Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна,
____.01.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията
т.дело № 1707 по описа за 2014г. на
ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове
/уточнени с молби вх.№30339/02.11.2016г., вх.№30836/07.11.2016г. и след
частично оттегляне направено в проведеното на 21.12.2016г. открито съдебно
заседание/ от «КРЕМЪК» ЕООД, гр. Стара Загора срещу «КАДАНС» ЕООД, гр. Варна,
за заплащане на сумата от 49 066,44лв., представляваща заплатена цена по
договор за покупко-продажба на яхта марка «Каданс»,
модел 18, с корпус сериен №BGKBGK181H129 и двигател сериен №1В915689, с дължина
- 5,00 метра, широчина - 2,30 метра, височина на борда - 1,35 метра, газене
0,90 метра и водоизместване - 1,84 тона, вписана в регистъра в „Морска
Администрация” - Бургас, пристанище Несебър, като кораб - моторна яхта „Макси 2”, модел „Kadans 18”, рег.
№Нc - 1065, със собственик „КРЕМЪК” ЕООД за което е
издадено свидетелство №21-6647-12/15.08.2012г., подлежаща на връщане поради
погиването на вещта, дължащо се на скритите й недостатъци, ведно със законната
лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В условие на
евентуалност е предявен иск от «КРЕМЪК» ЕООД, гр. Стара Загора срещу «КАДАНС»
ЕООД, гр. Варна, за заплащане на сумата от 49 066,44лв., представляваща
заплатена цена по договор за покупко-продажба на яхта марка «Каданс», модел 18, с корпус сериен № BGKBGK181H129 и
двигател сериен №1В915689, с дължина - 5,00 метра, широчина - 2,30 метра,
височина на борда - 1,35 метра, газене 0,90 метра и водоизместване - 1,84 тона,
вписана в регистъра в „Морска Администрация” - Бургас, пристанище Несебър, като
кораб - моторна яхта „Макси 2”, модел „Kadans 18”, рег. №Нc - 1065, със
собственик „КРЕМЪК” ЕООД за което е издадено свидетелство
№21-6647-12/15.08.2012г., погинала поради скритите недостатъци на вещта, на
основание поетата гаранционна отговорност по гаранционна карта от 12.08.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
В условие на
евентуалност е предявен иск за заплащане на сумата от 42 555,62лв.,
представляваща общия размер на разходите за поправка на корпуса и
електрическата инсталация и компютъра на яхта марка «Каданс»,
модел 18, с корпус сериен №BGKBGK181H129 и двигател сериен №1В915689, с дължина
- 5,00 метра, широчина - 2,30 метра, височина на борда - 1,35 метра, газене
0,90 метра и водоизместване - 1,84 тона, вписана в регистъра в „Морска
Администрация” - Бургас, пристанище Несебър, като кораб - моторна яхта „Макси 2”, модел „Kadans 18”, рег.
№Нc - 1065, със собственик „КРЕМЪК” ЕООД за което е
издадено свидетелство №21-6647-12/15.08.2012г., възникнали вследствие на
скритите недостатъци на вещта, на основание поетата гаранционна отговорност по
гаранционна карта от 12.08.2012г., подробно описани в молба
вх.№30836/07.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Исковете са основани на
твърдения за наличие на сключен между страните по делото, на 25.07.2012г.,
договор за покупко-продажба на движима вещ - моторна яхта марка „Каданс”, модел 18, с корпус сериен №BGKBGK181H129 и
двигател сериен №1В915689, с дължина - 5,00 метра, широчина - 2,30 метра,
височина на борда - 1,35 метра, газене 0,90 метра и водоизместване - 1,84 тона,
срещу покупната цена от 49 066,44лв. Последната е била заплатена на два
пъти – на 25.07.2012г. и на 14.08.2012г., по банков път, въз основа на
издадените от продавача фактури №81/25.07.2012г. и №83/13.08.2012г. Твърди се,
че договорът е бил сключен със заплащане на първата вноска от цената на вещта
на 25.07.2012г., представляващо изявление за приемане на офертата изпратена от
продавача по електронен път, на електронната поща на ищеца на 24.07.2012г.
Вещта била предадена на
купувача на 12.08.2012г., удостоверено с издадената на същата дата гаранционна
карта, с която продавача е поел гаранция за качеството на корпуса и двигателя
за срок от 24 месеца, както и допълнителна гаранция на корпуса против осмоза за
период от 60 месеца.
Сочи се, че след
сключване на договора и предаване на вещта на купувача, на 15.08.2012г. яхтата
е била вписана в регистъра в „Морска Администрация” - Бургас, пристанище
Несебър, като кораб - моторна яхта „Макси 2”, модел „Kadans 18”, рег.№Нc - 1065, със
собственик „КРЕМЪК” ЕООД за което е издадено свидетелство
№21-6647-12/15.08.2012г.
През месец август 2013г.
по корпуса на яхтата «транеца» /задната част на
кърмата/ се е появила пукнатина с размери: широчина 0,5-1мм и дължина около
5-6см. След незабавно отправено уведомление до управителя на ответното
дружество, последният е изпратил специалисти, които са я отремонтирали.
Излага се още, че на
12.10.2013г. М.Й. /едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество/ е
излязъл със закупуваната моторна яхта на риболов в района на гр.Несебър, заедно
с Р.С.Й.. Около 18,00 часа, на около 600м-700м навътре в морето, по време на
движение, яхтата внезапно се е напълнила с вода и е започнала да потъва. Предвид
факта, че каютата на яхтата е била пълна с въздух, същата не е потънала изцяло
и носа й се е задържал на 10см. над водата, а пасажерите са били спасени от
преминаваща наблизо рибарска лодка.
Управителят на ответното
дружество е бил уведомен незабавно, като на следващия ден същият е пристигнал
на място и е помогнал за изваждане на яхтата от водата, поставянето й на
ремарке, като при огледа е установено, че дъното на плавателния съд се е
отпрало и от него е липсвало парче с размери около 0,80м.
Тъй като яхтата е била в
гаранционен срок, същата е била транспортирана до гр. Варна, като управителят
на ответното дружество е посочил, че същата не може да бъде ремонтирана и е
предложил да възстанови щетите, да върне заплатената цена или да предостави
яхта от същия вид, със същите технически характеристики.
С покана от 31.10.2013г.
ищецът е отправил изявление до ответника за възстановяване на заплатената за
яхтата цена, в 10 дневен срок от получаването й, връчена на 02.11.2013г. В
отговор на направеното искане, К. Н. отказал писмено да възстанови заплатената
стойност, тъй като от извършения оглед било установено, че повредата се е
дължала на механично увреждане на корпуса – най-вероятно от режещ инструмент.
Предвид отказа на
ответника, е направено запитване, от което е установено, че процесния
плавателен съд не е бил сертифициран от «Германише
Лойд» ЕООД, а издаденият документ е за обстоятелството, че същият отговаря на
EN ISO 11812 и EN ISO 12226.
Твърди се, че
продадената вещ е такава със скрити недостатъци, които са съществували към
момента на сключване на договора, но за които купувачът не е знаел и не е могъл
да узнае при обикновен преглед, а именно: липса на усилване на кила или замонолитената килова греда;
по-тънки стени на корпуса от предвидените по проекта; некачествено изработване
на сандвичевата конструкция на дънното покритие,
довело до разслояването й; преградата към машинното отделение не била замонолитена съгласно правилата; горивният танк бил
поставен върху гредичка, частично замонолитена
към обшивката, без да е хваната към твърда греда и др. Тези недостатъци са
намалили съществено годността на моторната яхта за обичайното й употребление и
в крайна сметка са довели до нейното погиване като вещ при описания инцидент.
Всички те произтичат от изработването й в отклонение от и при неспазване на
правилата за постройка на малки плавателни съдове.
Излага се, че
управителят на ответника е знаел за тези недостатъци, но ги е премълчал
съзнателно, тъй като същият лично изработва или участва в производството на
яхтите, които дружеството продава, а мястото на производството им е в личния му
дом.
В условие на
евентуалност се претендира връщане на сумата от 49 066,44лв.,
представляваща заплатена на ответника цена по развален договор за покупко-продажба,
на основание поетата от ответника гаранционна отговорност, тъй като към датата
на инцидента корпусът й е бил в гаранционен срок, а яхтата е погинала поради пробойна в корпуса. Изявлението за разваляне на договора е
направено с исковата молба.
В условие на
евентуалност, ако в хода на производството се установи, че яхтата не е погинала
и същата може да бъде възстановена, се претендира заплащане на стойността на
разходите за ремонта й в размерите по уточняващите молби от 02.11.2016г. и
07.11.2016г., на основание поетата от ответника гаранционна отговорност.
В съдебно заседание и с
писмено становище ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа
предявените искове. Оспорва всички твърдения на ответника наведени с отговорите
като неоснователни. Твърди, че при експлоатацията на плавателния съд са били
спазени всички технически правила и по врече на целия период на ползването й не
е била констатирана техническа повреда на корпуса. Единственият констатиран
проблем е пукнатина на корпуса на яхтата
на «Транеца» /задната част на кърмата/, с
размери: широчина – 0,5-1мм и дължина 5-6см, която е била над водолинията на газене и от там не е прониквала вода в
корпуса на яхтата. Излага, че между
страните е било постигнато съгласие за продажба на съставна движима вещ
включваща корпус и двигател. Към момента на продажбата вещта е индивидуално
определена и определима, но доколкото не е преминала
процедура по регистрация по реда на КТК и Наредба №1/2003г., не е придобила
статута на кораб или малък кораб по смисъла на чл.34 от КТК и договорът за
продажбата й не следва да се подчинява на предвидения в закона ред.
По същество моли съда да
уважи предявените искове и му присъди направените по делото разноски.
Ответникът с писмени
отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове. В депозирания по делото отговор не оспорва обстоятелството,
че между страните е сключен договор за продажба на процесната яхта, както и, че
на 12.10.2013г. е бил уведомен за настъпилия инцидент със същата.
С допълнителния писмен
отговор и в писменото си становище по същество оспорва наличието на договор за
покупко-продажба с твърдения, че такъв не е сключван в изискуемата от закона
форма – писмена с нотариална заверка на подписите /чл.46 от КТК/, поради което
същият не може да бъде и надлежно развален. Твърди, че към момента на
предоставяне на офертата яхтата не е била изработена в цялост, а са били
изготвени само отделни нейни детайли. Яхтата е била изработена в цялост, като
вещ годна за употреба и оборудвана съгласно уговореното с ищеца, след
представяне на офертата. Излага, че е невъзможно договор за покупко-продажба на
кораб да бъде сключен в устна форма или чрез други действия, тъй като би бил
нищожен.
Оспорва и твърденията,
че процесната вещ е била продадена със скрити недостатъци, за които купувачът
не е знаел, подробно описани. Твърди, че яхтата е произведена в съответствие с
проекта за нейното изграждане и притежава надлежен сертификат. Твърди, че
отпарянето на дъното на плавателния съд е настъпило вследствие на механично
увреждане с дължина около 5-10см на стъклопластовия слой на левия борд под водолинията,
най-вероятно причинено от режещ инструмент, което е довело до навлизане на вода
в корпуса. Още повече, че в хода на производството не е установено, че пробива
на корпуса е настъпил вследствие на скрит недостатък. Въпреки, че парчето от
корпуса липсва, щетата е отстранима и не възлиза на
значителна стойност.
Излага още, че корпусът
на яхтата е бил повреден на поне още няколко места преди настъпване на
инцидента с нея, като периодично в нея е постъпвало голямо количество вода,
водещо до нейното «накреняване» /накланяне/ силно на
левия борд. Причината за настъпване на произшествието е по вина на ищеца, а не
резултат от скрити недостатъци, а именно: същата е била управлявана от
неправоспособно лице и въпреки навлизащата в нея вода и силното й наклоняване
на една страна, е била използвана в период от няколко месеца без да се вземат
мерки за поправянето й. Плавателния съд
не е преминал годишен преглед и Морска администрация не е била надлежно
уведомена на инцидента.
По същество моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и му присъди
направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе
предвид следното:
Твърденията на страните
съвпадат, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството, че страните
били в преддоговорни отношения за покупко
– продажба на яхта марка «Каданс», модел 18, с корпус
сериен №BGKBGK181H129 и двигател сериен №1В915689, с дължина - 5,00 метра,
широчина - 2,30 метра, височина на борда - 1,35 метра, газене 0,90 метра и
водоизместване - 1,84 тона, за сумата от 49 066,44лв. с ДДС.
Преговорите са започнали
въз основа на отправена до ищеца оферта по електронен път от 24.07.2012г.
/л.9-11/, в която допълнителното оборудване е посочено по желание на клиента.
Не се спори, че офертата
е приета, като ответникът е издал два броя фактури за цената на яхтата, както
следва: №81/25.07.2012г. за сумата от 25 913,22лв. /л.12/ и
№83/13.08.2012г. за сумата от 23 153,22лв. /л.14/, които са заплатени по
банковата сметка на ответното дружество.
За предадения плавателен
съд е издадена гаранционна карта от 12.08.2012г. /л.24/, за серийния корпус в
размер на 24 месеца и за двигателя в размер на 60 месеца.
От представеното по
делото заверено копие на Свидетелство за регистрация №21-6647-12/15.08.2012г.
/110-111/ се установява, че процесния плавателен съд – моторна яхта «Каданс», модел 18, с корпус №BGKBGK181H129 и двигател
№1В915689 е била регистрирана в пристанище Несебър, вписана в Регистъра на
малките плавателни съдове т.14, стр.325, под №1065.
Видно е от представеното
по делото заверено копие на доклад от изпитание №88011216/17.05.2010г. на
«Германски Лойд», ведно с приложената към него прилежаща проектна документация
/л.43-94/, че моторна лодка «Каданс», отговаря на
основните изисквания за безопасност на Директива 94/25/ЕО, изменена с
2003/44/ЕО, Приложение 1.
В приложеното на л.189
от делото писмо от «Германишер лойдер»
е посочено, че издаденият сертификат №88011216/17.05.2010г. за сертифицирането
на моторна яхта «Каданс-18» е за установяване на положителните резултати от
оценката на плавателния съд, съгласно Модул «Аа» на
Европейската директива 94/25/ЕС, които касаят единствено покриването на
изискванията за водоустойчивост и плавучест.
Дружеството няма задължения да извършва технически изпитания и производствен контрол,
съгласно упоменатия модул «Аа». Отговорността за това
е изцяло на производителя.
Не се спори между
страните по делото, че на 12.10.2013г. е настъпил инцидент с процесната яхта,
като същата внезапно се е напълнила с вода и е потънала.
Обстоятелствата във
връзка с настъпилия инцидент се установяват и от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
От тези на ищцовата
страна /разпитани в проведеното на 15.09.2015г. открито съдебно заседание/ – М.П.
Й., които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, тъй като същият е
едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, Г.А.С., П. Д.Ж. и Д. И.Г.,
които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се установява, че от
закупуване на процесната лодка от ищцовото дружество, през 2012г., същата е
била ползвана в гр. Несебър и там е имала стоянка по
време на сезона. След края му, лодката е била прибрана в гр. Стара Загора, като
К.Н. е оказал съдействие представители на фирмата, производител на двигателя да
му направят пълен преглед и профилактика, а хора от фирмата да я почистят и
заземят. Така лодката е стояла в специално помещение през зимата, а за летния
сезон 2013г. отново е била откарана с колесаря до гр.
Несебър и е била спусната в пристанището с кран. Установява се още, че за двата
сезона на 2012 и 2013г., лодката не е била използвана много, тъй като е била
закупена в края на първия сезон. По време на него и почти през целия втори
сезон същата е била управлявана от Г.С. – капитан с пълна правоспособност, тъй
като свид. Й. е придобил капитански права в края на
сезона през 2013г. Едва тогава той е излизал сам с яхтата един или два пъти.
Установява се още, че
процесния инцидент е настъпил в края на деня, на 13.10.2013г., след като свид.Й. и съпругата му са се прибирали от второто им
излизане. При навлизането им в пристанището, към лодкостоянките,
воланът на яхтата е започнал да трепти, лодката е започнала да потъва и да
става много нестабилна. След като свид.Й. е отворил
вратата на каютата, водата е нахлула право към него, а с нея във водата са
попаднали всички намиращи се на лодката вещи. Той е подал сигнал за помощ, но
още преди да успее да съобщи координатите на мястото, на което се намират, яхтата
е потънала, а на повърхността са останали да стърчат 10 см. от носа й.
Свидетелят, заедно със съпругата си са плували във водата около нея. Помощ им е
била оказана от две рибарски лодки, минаващи на
близо, а по-късно е дошъл кораб, който е вързал яхтата с въжета, за да я
изтегли до брега.
Всички свидетели
посочват, че поради настъпването на вечерта и тъмнината изваждането на лодката
е оставено за следващата сутрин, като същата е била привързана с няколко
въжета, за да се осигури безопасността й. Изваждането на яхтата е било
извършено в присъствието и на К. Н., като при вдигането й от водата, е
установено, че липсва част от корпуса й, от самото дъно – в средата точно под
резервоара, с площ около 1 кв.м. През отвора на корпуса се е виждал двигателя.
Установява се, че веднага след изваждане на яхтата от водата, същата е била
натоварена на колесник и прибрана от производителя.
Според свид. Й. и свид.С., при
управление на лодката не е имало индикации същата да се пълни с вода или да има
други проблеми. За периода на използването й три пъти е бил уведомяван
производителя за настъпили проблеми с волана, във връзка с появила се пукнатина
по корпуса на транеца – на задната част на кърмата,
както и по двигателя – във връзка със силната миризма на бензин. При всеки от
проблемите, продавача ответник се е отзовавал веднага и е оказвал пълно
съдействие за отстраняването им. Според свидетеля, при управлението на лодката
винаги са спазвани правилата за това – тя е управлявана от капитан и е воден
корабен дневник. За настъпилия инцидент Морска администрация е била уведомена
месец по-късно, тъй като свид.Й. не е знаел за
необходимостта от това.
От показанията на
разпитания по делото свидетел на ответната страна – Г. П. Т., които съдът
кредитира като при условията на чл.172 от ГПК, тъй като същият е управител на
фирмата монтирала двигателя на процесната яхта «Аква
спорт», се установява, че фирмата му е монтирала двигателя на моторната лодка
продадена от «Каданс» ЕООД преди две години, като
същата се е ползвала в пристанището на Несебър. След инцидента с потъване на
яхтата, през 2013г., служители на фирмата на свидетеля са взели двигателя й от
Камчия, в база на фирма «Каданс» ЕООД и са го
транспортирали до гр. Стара Загора, където се намира неговата фирма. При
пристигане на двигателя е започнал ремонта му, като същият е бил отворен,
почистен и са били подменени лагерите, релетата, стартерите и динамото му.
Установено е още, че трябва да се подмени и цялата му инсталация, ако се иска съхраняването
му, но и двете страни – производителя и купувача не са искали да заплащат за
ремонта. Свидетелят посочва, че когато е
казал на страните, че трябва и инсталацията да се подмени, тогава е разбрал, че
няма да плащат и нещата стоят.
Сочи още, че ремонта на
двигателя е необходим и трябва да се извърши възможно най-бързо след
изваждането му от водата, за да може да се почисти от солта, като в противен
случай е възможно двигателят да не подлежи на възстановяване. При демонтиране
на двигателя е взета само частта от него като двигател, не като мотор, тъй като
тя е тази, която подлежи на ремонт. Останалата част – ботуш надолу, перки и др.
са на яхтата, тъй като при потъването й няма какво да им се случи. Те с
постоянно във водата.
Свидетелят твърди, че
познава собственика на яхтата – М. и двамата често пият кафе сутрин преди
работа. От него знае, че той сам си управлява лодката, защото са говорили за
това. В последните няколко месеца преди лодката да потъне, той се е оплаквал,
че в нея навлиза вода и като се качи, се включват помпите. Свидетелят посочва
още, че по повод на тези оплаквания е направил оглед на двигателя и е
установил, че е правилно монтиран, като от дупките не влиза вода. За останалото
му е казал да се обърне към производителя – «Каданс»,
тъй като всички повреди извън тези по двигателя са от неговата компетентност.
От заключението по
допуснатата съдебно-биологична експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото, се установява, че видими следи по борда
на плавателен съд се образуват след престой в морската вода от 8 до 24 дни,
през топлите месеци на годината /юни-август/ и след месец и една седмица
престой на корпуса на плавателния съд през студения период на годината
/януари/.
В процесния случай, при
оглед на моторната яхта са установени четири броя видими следи на Левия борд,
докато на десния са регистрирани две такива следи. Те са образувани при
продължителен контакт с водата на една и съща зона /линия/ от корпуса на
яхтата. Вещото лице не може да отговори за причините, поради които е налице
асиметрия в броя на наблюдаваните ивици на двата борда. Следи от морски обрастатели вътре в корпуса на яхтата /в центъра на трюма
под седалките и близо до периферията/, по стените и частите около пробойната на дъното на левия борд не са установени.
В заключението е
посочено, че при огледа на дъното на моторната яхта по корпуса на резервоара,
добре видим поради това, че липсва част от корпуса, се регистрират три броя
добре различими ивици от нефтени продукти. Това означава, че е възможно да се е
събирала вода замърсена с нефтени продукти, в корпуса, в пространството под
резервоара.
От заключението по
първоначалната съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице И.Н.,
дадени в проведеното на 12.11.2015г. открито съдебно заседание, се установява,
че при изучаване общото състояние на лодката са констатирани пукнатини по
същата, както следва: 1/ лека побитост и остъргване
по металната основа на буртика в носовата му част по
десен борд, както и съпътстващото го повърхностно пропукване, ангажиращо около
10 кв.см в най-горната част на стъклопласта,
непосредствено под буртика, в зоната на ширстека; 2/ наличие на пропуквания по външната обшивка на транеца /задната вертикална дъска/ на лодката: най-значимата
пукнатина е по лявата половина на транеца и е
успоредна на наклонената повърхност, очертаваща края на нишата за извънбордовия двигател. Втората пукнатина ангажира също
левия борд на транеца, но е по неговата хоризонтална
и горна част; 3/ пукнатина почти по цялата дължина в дясната част на транеца, разположена точно по ръба, където се пресичат
хоризонталната и вертикалната повърхност на транциевата
дъска и нишата на двигателя. В зоните на описаните пропуквания ясно личат
извършени поправки чрез допълнително усилване със стъкломат
и смола.
След разкриване на пайола /дънното вътрешно подово закритие
в кабината/, е констатирано наличие на почти перпендикулярна пукнатина по
вътрешната дънна повърхност около кила, започваща на 7см от ляв борд и
завършваща на 25 см в дясно от кила.
В т.6 от заключението е
посочено, че спрямо водолинията тези пукнатини са на
средно разстояние около 40 см, бидейки разположени по горния и страничните
ръбове в транцела. Проникването в дълбочина на всички
тези пукнатини не е установимо. В същите проникването
на вода е възможно по два начина: при появата на пръски
от килватерна вълна и при наличие на валежи. Така
постъпващата вода в дълбочина по транцевата дъска не
би могла да бъде определена, тъй като не може да се определи дали пукнатината
достига само до първите слоеве пластмаса, но така или иначе тези пукнатини са
недопустими, тъй като нанасят осмотични поражения на
материала, или ако проникнат в дълбочина – водят до раздувания на дървената
част на транцела, което от своя страна води до
раздуване на дървото, последвано от появата на обемни напрежения в него.
Крайният резултат е появата на вторични пропуквания по непредвидими места на транцевата плоскост.
При първоначалния оглед
на дъното на лодката е установена и пробойна по левия
му борд, перпендикулярно разположен по горен редан с
праволинеен характер в областта на самия редан и с
дължина 8 см, преминаващ в неправолинеен дъговиден участък в посока към кила на
лодката, с дължина 13 см, показан на снимките по т.4 от констативно-съобразителната
част на заключението. Вещото лице не може да направи извод за произхода и
начина на възникване на разреза, тъй като в отделните си части същия има
различен характер – по повърхността към пробойната
структурата на материала е значително по-загладена, но едновременно с това няма
и характер на отчупване. По потъмняването на материала може да се съди за
нейната продължителна във времето възраст.
В съдебно заседание
вещото лице посочва, че описаните пукнатини са били по корпуса и нямат общо с настъпилия
инцидент, но наличието им е недопустимо, тъй като навлизането на вода в
материала създава предпоставка за осмотични промени,
които са гибелни за този тип материал. Той не се влияе от почти никакви други
агресивни агенти, освен от водата.
По дъното на резервоара
са констатирани надлъжни, успоредни на ръба му и на кила, следи от отлаган във
времето емулгиран /смесван с вода и прах/ нефтопродукт, като разстоянието на
следата по десен борд откъм кила е 15см, а на следата по десен борд- 16см.
Разликата в нивата на отлагане говори за дълговременен малък крен на ляв борд. Разстоянието на следите от вътрешната
част на кила на лодката е около 70 мм, което установява факта на дълговременно
наличие на сантинна вода по дъното на лодката, като с
голяма вероятност попадането на гориво в сантините се
дължи на утечка при разплискване на гориво от горната
част на резервоара през капака на гърловината на
подкачващата помпа, по който си личат следите от последващо допълнително
уплътняване с червен силикон.
Вещото лице посочва, че
съобразно заключението по допуснатата съдебно-биологична експертиза водата в
лодката не е била морска, тъй като не е установено наличие на микроорганизми,
които биха се развили при проникване на морска вода, макар и по-бавно, заради
затвореното помещение. Постоянното наличие на вода в яхтата може да се обясни
от конденза, който е неизбежен, както и от
навлизането на вода при измиване на лодката /т.13/.
Констатирано е и накреняване на лодката, а именно дълготраен крен на ляв борд, около 4,5мм, който ъгъл е твърде малък,
за да бъде забелязан дори от опитен моряк, особено когато става въпрос за малка
лодка, която дори в спокойна вода се поклаща от борд на борд. Установено е и
неравномерно обрастване на двата борда на лодката, което се дължи на нейното
местоположение на пристана с десния си борд в посока чист юг, но почти залепена
за кея, като не е имала възможност да обраства толкова интензивно по този си
борд, а независимо от северната си ориентация, бидейки поставен в летни
условия, левия борд на лодката е обраствал значително по-бързо и обилно. Още
повече, че след приключване на летния сезон, около месец преди инцидента,
лодката е била преместена в затворена бухта, където е била завързана за котва и
кърма, този път без контакт с кея, и с ляв борд обърнат на юг. Затова
обрастването по този борд е продължило отново с изпреварващ темп в сравнение с
десния борд.
При изготвяне на
заключението, вещото лице е извършило експериментално отделяне на части от
корпуса на лодката, за установяване вида му и наличието на изменения по същия,
описано в т.2 от констативно съобразителната част. От тях е установено, че в пробойните в посока към носа материалът е неразрушен, а при
по-нататъшните действия е установен изцяло отлепен вътрешен слой на обшивката
от девинсила в зоната от задния край на пробойната до транеца и от кила
на лодката до скула, т.е. наличие на повреда по участък от дъното на ляв борд с
допълнителни размери 130х150, съответно ширина и дължина. Така реално
повреденият участък от дъното ангажира целия участък по ляв борд от кила до
скула и от транеца до предния край на пробойната.
След изваждане на
резервоара извън корпуса и извършения детайлен оглед, е констатиран дефект в
заварката по носовия дънен дяснобордови ръб, от който
тръгва ясна белезникава следа от стичащо се към дъното на лодката гориво, а в
киловата част на резервоара са установени дълговременни отлагания от емулгирало
гориво.
При извършване монтажа
на двигателя са допуснати три основни пропуска: твърдо закрепване на резервоара
към корпуса на лодката, неизвършено надлежното му фундиране
към дъното по правилото «Завършване на твърд контур» и липсата на обезпечаване
на движението му във вертикален план. Тези пропуски са довели до висок риск от
поява на първични пукнатини по дъното от вътрешната му страна, а при
продължително въздействие на тези удари и разрастването на пукнатините по
вътрешната обшивка.
Неправилното монтиране
на резервоара е свързано с неспазване на изискванията за постройка на корпуса
съгласно разпореждане 68А, раздел 3, чл.9, таблица 1, т.12, ИАМА, както и
трайно установените общи практически правила за постройка на малки плавателни
съдове, наложили се в добрите морски практики /т.5/.
Механизмът на настъпване
на причината за пробойната, подробно описан в т.17 от
констативно-съобразителната част заключението /т.2 в заключителната/, като е
установено, че същото е резултат от перманентното наличие на контактни
напрежения поради прекия контакт между предния дънен заваръчен шев на горивния
резервоар и вътрешната страна на дънната обшивка и високите стойности на
контактните напрежения помежду им. Последните са толкова по-високи, колкото са
и по-силни ударите. Каква е конкретната сила на ударите не може да бъде
посочено, тъй като същата зависи от кратността на вълната и съответно от
движението на лодката /обясненията на вещото лице в съдебно заседание –
л.348-350/.
Но дори и статично
стоейки тази лодка, с този резервоар и тази точка на контакт, двигателят оказва
статично напрежение върху дъното на корпуса, което в съчетание с динамичния
компонент формират съвкупността от фактори довели до пропукването. Изчисление
може да бъде направено само на място с динамометри, които се пъхат под
резервоара и мерят силата.
Причината за възникване
на пробойната е появата на разминаване в определен
участък по челната /носовата/ част на пробойната,
между две съседни повърхности, като задната повърхност по посока движението на
лодката напред, излиза извън контура на корпуса, попада под въздействието на турболизирания воден поток вследствие движението на твърдо
тяло /корпуса/ в течен флуид /водната среда/ с надкритичната
скорост. По този начин, през така получената вече вертикална цепнатина започва
да навлиза водния поток, който със своята висока кинетична енергия, създавайки
хидравличен клин, чиято сила по посока на движение /равнодействащата/
се разлага на две компоненти – хоризонтална и вертикална и водят до разделяне
на плоскостите.
Вещото лице посочва, че
ръбовете на пробойната категорично сочат, че при
появата й се касае за отчупване на материала, а не за срез, тъй като
очертаващите се ръбове на пробойната са аналогични на
краища на стъкломат, чиято структура говори за
счупване.
В съдебно заседание
вещото лице излага, че начина на монтирането на резервоара, както и контакта му
с борда на лодката основно в една точка, може да се установи само след
изваждането му. Когато резервоарът е на място не може да се установи мястото, в
което се осъществява контакта.
От заключението се
установява още /т.11/, че проектът, по който е изпълнена процесната яхта е
възникнал вследствие на устно искане от страна на нейния строител «Каданс», към Д. Д., като изготвената от последния
документация – «проект» не съдържа всички елементи на такъв: липсват частите
Конструктивна и Програма за изпитание на опитния образец, тъй като на
проектанта е бил предоставен вече излятия корпус и
той е следвало да изгради своя проект по него. Същата е построена по части 1 и
2 от Проекта /Общокорабна и Общо разположение/, които
не са одобрявани от призната и приета класификационна организация.
Предвид изложеното
вещото лице може да направи извод единствено , че процесната лодка съответства
и е изпълнено съгласно части 1 и 2 от проекта на Д.. За части 3, 4 и 5 може
единствено да приеме извода направен в документа №88011216/17.05.2010г., който
удостоверява изпълнението на елементите по Директива 94/25/ЕО и на същата е
издадена СЕ маркировка по горния стандарт. Проектът на Д.Д.
не е получавал Сертификат за серийно производство на малък плавателен съд със
спортно – развлекателни цели.
По отношение якостта на
материала на обшивката, вещото лице посочва, че той е на границата на
зададената якост в общокорабната част от проекта Д..
При извършения оглед са констатирани отклонения от зададената по проекта
дебелина на външния слой 3,8 вместо най-малко 5мм и якостта на материала на
обшивката на опън е на границата с минимално под
изискуемото, т.е той не е равномерен по цялата площ – има места, на които е над
5мм и други, на които е под 5мм. Като цяло корпусът не отговаря на проекта
заради разминаването в дебелината на външния слой по неговата дължина. Това
несъответствие също има значение за настъпилата авария, към неукрепения
резервоар /л.347/. Вещото лице не може да посочи дали по-ниските показатели на
външната обшивка на якост опън на различни участъци
влияят на надеждността на лодката като цяло, тъй като не е ясно какви
коефициенти за запас от якост са заложени от проектанта. Няма якостни
пресмятания на съда, като е възможно да са достатъчни 3мм на външната обшивка,
но те може и да са 4,5 мм, но по проект са 5 мм /гърба на л.347/.
С оглед характеристиките
на процесната лодка, а именно че е с дължина под 6м, тя е освободена и не
попада в задължителните изисквания на GL и не следва да отговаря на
изискванията наложени от него.
По отношение
възможността за ремонт: В т.14 от констативно-съобразителната част вещото лице
посочва, че е констатирана пробойна в дънната част на
лодката, чиято форма най-общо може да се сведе до страните на паралепипед с приблизителни размери 125х120см. Наред с
това, обаче е нарушена и хомогенността на сандвич – конструкцията по ляв борд в
ширината от кила до скула от задния край на пробойната
до долния ръб на транеца на лодката, което прави този
значителен по площ повреден дънен участък категорично негоден за експлоатация в
това състояние. Общата площ на авариралият участък по дъното на корпуса е
3,57кв.м. Налице е дефект и по отношение на радана,
който е провиснал /лодката е прегъната леко през средата/, като дефекта в тази
част се отстранява като се отстранява целия дефектирал
участък /изрязва се с инструменти/ или се получава нещо като половин нов корпус
или една трета корпус /гърба на л.247/.
В т.9 от
констативно-съобразителната част вещото лице посочва, че е налице добра
възможност лодката да бъде отремонтирана до степен да
е годна за ползване, тъй като двигателят вече е отремонтиран
и работи с нормални параметри. Най -общо разходите по възстановяване на лодката
са: разходи за ремонт на корпуса, разходи за ремонт на двигателя и разходи за
възстановяване на оборудването, като същите са в общ размер на 13 043лв. с
направа на матрица и 13 388лв., без направа на матрица, подробно посочени
в т.10, т.18 и т.19 от констативно-съобразителната част.
В т.18 /л.334/ е
посочено още, че ремонтът на корпус на плавателен съд, построен по технологията
FRP е аналогичен, съизмеримо сложен и скъп с технологията за построяване на
съда. Сложността и цената на самия ремонт са правопропорционални на размера на
авариралия участък. Като цяло, поради естеството на процесите при ремонта на
FRP, се оказва, че на практика той е значително по-трудоемък, изисква повече
време от самата постройка, и като краен резултат – доста по-скъп. Наред с това
важно е поне водещото лице на ремонта, да бъде със специалност лодкостроител, която не се изучава в България. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че е възможно да бъде направена такава кръпка,
на подобен материал, и е приложима в съвременни условия. Доколкото в случая се
касае за хомогенизация между един материал и същия
такъв, който е в течна фаза, при добра подготовка на основата и добро
изпълнение, е възможно да стане по-добър, но може да стане и по-лош. Всичко
зависи от майсторлъка и материалите.
Заключението е оспорено
то страните по делото, както следва: от ищеца по делото по т.10 и т.18 относно
обема на ремонтните работи, необходими за възстановяване на лодката и от
ответника по отношение на т.2, а именно за причините за възникване на аварията.
В оспорените части по
делото е допусната повторна съдебно-техническа експертиза с протоколно
определение от 12.11.2015г., допълнено с определение №4029/26.11.2015г.
Заключението по
допуснатата експертиза е изготвено и изслушано на две части, както следва:
съдебно-оценителна, в проведеното на 26.05.2016г. съдебно заседание и съдебно –
техническа, в проведеното на 09.06.2016г. съдебно заседание.
От заключението на
вещото лице оценител – П.П., прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, както и от обясненията
на същото дадени в съдебно заседание, се установява, че корабният двигател с
вътрешно горене представлява сложен агрегат и се състои от частите подробно
описани в заключението – неподвижни, подвижни, горивна система, маслена
система, охладителна система и система за управление. При попадане на такъв
двигател в солена вода и престои в нея с часове, задължително след изваждането
му е необходимо да се разглоби всяка част поотделно, да се почисти, промие, дефектова и при констатация на повредени части, следва
същите да се подменят с нови. Особено вредно е наличието на солена вода в
цилиндрите на двигателя, която се изпарява и води до полепване на сол по
стените на горивната камера и гнездата на клапаните. Задължително следва да бъдат
подменени стартера, динамото, релетата, бобините, ел.инсталацията и основни и биелни лагери, както и буталните пръстени, горивото в
разходната цистерна и др. при необходимост.
След попадане в солена
вода на двигател, от вида на процесния, по същия е възможно да възникнат
повреди, както следва: комплектован карбуратор,
филтри, ел.свещи, прекъсвач разделител /делко/,
индукционна бобина, кондензатори, регулиращи релетални
пръстени, основни и мотовилкови лагери, горивна помпа
за ниско налягане, филтри, помпа за високо налягане, ел.инсталация, горивен
резервоар и др. Същите задължително следва да се ремонтират, почистят, дефектоват и подменят с други, при необходимост.
Пазарната стойност за
процесния извънбордов двигател, марка «Меркурий» с
мощност 150 к.с. в ново състояние е била около 20 500лв. с ДДС.За да бъде отремонтиран и приведен отново в техническа изправност и
годен за експлоатация, са необходими парични средства около 10 500лв., без
подмяна на ел.инсталацията. При подмяна на последната, паричната стойност ще е
в размер на 12 000лв.
Заключението по
допуснатата експертиза в техническата част по естеството си представлява две
заключения на в.л.П.Н. и на в.л. П.Д. и П.Н., като изводите на същите по част
от зададените въпроси се различават.
Предвид изложеното, при
обсъждането им, съдът ще разгледа всяко от тях поотделно, за да може при
съвкупен анализ на доказателствата да направи своите изводи за установеното по
делото от фактическа страна.
В заключението на в.л.П.Н.,
прието като обективно и компетентно, е посочено, че при огледа на лодката са
констатирани щети по корпуса й: пробойна на левия
борд с приблизителни размери 340х150/50мм.; удари, констатирани по ръба на транеца с локално нарушена конструкция на материала на
корпуса; външни надлъжни ребра /редан/ по дъното на
корпуса по 3бр. на всеки борд с констатирано охлузване и локално разрушена
конструкция на материала по ръба на реброто, по-силно изразена на десен борд;
повсеместна повреда на боята по дъното на лодката, по-силно изразена в носовата
част; повреда на боята по транеца на лодката,
по-силно изразена в долната част. Констатирана е и пълна загуба на
оборудването.
В предоставената
техническа документация за лодката няма печат на Морска Администрация или
Корабна Класификационна Организация. В документа предоставен от GL е посочена
максималната скорост на двигателя на лодката, но не е посочена
експлоатационната скорост на съда. Такава не е посочена и в документите
издадени от ИАМА - Бургас /Свидетелство и Контролен талон/.
При изработване на
техническата документация в Раздел 2 Корпус липсват чертежи, не е изпълнено
изискването по чл.10, тъй като липсва конструктивен чертеж с елементи на
средното сечение и напречните греди; липсва информация за проведени ходови
изпитания на образец от тази серия «Каданс 18», при
които да е посочена максимално достигнатата скорост при зададена мощност на
двигателя, както и поведението на лодката на море. Не може да се направи извод
как е съхранявана лодката, нито как са извършени първоначалният и последващите
й прегледи - на вода или на колесар.
Вещото лице посочва, че
причините довели до инцидента са неизвестни, като е възможно същият да се дължи
на удар на дъното на лодката в твърд предмет намиращ се във водата, при транспортирането
й или спускането й на вода.
Установената якост на
материала е близка, но по-малка от зададената по проект, като разминаването е
около 2%.
По отношение на въпроса
за натиска на резервоара върху дъното на лодката, вещото лице посочва, че няма такава
специалност и изводите му са направени на база дългогодишния му опит. В
техническата документация няма посочено изискване за укрепване на горивния
резервоар, а от снимките се установява, че същият е конструиран, вграден и
укрепен в корпуса по начин, който не дава възможност за движение или
преместване на танка по време на плаване. Според вещото лице, дори да се приеме
теоретична възможност за движението му, неговият обем, площ и амплитуда са
малки и предвид якостта на ламината /сандвича/, обезсмислят тезата за умора на
материала и неговото рязко разрушаване.
Вещото лице посочва, че
лодката може да бъде възстановена във вид годен за обичайната й употреба, като
разходите за това ще са в общ размер на 18 000лв. /включващи ремонт на
корпус, двигател и доставка на ново оборудване/. Пазарната стойност на
двигателя е 4 000лв. /отремонтиран и тестван/,
разходите за изработка на нов корпус са в размер на 8 000лв.
Според обясненията на
вещото лице дадени в съдебно заседание на 09.06.2016г. /гърба на л.502/ повредата
е резултат от начина, по който е управлявана лодката и времето: ако е била
управлявана по-екстремно, т.е. с по-висока скорост, при по-голямо вълнение,
отпарянето би се получило за по-кратко време спрямо първоначалното разрушаване
на външния слой; респ. ако лодката е управлявана с по-ниска скорост, по щадящо,
този резултат би бил по-далечен.
От заключението на в.л.П.Д.
и Н., прието като обективно и компетентно, както и от обясненията на в.л.Д.,
дадени в проведеното открито съдебно заседание, се установява, че при огледа на
процесната лодка са установени щети, както следва: 1/ пробойна
в корпуса, локализиран между първи надлъжен редан на
десен борд и втори надлъжен редан на ляв борд, до
килът на лодката липсва в дължина от 1,300мм. Пълнежът на сандвич конструкцията
на панелите от обшивката е частично или пълно унищожен в тази част; В съдебно
заседание вещото лице посочва, че пробойната е от
двете страни на кила, като е по-голяма и дълга в лявата част. Част от корпуса
на лодката, и то голяма, липсва отдолу. Формата на дупката е по-голяма от
резервоара. 2/ множество елипсовидни пукнатини по левия борд, започващи от
1,400мм и продължаващи до 2,100мм от пресечната точка на кила с бордовия буртик, считано от носа на лодката. Такива пукнатини са
характерни при работа на дънните панели над допустимите напрежения на материала
при продължителни циклични натоварвания.
Броят на пукнатините говори за значителна големина на стрелката на огъване на
панелите. Разположението на пукнатините е в най-натоварената част на корпуса от
слеминг-въздействие на вълните, както се вижда от
модела на крайните елементи. Такива пукнатини не са забелязани на десния борд;
3/ пукнатина в кила с дължина 230мм, намираща се на 2,300мм от пресечната точка
на кила с бордовия буртик, считано от носа на
лодката; 4/ 9броя пукнатини с дължина 35/50мм в района на първи радан на левия борд на 2,460 до 2,710мм от пресечната точка
на кила с бордовия буртик, считано от носа на
лодката; 5/ пукнатини в транцевата дъска на лодката:
1бр. вертикана пукнатина на ляв бордс
дължина 140мм, 2 броя хоризонтални пукнатини с дължина 60мм и 1 бр. пукнатина с
дължина 80мм.; 1 брой хоризонтална пукнатина на десен борд с дължина 70 мм.; 6/
пукнатини в кокпита: пукнатина с дължина 130мм на ляв
борд в района на вертикалната преграда на 290мм от ДП; пукнатина с дължина
260мм на ляв борд в кокпита на 350мм напред от
задната вертикална преграда; 7/ пукнатини н комингса
на люка за горивния резервоар – 3бр. с дължини 35мм,
130мм и 80мм. Посочени са подробно и щетите по оборудването.
Вещото лице е направило
замерване на дебелината на долния панел на сандвич панела пред и зад пробойната, която в предната му част е 4,5/4,7мм, а в
задната част е 5мм. В корабната спецификация на лодката е посочено, че
дебелината е 5мм, но това е неточно, тъй като за дебелина на сандвичовия панел трябва да се приеме цялата му дебелина,
която е по-голяма от 20мм, на която съответства и якост 500кг8кв.см.
Заключението в частта за
производственото хале, проектите за процесната лодка, липсите в документацията,
липсата на посочена скорост на двигателя,
както и липса на отбелязване за начина на преглед на същата съвпадат с
това на в.л.Н., поради което няма да бъдат преповтаряни.
По отношение на
причините за инцидента, в.л.Д. посочва, че са разгледани три варианта –
недостатъчно оребряване или недостатъчност на
корпусната конструкция; механична повреда вследствие на удар с твърд предмет
или скрит дефект при производство на лодката.
Ударът в твърд предмет е
възможен при движение, както и предварително получени пукнатини по корпуса при
удари в кея, при транспортиране, при спускане и вдигане на колесар и др, които впоследствие са довели до повреда на дъното. Не
може да се даде заключение за дефект при производството, тъй като за същия е
необходимо да се направи оглед на откъснатото парче от лодката, което не е
извадено от водата.
Основната причина за
повредата, която се е наложила при огледа на лодката и детайлното изследване на
мостра от материала, е че дънните панели от стъклопласти
са работили продължително време при циклично натоварване, превишаващо
здравината на панелите. Именно недостатъчното оребряване,
недостатъчната дебелина на обшивката и твърдите връзки са сред причините за
получаването на пробойни. Наличието на множество пукнатини
по корпуса на лодката, и то елипсовидни, е показател, че е имало прекомерна дефлекция на този панел по време на неговата експлоатация.
Когато огъванията са повторяеми, този процес довежда до значително отслабване
здравината на панела, което е прогресивно и стрелката на огъване постоянно
нараства вследствие на което се получават пукнатини по материала. Когато това
натоварване е достатъчно продължително, то довежда до свръх умора на материала
и последващото му разрушаване. Ръбовете на пробойната
са разкъсвания характерни за напрежение на разкъсвания на обшивката от
гравитационни натоварвания.
В случая пукнатините са
основно по левия панел, като корпусът получава от лявата си страна по-голямо
хидростатично съпротивление /гърба на л.501/. През цялото време на експлоатация
на лодката, тя е отивала в ляво, като корабособственика е подавал двигателя, за
да изправя лодката в курса в дясно. Това са циклични натоварвания над
допустимите и затова са тези пукнатини, които са се увеличили. Тези
натоварвания са били в продължителен период и проблемът се е проявявал във
времето.
От заключението се
установява още, че праволинейните пукнатини по корпуса са характерни при дълго
действащи напрежения над допустимите. Те се появяват на външната страна на
обшивката като резултат на напрежения на опън при
деформиране на панелите. Това подкрепя тезата за дефект на корпуса в следствие
на продължително действащи циклични натоварвания.
Пукнатините са под водолинията. Освен тези елипсовидни пукнатини има и други
по–малки, като няма обяснение защо са само по левия борд /гърба на л.502/.
При наличие на външен
срез по обшивката на корпуса или друга механична повреда по външния слой на
сандвич–панела, водещ до проникване на морска вода до вътрешния слой девинисил, при управлението на лодката с висока скорост
продължително време, хидростатичното налягане ще доведе до постепенното
разрушаване на пълнежа на сандвича, намаляване на якостните характеристики на
корпуса и откъсване на част от дъното на лодката, което е най–вероятната причина
за повредата. Самата лодка е така направена, че да има някаква дефлекция, да поема определени огъвания, но не прекомерни.
По отношение на
двигателя вещото лице посочва, че в техническата документация няма посочено
изискване за начина на укрепване на горивния резервоар. При извършения оглед в
Стара Загора е установено, че двигателят е така конструиран, че да не дава
възможност за движение или преместване на резервоара по време на плаване. В
съдебно заседание вещото лице излага, че излизайки от входните данни,
резервоара лежи върху две плаващи ребра, които са по средата на резервоара.
Когато вещото лице е било на място, резервоарът не е бил захванат, а
корабособственика е посочил, че има планки, които са били изкривени, но не са
му предоставени за оглед /л.502/.
При направените
изчисления с различно количество гориво в резервоара /т.4.2/ вещото лице е
установило, че натоварванията на корпуса при незакрепен горивен резервоар са
значително под пределните натоварвания на материала и не са довели до
разрушаване на външната обшивка. Констатирано е обаче, наличие на вертикална
сила, насочена нагоре, която не е достатъчно ограничена от конструкцията и този
лифт е довел до появата на пукнатини в комингса на люка над резервоара /фиг.12/., но не е причина за иницииране
на пукнатини по дъното на лодката.
Общата пазарна стойност
на разходите за възстановяване на лодката е в размер на 13 500лв., от
които: 5 500лв. – ремонт на корпуса /ако същият бъде извършен от
ответника, не се налага изработване на матрица/; 4 000 лв. – ремонт на
двигателя; 4 000лв. – подновяване на задължителното оборудване и
интериор. Ремонт на корпуса при така
констатираните повреди е невъзможен, а е необходимо изработване на нова долна
част, която да бъде присъединена към наличната здрава част от палубата и
надстройката.
