№ 5991
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504151 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20024823 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 58061/2020 г. по описа
на СРС, 119- ти с- в, е отхвърлен искът за осъждане на Дирекция „Миграция“ на
Министерството на вътрешните работи на Република България да плати на И. Л. Ш.
следните суми: 1 798 лв. трудови възнаграждения за положен извънреден труд за времето от
23.11.2017 г. до 23.11.2020 г., 200 лв. обезщетение за забава върху посочената сума за
времето от настъпването на падежа на всяко от задълженията до 22.11.2020 г. включително,
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 23.11.2020 г. до
окончателното плащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца И. Л. Ш. с
излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Навеждат се
подробни аргументи, че в процесния случай приложение следва да намерят разпоредбите на
Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
доколкото е налице празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. В тази връзка се поддържа, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
1
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Твърди се още, че работодателят е длъжен да преизчислява
нощните часове в дневни и така да съобразява продължителността на работния ден, а когато
последната е надвишена – се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Дирекция „Миграция“ на МВР, съдържащ доводи за нейната неоснователност.
Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съобразно указанията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в исковата молба ищецът
следва да посочи изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво
се състои искането. Именно въз основа на тях се определя от съда и правната квалификация
на иска, който е предмет на спора. Според решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1585
от 2013 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1725 от 2013 г. на
ВКС, ІІ г.о. правната квалификация на иска се определя от съда и посочената от ищеца в
исковата молба правна квалификация не е задължителна за него, а когато
първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти,
но е дал неправилна правна квалификация на иска, той е постановил неправилно, а не
недопустимо решение, поради което въззивният съд следва да разгледа делото и разреши
спора въз основа на правилната правна квалификация на иска. В този смисъл са и
изложените мотиви по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът И. Л. Ш. е работил по служебно
правоотношение с ответника Дирекция „Миграция“ на МВР, като в периода от 23.11.2017 г.
до 23.11.2020 г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в Сектор „Охрана на
принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом – София“, като съгласно ЗМВР е
2
бил със статут на държавен служител. Поддържа се, че работата на ищеца през исковия
период е била организирана на 12- часови смени, включително и през нощта – за времето от
22.00 часа до 6.00 часа, при условията на сумирано изчисляване на работното време на
тримесечие. За посочения период се твърди, че след преизчисляване на положените часове
нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143 се получава разлика от 247 часа, която
следва да бъде заплатена допълнително на ищеца под формата на извънреден труд. Иска се
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1
598 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от
23.11.2017 г. до 27.11.2020 г., формиран като разлика между положен от ищеца като
държавен служител нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 23.11.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата от 200 лв., представляваща
обезщетение за забава върху посочената сума за времето от настъпването на падежа на всяко
от задълженията до 23.11.2020 г.
С оглед на изложените твърдения в исковата молба следва да се приеме, че
първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал претенциите на ищеца като такива
по чл. 242, ал. 1 вр. чл. 140 КТ вр. чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Според настоящата инстанция са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните във въззивното производство не се спори, че са били обвързани от
валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, в рамките на което
ищецът е полагал труд на 12- часови смени, от които между 22.00 ч. и 6.00 ч. през нощта,
които са му заплатени, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано на
тримесечие.
Спорен между страните е въпросът дали при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
На основание чл. 140 и чл. 141, ал. 2 КТ нощният труд е труд, който се полага в
периода от 22.00 часа до 06.00 часа. Трудовото законодателство предвижда, че положеният
нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се
изразява, на първо място, в запазването на ставката за дневното работно време, като
изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на
изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ съгласно чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, и на второ място, в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно трудово възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, като на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните
служители в системата на МВР се заплаща допълнително възнаграждение за полагане на
3
труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е трудът, който се полага между
22.00 и 6.00 часа. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. В ЗМВР и подзаконовите нормативни актове липсва уредба във връзка с
трансформиране на нощния труд в дневен, като с оглед отговора, даден в цитираното
тълкувателно решение, при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, не следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при
приложение на което правило часовете нощен труд следва да се преобразуват в дневен с
коефициент 1,143. Следователно ищецът няма право на претендираното от него
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.11.2017 г. до
23.11.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд
съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, поради което главният иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР и обусловеният от него иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни.
Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1
ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20024823 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. №
58061/2020 г. по описа на СРС, 119- ти с- в, с което са отхвърлени предявените от ищеца И.
Л. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******“, ул. „*******, партер, офис 1
искове при неправилна правна квалификация по чл. 242, ал. 1 вр. чл. 140 КТ вр. чл. 9, ал. 2
НСОРЗ и при правилна правна квалификация по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т.
4
3 ЗМВР, чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Дирекция
„Миграция“ на Министерството на вътрешните работи на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „******* да заплати на ищеца сумата от 1 598 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 23.11.2017 г. до 27.11.2020 г.,
формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2020 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забава
върху посочената сума за времето от настъпването на падежа на всяко от задълженията до
23.11.2020 г.
ОСЪЖДА И. Л. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******“, ул.
„*******, партер, офис 1 да заплати на Дирекция „Миграция“ на Министерството на
вътрешните работи на Република България, с адрес: гр. София, бул. „******* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5