Решение по дело №32/2010 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 87
Дата: 11 март 2010 г. (в сила от 21 април 2010 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20103530200032
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 87                                               11.03.2010 година                              град Търговище

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД                                                        тринадесети състав

На петнадесети февруари                                                         две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ

 Секретар: Б.Б.

като разгледа докладваното от председателя

НАХД  № 32                                         по описа за                                           2010 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.А.против Наказателно постановление № 0165037 от 07.12.2009г., издадено от зам. директора на ТД на НАП гр. Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от а.. Д. М., който поддържа жалбата.

Ответната страна, посредством процесуалния си представител ст. ю.к. П. К., счита издаденото НП за правилно и законосъобразно, като моли съда същото да бъде потвърдено.

След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и е допустима.

 

 По същество жалбата е  о с н о в а т е л н а  по следните съображения:

При извършена данъчна проверка в ТД на НАП гр. Търговище е установено, че А.А., като представляващ дружеството осигурител „ЕЛКОФАЛ” ЕООД, не е изпълнил задължението си да внесе дължимите си осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване на върху изплатените трудови възнаграждения на лицата, работещи по трудови договори, а именно:

За м. юли 2009 г. при изплатени трудови възнаграждения на 21.08.2009 г., дължимите осигурителни вноски за ДОО са внесени на 09.11.2009г.,  а е следвало да бъдат внесени не по- късно от 21.08.2009

За м. август 2009 г. при изплатени трудови възнаграждения на 29.09.2009 г., дължимите осигурителни вноски за ДОО са внесени на 09.11.2009г.,  а е следвало да бъдат внесени не по- късно от 29.09.2009 г.

За м. септември 2009 г. при изплатени трудови възнаграждения на 27.10.2009 г., дължимите осигурителни вноски за ДОО са внесени на 09.11.2009г.,  а е следвало да бъдат внесени не по- късно от 27.10.2009 г. 

За така констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 0165037/19.11.2009г. Въз основа на акта, Зам. директорът на ТД на НАП гр. Търговище издал Наказателно постановление № 165037 от 07.12.2009г., с което за извършените три нарушения по чл.7, ал. 1 и ал. 2 от КСО и на основание чл.355, ал.1 от КСО, е наложил на жалбоподателя три административни наказания “глоба” в размер на по 50.00лв.

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата не се оспорва от жалбоподателя.

Съдът намира, че обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН определя задължителното минимално съдържание на всяко наказателно постановление. Това са реквизити, чието вписване в НП не е самоцелно, а е гаранция за пълната индивидуализация на административното нарушение, която от своя страна гарантира основното право на наказания -правото на защита.  Чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наред с останалите обстоятелства, изисква НП да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В случая съдът намира, че тези изисквания не са изпълнени. В обжалваното НП от фактическа страна е посочено единствено, че дължимите от жалбоподателя осигурителни вноски за ДОО за месеците юли, август и септември 2009г.г. не били внесени в законоустановения срок, а на 09.11.2009г. В НП липсват данни за размера на осигурителните вноски, за това колко работници са се намирали в трудовоправни отношения с осигурителя и колко от тях са имали качеството на осигурени лица по см. на § 1, т. 3 от ДР на КСО, за всяко едно от нарушенията. Не са налице данни и относно обстоятелството за всички осигурени лица ли не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО или част от тях. Липсата на тези данни от една страна е ограничило правото на защита на наказаното лице, а от друга - не позволява на съда да провери волята на наказващия орган за съответствието и със закона. Не позволява да се прецени каква е обществената опасност на деянието, респ. дали не се касае за маловажно деяние, каквото възражение е направено и от страна на жалбоподателя.

От съдържанието на наказателното постановление е видно, че в същото не е посочено мястото на извършване на нарушението, което противоречи на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай с непосочване мястото на извършване на нарушението, наказващият орган е нарушил съществено правата на жалбоподателя.  Видно е, че седалището на дружеството- осигурител е в гр. Търговище (видно от адресната част на жалбата и посоченият адрес за кореспонденция в Протокол от 11.11.2009г.), а адресът на жалбоподателя е в гр. Шумен. Съобразно това, мястото на извършване на нарушението е от съществено значение жалбоподателят да разбере за къде извършено нарушение е обвинен. Това е от съществено значение, както с оглед упражняване правото на защита от жалбоподателя, така и за териториалната компетентност на издателя на наказателното постановление.