Пукнатините
по транеца и комингса са
резултат от недостатъчност на корабната конструкция.
Заключението е оспорено
от ищеца по делото по отношение на извода за причините довели до инцидента с
процесната лодка, както и по отношение на необходимите разходи за ремонт на
двигателя на същата.
Настоящият състав на
съда намира, че при постановяване на решението следва да кредитира в съвкупност
заключенията по допуснатите по делото експертизи от вещите лица И.Н., П.Н. и П.Д.,
с вх.№14403/18.05.2016г., както и оценителната експертиза на в.л. П.П., тъй като в същността си те не си противоречат, а
разглеждат в цялост причините довели до инцидента с процесната лодка, както и
механизма на работа на отделните елементи от същата – корпус и двигател.
Не следва да бъде взето
предвид единствено заключението на в.л. П.Н. с вх.№14159/16.05.2016г., тъй като
в него няма извод за причините довели до настъпилото събитие, а е посочено, че
те са неизвестни и в.л. не желае да се ангажира с теоретични и хипотетични
сценарии.
От заключенията по
посочените, кредитирани от съда, експертизи се установява безспорно и
непротиворечиво обстоятелството, че по левия борд на лодката има множество
елипсовидни и по-малки пукнатини, разположени над и под водолинията,
довели до навлизане на вода в корпуса /представляващ сандвич – панел/, която
при управлението й с висока скорост продължително време е предизвикала
постепенното разрушаване на пълнежа на сандвича, намаляване на якостните
характеристики на корпуса и откъсване на част от дъното на лодката.
Съдът намира, че по
делото е установен и факта, че при монтиране на двигателя на процесната лодка
не са били спазени три основни изисквания, което е довело до неукрепен
вертикален ход на резервоара и контакт на същия с ½ от собственото си
тегло по дъното само в една линия /съобразно посоченото от в.л.Н./. Съдът не
кредитира заключението на в.л.Н. и Д., че двигателят е монтиран по проект, тъй
като при огледа той е бил изваден от лодката и вещите лица не са придобили
непосредствени впечатления за начина, по който същият е бил поставен в нея,
дали и в коя точка е осъществявал контакт с дъното на лодката или напрежението
е поемано изцяло от поставените метални планки. Още повече, че последните също
не са предоставени на вещите лица, а в заключението на И.Н. е констатирано
тяхното изкривяване, както и наличие на дефект при заварката по носовия дънен дяснобордови ръб /л.319/. Изводът на в.л.Н. и Д. е направен
само въз основа на изготвените за лодката проекти.
С оглед на горното съдът
счита, че към момента на производството й процесната лодка е имала
недостатъчност в корабната конструкция, която е довела до продължително
напрежение при опън на панелите, като корпусът е
получавал по–голямо хидростатично напрежение от лявата си страна, предизвикало
дефекта на корпуса в тази част, изразяващ се в появата на описаните по–горе
пукнатини. Имало е и недостатъци при монтирането на горивния резервоар, което е
довело до нетипичен вертикален ход на същия /посочено и в двете ценени от съда
експертизи/, както и до една точка на контакт на резервоара с дъното на
лодката.
Напрежението, пукнатините, проникващата в
корпуса вода, в съчетание с движението на резервоара и удрянето му в дъното на
лодката, независимо, че последното, само по себе си, не е било достатъчно да
предизвика пукнатина в него, в своята съвкупност са довели до намаляване на
якостните характеристики на корпуса и откъсване на час от дъното, което е
типичното проявление на констатираните дефекти – недостатъчност на корабната
конструкция.
По отношение на въпроса
дали лодката може да бъде поправена, вещите лица са единодушни, че това е
възможно, но при прието пълно и отремонтиране на
двигателя и възстановяването му да работи с нормални параметри. Налице е
разминаване единствено по отношение на стойността на разходите за това. Според
в.л.Н. и в.л.Д. за ремонта на корпуса са необходими 5500лв., а за подновяване
на оборудването – 4000лв. Според в.л.Н.
разходите за ремонта са в размер на 18 000лв., от които 4 000лв. за
двигателя, а останалото за ремонт на корпуса и оборудването.
По отношение разходите
за ремонт на двигателя съдът кредитира заключението на в.л.П.П., което е посочило, че същите са в размер на
12 000лв., включващи промяна на ел.инсталацията и компютъра.
Необходимостта от подмяна на инсталацията на двигателя е безспорно установена
по делото от показанията на свид.Г. Т., извършвал
ремонта му /гърба на л.353/, който изрично посочва, че след като е казал и на
двете страни, че е необходима тази подмяна, те са отказали да заплатят за нея и
нещата са останали така.
При изготвяне на
заключенията си останалите вещи лица са взели предвид единствено представените
по делото доказателства за разходи по двигателя в размер на 4000лв. и
твърденията, че поправката му е започнала веднага, но не са направили оглед на
същия, поне от външна страна, нито са проверили дали действително работи. Не
може да бъде направен и извод, че своевременната подмяна на част от елементите
на двигателя го е запазил във вид, който и към настоящия дава възможност за
възстановяването му в състояние годно за работи с нормални параметри.
Посоченото
обстоятелство, заедно с обясненията на вещите лица, които са категорични, че
повредената част на корпуса на лодката не подлежи на ремонт и изричното
отбелязване на в.л. И.Н., че е необходимо нова изработка на една трета от
корпуса на лодката, по технология изискваща хомогенизация
между един материал и същия такъв, който е в течна фаза, както и необходимост
от това процеса по сглобяване да се води от специалист, каквито не се обучават
в страната, съдът намира, че по делото не е безспорно установен факта, че вещта
подлежи на поправка и може да бъде възстановена.
По така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предварителните съдът
се е произнесъл с определение №2736/24.07.2015г., а въпросът за допустимостта
на производството е разрешен с влязло в сила определение по ч.т.д.№547/2016г.
на ВнАС.
Предявените искове са с
правна квалификация чл.196 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата
на чл.193 от ЗЗД, продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение, дори когато не е знаел за недостатъка.
Необходимо е
недостатъкът да е съществувал по време на изпълнението на договора, а именно
към момента на предаване на вещта, а отклонението в качеството трябва да не е
било известно на купувача /чл.193, ал.2 от ЗЗД/. Преценката за знание се
извършва с оглед вида на недостатъка, неговия размер, както и възможността на
купувача да го види.
В случай, че
недостатъкът е скрит, купувачът следва да уведоми насрещната страна незабавно
след откриването му, освен ако той е знаел за недостатъка /чл.194, ал.2 от ЗЗД/.
Доколкото
въведените в исковата молба твърдения са, че при проявлението на недостатъците
и следствие на същите вещта е погинала, приложима е разпоредбата на чл.196 от ЗЗД, според която купувачът има правата по чл.195 от ЗЗД, а именно: да развали
договора, като върне вещта и иска обратно цената, заедно с разноските за
продажбата; да задържи вещта и да иска отбив от цената или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача.
В случай, че погиването
е станало по вина на купувача или лица, на които вещта е била прехвърлена от
него, той може да иска само намаляване на цената.
С оглед на изложеното,
на осн. чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът дължи доказване на
твърдените от него факти, а именно: 1/ наличие на валидно сключен договор за
покупко-продажба на процесната яхта; 2/ продадената вещ да е с недостатъци; 3/
тези недостатъци да са скрити, а именно ищецът да не е могъл да ги установи при
обичайния преглед на вещта; 4/ тези недостатъци да са причина за възникналата
повреда на лодката; 5/отправено изявление за разваляне на договора, както и 6/
размера на претенцията – платената по договора цена.
В
тежест на ответника е да установи твърденията си, че продадената вещ отговаря и
е изпълнена съобразно проектите и техническата документация, при спазване на
стандартите за производство на вещи от този вид; повредата на лодката е
настъпила по вина на купувача- ищец, вследствие на неправилната й употреба и
механична повреда от нейната неправилна експлоатация, както и че вещта може да
бъде възстановена във вид годен за употребата й по предназначение.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени доказателства – оферта,
кореспонденцията между страните, както и издадените фактури за плащането на
цената е видно, че водените преговори и постигнатото между страните
споразумение са за продажба на яхта „Каданс 18” с
определени технически характеристики – корпус, двигател, както и оборудване,
във вид готов за употреба и регистрация. Никъде в разменената кореспонденция,
както и в издадената за яхтата гаранционна карта, няма изявления и
отбелязвания, че предмет на договора са само отделни елементи от яхтата корпус
и двигател и заплатената цена е в размер на стойността им. Напротив, самия
ответник, оспорващ наличието на договор за продажба, посочва, че след отправяне
на офертата и постигане на съгласие за вида на оборудването, яхтата е била
изработена в цялост като вещ годна за употреба и оборудвана съгласно
уговореното и именно в този вид е била предоставена на ищеца по делото -
купувач. Изрично и в представената гаранционна карта е предвидено, че същата се
издава за движима вещ – моторна яхта, модел „Каданс”,
като обхваща гаранция на корпуса и
двигателя за срок от 24месеца, както и допълнителна гаранция на корпуса срещу
осмоза за период от 60 месеца.
Предвид
изложеното съдът счита, че страните са сключили договор за покупко-продажба на
процесната движима вещ, представляваща яхта марка «Каданс»,
модел 18, с корпус сериен №BGKBGK181H129 и двигател сериен №1В915689, с дължина
- 5,00 метра, широчина - 2,30 метра, височина на борда - 1,35 метра, газене
0,90 метра и водоизместване - 1,84 тона.
От
събраните по делото доказателства /заключенията по допуснатите експертизи,
както и документите по регистрация на лодката/ се установява по безспорен
начин, че по своите характеристики същата представлява малък кораб и като такъв
попада в обхвата на приложното поле на специалния закон – КТК, в който са
предвидени особени правила за продажбата му – писмена форма с нотариална
заверка на подписите /чл.46/.
Съдът
намира, че процесната сделка за продажба на описаната по-горе лодка /малък
кораб/, безспорно има характер на търговска сделка, тъй като е сключена между
търговци и попада в предмета на дейност на ответника – продавач, който по
занятие строи и продава този тип вещи, поради което при преценка
действителността на същата следва да бъдат приложени правилата на ТЗ и
по-конкретно разпоредбата на чл.293 от ТЗ.
В тази
връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС, представляваща задължителна
такава, постановена по реда на чл.290 от ГПК в решения №71/22.06.2009г. по
т.д.№11/2009г. на 1-во т.о.; решение №14/04.02.2013г. по т.д.№1201/2011г. на
2-ро т.о.; решение №50/25.04.2012г. по т.д.№95/2011г. на 2-ро т.о.; решение
№115/23.-07.2013г. по т.д.№348/2012г. на 1-во т.о. и др., в която е дадено
тълкуване на правната уредба, свързана с изискването на чл. 293 ТЗ за формата
на търговската сделка и последиците от липсата й. В същата е прието, че:
„Неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е
едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността
настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право,
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на
сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради
неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл.27 и сл./. Или
нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското
право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ -
“страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да
се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението”. В случая,
търговската продажба не е нищожна, макар и да не е била сключена в изискуемата
се от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, тъй като от поведението
и позициите на страните, въз основа на доказателствата по делото, следва, че
страните не са оспорвали действителността й”.
Така
даденото разрешение на въпроса допуснат до касационно обжалване съответства
изцяло на спора, предмет на настоящото производство - наличие на сключен
договор за покупко-продажба на процесната лодка, който до повредата й не е бил
спорен между страните по делото – вещта е изработена съобразно уговореното,
предадена на купувача, прието плащането на цената, издадена гаранционна карта
за същата, както и осъществено гаранционно обслужване за първата година на
ползването й – ремонт на двигателя и на възникналите повреди на корпуса
/показанията на свидетелите на двете страни по делото/. Ответникът – продавач не е оспорвал наличието
на договор и към датата на възникване на инцидента – 13.10.2013г., когато е бил
на място в гр.Несебър и е предложил различни варианти за уреждане на
отношенията по повод на настъпилите щети по лодката.
Възражението
за неспазване на формата на договора е въведено едва в допълнителния отговор на
исковата молба, поради което и съобразно даденото по-горе указание за
приложение на чл.293 от ТЗ страните са обвързани от правоотношение по продажба
на процесната вещ.
Съобразно установеното
по спора от фактическа страна, подробно обсъдено, съдът намира, че към момента
на производството й процесната лодка е имала недостатъчност в корабната
конструкция и недостатъци при монтирането на горивния резервоар, които са
довели до продължително напрежение на панелите, поява на пукнатини по същите и
проникване на вода в корпуса.
Съдът намира, че това са
недостатъци на вещта, съществували към момента на предаването й на ищеца –
купувач, които по естеството си са скрити, такива които не могат да бъдат
установени от купувача, при обичаен оглед на вещта. В този смисъл са и
обясненията на вещото лице И.Н., който посочва, че дефекта при монтажа е
установен едва след изваждането му от лодката.
Безспорно е и това, че именно установените
недостатъци на корабната конструкция, в комбинация с напреженията възникнали от
неправилния монтаж на горивния резервоар, са довели до откъсване на час от
дъното, което е типичното проявление на констатираните дефекти.
Повредата на лодката е
довела до необходимост от изработка на изцяло нова една трета от корпуса й,
което обстоятелство заедно със спецификата на конструкцията му, респ.
технологията за поправка и липсата на доказателства за наличие на специалист,
който е в състояние да води процеса по възстановяването й, води до извод за
погиване на вещта.
Размерът на заплатената
по договора цена от 49 066,44лв., както и отправянето на покана за връщане
на даденото по договора, получена на 02.11.2013г. от управителя на ответното
дружество са безспорни между страните и установени от представените писмени
доказателства.
Съдът намира, че в хода
на производството, въпреки предоставената от съда възможност, не се събраха
доказателства, от които да се установява, че повредите по лодката са възникнали
вследствие на неправилната й употреба, респ. управлението й от едноличния
собственик на капитала на ищцовото дружество, преди да придобие капитанско
право. Единственото доказателство в тази насока са показанията на разпитания по
делото свидетел на ответника – Г. П. Т., които противоречат на останалите
събрани по делото доказателства – показанията на другите свидетели, както и
заключенията по допуснатите технически експертизи. Още повече, че по изложените
по-горе съображения съдът намира свидетеля за заинтересован от изхода на спора,
/същият е монтирал двигателя на лодката в отклонение от проектите и това
обстоятелство е допринесло за настъпване на инцидента/.
Предвид изложеното съдът
намира, че по делото е установено наличието на определените в закона
предпоставки, посочени по-горе, поради което предявеният иск с правно основание
чл.196 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Главницата следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.
На
основание чл.78 от ГПК и направеното искане ответникът „Каданс”
ЕООД, гр. Варна следва да бъде осъден да заплати на „Кремък” ЕООД, гр. Стара
Загора, сумата от 8219лв., представляващи направените по делото разноски.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „КАДАНС” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Приморски”, ж.к.”Бриз-1” № 869 Б, ет.4, ап.12, представлявано от К.А.Н. ДА
ЗАПЛАТИ НА „КРЕМЪК” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, Новозагорско шосе №6, представлявано от Х.С.А,
сумата от 49 066,44лв.,
представляваща заплатена цена по договор за покупко-продажба на яхта марка «Каданс», модел 18, с корпус сериен № BGKBGK181H129 и двигател
сериен №1В915689, с дължина - 5,00 метра, широчина - 2,30 метра, височина на
борда - 1,35 метра, газене 0,90 метра и водоизместване - 1,84 тона, вписана в
регистъра в „Морска Администрация” - Бургас, пристанище Несебър, като кораб -
моторна яхта „Макси 2”, модел „Kadans
18”, рег. №Нc - 1065, със собственик „КРЕМЪК” ЕООД за
което е издадено свидетелство №21-6647-12/15.08.2012г., подлежаща на връщане
поради погиването на вещта, дължащо се на скритите й недостатъци, на основание
чл.196 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
исковата молба - 29.09.2014г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КАДАНС” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район „Приморски”, ж.к.”Бриз-1” №869 Б, ет.4, ап.12, представлявано от К.А.Н. ДА
ЗАПЛАТИ НА „КРЕМЪК” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, Новозагорско шосе №6, представлявано от Х.С.А, 8219
лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, на
основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: