№ 54
гр. Севлиево, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100508 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по
подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, искова молба против Д. П. Х., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание чл. 143 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 450.00 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № 703481 от 15.07.2016 г., 287,
07 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 63, 94
лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от
20.08.2016 г. до 20.02.2017 г., 218,66 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за период от 20.08.2016 г. до 23.02.2021 г., 122,13 лв. – законна
лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземанията , за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 17.01.2022 г. по ч.гр.д. №
28/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево.
В исковата молба се твърди, че между страните „Кредисимо" ЕАД, в
качеството си на кредитодател, и Д. П. Х., с ЕГН **********, в качеството си
на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 7034811
на 15.07.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
Твърди се, че видно от приложените Общи условия и Договор за
1
потребителски кредит 703481 от 15.07.2016 г. по безспорен начин установяват
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Излагат се съображения, че на 15.07.2016 година ответникът Д. П. Х., с
ЕГН **********, е сключил Договор за кредит № 703481 с Кредисимо, по
силата на който е получил сумата от 450 лева, срещу което се съгласил да
върне 7 броя вноски по 73,42 лева в срок до 20.02.2017 г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план,
неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер
на 50 %. Поддържа се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУУ, неразделна част от Договора
за кредит страните се съгласили, че Д. П. Х., с ЕГН ********** ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит страните постигнали съгласие Д. П. Х., с ЕГН **********
да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл.
2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Д. П. Х., с
ЕГН ********** за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
В исковата молба се излагат съображения, че ответникът Д. П. Х. е
сключил на 15.07.2016 година Договор за предоставяне на поръчителство с
дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за
процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с
Длъжника Д. П. Х., ЕГН: ********** за всички задължения на по Договора за
кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и
приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от Кредисимо.
Поддържа се, че на 15.07.2016 година Ай Тръст и Кредисимо са
сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е
задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Д. П. Х., с ЕГН
********** по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията
си към Д. П. Х., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне
поръчителство.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът Д. П. Х., с ЕГН **********
не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит. Кредисимо е
поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на Д. П. Х., ЕГН:
********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до Д. П. Х., с ЕГН
********** на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и
предстоящо плащане от Ай Тръст.
В исковата молба се поддържа, че на 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило
дължимите от Д. П. Х., ЕГН: ********** на Кредисимо суми, както
следва:1.450 лева /главница/ по Договор за кредит; 63.94 лева /договорна
лихва/ за период 20.08.2016 г. до 20.02.2017 година; 218.66 лева /обезщетение
2
за забава в размер на законната лихва за забава/.
Поддържа се, че на 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна
поща Д. П. Х. за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в
правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
287.07 лева, ведно със сумата от 122.13 лева, представляваща обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство.
Излагат се подробни съображения, че с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО" ЕАД и „Ай
Тръст" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета
България" ЕООД, а ответникът Д. П. Х., с ЕГН ********** е уведомен за
цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от
05.04.2021г.
Поддържа се, че от представения с настоящата искова молба Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между
„Кредисимо" ЕАД като цедент и „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК:
*********, като цесионер се установява, че страните са постигнали
договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията
си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в
Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.
В исковата молба е посочено, че с Приложение № 1 от дата 15.07.2016 г.
към описания по-горе договор, ..Кредисимо" ЕАД е прехвърлил на цесионера
„АПС Бета България" ЕООД, видно от т. 762. вземанията от настоящия
ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на
„Кредисимо" ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем
№ 703481/15.07.2016 г. е прехвърлено на „АПС Бета България" ЕООД, за
сумата от 1141.80 лв. (хиляда сто четиридесет и един лева и осемдесет
стотинки).
В исковата молба се навеждат съображения, че ако съдът приеме, че
уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е
извършено надлежно, следва да се приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба.
Поддържа се, че ответникът Д. П. Х. не е изпълнил в срок задълженията
си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита и към настоящия момент задължението все още не е погасено, като
няма извършено нито едно плащане от страна на Д. П. Х. от сключването на
процесния договор до настоящия момент.
В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
претендираните суми. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника. В отговора се поддържа, че от
3
приложените доказателства по делото по никакъв начин не се установява, че
между „Кредисимо" ЕАД и Д. П. Х. е бил сключен Договор за потребителски
кредит № 703481/15.07.2016 г., макар и по електронен път, съобразно
разпоредбите на ЗПФУР, обезпечен с Договор за предоставяне на
поръчителство от 15.07.2016 г. Сочи се, че съгласно чл. 5, ал. 13 от ЗПК,
когато договорът е сключен от разстояние, кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра
по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит,
който в случая, не е подписан от кредитополучателя, за да се направи
обоснован извод, че процесният договор реално е сключен и, че ответникът е
бил запознат с всички условия по паричния заем преди финализиране на
сделката, ако такава реално е била извършена, което е в тежест на ищеца да
докаже, съгласно чл. 18 от ЗПФУР.
Поддържа се, че няма данни как е предоставена сумата, дали изобщо е
усвоена, въпреки изчерпателно изброените възможности в т. VI.1 ОУ,
представени по делото.
Излагат се съображения, че ако се приеме, че страните са били
обвързани от процесния договор, то същият страда от съществени пороци,
водещи до неговата недействителност. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. А разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК гласи, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Сочи се че в чл. 4 от Договора е посочено, че усвояването на сумата,
предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от
одобрено от „Кредисимо" ЕАД юридическо лице, вследствие на което се
твърди, че ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство
от 15.07.2016 г. с „Ай Тръст" ЕООД срещу уговорено възнаграждение.
Поддържа се, че действително приложеният в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора такъв от 50%, с
което ответникът, като потребител, е бил въведен в заблуждение, довело до
неравноправност на уговорката за ГПР, следователно до нищожност на
последната, което влече нищожност на цялата кредитна сделка, поради липса
на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски
кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за
дружеството поръчител е разход по кредита, който е следвало да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите по арг. от § 1,
т. 1 ДР ЗПК и е нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
В отговора се излагат подробни съображения, че видно от справка в
Търговския регистър е, че двете дружества - кредитор и поръчител са
свързани дружества, което е индиция за знание у кредитора за допълнителни
такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още
4
към момента на сключването му, и следва те да бъдат включени към ГПР по
кредита, още повече, че в Приложение № 1 към Договора за предоставяне на
поръчителство, в т. 11.1 е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в
размер на 41.01 лева на месец за периода на действие на Договора за кредит.
От това следва, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в
кредитния договор, представлява „заблуждаваща търговска практика" по
смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като на ответника не му е
било разяснено по ясен и разбираем начин какъв е размерът на всички
разходи. Тази информация не произтича по понятен за кредитополучателя
начин от условията на договора, съответно потребителят е бил лишен от
възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе
информирано решение дали да сключи договора, с което са нарушени
потребителските му права. Посочено е, че също така, в представения по
делото стандартен европейски формуляр не е посочено задължението му да
заплаща такса възнаграждение на поръчителя, както и нейният размер. Такъв
не е посочен и в договора за кредит, въпреки че както в стандартния
европейски формуляр, така и в договора е посочено изискване за
предоставяне на обезпечение, чрез договор за предоставяне на поръчителство,
подписан от кредитоискателя, или банкова гаранция. А и при включване
възнаграждението на поръчителя като разход, ГПР, който е определен в
договора за кредит на 50%, надхвърля максимално допустимия петкратен
размер на законната лихва и това прави договора нищожен.
В отговора се излагат доводи, че договорът е нищожен и съгласно чл.
26 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, чрез включване в
съдържанието му на задължителната клауза за сключване на договор за
поръчителство с аргумент, че кредиторът използва материалната
затрудненост на потребителя и спешната му нужда от материални средства,
като го поставя в положение да предпочете опцията за обезпечение, за да
получи така неотложно необходимия му заемен ресурс.
Излагат се аргументи, че по отношение на клаузата, касаеща
възнаградителната лихва са налице и други основания за недействителността
й. В Договора е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва
в размер на 41.24%. Твърди се, че така уговореният размер на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл, на
основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, клаузата е нищожна. Излагат се
съображения, че съгласно съдебната практика, при формиране размера на
този вид лихва, той е обвързан със законната такава към момента на
подписване на договора, без обаче тя да се приеме като максимален размер.
Действително страните могат свободно да договарят съдържанието на
договора /арг. чл. 9 от ЗЗД/, включително размера на лихвите - било
възнаградителна или за забава, но същото, следва да не противоречи на
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр. В константната практика на ВКС е прието,
че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната такава при необезпечени
заеми, и двукратния при обезпечени заеми. Посочено е, че в случая,
5
договореният между страните фиксиран ГЛП е в размер на 41,24% и
надхвърля значително размера на законната лихва за времето на сключване на
договора, при определения от БНБ основен лихвен процент /0.00% към
15.07.2016 г. видно от уеб-страницата на БНБ/ и 10 пункта надбавка, поради
което уговорката е нищожна и следва да се приеме, че лихва не е уговорена и
същата трябва да се замести по право от законната такава.
Излагат се съображения, че поради нищожността на кредитната сделка,
нищожна се явява и уговорката за заплащане на възнаграждение за
учредяване на лично обезпечение, както и сключеният в изпълнението й
Договор за предоставяне на поръчителство между ответника и „Ай Тръст"
ЕООД. В отговора се твърди, че договорът за поръчителство е нищожен и на
самостоятелни основания. Поръчителят е определен от кредитодателя, като
по силата на подписания Договор за поръчителство, кредитополучателят е
длъжен да заплаща на дружеството поръчител месечно възнаграждение в
размер от 41.01 лв. за срока на Договора за потребителски кредит. Тъй като
Договорът за поръчителство е сключен между поръчителя и кредитора, то
длъжникът се явява трето за това правоотношение лице, чиято воля не е
правопораждащ елемент от фактическия състав за валидното му възникване
/арг. от чл. 138 от ЗЗД/, следователно сключването на договор за
поръчителство между него и третото лице - поръчител е лишен от правно
основание. На следващо място е посочено, че договарянето
кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора, противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, тъй като
длъжникът по този договор не получава насрещна престация. Посочено е, че е
изпълнен е общият фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на
неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на
договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка, следва да
бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за
потребителя. Тази уговорка е в противоречие с целите на Директива 2008/48.,
транспонирана в ЗПК, тъй като кредиторът е длъжен преди сключване на
договора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да
кредитира по безотговорен начин и да прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, чрез увеличаване на
размера на задължението му.
В отговора се твърди, че предвид акцесорния характер на Договора за
поръчителство, нищожността на кредитната сделка, обуславя нищожност и на
сключения Договор за учредяване на поръчителство.
Ответникът оспорва твърдението, че „Ай Тръст" ЕООД е заплатило
задълженията му, тъй като няма представени доказателства във връзка с това,
освен Уведомлението, представено по делото, което по никакъв начин не
доказва реално плащане, а двете дружества са свързани и съществува
възможност да уреждат отношенията си документално, без да е осъществено
реално плащане, което отново поставя в неравностойна позиция потребителя
спрямо търговеца.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по
6
делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За доказване основателността на съдебно предявената претенция по
делото е представен договор за потребителски кредит № 703481/15.07.2016 г.,
сключен между "Кредисимо" ЕАД, в качеството на кредитор и Д. П. Х., в
качеството на кредитополучател. Видно от приложение № 1/15.17.2016 г.
дружеството се задължило да предостави на кредитополучателя сумата от
450, 00 лева, а кредитополучателят – да върне същата заедно с
възнаградителна лихва, като общият размер на плащанията възлизал на 513,94
лева, лихвеният процент по кредита бил фиксиран на 41, 24 %, а годишният
процент на разходите (ГПР) – на 50, 00 %.
С чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че кредитополучателят
може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на
банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство и приложение № 1 към него със страни Д. П.
Х. и "Ай Тръст " ЕООД. По силата на последния контракт "Ай Тръст " ЕООД
поело задължение да обезпечи пред "Крдисимо" ЕАД задълженията на
длъжника по договора за кредит, при поемане задължение от длъжника да му
заплати възнаграждение в размер на 41,01 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит.
С договор за поръчителство от 15.07.2016 г., сключен между
"Кредисимо" АД, в качеството на кредитор, и "Ай Тръст" ЕООД, в качеството
на поръчител, последният се е задължил да отговаря солидарно за сумите по
договор за потребителски кредит сключен между "Кредисимо" ЕАД, в
качеството на кредитор и Д. П. Х., в качеството на кредитополучател, и
последиците от неизпълнението.
От служебно справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър,
на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН, се установява, че принципал на "Ай
Тръст " ЕООД, е "Крдисимо" ЕАД (с предишна правноорганизационна форма
АД), т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
ТЗ.
7
Представено е по делото уведомление, с което "Ай Тръст" ЕООД
съобщава на Д. П. Х., че на 23.02.2021 г. е извършило плащане на
задълженията по договора за кредит към "Кредисимо" ЕАД.
От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ се установява, че на 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически
лица.
От допуснатата и изготвена в производството съдебно-счетоводна
експертиза се установява в производството, че сумата е усвоена от
кредитополучателя – ответник, като с част от отпуснатата сума в размер на
275,32 лв. същият е погасил задължение по предходен кредит № 672692 от
18.05.2016 г., а остатъкът в размер на 174, 68 лв. е усвоен на каса на „Изипей“
АД на 18.05.2016 г..
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
143 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За уважаване на предявените обективно кумулативно съединени
установителни искове в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между "Кредисимо" ЕАД, в качеството на
заемодател и ответникът, в качеството на кредитополучател е сключен
валиден договор за потребителски кредит № 703481 от 15.07.2016 г., по
силата на който "Кредисимо" ЕАД е предоставило на ответника Д. Х. заем в
размер на 450 лева, а последният се е задължил да го върне при условията и
сроковете, уговорени между страните по заемното правоотношение; че е
налице валидно сключен договор за поръчителство, по силата на който в
качеството си на поръчител ищецът е изпълнил задълженията на ответника по
договора за кредит, като е уведомил главния длъжник за това; размера на
престираното от страна на поръчителя в полза на заемодателя по договора за
кредит и изискуемост на вземането, валидно сключен договор за цесия с
предмет процесното вземане и уведомяване на длъжника за цесията.
8
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече.
В конкретния случай договорите между ответника и кредитора и
поръчителя, са подписани чрез използване на едно или повече средства за
комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е
валиден начин за сключване на договори, съгласно ЗПФУР и Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Следва да се приеме, че ответникът е дал съгласие по отношение на
същественото съдържание на двата договора, изразяващо се в последователно
извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка,
прочит на договора и ОУ, одобрението им чрез код за потвърждение,
генериран и изпратен от кредитора на посочения от кредитополучателя
емайл, които в съвкупност разкриват съзнателно взето решение за сключване
на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на взетото
решение. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния
документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на
писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните
документи. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електродният
документ се представя по делото върху хартиен носител като заверен от
представилата го страна препис, възпроизвеждането му на хартиен носите не
променя характера му на електронен документ (Решение № 70 от 19.02.2014
г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО) и доколкото ответникът не е поискал
представянето му на дигитален носител този препис представлява годно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Усвояването на сумата от ответника се установява от приетото по делото и
неоспорено заключение на вещото лице.
Договорът за поръчителство се основава на разпоредбата на чл. 138
ЗЗД, сключен е в изискуемата писмена форма за действителност и допустимо,
9
с оглед ал. 2 на същия, обхваща едно бъдещо задължение. Съгласно чл. 143
ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил
за предявения срещу него иск. В случая предмет на настоящото производство
са и вземания, които произтичат от договор за потребителски кредит,
заплатени от дружеството „Ай Тръст“ в качеството му на поръчител, поради
което последният упражнява правата си по чл. 143 ЗЗД срещу
кредитополучателя по договора за потребителски кредит, които вземания са
цедирани на ищцовото дружество.
В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС съдът следи и служебно за наличие на нищожни клаузи в
договора. Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. ЗПК предвижда
приложимост на правилата за неравноправни клаузи от чл. 143 до чл. 148
ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът
следи служебно.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. С попълване на заявление
за кандидатстване, получаване на договора и СЕФ по електронна поща
ответникът е направил електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП, че
приема условията на договора, с което е спазена писмената форма за
сключването му.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК не може да намери приложение,
доколкото се касае за финансовата услуга от разстояние. Поради това и по
силата на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПФУР следва да се съобрази
обстоятелството, че на електронната платформа на "Кредисимо" АД
потребителят въвежда команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора", с което следва да се приеме, че е изпълнено горното изискване на
ЗПК.
10
Противното би означавало да се изключи изцяло възможността за
сключване на договора от разстояние.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В приложение № 1 към договора за потребителски кредит е посочен
ГПР от 50,00 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
реално не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита за възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. Сключване и получаването на сумата
по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от
страна на кредитополучателя, за което свидетелстват обстоятелството, че
кредиторът и поръчителят са били свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР
ТЗ, двата договора (за кредит и поръчителство) са сключени на една и съща
дата и преди изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, при уговорената в чл. 4, ал. 2 от
договора за кредит последица от непредставяне на обезпечението в срок
заявлението за кандидатстване за кредит, т. е. отправената оферта по смисъла
на чл. 13 ЗЗД да се счита неприета. Същевременно с чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.
Със същата е предвидено приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита.
От клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
"Кредисимо " АД юридическо лице-поръчител, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в четиринадесетдневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае "бърз кредит", при
11
които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика
превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и следва да
е одобрено от кредитодателя. Изложеното води и до извода, че в конкретния
случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
В светлината на изложеното, между двата договора се разкрива тясна
корелация и взаимозависимост, която сочи, че сключването на
акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява
част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. договора за
кредит и поръчителство следва да се разглеждат като свързано цяло, а
разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на
"Кредисимо" АД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита и
по естеството си, с оглед свързаността на двете дружества, има значението на
"скрита възнаградителна лихва", която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума. В случай на включването му ще се стигне до значително
надвишаване на нормативно установения размер от 50 % (при вариант на
изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за поръчителя размерът
на ГПР ще надхвърли 50 %.), поради което договорът влиза в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следователно същият е
недействителен. Установява се, че в договора за кредит липсва ясно
посочване на действителният процент на ГПР. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК не следва да се възприема буквално и при наличие на посочен размер на
ГПК, макар и явно некоректен и неправилно определен, да се счита
изпълнено разписаното в него изискване за съдържание на договора. ГПР е
част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
12
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи е
налице неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Наред с това в договора липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита - кои конкретни
компоненти измежду лихви, преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид са включени в ГПР от 50% и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема, както и по каква причина възнаграждението по поръчителския договор
е изключено от ГПР. Посочен е фиксиран лихвен процент по заема и годишно
оскъпяване, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора.
Последицата от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
разписана в чл. 22 ЗПК и предвижда недействителност на договора за кредит.
На основание чл. 23 от ЗПК, в този случай кредитополучателят дължи
връщане само на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените от
него на ищеца суми. По становище на настоящия съдебен състав,
разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда последиците от особен вид
недействителност на конкретен вид договори, а именно договори за
потребителски кредит. Разпоредбата не предвижда предявяването на отделен
иск, което да обуслови неприложимост на реда по чл. 422 ГПК. Предвижда
единствено последица от обявяване на договора за потребителски кредит за
недействителен, поради противоречието му със специалните императивни
норми на ЗПК. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е специална по отношение на
разпоредбите на ЗЗД /вкл. тези, касаещи неоснователното обогатяване/, като
изрично законодателят е предвидил последица от недействителността на
договорите за потребителски кредит, произтичащи от противоречието му със
специалните императивни норми на ЗПК. Когато договор за потребителски
кредит противоречи на императивните разпоредби на ЗПК, приложимост
намира именно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, явяваща се специална по
13
отношение на разпоредбите на ЗЗД и предвижда последиците за страните по
договора за потребителски кредит, когато същият е обявен за недействителен
по смисъла на ЗПК, а именно връщане само на остатъка от главницата, след
приспадане на заплатените от заемополучателя в полза на заемодателя суми.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение, поради което ако
главното задължение е нищожно, поръчителството не може да породи
действие и за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.
Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно
недействително правоотношение и няма как да бъде обезпечено чрез
договорно поръчителство по самия договор – това изрично е запретено от чл.
138, ал. 2 ЗЗД, а и нещо различно не е уредено в ЗПК. Вън от горното,
претендираната такса за разходи за извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява
отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното
събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с
квалифицира като допълнителна услуга.
Предвид гореизложеното недължими се явяват претендираните суми
от ищеца цесионер по договора за поръчителство сключен между него и
цедента „Ай Тръст“ ЕООД.
От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ се установява, че кредиторът „Кредисимо“ АД е прехвърлило на
цесионера – ищец „АПС Бета България“ ЕООД своите парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически
лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. В приложеното
по делото Приложение № 1 е инкорпориран и процесния договор за кредит.
Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на
ищеца цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, е направено от цесионера. С решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за
свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка предишния кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да
14
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия,
като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал. 4 ЗЗД действие
спрямо длъжника. По делото е приложено пълномощно, с което кредиторът е
упълномощил ищцовото дружество да уведоми от името на първия всички
длъжници по всички вземания предмет на цесията (л. 7). С връчване на
уведомлението, цесията е породила действие в отношенията между ищеца -
нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.
99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането по чл. 23 ЗПК, предвид
установената недействителност на договора, се явява ищцовото дружество
„АПС Бета България“ ЕООД.
Поради изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен до размера от 450 лева – чистата стойност на кредита
/съобразно приложимата разпоредба на чл. 23 ЗПК/, като за разликата до
претендирания размер от 1141,80 лева следва да бъде отхвърлен.
Приетата за дължима от ответника сума 450 лева, следва да се
заплати заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-14.01.2022 г.
По разноските:
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената и прекратена част от
исковете.
Ищецът е доказал извършени в заповедното производство разноски в
размер на сумата 25, от която следва да му се присъдят 9,80 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За настоящото производство ищецът доказва извършени разноски в
размер на 150 лева, формирани от юрисконсултско възнаграждение в размер
100 лева и държавна такса в размер на 50 лв., от която сума, следва да му се
присъдят 59,11 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
15
Ответникът не доказва извършени разноски и съответно такива не му
се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от "АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1404, р-м Триадица, бул. „България“ № 81 В, установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. П. Х. ЕГН **********, с адрес: **, ДЪЛЖИ
на ищцовото дружество сумата в размер на 450 лева /четиристотин и
петдесет лева/ – главница по договор за кредит № 703481/15.07.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2022 г. до изплащане
на вземането, за което вземане в производството по ч. гр. д. № 28/2022 г. на
РС Севлиево, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за следните суми: сумата в размер на 63, 94 лв. –
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 20.08.2016 г.
до 20.02.2017 г., сумата в размер на 218,66 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за периода от 20.08.2016 г. до 20.02.2021 г., сумата в размер на
287,07 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
сумата в размер на 122,13 лв. законна лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство за периода 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
ОСЪЖДА Д. П. Х. ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на
"АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД", ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр. София 1404, р-м Триадица, бул. „България“ № 81 В 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 9, 80 лева /девет лева и осемдесет
стотинки/ – разноски за заповедното производството и сумата 59,11 лева
/петдесет и девет лева и единадесет стотинки/ – разноски за исковото
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
16
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
17