Решение по дело №12249/2011 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. ***, 13.06.2013 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

***  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, седемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря М.Г. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12249 по описа на *** за 2011 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Прoизводството е образувано по искова молба на К.М.К. с ЕГН ********** *** чрез процесуалния му представител адв. Р. *** срещу С.И.А. с ЕГН **********, М.Д.А. с ЕГН **********, и двамата от гр. ***, м. „***-1” № 34 и И.С.И. с ЕГН ********** *** с искане да бъде предадено на ищеца владението  върху следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 500 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 540 кв.м., находящ се в гр. ***, местност „***”, съставляващ имот с пл. № *** по ПНИ на СО „***”, при граници: имоти с пл.№№ ***, ***, *** и път, заедно с подобренията в имота, както и изградената върху същия масивна едноетажна сграда, без разрешение за строеж, със застроена площ на етажа 52,87 кв.м., състояща се от външно стълбище, предверие, спалня, дневна, кухня, предверие към кухнята, тоалет, тераса и избено помещение с полезна площ от 32,68 кв.м. състоящо се от два избени коридора, три изби, при граници: север – двор, изток – двор, запад – двор.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на процесния имот въз основа на нотариален акт № *** от *** г., с който баща му М.К. е закупил ½ ид.ч. от хавра с площ 1000 кв.м. представляваща имот с пл. № *** по КП от 1983 г., при граници: имоти №№ **, **, * и пътека, преминала по наследство към ищеца, както и на основание влязло в сила решение № *** г. постановено по гр.д.№ ** г. на ***, в частта в която  е призната нищожността на договора за покупко – продажба, обективирана в нотариален акт № *** т. ІІІ, нот.д.№ **/2002 г. и е обявен за собственик на тази ½ ид.ч. С посочения нотариален акт № ***/27.08.2002 г. бащата на ищеца е продал на К.Д.С. процесния имот. По силата на договор за доброволна делба същият е извършил делба на общия имот в следствие на което в дял и собственост на К.С. и съпруга й е поставен ПИ с площ от 500 кв.м., съставляващ имот *** по плана на СО „***”. С договор за покупко-продажба, материализирана в нотариален акт № ***/2003 г., сключен на *.*.** г. К. и С.С. са се разпоредили с възложения в техен дял имот № *** в полза на ответниците по настоящия иск, чрез покупко-продажба, ведно с подобренията и построената сграда. С нотариален акт № *** г. ответника И.С.И. и *** *** в качеството на кредитополучатели и ответниците С.И.А., М.Д.А. и И.С.И. в качеството им на ипотекарни длъжници  са сключили договорна ипотека в полза на „***” АД, като обезпечение на кредит в размер на 30 000 лв. върху описания имот. Твърденията на ищеца, уточнени в съдебно заседание са, че ответниците и към настоящия момент, упражняват владение върху имот ***, заедно с постройката. 

В срока по чл. 131 от ГПК от особения представител на ответниците е постъпил отговор, в който се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва се правото на собственост на ищеца върху посочения недвижим имот. Счита, че ответниците са придобили имота по давност, тъй като от закупуването му през 2003 г. са във владението на имота № *** в границите, както са го закупили. От 2003 г., датата на закупуването до настоящия момент го владеят по давност. Като при тях са налице условията за добросъвестно владение, т.е. не са знаели, че продавачите им не са собственици на имота. След обявяване нищожността на договора, с който праводателите на ответниците са придобили собствеността върху ½ и.ч. от имот *** и предвид разделянето му на два самостоятелни дяла, ответниците са собственици на ½ и.ч. от имота ***, който твърдят, че те притежават, тъй като продажбата на останалите ид.ч. не е атакувана от другия съсобственик. Те са си станали собственици на ½ ид.ч. от имот ***, тъй като делбата е произвела действие, защото вече имало два отделни имота.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим № **, том IХ, дело № ***/**. на нотариус при *** ***, на ***г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който *** и Шукри Мехмед Тахир са продали на М.К.К. ½ идеална част от  хавра с площ от 1000 кв.м, находяща се в м. „***”, заемлището на гр. ***, представляваща имот пл. № *** от КП от ***., ри граници за имота: пътека, имоти пл. № **,** и **, а на ползването: север – *** и пътека, на изток – ***, на юг – пътека и ***, на запад – ***, което представлява източната част от имота.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим № *, том III, рег. № **, дело № ***/2002г. на нотариус Огнян Шарабански с рег. № *** в регистъра на НК, в който е обективиран сключен на ***. договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който М.К.К. е продал на К.Д.С. ½ идеална част от  недвижим имот, находящ се в гр. ***, м. „***”, целият с площ от 1000 кв.м., съставляващ имоти с пл. № *** и ***, идентични с бивш имот пл. № *** по плана на С.О. „***”, ведно с подобренията в имота.

