№ 399
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205284 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на М. Д. К. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-0769-002500/20.07.2021г., издадено от Началник Група
към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и моли да се отмени. Сочи се за допуснати нарушения при издаване на
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, за него адв. С. К. поддържа жалбата,
оспорва фактическите положения, намира, че нарушението не е установено, претендира
разноски.
За наказващия орган, редовно призован, не се явява представител, депозирано е
становище, с което жалбата се намира за неоснователна, прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване,
НП е било връчено на 05.11.2021 г., а жалбата е депозирана на 11.11.2021г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
На 21.05.2021г. свидетелят Е.Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че на
01.10.2020г. в 15:24 часа в община Бургас, на път Първи клас I-9, км. 238+819 до Гробищен
парк в посока към ул. Транспортна управлявал товарен автомобил *** с рег. № *** с
наказуема скорост 101 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за
населено място до 50 км/ч. Нарушението е установено и заснето под клип № 15293 от АТСС
ARH CAM S 1 с фабр. № 11743d1, нарушение № 2020-10-0001734, снимка № 66192, с
1
отчетен толеранс на измерена скорост -3%, с което е прието, че е нарушил чл. 21, ал. 2
ЗДвП.
Представена е декларация по чл. 188 ЗДвП, с която на 20.04.2021г. И.Ц. като
представител на дружеството собственик на автомобила с рег. № *** е декларирал, че на
01.10.2020г. около 15,20 часа автомобилът се е управлявал от друго лице.
На 28.04.2021г. на М. Д. К. е връчена покана за явяване за съставяне на АУАН в
сградата на сектор Пътна полиция Бургас в 14-дневен срок. На същата дата 28.04.2021г. М.
Д. К. е декларирал, че на 01.10.2020г. е управлявал МПС с рег. № *** около 15,24 часа.
Заявление е постъпило на 28.04.2021г. и в свободен текст от М.К., с което заявява, че работи
в дружеството, вписано като собственик на МПС и е заявил, че е управлявал МПС на
посочената дата.
С оглед обстоятелството, че лицето не се е явило в указания срок за съставяне на
АУАН такъв е бил съставен в негово отсъствие и е изпратен за връчване като е бил връчен
на 01.06.2021г. В срока по чл. 44 ЗАНН е постъпило възражение срещу АУАН от М.К., с
което не е съгласен с констатацията в АУАН като не било ясно качеството на свидетелите,
които са присъствали при съставяне на АУАН, не било ясно мястото на нарушението, не
бил ясен и вида на радара, АУАН бил нечетлив.
По възражението е изготвена докладна записка, л. 22, като са обсъдени направените
възражения, счетени са за неоснователни и че липсват основания за прекратяване на
административно-наказателното производство, поради което и срещу М.К. е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което наказващия орган е приел констатациите
на актосъставителя и че е нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП
е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Съдът, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства намира, че нарушението е установено с АТСС ARH CAM S 1 с фабр. № 11743d1,
което е преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации съгласно Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване л. 23 същото е от одобрен тип като се представя приложение към
удостоверението за одобрен тип. Извършена е проверка на конкретното техническо средство
съгласно протокол л. 24.
Представя се надлежно изготвен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., съгласно който АТСС ARH CAM S 1 с фабр. № 11743d1 на 01.10.2020г. е
настроено в режим на работа с начало 14,50 часа и край 15,40 часа с номер на първо
изображение № 15250 и последно № 15310 на път гр. Бургас, км. 238+819 посока ул.
Транспортна – общинска пътна мрежа, поставен пътен знак с ограничение 50 км/ч
разстояние от пътния знак до АТСС - 300 м., стационарен режим на измерване, посока на
задействане – приближаващ. Направена е снимка на разположението на техническото
средство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП като нарушителят е бил установен на 28.04.2021г. като
е попълнил декларация, че е управлявал МПС, на 21.05.2021г. е съставен АУАН и на
2
20.07.2021г. е издадено наказателно постановление, поради което липсва формални
основания за отмяна на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените
по закон правомощия. Този състав не споделя възраженията за нечетливост на АУАН.
Последният е напечатан, разбираем, жалбоподателят е депозирал възражения срещу него,
поради което правото му на защита не е засегнато и е разбрал защо се ангажира
отговорността му, при ясни фактически обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв начин не
е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН
е била връчена, но М.К. не се е явил в указания срок. След изтичане на този срок АНО е
предприел действия по съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не е налице
нарушение относно свидетелите присъствали при съставяне на АУАН. Същите са
индивидуализирани в достатъчна степен – те са двама, посочени са техни ЕГН и адреси и
същите се установява, че са такива присъствали на съставяне на АУАН, който е съставен
съгласно показанията на разпитания свидетел по делото по документи. Съдът не намира
нарушение на правото на защита на жалбоподателя при съставяне на АУАН и неговото
връчване, който му е връчен лично и му е предоставена възможност да възрази, която той е
реализирал.
Наказващия орган е взел становище по депозираното възражение като е счел, че не е
основателно и затова издал НП.
Съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност именно на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП -
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. В случая собственикът е подал декларация и такава е била
подадена и от жалбоподателя, че действително той е управлявал лекия автомобил, и
правилно именно на него е съставен АУАН и издадено НП.
Според този съдебен състав са неоснователни възраженията, че не е ясно посочено
мястото на нарушението. Скоростта е установена с АТСС, което е било поставено на място,
за което е съставен съответния протокол по Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г., изготвена
е снимка и ясно е посочено, че е било на 300 метра от мястото, на което е поставен пътен
знак, въвеждащ ограничение на скоростта, вписан е режима на измерване. Техническото
средство е от одобрен тип и е преминало проверка, което го прави годно да установи
нарушението. Същото е от одобрен тип средство за измерване съгласно удостоверение за
одобрен тип средство за измерване.
Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното
ограничение на скоростта, а протоколът е съставен в предвидената от закона форма и
съдържа всички реквизити по закон, поради което и същият е официален документ, чиято
доказателствена сила не е оборена. В АУАН и НП ясно е посочено мястото на нарушението
като е приложена и снимка с вписани GPS координати, по които се установява
местонахождението на МПС към момента на заснемането. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки. Представената в съдебно заседание от защитника на
жалбоподателя схема не е издадена по предвидения за това ред, липсва информация кога и
от кого е издадена и същата не е годна да обори доказателствената стойност на съставения
протокол по реда на Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г.
3
Не се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво нарушение се обвинява, тъй като е посочена нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, съгласно която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ясно е посочена
нарушената разпоредба, както и всички факти, срещу които следва да се защитава
санкционираното лице (така Решение № 242/16.02.2021г. по КНАХД № 2467/2020г. на
БАС). В случая нарушението е установено след преминаване на пътен знак В-26 като е било
сигнализирано ограничение на скоростта 50 км/ч с пътен знак, а К. като водач на МПС се е
движил с отчетена скорост от 104км/ч. като е отчетен толеранс в полза на жалбоподателя –
3% и е прието, че е управлявал със скорост 101 км/ч. Скоростта е установена с годно
техническо средство като е отчетен и толеранс – посочено е наказуемото превишение, за
което е издаден АУАН и НП, поради което не се касае за засягане на правото на защита.
Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно К. е управлявал процесния автомобил. Това е
доказано по надлежния ред, чрез попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
той сам е посочил, че е управлявал автомобила на процесната дата и час.
От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателя е
заснет при движение със скорост от 101 км/ч.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая
наказуемата скорост е 101 км/ч и се касае за превишение с 51 км/ч, поради което и размерът
на наказанието е в размер на 700 лева, а лишаването от право да управлява МПС е три
месеца, което е фиксирано като размер.
По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
С оглед потвърждаване на НП право на разноски има наказващия орган, който
претендира такива за възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл. 63д от ЗАНН съдът
дължи произнасяне по разноските. В случая с оглед изхода на спора право на разноски има
само наказващият орган, който претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
На АНО се определят разноски на основание чл.63д от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна
сложност на делото в размер на 100 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-002500/20.07.2021г.,
издадено от Началник Група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на М. Д.
К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
ОСЪЖДА М. Д. К. ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Бургас разноски в размер
на 100 /сто/ лева за юрисконсултко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5