представените с отговора на
исковата молба заверени копия на : Констативен протокол № 5101000/04.03.2021 г.;
справка № 60476_4FE2/05.03.2021 г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на електрическата енергия; фактура № **********/05.03.2021 г.;
извлечение за фактури и плащания за период; справка за потреблението през последните
12/24/36м към дата 22.03.2021 г. за клиентски № ****; писмо изх.№
60476_КП5101000_2/08.03.2021 г. от „Е. С.” АД; протокол № М1073060/07.04.2016 г. за
монтаж/демонтаж на електромер) се установяват и доказват твърденията на двете
страни затова, че ищцата има качеството потребител на ел.енергия, която енергия е
потребявана от нея на адрес,представляващ обект на потребеление на ел.енергия, находящ се
в **** , че ел. енергията е била отчитана по партида с кл.номер ****, абонатен номер
****,че е била издадена фактура от 05.03.2021г . от ответното дружество към ищцата и че
сумата по тази фактура / цена на предявения иск / не е платена от ищцата. Така
установените факти и обстоятелства съдът е отделил по реда на чл.146 ал.1 , т.4 и т.5 ГПК и
за безспорни между страните.
Спорът между страните по същество се свежда до това съществува ли към датата на
проверката на СТИ , обслужващо адреса на потребление на ел. енергия, потестативно право
на ответното електроразпределително дружество да коригира сметките на потребителите на
ел. енергия за минал период от време и ако „ да „ спазена ли е била корекционната
процедура от ответника и доставена ли е била на ищцата ел. енергия за исковия период, на
стойност 1135,03 лева?
Съвкупния анализ на цитираните писмени доказателства води до извод, че
ответникът е издал към ищцата Г. ХР. Ж. - потребител на ел. енергия данъчна фактура №
********** от дата 05.03.2021 г. с която претендира за плащане исковата сума от 1 135,03
лева, сума начислена от ответника за ел. енергия за периода от 05.12.2020 г. до 04.03.2021 г.
по партида с клиентски номер **** и абонатен номер **** за адрес село Засмяно .Този факт
обосновава и извода за наличието на правен интерес у ищцата за водене на отрицателния
установителен иск. Фактът, че ищецата и ответното дружество се намират в договорна
връзка с предмет доставка на ел.енергия не е и спорен. Спорът между страните се свежда до
въпроса дължима ли е исковата сума от ищцата към ответника и ако „ да“ на какво
12
основание. За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допуснато
провеждането на съдебно - електротехническа експертиза, заключението по която е
изготвено от вещото лице инж. Н.В..
От приобщеното по делото на л.66 – 69 заключение на в.л. В. по допусната СЕТЕ
се установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства : От
констативно- съобразителната част на съдебната електротехническа експертиза е видно, че
в. л. инж.Н.В. е изготвило заключението си на база действащите към момента Общи условия
на договорите за пренос и разпределение на електрическата енергия през
електроразпределителните мрежи на „-***“ АД и „Е. П. П.“ АД, както и с Правила за
измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в сила от
30.04.2019 г.