 На следващо място, съдът констатира, че по административно наказателната преписка липсват доказателства, удостоверяващи, че именно жалбоподателят е представляващ дружеството - осигурител. Не са налице и данни, че жалбоподателят е наредил изплащане на трудовите възнаграждения.

Предвид горното се налага извода, че процесното НП е издадено в противоречие с процесуалния и материалния закон, явява се незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 КСО, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. За да е налице административно нарушение, осъществяващо състава на чл. 7, ал. 1 КСО, следва да бъде установено: кога е възникнало задължението за внасяне на вноските; какъв е точният им размер; кога са подадени декларация обр. 1. и обр. 6. В настоящия случай, видно от материалите по делото, не са представени Справка „Актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител” за периода м. юли 2009г.- м. септември 2009г. ; Декларация- обр. 1,  съдържаща данни за социално, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, Учителски пенсионен фонд, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" на осигурените лица и облагаемия доход по ЗДДФЛ, Справка на осигурителя по декларация образец № 6, справка за декларираните и внесени, респ. невнесени в приходи суми и разликата между тях за периода м. юли 2009г.- м. септември 2009г./по фонд и по параграф/, справка по номер на досие или Булстат на осигурител; отчет за приходите и разходите и счетоводен баланс. АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства и същият следва да бъде подкрепен с доказателства. В настоящия случай, в подкрепа на констатациите в АУАН, наказващият орган е представил единствено справка за изплатени възнаграждения за м. юли 2009г.- м. септември 2009г. и справка на задължено лице. Съдът счита, че същите не са достатъчни да обосноват ангажиране на отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 КСО- а именно за това, че жалбоподателят, в качеството му на представляващ дружеството- осигурител, не е внесъл дължимите вноски за ДОО едновременно с изплащане на трудовите възнаграждения на работещите по трудов договор лица. От представените доказателства не се установява по безспорен начин, че в посочения в НП период в предприятието на дружеството- осигурител са назначени лица, работещи по трудови правоотношения и упражняващи трудова дейност, че осигурителят е изплащал по касов или банков път дължимите възнаграждения на наетите лица, работещи по трудови правоотношения без да с внесени осигуровки, т. е. за проверявания период от дружеството- осигурител са изплащани трудови възнаграждения на наетите по трудови правоотношения лица, но не са превеждани задължителните осигурителни вноски. Не са налице  доказателства, установяващи датата на плащането на заплатите. Ето защо, съдът счита, че по делото не се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил вменените му нарушения. Поради това, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съдът счита, че наведеното в жалбата възражение, че незаконосъобразно наказващият орган е определил административно наказание за всяко едно нарушение, вместо да определи само едно наказание за извършено от него продължавано нарушение е неоснователно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 18, пр. 2 от ЗАНН, когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В административнонаказателния процес са неприложими разпоредбите на чл. 23- чл. 26 НК.

            На следващо място, възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на издателя на наказателното постановление, съдът счита за неоснователно, по следните съображения: Видно от Заповед № ЗЦУ.152 от 06.03.2007г. на Изпълнителния директор на НАП, Директорите на ТД на НАП и техните заместници са упълномощени да издават наказателни постановления за нарушения на чл. 355 КСО. Обжалваното наказателно постановление е издадено от заместник- директора на ТД на НАП гр. Търговище. Към момента на издаване на наказателното постановление, предмет на проверка, ТД на НАП, като организационна единица е съществувала и не са налице структурни промени в същата. Ето защо, съдът счита, че Заповед № ЗЦУ.152 от 06.03.2007г. на Изпълнителния директор на НАП действа до издаването на нова такава.

            Независимо от неоснователността на възраженията на жалбоподателя, изложени в  жалбата, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,по посочените по- горе мотиви.

           

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 165037 от 17.12.2009 г. от Зам. Директор на ТД на НАП гр. Търговище, с което на А.А.от гр. Шумен, ЕГН **********, в качеството на представляващ „Елкофал” ЕООД, за нарушения по чл.7, ал. 1 и ал. 2 от КСО и на основание чл.355, ал.1 от КСО, са наложени три административни наказания ГЛОБА” в размер от по  50.00лв., като неправилно и незаконосъобразно.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: