№ 413
гр. Пазарджик, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500402 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят – ищец А. Й. М. не се явява, редовно призован. Не се
явява и адвокат Д. Р. Д., който го представлява. Постъпило е писмено
становище от адв. Д. по хода на делото и по съществото на спора.
За жалбоподателя – ответник Прокуратура на Република България се
явява прокурор в Окръжна прокуратура- Пазарджик Т.Г..
Прокурор Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Районен съд - Велинград , постановено по гр.д.№ 1120 по
описа на Велинградски районен съд за 2021 година е осъдена Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 да заплати на А. Й. М., е
ЕГН **********, с настоящ адрес: град *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ сумата от 2500 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, за което било образувано досъдебно производство № 367
ЗМ 524/2019г., по описа на РУ Велинград и № 1181/2019г., по описа на
1
Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград,
прекратено на основание чл. 243, ал.1,т.1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК,
поради липса на извършено престъпление с влязло в сила Постановление,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
15.11.2021 г. до окончателното изплащане.
Присъдени са разноски.
С решение по реда на чл.247 от ГПК е поправена очевидна фактическа
грешка в решението като и в диспозитива му е посочено , че предявеният иск
се отхвърля до претендирания размер от 9000 лева.
Така постановеното решение е обжалвано от А. М. , чрез процесуалния
му представител в отхвърлителната част над присъдения размер до размер на
3500 лева.
Съдът приел, че претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на повдигнатото неоснователно обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, изразяващи се в изпитване на
притеснение; стрес; опетняване на името му в обществото и накърняване на
честта и достойнството му; засягане на личния му живот и професионалната
му реализация; влошено здравословно състояние; накърняване на моралните
и нравствени ценности на личността, както и чувството му за унижение са
възмездени с определеното от него обезщетение в размер на 2500 лева, която
сума съставлява справедливо обезщетение за неимуществени вреди при
приложение на чл. 52 ЗЗД. По приложението на чл. 52 ЗЗД имало установена
задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05.
2005г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която
държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от
увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за
извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи
от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и
страдание, които за всеки конкретен случай са различни.
Справедливото обезщетение в този случай възлизало на 3500 лева.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част и
присъдена сумата от 3500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди ведно със законната лихва от 15.11.2021 година.
В срок решението е обжалвано и ответника – Прокуратурата на РБ.
2
Решението е обжалвано в осъдителната му част, с оплаквания за
неправилност, поради нарушаване на материалния за¬кон, съществено
нарушаване на процесуални правила и необоснованост.
Въпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, в конкретния случай
прокуратурата действала законосъобразно и съобразно правомощията си,
вменени й с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт
и Наказателно - процесуалния кодекс.
Вредите, които претендира А. Й. М. били недоказани по основание, по
размер, както и ,че се касае за пряка последица от действията на
Прокуратурата на Република България.
Липсвали действително претърпени вреди, доколкото изложеното от
ищеца представлявало по - скоро негови субективни възприятия, а не реално
настъпили неимуществени вреди, а и освен това описвали едно нормално
състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което
се води наказателно производство би имало и които не следва да се вменяват
в отговорност на прокуратурата. Липсвала и причинна връзка между
твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите
вреди.
Недоказани били твърденията на ищеца, че по време на досъдебното
производство го е било срам да се покаже и че е ходел с наведена глава.
Наказателното производство приключило на досъдебната фаза и делото не
било внасяно в съда.
Размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди бил
завишен и не отговарял на принципа на справедливостта.
Присъденото обезщетение не съответствало на описанието на вредите,
на съдебната практика в подобни случаи/включително и тази на ЕСПЧ/, на
икономическия стандарт на живот в страната през последните години, при
наличие на масова безработица, липса на средства в бюджета и т.н.
Спрямо ищеца не били налагани най - тежките мерки за неотклонение,
поради което процеса не е довел по същество до ограничаване на правата му,
като освен това не са били прилагани други мерки за процесуална принуда.
Обвиняемият бил с най - леката мярка за неотклонение „подписка“,
която не е довела по същество до ограничаване на правата му, като освен това
3
не са били прилагани други мерки за процесуална принуда; спрямо него са
осъществени малък по обем действия по разследването; наказателното
производство е протекло в разумен срок. Водения срещу него процес не е
получил медийна гласност.
