№ 151
гр. Разград , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101303 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския закон и
чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Мелон България“ЕАД със седалище гр.София, с която са
предявени обективно и субективно съединени искове срещу С. Н. С. за установяване, че
ответникът дължи на ищеца сумите 1000 лв. просрочена главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 369 лв. просрочена
договорна лихва за периода до 05.04.2018 г., сумата 366,23 наказателна лихва за периода до
05.04.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№718/2020 г. по описа на РзРС. Претендира и за разноските в настоящото, както и по
заповедното производство. Твърди, че на 12.12.2007 г. между ответника и “Първа
инвестиционна банка“АД е сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, че по силата на
този договор банката е предоставила и ответницата е усвоила сумата 1000 лв., че с договора
и общите условия ответницата се е задължила да внася минимална погасителна вноска всеки
месец, че при неплащане на тези вноски е начислявана лихва от 16% за безналични
плащания и 18% за останалите транзакции, както и наказателна лихва в размер на 12 %, че
срокът на договора е едногодишен, като се продължава автоматично за всяка следваща
година. Сочи, че с договор от 02.04.2018 г. “Първа инвестиционна банка“АД е цедирала
вземането на ищеца, както и че за това прехвърляне е изпратено уведомление на адреса на
ответницата. Също така твърди, че на 30.08.2018 г. между ищеца и ответницата е сключено
извънсъдебно споразумение, което не е изпълнено от отнетника.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от
1
ГПК. Назначеният от съда особен представител счита, че исковете са неоснователни и
недоказани. Сочи, че по делото не са представени доказателства за това какви суми са
усвоени от ответницата, по какъв начин са начислени лихвите. Прави възражение за
нищожност на претендираната наказателна лихва, като уговорена в нарушение на добрите
нрави, както и че клаузата за същата се явява неравноправна и противоречи на разпоредбата
на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Счита, че подписаното от ответницата споразумение не санира
нищожността на тази клауза. Прави и възражение за погасяване по давност на цялото
вземане, тъй като от сключването на договора са изтекли повече от 10 години.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.12.2007 г. между “Първа инвестиционна банка“АД и ответника е сключен договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка. В т.2 от договора е посочено, че банката предоставя на
ответника банков кредит в размер на 1000 лв., който може да бъде усвояван с използване на
всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка на титуляра. Съответно в
т.9 е уговорено, че всички права и задължения на страните по договора се уреждат от
Общите условия. На 23.06. и на 28.08.2009 г. ответникът е получил по една международна
револвираща карта с чип, за което е подписал протокол. Такава е получил и на 03.09.2012 г.
С договор за покупко-продажба на вземания от 02.04.2018 г. /л.18 и сл./ “Първа
инвестиционна банка“АД е прехвърлила на „Мелон България“ЕАД свои вземания, вкл. и
такива по кредитни карти, които се индивидуализират в приложения към договора. В
приложението /л.28/ е записан и кредита на ответницата в размер на 1000 лв. Цедентът -
“Първа инвестиционна банка“АД е издал и потвърждение за извършената цесия /л.29/.
Уведомление за цесията е изпратено от цесионера като пълномощник на цедента
/пълномощно на л.32/ на длъжника и не е получено от последния.
В споразумение от 30.08.2018 г., сключено между ищеца и ответницата последната е
признала, че е валидно уведомена за прехвърлянето и че дължи на ответника сумата 1932,23
лв. Уговорили са и разсрочено плащане до 31.08.2019 г., като за срока на действие на
договора няма да се начислява лихва върху неизплатената главница. В чл.3, ал.2 от
споразумението е записано, че при неизпълнение от страна на длъжника на което и да било
задължение, уговорката за разсрочено плащане се прекратява и кредиторът начислява цялата
дължима лихва върху главницата от датата на подписване на споразумението.
В исковата молба ищецът признава заплащането на сумата 197 лв. от ответницата.
Със заявление, депозирано на 11.06.2020 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№718/2020 г. РС Разград е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил ответникът да заплати на „Мелон
2
България“ЕАД сумата 1000 лв. главница, сумата 369 лв. лихва за периода 19.02.2014 г. –
01.04.2018 г. и 366,23 лв. наказателна лихва за забава за периода 06.03.2014 г. – 01.04.2018 г.
ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата и
37,40 лв. платена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е
връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на главница, договорна
лихва и лихва за забава по потребителски кредит. Същите са допустими, тъй като за тези
вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК са предявени установителните
искове.
Предявеният иск срещу ответника за установяване на задължението за заплащане на
главница в размер на по 1000 лв. е основателен и доказан. За него е възникнало задължение,
което същият е признал изрично със споразумението от 30.08.2018 г. Същото е било в
размер на 1000 лв.
Основателен е и искът за установяване на задължение за заплащане на договорна лихва. И
това задължение е уговорено в договора и изрично признато в споразумението от 30.08.2018
г.
Основателен е и иска за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 366,23 лв. Със споразумението от 30.08.2018 г. са фиксирани срокове за
плащане. След изтичането на тези срокове съответно за ответника е възникнало задължение
да заплаща обезщетение за забава в размерите, посочени в чл.86 от ЗЗД.
Заявеното от процесуалния представител на ответника възражение за погасяване на
вземането по давност е неоснователно, тъй като с признанието на задължението, записано в
споразумението от 30.08.2018 г. е прекъсната давността на основание чл. 116, б“А“ от
Закона за задълженията и договорите.
Клаузата за размера на претендираната наказателна лихва според процесуалния
представител на ответника е нищожна като противоречаща на добрите нрави и на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съдът намира това възражение за
неоснователно, тъй като в споразумението от 30.08.2018 г. всички допълнителни плащания
са записани като суми и са признати от ответницата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски в размер на 115,30 лв. държавни такси и 300 лв., платени като
възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
направените по ч.гр.д.№718/2020 г. разноски от 37,40 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
3
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. С., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Р****, че същата дължи на „Мелон България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление район Оборище, бул.“Мария Луиза“, №100, ет.3 сумата
1000 лв. / хиляда лева / главница по договор за за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 12.12.2007
г., сключен с “Първа инвестиционна банка“АД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.06.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 369,00 лв. /триста
шестдесет и девет лева / договорна лихва за периода 06.03.2014 г. – 01.04.2018 г. и сумата
366,23 лв. /триста шестдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ наказателна лихва за
периода 06.03.2014 г. – 01.04.2018 г.,, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №2229/30.06.2020 г. по ч.гр.д.№718/2020 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р****ДА ЗАПЛАТИ на „Мелон
България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление район
Оборище, бул.“Мария Луиза“, №100, ет.3 сумата 415,30 лв. /четиристотин и петнадесет лева
и тридесет стотинки/ за направените разноски, както и сумата 100 лв. /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 37,40 лв. /тридесет и седем
лева/ разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№718/2020 г.
по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-докладчик по
ч.гр.д.№ 718/2020 г. по описа на РС Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4