Констатациите на в.л. В. са направени и на база приобщените по делото писмени
доказателства/ цитирани по-горе, сред които и Констативния протокол от проверката на
СТИ /.Въз основа на приобщения по делото в заверено за вярност с оригнала копие на
Констативен протокол на „-***“ АД № 5101 000 от 04.03.2021 г. (л.39,40) в.л. е
установило, че провереният електромер е с фабр. № 782 5456 тип „АСЕ 2000 „, с ток 5/60 А -
произведен 2008 г., монофазен, статичен. В КП сочи и вещото лице в обстоятелствената част
на СЕТЕ , че служителите на ответното дружество извършили проверката на СТИ
,обслужващо адреса на потребление на ел. енергия са установили неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа . Неправомерното
присъединяване на СТИ към ЕРМ , се установява по делото и от прочита на КП от
проверката и от СЕТЕ, че е било осъществено с меден проводник , със сечение от 10 мм2 ,
използван за фаза ,извършено към една от фазите на въздушната мрежа НН на УИП – 4
х 25 мм2 и от там въздушно влизало в имота и захранвало ел. инсталацията. На база КП
и СЕТЕ е установено по делото, а и не се и спори, че СТИ не е било демонтирано , а само
неправомерно присъединеният проводник е бил демонтиран и възстановена правилната
схема на свързване . Според в.л. В. , в следствие на горното вмешателство и свързване към
ЕРМ, консумираната и пренесена по горния проводник ел. енергия не е преминала през СТИ
и не е била измерена и заплатена. По същество от СЕТЕ се изяснява, че е налице неотчитане
от измервателната система на СТИ на цялата преминала по захранващия неправомерно
свързан от ел. мрежата кабел към електроконсуматорите на абоната електроенергия в
следствие на установеното присъединяване към ЕРМ. Начислени са били служебно 5 544
Kwh ел. енергия за процесния период от 05.12.2020 г. до 04.03.2021 г. или за 90 дни от
датата на проверката .При действалите към момента на начисляването на исковата сума
цени на ел. енергия , утвърдени от КЕВР / преди ДКЕВР /вещото лице е пресметнало , че се
получава обща кума за плащане в размер на 1135,03 лева с начислен ДДС, при цена на
електроенергията 0,20047 за 1 Kwh,средно за периода .Заключението на вещото лице е че
извършените математически изчисления по корекционната процедура са математически
верни и в съответствие с утвърдената методология на Общите условия и тези на ПИКЕЕ в
сила от 30.04.2019 г. Също така в.л. е дало заключението, че в протокола от проверката на
13
СТИ е било записано с какво сечение е неправомерно присъединения проводник – 10 мм на
тоководещого жило .От наредбата за устройството на електропроводните линии допустимия
продължителен ток на горния проводник е 70 А , което съгласно Таблица 3, страница 18 от
Наредба 3 е обосновало изчисленията на в.л. на стр.4 от СЕТЕ или л. 69 от делото, респ.
правилността на пресметнатите от ответното дружество 5 444 Kwh при следната формула :
63 А х 22 /монофазно захранване / х 8 часа х 90 = 9979 Kwh, както и извода, че
количеството ел.енергия изчислено по корекционна справка № 60 476 от 05.03.2021 г./
л. 41 от делото / МОЖЕ реално да бъде доставено до абоната , с оглед пропускателната
способност на неправомерно присъединения проводник – 10 мм2 и тази на
присъедителното съоръжение – автоматичен предпазител и че процесната
измервателна система, измерваща ел. енергия на процесния обект, присъединен към
мрежа ниско напрежение с мощност 13,2 Kwh е много под 100 Kwh. От останалата част
на СЕТЕ се изяснява, че СТИ е било метрологично годно а от разпита на вещото лице
още, че присъединяването е извършено към една от фазите на въздушната мрежа, тоест с
клеми към въздушната мрежа е било осъществено и проводникът не минава под земята, за
да не се вижда, а е бил директно опънат във въздуха, т.е. направено е било директно
присъединяване. Цялата енергия, която се пренася по този неправомерно монтиран
проводник , повтаря вещото лице и в разпита си, че не преминава през електромера, не се
измерва и съответно не се заплаща.
На поставен от съда въпрос, вещото лице отговоря, че за извършване на
конкретната манипулация е необходимо човек да има елементарна представа от фаза,
нула и заземяване, както и че „тази манипулация, която е извършена, е доста опасна,
защото може да ни убие тока като едно нищо, когато се допират двата проводника да се
съединят един към друг, разбира се това е на височина не по-малко от 3 м „ .В.л. е
обяснило още, че тук електромерът няма абсолютно никакво отношение към делото по
простата причина, че той просто не е участвал в схемата на свързване. Енергията се е
пренасяла по този неправомерен проводник, но без участието на електромера.Проводникът
не е бил закачен към електромера и след като той не е закачен към електромера,
естествено няма как да отчита енергия. По този проводник е бил измерен моментен
товар 1,64 kW - нито много, нито малко, едно средно потребление, което категорично
доказвало, че към момента на проверката по този проводник е консумирана енергия в
обекта на потреблението. Не може според вещо лице да се установи кога е сложен този
проводник, не са останали нито следи, нито има някакъв уред, който е бил могъл да
отчете началния момент. И на последно място в.л. е обяснило отново, че: „
Продължителният ток на натоварване на този проводник според Наредба № 3 за
устройството на електропроводните линии, значи той може да понася такъв ток без да се
повреди и без да се разтегли, без да изгори и без да се нагрява, това е 70 А, като го умножим
по 0,22, което е коефициентът за монофазно захранване, се получава 15,4 kW, това е
максималната мощност, с която проводникът може дълготрайно да бъде натоварван без да
променя своите показатели. С години може да стои този проводник, ако не бъде забелязан.“
14
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищцата Г.Ж. цели да установи със СПН
несъществуването в полза на ответното дружество на претендираното от последното
вземане в размер на 1135,03 лв.При предявеният отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в
тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника.Като бе посочено и по – горе спорът между
страните е не до това дали са в договорни отношения с предмет доставка на ел. енергия от
„****“ АД на ищцата , качеството на ищцата на потребител на ел. енергия за битови нужди
и претендирането от ответника плащане на сумата от 1 135,03 лева като цена на потребена
от ищцата ел. енергия за минал период от време , а до това има ли право ответника да търси
заплащане на сумата по едностранно извършена корекционна процедура .
За да прецени настоящия съдебен състав дали предявеният отрицателен
установентелен иск е основателен и доказан съобрази следното : По делото е установено, че
ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди за обект с клиентски и
абонатен номера вписани в петитума на иска и по-горе , находящ се на адрес в село Засмяно.
От констативен протокол № 5101000 /л.39,40/ е установено, че на 04.03.2021 г. е
извършена проверка на процесния електромер от служители на „**** „АД , при която
е констатирано наличие на неправомерно присъединяване към ЕРМ осъществено с
меден проводник, поради което проводникът е бил демонтиран и възстановена
правилната схема на свързване.
Въз основа на изготвения констативен протокол от проверката на СТИ и на
основание чл.50, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ е коригирана сметката на абоната за периода от
05.12.2020 – 04.03.2021 г. , за 90 дни / л.41/,като му е начислена допълнителна ел.енергия в
размер на общо 5544 квтч.
От назначената съдебно-електротехническа експертиза е установено, че при
описаното в констативния протокол е налице неправомерно вмешателство, неправомерно
присъединяване към ЕРМ чрез меден проводник със сечение 10 мм2 използван за фаза
, който проводник е бил свързан към една от фазите на въздушната мрежа НН на УИП 4 х
25 мм, като от там въздушно влизало в имота и захранвало ел. инсталацията. Изяснено е
още че при проверката е бил измерен моментен товар от 7,44 А, както и неотчитане от
измервателната му система на преминалата от захранващия кабел към абоната
електроенергия. Математически вярно е изчислено дължимото количество ел.енергия в
размер на 5544 квтч.
15
При тази обективни данни настоящият първоинстанционен съдебен състав приема, че
електроразпределителното предприятие е доказало осъществено действие –
неправомерна намеса върху процесния електромер, което има за резултат отчитане на по-
малки количества от доставената и потребена електрическа енергия. Налага се извод за
неправомерно действие от страна на потребителя, чрез осъществено въздействие върху
СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което
следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия
период. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по
занятие от крайния снабдител по смисъла на §1, т.28а, б.“а“ от ДР на ЗЕ с крайния
клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и
използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е търговец, респ.
юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки
пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл.183 и сл ЗЗД/, респ.
на договора за търговска продажба / чл.318 и сл ТЗ/. Следователно правното действие
на тези договори попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените
от тях договорни правоотношения са възникнали или между търговец и физическо
лице-нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.318,
ал.2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират разпоредбите,
уреждащи договора за търговска продажба. И при двете правоотношения за крайния
снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да
прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и
да предаде неговото владение на купувача /да извърши доставката на ел.енергия до
границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по
смисъла на чл.116, ал.7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл.110, ал.2 ЗС/, предмет на
договорите – чл.200, ал.1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал.1 ТЗ. Тъй като договорът за продажба,
вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална двустранна правна сделка,
при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните и в този смисъл, предаването на вещите,
предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. По
силата на чл.200, ал.2 ЗЗД, респ. чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, т.е. за да възникне
изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът трябва
да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на договорното
правоотношение.
С оглед специфичния характер на движимата вещ-електрическа енергия, и
повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е уредил
специални правила за установяване на действително доставената електрическа
енергия от крайния снабдител до крайния клиент. Съгласно чл.120 ЗЕ електрическата
16
енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване, които
са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да
възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена,
доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК
действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в
случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно
въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната
не е отчетена правилно. Неправилно отчетеното количество на реално доставена
електроенергия поражда парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество
електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2
ЗЗД/.В този смисъл е решение № 160 от 31.12.20г.по гр.дело № 1174/20г.на Четвърто г.о.
на ВКС, както и мотивите на Определение № 240 от 2.04.20г. на Трето Г.О.,ГК ВКС с
което е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 393 от
16.08.19г.,постановено по в.гр.дело № 867/18г.на Великотърновския окръжен съд, а с
акта по същество въззивното решение е било отменено от касационната инстанция
като постановено в разрез и с актуалната съдебна практика обективирана в решение
№ 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о. Решение №141/12.01.2021 по
дело №4486/2019 на ВКС, ГК, IIIг.о.
По изложените съображения, в съответствие с правилата за продажба на ел.енергия ,
при надлежно съствен КП с участие на един независим свидетел, безспорно доказано и чрез
СЕТЕ неправомерно поставяне на меден проводник на въздушната линия НН ,правилните
пресмятания на ответника в справката за корекция на цената на ел.енергията, определени по
фикционна формула за 90 дни назад във времето и по цени на технологични разходи, ВРС
счита, че потребителят дължи на електроразпределителното дружество цена за доставената
електрическа енергия в размер на 1135,03 лв. и съответно предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен.Основанието за плащане на исковата сума е
констатираното по надлежния, предвиден в действащите към момента ПИКЕЕ правила и
норми ред неправомерно вмешателство довело до неотчитане на потребена ел.енергия .
Самият КП от проверката не страда от пороци които да водят до опровергаване на вписаните
от служителите на ответника констатации, а същият този протокол отговоря на
съдържателните изисквания на ПИКЕЕ действащи от 2019 г. насам и неотменени.Отделно
от горното КП кореспондира напълно и със справката за корекция на сметка и вписаното в
първичния счетоводен документ и кредитираната напълно от съда СЕТЕ . Всички тези
доказателства водят до извода ,че ответникът е доказал фактическия състав на който се е
позовал още в срока по чл.131 ГПК,като правните доводи за приложимост и на ПИКЕЕ и на
ЗЗД са напълно основателни и не следва отново да бъдат повтаряни .
Приемайки предявения отрицателен установителен иск за неоснователен а и
недоказан , съдът на осн. чл. 78, ал.3 ГПК присъжда в полза на ответника реално сторените
17
по делото съдебно – деловодни разноски, за които са ангажирани доказателства. Видно от
приобщения по делото на лист 73/неоспорен от ищцата /списък по чл. 80 ГПК ответното
дружество претендира разноски от общо 572,00 лева от които 372,00 лева с вкл. ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. за депозит за СЕТЕ .Приложените по
делото писмени доказателства удостоверяват и доказват плащането на съдебните разноски ,
поради което и съдът приема, че разходите са доказани и по основание и по размер и ги
присъжда в пълнота, отчитайки и факта, че ищцата не е направила възражение по чл. 78,
ал.5 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения отрицателен установителен иск от ищцата Г.
ХР. Ж., ЕГН **********, с адрес: ****, представлявана от адв. М. Н. от АК Варна, със
съдебен адрес: **** ПРОТИВ ответното дружество „Е. С.“ АД, със седалище и адрес на
управление: ****, ЕИК ***1, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет Н. Й. Н., И. Г. Г. и Р. Г. Л. , с ИСКАНЕ да бъде постановено Решение
по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между ищцата и
ответното дружество „****“ АД, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
1135,03 лева (хиляда сто тридесет и пет лева и три стотинки ), представляваща начислена в
резултат на извършена на корекция на сметката на потребителя стойност на ел.енергия за
период 05.12.2020 г. - 04.03.2021 г., за клиентски № ****, на абонатен номер ****, находящ
се в ****, за която е издадена фактура от 05.03.2021 г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. ХР. Ж., ЕГН ********** , с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. С.“ АД,
със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК ***1, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на управителния съвет Н. Й. Н., И. Г. Г. и Р. Г. Л. СУМАТА от общо 572,00
лева (петстотин седемдесет и два лева) представляваща сторените от ответната страна
съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски
окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18
19