От удостоверение за наследници № ***. е видно, че М.К.К. е починал на ***. и е оставил за наследник сина си К.М.К..

С договор за доброволна делба от ***. с нотариална заверка на подписите между *** и **** от една страна и С.Я.С. и К.Д.С. от друга страна, е разделен поземлен имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в гр. ***, м. „***”, съставляващ имоти с пл. № *** и ***, идентични с бивш имот пл. № *** по плана на С.О. „***”, ведно с подобренията върху имота, като в дял и изключителна собственост на *** и *** е поставен поземлен имот с площ от 500 кв.м., съставляващ имот с пл. № *** по плана на С.О. „***”, а в дял и изключителна собственост на С.Я.С. и К.Д.С. е поставен поземлен имот с площ от 500 кв.м., съставляващ имот с пл. № *** по плана на С.О. „***”, ведно с подобренията.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том II, рег. № **, дело № **/**. на нотариус *** с рег. № *** в регистъра на НК се установява, че на ***г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който К.Д.С. и С.Я.С. са продали на ответниците по делото следния недвижим имот, находящ се в гр. ***, м. „***”, с площ от 500 кв.м., съставляващ имот пл. № *** по плана на С.О. „***”, при граници: имоти №№***, ***,*** и път, ведно с подобренията в имота, както и изградената върху поземления имот постройка, същия масивна едноетажна сграда на изба, със застроена площ на етажа 52,87 кв.м., състояща се от външно стълбище, предверие, спалня, дневна, кухня, предверие към кухнята, тоалет, тераса и избено помещение с полезна площ от 32,68 кв.м. състоящо се от два избени коридора, три изби, при граници: север – двор, изток – двор, запад – двор.

С решение № *** от ***. по гр.д. № ***. по описа на ***, потвърдено с решение № ** от *.*.*. по в.гр.д. № * по описа на ВОС, влезли в сила на ***. е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в  № **, том *, рег. № *, дело № */*. на нотариус ** с рег. № * в регистъра на НК, сключен на ***., по силата на който М.К.К. чрез пълномощника си ** А. ** е продал на К.Д.С. ½ идеална част от  недвижим имот, находящ се в гр. ***, м. „***”, целият с площ от 1000 кв.м., съставляващ имоти с пл. № *** и ***, идентични с бивш имот пл. № *** по плана на С.О. „***”, ведно с подобренията в имота, поради накърняване на добрите нрави, като сключен от представител, действал във вреда на представлявания. Със същото решение е прието за установено в отношенията между К.М.К. от една страна и К.Д.С. и С.Я.С. и М.Д.А., С.И.А. и И.С.И. от друга страна, че К.М.К. е собственик на ½ ид. част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. ***, м. „***”, представляващ имоти с пл. № *** и *** по ПНИ на СО „***”, целия с площ от 540 кв.м. и и на втория от 538 кв.м., идентични със стар имот пл. № *** по КП на м. „***” от 1983г, придобити от него по наследяване от баща му М.К.К., който от своя страна е придобил имота на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том IХ, дело № **/**. на нотариус при *** ***, сключен на ***г.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – ** * * и * * * и двама свидетели на страната на ответниците – * * * и * * *. От показанията на свидетелите се установява, че бащата на ищеца е купил процесния имот през 1995г., в който към момента на закупуването е имало постройка, представляваща полуетаж с изба, след което пристроил още една стая. Впоследствие синът му разбрал, че имотът е продаден от жената, с която живеел бащата и се водили дела. Св. * * владеел още от купуването на имота преди около 20 години 500 кв.м. от имота,а другите съособственици владеели другите 500 кв.м., между които имало ограда. Ответниците живеели в другата част на имота, откакто го купили, включително и към настоящия момент.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в разпоредбата на чл.108 от Закона за собствеността и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

На първо място, съдът намира, че следва да уточни, че претенцията на ищеца е за предаване на владението върху имот с пл. № *** по ПНИ на СО „***”, както първоначално е заявена с исковата молба. Впоследствие направеното с писмена молба изменение на иска в смисъл, че ищецът иска предаване на владението на ½ ид.ч. от стар имот № *** по КП от 1983г., съставляващ нови имоти № *** и № *** по ПНИ на СО „***”, находяща се в източната част на имота, по което съдът не се е произнесъл, предвид че ищецът в съдебно заседание е заявил, че същата следва да се счита за становище по уточняване на иска, е недопустимо. С посоченото уточнение на практика се въвежда още един имот, който не е обект на първоначалната искова молба. Това е така, защото към момента на подаване на исковата молба са налице два отделни имота № *** и № *** по ПНИ на СО „***”, а  не един общ, макар и двата заедно да съставляват стар имот № *** по КП от 1983г. В този смисъл в настоящото производство следва да се разглежда само първоначално заявената претенция за предаване владението върху имот № ***, макар и съдът да е докладвал, че се иска предаване на владението на ½ ид.ч. от стар имот № *** по КП от 1983г., съставляващ нови имоти № *** и № *** по ПНИ на СО „***”. Отделно от това, на практика в уточнителната молба ищецът отново заявява искане за предаване на имота № ***, тъй като е казал, че иска ½ ид.ч. от стар имот № *** по КП от 1983г., съставляващ нови имоти № *** и № *** по ПНИ на СО „***”, находяща се в източната част на имота, а това именно е имот № ***. Посоченото уточнение вероятно следва от обстоятелството, че още при закупуване на ½ ид.ч. от стар имот № *** от страна на бащата на ищеца в нотариалния акт е разпределено ползването на същия като за М.К.К. е определена източната част, която именно сега съставлява имот № ***. От свидетелските показания също се установи, че съсобствениците на  имот № *** изначално са ползвали реални части от него в източната и западната част, разделени с ограда, предвид което вероятно същите са заснети като отделни имоти с пл. № *** и № ***.

За уважаване на предявения иск по чл.108 от ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на процесния имот и че ответниците владеят същия, а ответниците следва да докажат, че имат правно основание да владеят имота.

С влязло в сила решение № * от ***. по гр.д. № **/*. по описа на ***, водено между същите и други страни, е прието за установено в отношенията между К.М.К. от една страна и К.Д.С. и С.Я.С. и М.Д.А., С.И.А. и И.С.И. от друга страна, че К.М.К. е собственик на недвижим имот, представляващ ½ ид. част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. ***, м. „***”, представляващ имоти с пл. № *** и *** по ПНИ на СО „*** идентични със стар имот пл. № *** по КП на м. „***” от 1983г. Предвид обстоятелството, че ищецът е признат за собственик нещо на ½ ид.ч. от целия стар имот пл. № *** по КП на м. „***” от 1983г., който към момента не съществува, а съставлява два нови имота, съдът намира, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от имот с пл. № *** и на ½ ид.ч. от имот с пл. № ***. Самият предмет на предходното исково производство по чл.108 от ЗС отново е бил единствено имот № ***, макар и в диспозитива съдът да е признал ищеца за собственик на ½ ид.ч.  от недвижим имот, находящ се в землището на гр. ***, м. „***”, представляващ имоти с пл. № *** и *** по ПНИ на СО „*** идентични със стар имот пл. № *** по КП на м. „***” от 1983г. В този смисъл въпросът за собствеността на ищеца по отношение на процесната ½ ид.ч. от имот № *** по отношение на ответниците е разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван по настоящото дело. Направеното възражение на ответниците, че са собственици на имота по силата на давностно владение, упражнявано в периода от закупуването от тях на ****. до момента на конституирането им като ответници по гр.д. № **/*. по описа на ***, също не би могъл да бъде разглеждан в настоящия процес, тъй като възраженията им за собствеността върху имота на основания, настъпили преди приключване на устните състезания в предходния процес, е следвало да бъдат изчерпани в същия. Възражението на ответниците, че доброволната делба е породила правно действие, доколкото това е свързано с установяването на правото им на собственост в имота, също е  следвало да се наведе в предходното производство. Въпреки това съдът намира, че не е пречка да отбележи, че същото е неоснователно, доколкото договорът за доброволна делба, по силата на който недвижим имот е поставен в дял на съделител, който не е собственик е нищожен поради неспазване нотариалната форма за валидност на покупко-продажбата на такъв имот (в този смисъл Решение № 1281/95г. по гр.д. № 1442/94г. на IV г.о.).

Установи се безспорно по делото от всички свидетелски показания, че ответниците упражняват владението върху имота включително към приключване на устните състезания по делото. Не се доказа правно основание, на което същите владеят имота, което да изключи ревандикацията на същия.

По гореизложените съображения съдът намира искът по чл.108 от ЗС за основателен досежно ½ ид.ч. имот с пл. № *** по ПНИ на СО „***”, като в тази част същият следва да бъде уважен, а за останала ½ ид.ч. от имота да бъде отхвърлен.

По отношение на сградата, построена в имот № ***, която също е предмет на иска за предаване на владението в настоящото производство, но не е била предмет на иска в предходното такова по гр.д. № ***. на ***, се установи от свидетелските показания, че същата е била изградена в източната част на имот № *** по КП на м. „***” от 1983г. още към момента на закупуването на ½ ид.ч. от него през 1995г. от бащата на ищеца – М.К.К., който впоследствие е пристроил нови помещения към наличната вече сграда. Предвид завършеността й като груб строеж към момента на закупуване на имота, същата е съставлявала годен обект на прехвърляне. Не са представени доказателства за учредено право на строеж на сградата, предвид което съдът намира, че собствеността върху същата по силата на приращението следва собствеността върху земята. В този смисъл закупувайки ½ ид. ч. от имот № *** по КП на м. „***” от 1983г., М.К. е придобил и ½ ид.ч. върху сградата в имота. Впоследствие ½ ид.ч. от имота и сградата по приращение е продадена на К.С. и С.С. на 27.08.2002г. Те от своя страна са продали на ответниците по делото на 20.08.2003г. вече обособения в дял и собственост след доброволна делба имот пл. № ***, ведно с построената в него сграда. Впоследствие първата разпоредителната сделка от 27.08.2002г. е обявена за нищожна със с влязло в сила съдебно решение. Ответниците са придобили имота и сградата на основание годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик, което ги прави добросъвестни владелци на основание 70. ал.1 от ЗС. В този смисъл същите имат право да придобият имота в рамките на кратката 5 годишна давност. Безспорно се установи от свидетелите по делото, че ответниците са владели имота и построената в него сграда от закупуването им, като праводателите им К. и С. също са владели имота в периода от 27.02.2002г. до 20.08.2003г. По предходното производство за предаване владението върху имот № *** ищците за първи път са научили за делото на 03.07.2008г., когато са се явили лично в съдебно заседание, за което са били нередовно призовани. До този момент присъединявайки владението на праводателите си същите са владели повече от 5 години. Отделно от това, съдът намира, че по отношение на сградата в имота завеждането на предходния иск по чл.108 от ЗС не е прекъснало придобивната давност, тъй като предмет на ревандикацията по по гр.д. № 10460/2007г. по описа на *** е бил само дворното място, съставляващо имот № ***, но не и построената в него сграда. Владението на ответниците е продължило и е осъществявано до приключване на устните състезания по настоящото дело от ответниците. Съдът намира, че владението на ответниците не е било обезпокоявано от други лица, нито е имало опити да бъдат отстранени от имота в рамките на изтеклия петгодишен давностен срок. Според показанията на св.Костов същият е ходил заедно с майката на ищеца в имота, за да кажат на ответниците, че не са собственици, но не става ясно кога това се е случило. Отделно от това, посоченото действие не е достатъчно да се приеме, че владението е обезпокоено, тъй като ответниците не са отстранени от имота, нито е заведен съдебен спор. Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците са придобили по давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС построената в имот № *** сграда, с оглед на което искът по отношение на същата се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в частта за сградата.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски съобразно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 285.95 лева за държавна такса, 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение и 900 лева за депозит за назначаване на особен представител на ответниците, или общо 2385.95 лева, от които ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 370,97 лева. Сумата е изчислена съобразно данъчната оценка на имота и сградата, като за уважена част от иска е приета ½ от стойността на поземления имот.

Мотивиран от горното, ***ят районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА С.И.А. с ЕГН **********, М.Д.А. с ЕГН **********, и двамата от гр. ***, м. „***-1” № 34 и И.С.И. с ЕГН ********** *** да предадат на К.М.К. с ЕГН ********** *** владението върху ½ идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 500 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 540 кв.м., находящ се в гр. ***, местност „***”, съставляващ имот с пл. № *** по ПНИ на СО „***”, при граници: имоти с пл.№№ ***, ***, *** и път, заедно с подобренията в имота, като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата ½ идеална част от имота, както и за построената в същия масивна едноетажна сграда, със застроена площ на етажа 52,87 кв.м., състояща се от външно стълбище, предверие, спалня, дневна, кухня, предверие към кухнята, тоалет, тераса и избено помещение с полезна площ от 32,68 кв.м. състоящо се от два избени коридора, три изби, при граници: север – двор, изток – двор, запад – двор, на основание чл.108 от ЗС.

ОСЪЖДА С.И.А. с ЕГН **********, М.Д.А. с ЕГН **********, и двамата от гр. ***, м. „***-1” № 34 и И.С.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на К.М.К. с ЕГН ********** ***  сумата от 370,97 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: