Решение по дело №99/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 197
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20237120700099
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

22.05.2023

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд                   

 

състав

 

На

20.04.

                                          Година

2023

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

 

 

                                         

 

 

Секретар

 Мариана Кадиева  

 

 

Прокурор

Василева

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

99

по описа за

2023

година.

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.           

Постъпила е искова молба от „Рема-02“ ЕООД ***, с ЕИК ***, действащо чрез адв.Д.П., в която се твърди, че управителят на дружеството подал заявление за подпомагане с УИН: *** от 20.05.2016 г. за кампания 2016 г. по директни плащания, направление „Биологично растениевъдство“, мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Заявени са площи по направление „Биологично растениевъдство“ общо в размер на 44.34 ха. от които АП01 - 3.87 ха, АП 02 - 23.03 ха и АП 03 - 17.44 ха.

С Уведомително писмо с изх._№ 02-090-2600/3234 от 06.08.2019 г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г., „Рема-02“ ЕООД било уведомено, че по заявление за подпомагане с УИН: *** от 20.05.2016 г., приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г., е оторизирана субсидия в размер на 0 лв. На практика на жалбоподателя било отказало финансово подпомагане общо в размер на *** лв.. от които *** лв. по АЕП код АП01, *** лв. по АЕП код АП02 и *** лв. по АЕП код АП03.

По жалба на „Рема-02“ ЕООД описаното по-горе уведомително писмо било отменено е влязлото в сила Решение на съда № 46/20.02.2020 г. постановено по а.д. № 349/2019 г. по описа на Административен съд Кърджали и Решение № 10427/29.07.2020 г. постановено по а. д. № 6229/2020 г. по описа на ВАС и преписката изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София за ново произнасяне в частта относно оторизация и финансово подпомагане съобразно мотивите на съда. Решението на съда било влязло в сила на 29.07.2020 г.

В противоречие е влязлото в сила решение на съда заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ гр.София издал идентично на първото ново Уведомително писмо с изх._№ 01-2600/3992 от 14.07.2021 г., с което отново материализирал отказ на ДФЗ-РА за финансово подпомагане на „Рема-02“ ЕООД по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР 2007-2013 г., в размер на *** лева.

С Решение № 215/15.11.2021 г., постановено по а.д. № 194/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали, оставено в сила с Решение №7194/15.07.2021 г. по а. д. № 562/2022 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 15.07.2022 г., била прогласена нищожността на Уведомително писмо е изх. № 01-2600/3992 от 14.07.2021 г. и преписката била изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София за ново произнасяне съобразно мотивите на съда, в тримесечен срок.

На 31.10.2022 г. по сметка на „РЕМА-02” ЕООД постъпила сумата в размер на *** лева от ДФЗ, произтичаща от финансово подпомагане за кампания 2016.

Излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като държавата отговаряла за вредите, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно.

Във връзка с горното сочи, че претендираните вреди били последица от отменено от съда като незаконосъобразно Уведомително писмо е изх. № 02-090-2600/3234 от 06.08.2019 г. и прогласено като нищожно Уведомително писмо с изх. № 01-26006992 от 14.07.2021 г., двете издадени от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Въз основа на уведомителните писма земеделският производител не бил получил плащане по заявените мерки и забавянето на плащането било свързано именно с действието на тази уведомителни писма. С други думи, била налице предпоставката - отменен незаконосъобразен административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност.

На следващо място, налице било и второто условие за възникване на право на обезщетение, т.е. настъпили вреди за ищеца, независимо дали са имуществени /загуба или пропусната полза/ или неимуществени. Настъпилите имуществени вреди представлявали стойността на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от *** лв.

Сочи, че дружеството е получило одобрена за изплащане сума по подадено заявление УИН: *** от 20.05.2016 г. за кампания 2016 г. в размер – *** лв. на 31.10.2022 г., което означавало, че е претърпяло имуществена вреда - представляваща пропусната полза най-малко в размер на законната лихва, съгласно разпоредбата на чл. 86, изр. 1 от ЗЗД, за времето от влизане в сила на решението по а.д. № 349/2019 г. по описа на Административен съд Кърджали - 29.07.2020 г. до плащането на сумата - 31.10.2022 г., която лихва възлизала на *** лева.

Излага съображения, че ищецът в качеството си на земеделски производител е имал право на подпомагане, а забавянето безспорно е довело до негативно въздействие върху правната сфера на същия. Ищецът не би претърпял вредите, ако не е бил незаконосъобразният административен акт, по силата на който е отказано плащане и съответно не е извършено такова и ако административният орган или длъжностните лица били действали съобразно закона/т.е., ако не били отказали плащане/. Под преки вреди се разбирали само тези, които били типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането. Следователно пропуснатите ползи, представляващи лихва върху сумата от *** лв., неизплатена поради незаконосъобразен отказ за плащане материализиран в двете уведомителни писма, по подадено от ищеца заявление УИН: *** от 20.05.2016 г. за кампания 2016 г., били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт.

Сочи, че в конкретния случай се касаело за пропусната полза, представляваща лихвата върху парична сума, одобрена за изплащане по подадено от ищеца заявление /УИН: *** от 20.05.2016 г. за кампания 2016 г. Без значение за дьлжимостта на лихвата било дали паричната сума е възмездно или безвъзмездно плащане. В разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД нямало разграничение на паричните задължения с оглед възмездността им.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Държавен фонд „Земеделие“ гр.София ***, да заплати на „Рема-02“ ЕООД, обезщетение в размер на *** лв. (*** лева и *** стотинки) за пропуснати ползи, представляващи законна лихва върху сумата от *** лв., причинени на ищеца от отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх.№ 02-090-2600/3234 от 06.08.2019 г. издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ с влязло в сила на 29/07/2020 г. Решение № 46/20.02.2020 г., постановено по а.д. № 349/2019 г. по описа на Административен съд Кърджали и Решение № 10427/ 29.07.2020 г., постановено по а. д. № 6229/2020 г. по описа на ВАС, считано от влизането в сила на съдебното решение, а именно 29.07.2020 г. до изплащане на сумата на 31.10.2022 г., ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д.П., която поддържа предявените искове, по изложените в исковата молба доводи.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Държавен фонд „Земеделие“ – София не депозира отговор на исковата молба и не изразява становище по изложените в нея фактически твърдения и обстоятелства.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт К. М., която оспорва предявените искове по основание. Сочи, че в исковата молба по никакъв начин не било упоменато, какви вреди е претърпяло „Рема – 02” ЕООД – *** за процесния период, както и не били конкретизирани твърдените пропуснати ползи. С оглед обстоятелството, че ДФ ”Земеделие” била голяма администрация, то в случая изпълнението на Решение № 215/2021 г. било извършено в най-кратки срокове. Моли съда да остави без уважение исковата претенция и присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор В. изразява становище за основателност на предявените искове. Излага съображения, че по същество, искането касаело присъждане на обезщетение, представляващо законна лихва върху забавено плащане по заявка за плащане от 20.05.2016 г. Счита, че в случая били налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска, тъй като бил налице един незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган по повод изпълнение на неговата административна дейност. Намира за доказани настъпилите вреди за ищеца, възлизащи в посочения в исковата молба размер и представляващи забавено плащане. Обосновано се явявало и твърдението в исковата молба, че за периода от влизане в сила на решението на административните съдилища, с които бил отменен административния акт, до заплащането на полагащото се финансово подпомагане по заявката за плащане, дружеството е било лишено от възможността да ползва средствата от *** лв., които фактически следвало да се признае, че представлявали при тези обстоятелства собствени средства на дружеството. Предвид това счита за доказано, че дружеството е понесло вреди във формата на пропусната полза и тази пропусната полза представлява именно законната лихва, търсена за посочения период. Налице била и причинна връзка между действията на административния орган – заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” и претърпените вреди от дружеството, посочени в исковата молба и доказано от събраните доказателства. Моли съда да уважи предявените искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

„Рема-02“ ЕООД ***, действащо чрез управителя на дружеството, е подало заявление за подпомагане с УИН: *** от 20.05.2016 г./л. 41 и сл. от а. д. № 349/2019 г. на Административен съд – Кърджали, прието като доказателство в настоящето производство/ за кампания 2016 г. по директни плащания,  направление „Биологично растениевъдство“, мярка  214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Заявени са площи по направление „Биологично растениевъдство“ общо в размер на 44.34 ха, от които АП 01 – 3.87 ха, АП 02 – 23.03 ха и АП 03 – 17.44 ха.

С Уведомително писмо № 02-090-2600/3234 от 6.8.2019 г./л. 6 – л. 12 от а. д. № 349/2019 г./ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, „Рема-02“ ЕООД *** е уведомено, че по заявление за подпомагане с УИН: *** от 20.05.2016 г., приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г., е оторизирана субсидия в размер на 0 лв. На практика на дружеството е било отказано финансово подпомагане общо в размер на *** лв., от които *** лв. по АЕП код АП01, *** лв. по АЕП код АП02 и *** лв. по АЕП код АП03.

С Решение № 46/20.02.2020 г. по а. д. № 349/2019 г. на Административен съд – Кърджали е било отменено като незаконосъобразно горепосоченото Уведомително писмо № 02-090-2600/3234 от 6.8.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, в частта му, с която по заявление за подпомагане с УИН: *** от 20.05.2016 г. на „Рема-02“ ЕООД ***, е оторизирана сума в размер на 0 лева по АЕП код АП02 и АЕП код АП03, като незаконосъобразно и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Оспорването в останалата част – срещу Уведомителното писмо в частта му, с която по заявление за подпомагане с УИН: *** от 20.05.2016 г. на „Рема-02“ ЕООД ***, е оторизирана сума в размер на 0 лева по АЕП код АП01, е било отхвърлено. С Решение № 10427/29.07.2020 г. по а. д. № 4986/2020 г. на ВАС, решението на административния съд в отхвърлената част е било отменено като касационната инстанция е отменила  Уведомително писмо № 02-090-2600/3234 от 6.8.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, и в частта му, с която по заявление за подпомагане с УИН: *** от 20.05.2016 г. на „Рема-02“ ЕООД ***, е оторизирана сума в размер на 0 лева по АЕП код АП01, при което е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне.

На 14.07.2021 г. заместник изпълнителния директора на Държавен фонд „Земеделие“ – София, е издал ново Уведомително писмо с изх. № 01-2600/3992 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агробиологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год. за Кампания 2016/л. 8 – л. 11 от а. д. № 194/2021 г. на Административен съд – Кърджали, прието като доказателство в настоящето производство/, с което, по Заявление за подпомагане с УИН: *** от 20.05.2016 год. за Кампания 2016 г., по схемите за директни плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подадено от „Рема - 02” ЕООД, с ЕИК ***, е оторизирана субсидия в размер на 0/нула/ лева, по АЕП с код АП 01, АЕП с код АП02 и АЕП с код АП03. С Решение № 215/15.11.2021 г. по а.д. № 194/2021 г. на Административен съд – Кърджали, така издаденото Уведомително писмо с изх. № 01-2600/3992 от 14.07.2021 г., е обявено за нищожно. Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 7191/15.07.2022 г. по а.д. № 562/2022 г. на ВАС.

На 31.10.2022 г. по сметка на „Рема-02” ЕООД извършен превод на сумата в размер на *** лева, изплатена от Държавен фонд „Земеделие“ на основание м. 214 за кампания 2016/л. 7 от настоящето дело/.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими и доказани по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от отмененият като незаконосъобразен административен акт, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ – РА. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ, който в случая се явява и съд по компетентния съд по адреса на управление и седалище на  ищеца. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е бил отменен незаконосъобразният административния акт.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, представляващи пропуснати ползи вследствие на несвоевременно заплащане на дължимото финансово подпомагане от Държавен фонд „Земеделие“, заявено от дружеството за кампания 2016 г.,  то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация, който е юридическо лице и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на Държавен фонд „Земеделие“ – София, за причинените имуществени вреди на „Рема - 02” ЕООД, с ЕИК ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В случая е безспорно, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт - Уведомително писмо № 02-090-2600/3234 от 6.8.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с който на „Рема-02“ ЕООД ***, по заявление за подпомагане с УИН: *** от 20.05.2016 г., приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г., е оторизирана субсидия в размер на 0 лв., респ. отказано финансово подпомагане общо в размер на *** лв., от които *** лв. по АЕП код АП01, *** лв. по АЕП код АП02 и *** лв. по АЕП код АП03.  След влизането в сила на съдебните актове, с които е отменен ИАА е налице ново произнасяне от административния орган с Уведомително писмо с изх. № 01-2600/3992 от 14.07.2021 г., при което отново е оторизирана сума в размер на 0 лева, което писмо е обявено за нищожно от съда. С други думи налице е първата от по-горе посочените предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ.

Липсва спор и относно обстоятелството, че е налице заплащане на заявената субсидия от „Рема-02“ ЕООД *** едва на 31.10.2022 г. - извършен банков превод на сумата в размер на *** лева, представляваща изплатена субсидия от Държавен фонд „Земеделие“ по заявлението на дружеството за кампания 2016 г.

В конкретния случай, имуществената вреда, претърпяна от ищеца, се изразява в невъзможността за дружеството да разполага с дължимото му финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Всички доказателства по установяват, че административният орган е оторизирал пълния размер на финансирането, респ. заплатил исканата финансова помощ, т.е. приходи по схеми и мерки за подпомагане на земеделски производители, за които „Рема-02“ ЕООД *** е кандидатствало, но в значително по-късен момент, след  незаконосъобразно издаване на индивидуален административен акт и отмяната му като такъв по съдебен ред, като обективно е могло да бъде извършено заплащане на исканото финансово подпомагане в един по-ранен момент, което не би лишило ищеца от това да разполага с тези средства.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпилите за ищеца вреди да са в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между вредите, понесени от ищеца и отмененото като незаконосъобразно уведомително писмо, в резултат на което плащане не е било извършено в срок. В случай, че заявената сума не беше отхвърлена, а своевременно и в срок изплатена по заявката, ищецът не би се лишил от правото да ползва собствените си средства в заявения размер от *** лв.

Така ищецът е понесъл вреди във формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата. Липсата на необходимост от доказване на вреди в размер на законната лихва произтича от нормата на чл. 86, изр. 1 от ЗЗД. Само в случай, че кредиторът твърди претърпени вреди в по-висок размер и претендира тяхното заплащане от своя длъжник, той ще следва да стори това в исково производство по общия ред (арг. чл. 86, изр. 2 от ЗЗД).

Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото вредите – пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 от ЗОДОВ.

Следва да се посочи, че макар и размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. При паричните притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.

В горния смисъл е налице и съдебна практика – Решение № 894 от 26.01.2023 г. на ВАС по а. д. № 8884/2022 г., III о.; Решение № 7933 от 1.07.2021 г. на ВАС по а. д. № 10644/2020 г., III о., Решение № 3100 от 1.04.2022 г. на ВАС по а. д. № 7435/2021 г., III о.

Отново следва да се посочи, че в случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 от ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава, който е влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен релевантният административен акт – 29.07.2020 г. до заплащане на сумата – 31.10.2022 г., така както е предявена. Размерът на същата върху сумата от *** лв. е *** лв., изчислен от съда чрез онлайн калкулатор, т.е. в заявения в исковата молба размер.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от *** лв., се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на „Рема - 02” ЕООД ***, с ЕИК ***, обезщетение за пропуснати ползи, представляващи лихва за забавено плащане на финансово подпомагане в размер на *** лв., въз основа на отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. № 02-090-2600/3234 от 06.08.2019 г. издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, в размер на *** лв. за периода от 29.07.2020 г. до 31.10.2022 г.

Върху така присъдената главница и с оглед депозираното надлежното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва, следва да бъде присъдена такава, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че макар и размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. Предвид това, върху така определения размер на обезщетение следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодни разноски в исковото производство, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, а именно в размер на 1 025 лв., от които внесена държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.03.2023 г. В тази връзка съдът, независимо от надлежно релевираното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., предвид материалния интерес, възлиза на 1003.39 лв., намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в заплатения от него размер, а именно в размер на 1 000 лв.

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът 

 

                                           

Р Е Ш И  :

 

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес: ***, да заплати на „Рема-02“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи лихва за забавено плащане на финансово подпомагане в размер на 30 690.47 лв., въз основа на отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. № 02-090-2600/3234 от 06.08.2019 г. издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, в размер на 7033.80 лв. за периода от 29.07.2020 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес: ***, да заплати на „Рема-02“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 1025 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: