№ 192
гр. С., 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500250 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №343/24.04.2024г. по гр.д.
№3213/2023г. на С. районен съд, с което: 1. е осъдено „К.Б.Г.“ ЕООД, гр.С. да заплати
на П. Д. Д., на основание чл.128, вр. с чл.242 и 269 от КТ, сумата от 90,80лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2023г. –
05.05.2023г., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.08.2023г. до
окончателното й изплащане, като иска над уважената част до пълния предявен размер
от 175лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан; 2. Отхвърлен е иска с правно
основание чл.215 от КТ, предявен от П. Д. Д. против „К.Б.Г.“ ЕООД, гр.С. за
заплащане на сума в размер на 18000лв., командировъчни пари за 217 дни за периода
01.10.2022г. – 05.05.2023г., като неоснователен. С Решението са присъдени по
съразмерност разноски на двете страни и ответното дружество е осъдено да заплати
държавна такса и разноски за вещо лице в полза на съдебната власт.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство П.
Д. Д. чрез пълномощник адв. М. Д. и с нея се обжалва посоченото решение в частите,
с които са отхвърлени исковите му претенции.
Във въззивната си жалба, въззивникът П. Д., чрез пълномощника си адв. Д.
посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части е
1
неправилно, незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон и в разрез
със съдопроизводствените правила и необосновано. Посочва, че не било уважено
искането му за представяне в оригинал на документите, необходими за изготвяне на
ССчЕ. Ответникът не представил дори и като препис разчетно-платежни ведомости,
които са главно доказателствено средство за получените от работниците трудови
възнаграждения и командировъчни пари. На представения по делото дневник на
шофьора – „Работен дневник“ липсвали неговите подписи, както и на някои от
представените РКО. Вещото лице посочило, че не е имало достъп до оригинални
документи. Счита, че по делото не се доказало по категоричен начин, че работодателят
му е заплатил дължимите заплати и командировъчни. Счита, че не следва да се ценят
заключенията на двете ССчЕ, тъй като били изготвени на база документи, чиято
истинност не се доказала. Въпреки това посочва, че съгласно заключението от
21.02.2024г. ответникът му дължал командировъчни в размер на 14332лв., а реално му
заплатил едва 9074лв., т.е. му дължал още 5258,50лв. С оглед изложеното, въззивникът
моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните
отхвърлителни части и да постанови ново, с което да уважи исковите му претенции
изцяло. Алтернативно моли съда да му присъди сума в размер на 5258,50лв.,
представляваща разликата между дължимите и реално изплатените от работодателя
командировъчни. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – работодателят „К.Б.Г.“ ЕООД, гр.С., отговарящ на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от ответника в първоинстанционното
производство „К.Б.Г.“ ЕООД, гр.С. чрез пълномощника адв. М. П. се оспорва жалбата
като неоснователна. Въззиваемото дружество посочва, че обжалваното
първоинстанционно решение отговаря на всички законови изисквания за валидност и
допустимост, както и е правилно и законосъобразно. Посочва, че всички оспорени от
ищеца документи са представени в оригинал по делото. Именно върху оригиналите на
РКО е извършена съдебно-графическата експертиза. По делото били представени и
заверени преписи от разчетно-платежните ведомости. Посочва, че по делото се
установило, че ищецът е бил в командировка 147 дни, като му се дължат
командировъчни пари в размер на 7350 евро или 14375,35лв. Установило се, че
работодателят е заплатил по банков път и в брой чрез РКО общата сума от 20254,94лв.,
от която 4772,82лв. за заплати, а останалата част за командировъчни разходи. С оглед
изложеното, въззиваемото дружество моли въззивният съд да потвърди
2
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
С въззивната жалба и с отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът П. Д. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по
пълномощие адв. Д., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за
уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
насрещната страна.
В с.з., въззиваемото дружество „К.Б.Г.“ ЕООД, гр.С., редовно призовано, се
представлява от процесуален представител по пълномощие адв. П., който оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Поддържа съображенията, изложени в отговора,
като ги доразвива. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваните части, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, с оглед обхвата на
обжалването – допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл.
272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
С.ят районен съд е бил сезиран с предявени от П. Д. Д. против „К.Б.Г.“ ЕООД,
гр.С. при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва:
искове за заплащане на неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2023г. –
05.05.2023г. в размер на 175лв., с правно основание чл.128, т.2, вр.242, вр. 269, ал.1 от
КТ и иск за заплащане на командировъчни пари за 217 дни през периода 01.10.2022г. –
05.05.2023г. в размер на 18000лв., с правно основание чл.215 от КТ, ведно със
3
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права, правна квалификация на предявените искове. Направил е
доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна
и равна възможност за защита в производството.
Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
Доказателствената тежест относно правнорелевантните факти – трудово
правоотношение, командироване за извършване на международни превози, място на
командироване, респ. дестинации на курсовете, продължителност, както и размер на
командировъчните пари, се носи от ищеца – въззивника Д., както правилно са му
указани от районния съд.
По делото е установено и не се спори между страните наличие на трудово
правоотношение между тях през процесния период 01.10.2022г. – 05.05.2023г., когато
същото е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Не се спори, че ищецът –
въззивник е изпълнявал в ответното дружество длъжността „шофьор товарен
автомобил /международни превози/“
По делото е установено, в т.ч. заключението на СИЕ, че на ищеца е изплатено
трудово възнаграждение до края на м.04.2023г. Работодателят не установи заплащане
на трудово възнаграждение за работните дни през м.май 2023г. Съдът приема, че
такова не е заплатено. Съгласно заключението на СИЕ размера на дължимото и
незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2023г. – 05.05.2023г. възлиза на
сумата от 90,80лв. – чиста сума за получаване. До този размер първата искова
претенция по чл.128 от КТ е основателна и следва да се уважи, а в останалата част до
пълния претендиран размер от 175лв. – да се отхвърли като неоснователна.
Върху главницата от 90,80лв. за трудово възнаграждение следва на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от подаване на исковата молба на 08.08.2023г., с оглед исковата претенция,
както правилно е присъдил районния съд.
По отношение на иска по чл.215 от КТ:
Не се спори между страните, че през исковия период ищецът е изпълнявал
международни курсове, като е бил командирован с изрични заповеди за командировка
в И., Ф. и И., приети като доказателство по делото. От писмените доказателства
/дигиталната карта на ищеца, дневници на шофьора и справката от ОДМВР – С.
относно притежаваните от ответното дружество МПС/ се установява, че ищецът е
управлявал три МПС през исковия период, с които е извършвал превози в чужбина. От
4
доказателствата е установено, че ищецът е бил в командировка 147 дни през исковия
период. В този случай и съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ, работникът има право
да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и
квартирни пари.
Остана недоказано по делото от страна на ищеца, носещ доказателствената
тежест, че командировката, при която е изпълнявал международни превози извън
страната е била с продължителност 217 дни.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба относно доказателствата,
събрани по делото, въз основа на които са формирани изводите на
първоинстанционния съд, следва да се отбележи, че съдът ги намира за неоснователни.
Не са налице неистински документи, въз основа на които съдът е направил правните
си изводи, съответно – вещото лице е изготвило заключение по назначената
първоначална и допълнителна СИЕ. Не отговаря на истината твърдението на
въззивника, че ответникът не е представил оригиналите на оспорените от него
документи и че не представил дори и в препис разчетно-платежните ведомости.
Напротив, в изпълнение на изрично дадените от първоинстанционния съд указания,
ответното дружество е представило в оригинал поисканите му документи /л.231 –
л.258 от първоинстанционното производство/. Представени са и преписи от разчетно-
платежните ведомости. Действително, на тези ведомости подпис на ищеца към
получил сумата няма поставен, но това се дължи на факта, че плащанията на трудово
възнаграждение и командировъчни пари са правени по банков път, по банковата
сметка на ищеца. Същият е получил само три пъти в брой срещу подпис върху РКО
суми за аванс заплата и за командировъчни разходи. Тези РКО са оспорени с оглед
автентичността им, но от заключението на съдебно-графологичната експертиза е
установено безспорно, че и трите РКО носят подписа на ищеца, т.е. те са истински
документи. Извлечението от банковата сметка на ищеца е аналогично с това,
представено от самия ищец с исковата молба.
Оспорване истинността на другите, представени от работодателя документи,
правилно не е допуснато с откриване на нарочното производство от районния съд, тъй
като те не носят подписа на ищеца и като частни документи преценката за истинност
на съдържанието им се прави от съда при съпоставянето им с останалия събран по
делото доказателствен материал. Извършвайки тази преценка, съдът споделя извода на
първоинстанционният съд за установяване фактическата обстановка въз основа на
всички събрани по делото доказателства – писмени и заключения на вещите лица,
анализирани поотделно и във връзка едни с други.
Във връзка с възраженията на въззивника, че заключенията на СИЕ се основават
не на оригинални документи, следва да се посочи, че вещото лице не е заявило, че не
му е даден достъп до счетоводните документи. Напротив, той е посочил, че е изготвил
5
заключението си на база представените по делото първични счетоводни документи
/такива, както бе посочено по-горе са представени в оригинал/, както и е изискал
допълнителни документи от счетоводството на ответника, изпратени му в електронен
формат /по негово искане/.
Видно от заключението на допълнителната СИЕ, кредитирано от настоящата
инстанция, като обосновано и дадено от вещо лице, в чиято безпристрастност и
компетентност съдът няма основания да се съмнява, на П. Д. е изплатена общо сума в
размер на 20254,94лв., от която 4772,82лв. е изплатено нетно трудово възнаграждение.
Съдът приема, че останалата част от изплатената на ищеца сума /по банков път и в
брой с РКО/ е за командировъчни пари за процесния период и възлиза на сумата от
15482,12лв.
За плащания на командировъчни пари съдът приема плащанията по банковото
извлечение и тези с РКО на суми, за които освен изрично основание командировъчни е
посочено и основание аванс или не е посочено основание. Това е така, защото тези
плащания са отнесени в сметка 609 „Други“, където по принцип се отчитат разходите
за командировки и поради доказано заплащане на дължимото трудово възнаграждение
/платено даже в повече от дължимото, според заключението на СИЕ/ изцяло, изключая
м.май 2023г. и липсата на твърдени и установени други отношения между страните, по
които евентуално да са въпросните плащания. Тъй като ищецът не е установил и не е и
твърдял други отношения, по които да е получил плащанията с нех.посочено
основание, съдът приема, че те са за дължими командировъчни пари.
От заключението на СИЕ се установи, че реално дължимите командировъчни
пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за 147 дни
възлизат на сумата от 7350 евро или 14375,35лв.
Поради това, с оглед плащането на сумата от 15482,12лв. съдът приема, че
ответникът – работодател е заплатил изцяло дължимите за процесния период за 147
дни командировъчни пари. Исковата претенция по чл.215 от КТ се явява неоснователна
и следва да се отхвърли като такава.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, нестрадащ от посочените във въззивната
жалба пороци и като такъв следва да се потвърди в обжалваните части.
Първоинстанционното решение в уважителната част не е обжалвано и като
такова е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно районният съд е присъдил
и на двете страни по съразмерност разноски по делото пред първата инстанция.
Правилно и законосъобразно, на основание чл.78, ал.6 от ГПК районният съд е
6
осъдил ответното дружество да заплати съответна държавна такса и разноски в полза
на бюджета на съдебната власт.
Първоинстанционното решение и в тези части следва да се потвърди.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора
по въззивната жалба - неоснователност на същата, следва да се поемат от въззивника,
като той понесе своите разноски, така, както са направени и заплати на въззиваемото
дружество сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2000лв. Направеното в тази връзка възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 от ГПК е неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение даже е под
минималния размер по НМРАВ.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №343/24.04.2024г., постановено
по гр.д.№3213/2023г. по описа на С. районен съд в обжалваните части.
ОСЪЖДА П. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „В.“ №47 1-8-16 да заплати
на „К.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Н.Б.“ 26
сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща направени пред въззивната
инстанция разноски.
Решението, в частта относно иска по чл.128 от КТ, вр. с чл.242 от КТ е
окончателно.
Решението, в частта относно иска по чл.215 от КТ може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
същото на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7