Излагат доводи и относно разноските, като считат, че е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съответно считат,че лихви и разноски не се дължат поради
неоснователност на главното вземане.
Изложено е становище, че Прокуратурата следвало да бъде освободена
от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или най - малкото е
приложим чл.5, ал.2 от 3ОДОВ, тъй като ищеца също е допринесъл и е станал
причина за воденото производство срещу него.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и иска
отхвърлен или присъдено такова в по-нисък размер.
В срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба.
Чрез процесуалния си представител ищецът е изразил становище , че
жалбата е допустима, но неоснователна. За основателността на претенцията,
поради предвидената в закона обективна отговорност било необходимо само
да се докаже, че е повдигнато незаконно обвинение, признато по надлежния
ред за такова. Установено било от събраните по делото доказателства, че
срещу ищеца е образувано досъдебно производство; била му е определена
мярка за неотклонение „Подписка” още с Постановлението за привличане в
качеството на „обвиняем” и вземане на мярка за неотклонение от
10.12.2019г.; извършвани са множество процесуално-следствени действия и
накрая е налице влязло в законова сила на постановление за прекратяване на
производството. Това ангажирало обективната отговорност на ответника.
Събрани били по делото гласни доказателства , чрез които били
установено търпените от ищеца вреди, както в личен, така и в професионален
план, още повече, че била налице и промяна на здравословното му състояние.
Правилно съдът е приел, че обезщетение се дължи по реда на ЗОДОВ и
когато дори не са ангажирани доказателства за тях, каквато е константната
практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Причинно-следствената връзка на
настъпилите неблагоприятни последици в патримониума на лицето,срещу
което е било образувано наказателно дело са налице със самото образуване на
4
производството по НПК за извършено престъпление по НК, а размерът на
обезщетението се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД по справедливост.
Изложени са доводи и по отношение на разноските.
Прокурор Г. – Поддържам въззивната жалба подадена от
Прокуратурата. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Прокурор Г.: - Ув. окр. съдии, поддържам въззивната жалба. Считам
решението в осъдителната част срещу Прокуратурата за неправилно поради
нарушение на материалния закон.
В настоящия казус липсват действително претърпени вреди,доколкото
изложеното от ищеца представлява по-скоро негови субективни възприятия, а
не реално настъпили неимуществени вреди, а освен това описват едно
нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице,
спрямо което се води наказателно производство, би имало и които не следва
да се вменяват в отговорност на Прокуратурата.
В случай обаче, че възприемете, че решението е правилно с оглед
материалната му законосъобразност и липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения, считам че размерът на определеното обезщетение за
неимуществени вреди е завишен и не отговаря на принципа на
справедливостта.
Не може да възприето застъпеното в жалбата на процесуалния
представител на ищеца относно наличието на „причинно-следствена връзка
на настъпилите неблагоприятни последици в патримониума на лицето, срещу
което е било образувано наказателно дело, да са налице със самото
образуване на производството по НПК". Това не е така, т.к. наказателно
производство се образува за установяване на факти и обстоятелства,дали не и
извършено престъпно деяние, а не срещу конкретно лице /чл.214, ал.3 от
НПК/ и не е обосновано претендирането на вреди от образуване на
досъдебно производство, а евентуално от повдигането на обвинение до
5
прекратяване на разследването, респ. до отпадане на това обвинение след
прекратяване на ДП, който период в случая е по-малко от два месеца.
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500
лева е завишено и не е съобразено с чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна
практика .Не са отчетени редица обстоятелства: взетата най-лека мярка за
неотклонение, липсата на процесуални действия насочени срещу ищеца след
предявяване на обвинението до момента на прекратяване на производството
срещу него и съответно повдигнатото обвинение; липса на отзвук в
обществото по случая и най-важното-това, че той е допринесъл и станал
причина за воденото производство и повдигнатото обвинение- факт е,че е
управлявал МПС след употреба на алкохол, което той сам е признал и в това
състояние е допуснал настъпване на ПТП макар и с несъставомерни
материални щети, т.е с действията си в наказателното производство е създал
предпоставки за повдигане на обвинение, макар и последното в последствие
да е прекратено. В този смисъл съдът не е изпълнил дадените указания в т.11
от ПВС №4/68г. - обезщетението да е определено след задължителна
преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за
точното прилагане на принципа на справедливост.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
28.10.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6