РЕШЕНИЕ
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, Гражданско отделение, девети състав, в публично съдебно заседание,
проведено на първи декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
Окръжен
съдия: Даниела Х.
При участието на секретаря
Д.Х., след като разгледа, докладваното от съдията гр.д. № 61 по опис на ВОС за
2011 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д.Г.Т.
срещу С.П.Л., установителен иск за собственост върху
следния недвижим имот с кадастрален идентификатор 10135.1508.242.1.3,
представляващ тавански жилищен етаж с отделен вход, състоящ се от четири стаи,
хол, две кухни, коридор и две сервизни помещения със ЗП от 179 кв. м, ведно с
22% ид. части от общите части на двуетажна масивна
сграда със сутерен и дворно място с кадастрален идентификатор 10135.1508.242,
върху което е построена сградата, находящо се в гр. В., бул. „П." 125,
като цялото дворно място е с площ от 488 кв.м и представлява ПИ-8, в кв. 720,
по плана на 3-и подрайон на гр.В., при граници на дворното място ПИ-9, ПИ-3,
ПИ-4, ПИ-11 и ПИ-6, по твърдение, че е упражнявал непрекъснато владение с намерение за своене в периода от 1993 г. до
датата на предявяване на иска – 17.01.2011 г., на основание чл. 79 от ЗС.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът
твърди, че живее в имота от края на 1993 г. Излага, че е настанен в имота от М.А.Н.
и неговия адвокат, като същевременно бил ангажиран да снабди Н. с документи за
собственост на имоти, които били отчуждени с присъда от неговия баща. През 1994
г. в имота заживява и семейството на ищеца. В периода от 1993 г. до 1998 г.
ищецът извършвал правни действия в полза на Н.. Пред 1998 г. след връщане на
собствеността на завод „Галатекс” /бивш „Първи май”/
по повод на възникнали противоречия относно управлението на завода, Н. изпратил
трима души в имота за да връчат на ищеца оттегляне на пълномощията му. Тогава
ищецът си помислил, че Н. ще претендира и за освобождаване на имота, но не били
предприети каквито и да е действия в тази посока. Тогава ищецът приел, че
имотът ще му бъде оставен като възмездие за извършваната от него работа, тъй
като не е получавал възнаграждение. Тогава възникнала идеята да придобие имота
по давност, но в периода от 1998 г. до м. юни 2010 г. не предприел действия по
снабдяване с констативен нотариален акт, поради липсата на средства и влошено
здравословно състояние. Твърди, че в периода от 1998 г. до м. юни 2010 г., когато
домът му бил посетен от вещо лице никой не е оспорвал правата му на
собственост. Излага, че по повод на съдебен спор по гр.д. № 2054 по опис на ВОС
за 2009 г. е конституиран в качеството на трето лице помагач, и тогава са му
станали известни фактите, че е налице съдебен спор за части от имота върху който осъществява
фактическа власт.
Ответникът С. П.Л.,
в п. о. вх. рег. № 32 956 от 19.10.2011 г. оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
от съдържанието на исковата молба се извежда признание за това, че ищецът е
държал имота за лицето, от което е настанен в него, а именно М. Н., а
последният от своя страна е негов /на ответника/ наследодател. Твърди, че за
намерението за своене е извършил декларативни действия пред М. Н. едва в писмо с вх. рег. № 26245 от 14.07.2010
г. по гр.д. № 2054 по опис на ВОС за 2009 г., а до тогава е стопанисвал имота
за М. Н.. Твърди, че през 2006 г. М.Н. е признат за собственик с к.н.а. №
151/2006 г. Прави възражение, че е собственик на имота въз основа на нотариално
завещание, като за доказване на това твърдение представя констативен нот. акт № 166/2011 г.
Съдът след като
се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени към материално правните норми регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Соченото от ищеца придобивно основание е давност и е
регламентирано в чл. 79 от ЗС. Съгласно нормата на чл. 79 от ЗС правото на
собственост по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на
10 години. Легалното определение на владението, се съдържа в разпоредбата на
чл. 68 от ЗС и представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Предполага се, че владелецът
държи веща като своя докато не се докаже, че я държи за другиго.
С оглед разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство, ищецът е да
докаже, че е осъществявал фактическа власт върху имота в продължение на десет
години и че е имал качеството на владелец. В тежест на ответната страна е да
докаже, че ищецът е осъществявал фактическата власт като държател както и да
установи своите права на собственост заявени с възражение.
Не е спорно между страните, че ищецът осъществява
фактическа власт върху имота от 1993 г. и към настоящия момент. Този факт
ответникът признава в писмения отговор и се подкрепя от писмените доказателства
представени от ищеца – получаване на кореспонденция на адреса на обекта на
спорни права, удостоверение за настоящ адрес, решение за прекратяване на брака
на ищеца, в частта относно предоставяне ползването на сем.
Жилище, разпореждане от РУ”СО” – В. и експертно решение № 2703/22.12.2008 г. С
оглед гореизложеното, съдът приема, че в периода от 1993 г. ищецът осъществява
фактическа власт в имота, като до настоящия момент тя не е прекъсвана
/твърдения за прекъсване се съдържат едва в писмените бележки на пр.
представител на ответника/.
Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е настанен в
имота от М. Н. през 1993 г. Не е спорно,
че ищецът е осъществявал представителство на съвета на директорите, в който е
включен М. Н., по отношение на „Галатекс" АД.
Този факт се установява от Договор за колективна прокура
от 30.09.1998 г. и решение от 17.12.1998
г. по ф.д. № 5256/95 г. по опис на ВОС – л. 20-21 от делото.
От съществено значение в настоящото производство е
оставеното от ВКС в сила решение от 11.10.2000 г. на ВОС, от което следва, че М. Н. има права на собственост
само върху 1/7 ид. Част от втори жилищен етаж, ведно
със съответните ид. Части от общите части на сградата
и от дворното място. Не се спори между страните в настоящото производство, че
обекта на спорни права – последен етаж от същата сграда е самостоятелен обект
на право на собственост.
От показанията на свидетелите - Г. Т. и А. Т., се установява, че обектът на
спорни права представлява самостоятелно жилище, без да са обособени отделни
тавански помещения за първи и втори жилищен етаж от сградата.
За установяване на намерението за своене, съдът по искане
на ищеца е допуснал гласни доказателства и от разпита на св. Г. Т. и Е. Е., се
установява, че при честите им посещения в продължителен период от време
съвпадащ със срока на осъществяване на фактическата власт, са възприемали
обекта като собствен на ищеца. В същия имот е живял тъста на ищеца и неговата
съпруга. И двамата свидетели не са заварвали в имота друго лице освен ищеца и
неговите близки и не познават М. Н.. Свидетелката А. Т., познава ищеца от 2008
г. Свидетелства за изявления на ищеца според които той е признавал факта, че
живее в имота на свой приятел от София, но съдът не кредитира тези показания по
две причини. Първата, е че не са следствие на непосредствени впечатления, а са
възпроизведени като чути от колеги на свидетелката и втората е по причина, че
свидетелката е била служител на ЕАД „Атина инвестмън”,
която е страна по гр.д. № 2054 по опис на ВОС за 2009 г. с предмет - защита на права на собственост в същата
сграда и претенция за ид. Част от общите части на
тази сграда по твърдението, че последният етаж не е самостоятелен обект на
правото на собственост. Воден от ответника е св. Д. Д., според показанията на
който познава М. Н. от 2001 - 2002 г. Бил
е негово пълномощник и познава историята на имота. Свидетелства за това, че Н. Н.
„не е живял на тавана”, рядко е идвал в гр. В., „но не е посещавал тавана”. Не
е присъствал на разговори между ищеца и М. Н., нито при настаняването, нито след
познанството с ищеца, което датира от „пролетта на миналата година”, т.е. на
2010 г. От М. Н. знае, че в имота е настанен синът на ищеца В., за да има кой
да се грижи за имота. За този факт, други доказателства освен показанията на
св. Д. не са представени. Пред Д. ищецът
е „споменавал намеренията си”, но св. Д., не е уведомил М. Н., поради
преклонната му възраст. Свидетелят Д. е
извършвал правни действия по изготвяне на констативния нот.
акт от 2006 г., а към настоящия момент е доверено лице на ответника С.П..
Ответникът е представил констативен нот.
акт № 143/2006 г. от съдържанието на който се установява, че М. Н. е признат за
собственик по наследство и давност на обекта на спорни права. Представен е
констативен нот. акт № 40/2011г. от който е видно, че
ответникът С. П. Л. е признат за собственик по силата на завещателно
разпореждане на същия имот от 2011 г. Представено е решение на ВОС по гр.д. №
2054/2009 г., което не е влязло в законна сила и не обвързва настоящия съд и
страните в настоящото производство с приетите в това решение фактически констатации относно липсата на
самостоятелност на обекта, държането на имота и др.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните
правни изводи.
Преди да се легитимира като собственик на процесния имот с
констативен нот. акт № 143 от 2006 г. М. Н. е допуснал в процесния имот ищеца.
Фактът е осъществен през 1993 г. след Заповед № 281 от 19.08.1992 г. когато от
актовите книги на Община В. е отписан следния обект, находящ се в гр. В., бул.
„П.” № 125, представляващ – тавански етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
заедно с 22% ид. Части от общите части на сградата и
от дворното място, цялото с площ от 488 кв.м. Следователно ищецът е започнал да
осъществява фактически власт върху имот, който е е
бил държавна или общинска собственост, поради което няма пречка да бъде придобит
по давност. Ищецът е демонстрирал намерение за своене пред близки и познати, които са посещавали имота.
Това намерение е възникнало след прекратяване на пълномощията от АД ”Галатекс”, през 1999 г., когато е станало ясно, че няма да
получи друго възнаграждение от М. Н.. В периода от 1999 г. до 2009 г. М. Н. не
е посещавал имота. Не са представени доказателства от ответната страна да е
прекъсвал с действие владението осъществявано от ищеца. Затова съдът приема, че
в този период е изтекъл десет годишния срок на заявеното придобивно основание.
Признаването на права с констативния нот. акт от 2006
г. не прекъсва владението на ищеца, защото прекъсването е фактическо действие,
а не правно. Намерението за своене се
предполага съгласно чл. 69 от ЗС и за да се осъществи фактическият състав на
чл. 79, ал. 1 от ЗС, е нужно това владение да е несъмнено (осъществено по
начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя) и
явно - т.е. това намерение да се демонстрира
така, че всеки заинтересован да може да научи за него. Ответникът се легитимира
като собственик с признати права от 07.06.2011 г., които са непротивопоставими
на ищеца. Заинтересован да се противопостави на владението на ищеца е бил М. Н.
и след като е признат за собственик през 2006 г. е следвало да заяви
претенцията си пред ищеца или поне да извърши действие, с което да се противопостави
на осъществяваната фактическа власт или да уреди твърдяното от ответника
държане, чрез съответната правна сделка /наем, заем за послужване и др./. Не са
представени доказателства /гласни или писмени/, от които да се прави извод, че М.
Н. е предоставил имота за ползване с цел стопанисване, поради липсата на друго
жилище за ищеца и от добра воля. Ищецът не е държал в тайна промяната на
намерението владее за себе си. Владението не е било пасивно, а
демонстративно. Продължил е да владее имота и след като е преустановил контакта
с М. Н. по повод представителството в АД ”Галатекс”,
но М. Н. никога не е посещавал имота, нито се установи негов представител да
сторил това след 1999 г. Защитата на собственическите права е била възможна
през 2006 г. след като М. Н. юридически се легитимира като собственик. От
тогава е имал възможност и правно да се противопостави на известното му
владение осъществявано от ищеца с начален момент 1993 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е
доказал правото на собственост на твърдяното от него придобивно основание.
Недоказани са възраженията на ответната страна, че ищецът е държател на
процесния имот, че е прекъсвана давността чрез фактически или правни действия
насочени към ищеца по повод на осъществяването от него фактическа власт, както
и срещу демонстрираното намерение за своене. Относно
заявеното от ищеца придобивно основание, обективирано
н конст. Нот. акт № 40 от
2011 г. В тежест на ищеца е да докаже правата на собственост на своя
наследодател, тъй като соченото придобивно основание е наследяване по
завещание. За тази цел е представен констативен нот.
акт от 2006 г. сочещ за собственик М. Н.. Но тези права са не противопоставими на ищеца, защото спрямо наследодателя е
изтекла придобивната давност за ищеца още през 2009 г., т.е. преди завещателния
акт от 29.03.2011 г.
С оглед изхода от спора в тежест на ответната страна,
следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно деловодни разноски,
както следва – държавна такса за образуване на делото в размер на 1464.94 лева,
адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на служебно
назначен пр. представител в размер на 3 379.88 лева, определени съгласно
чл. 7, ал.1 , т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Разноските следва да бъдат присъдени в полза на съда, тъй като делото е
решено в полза на лице освободено от държавни такси и разноски в
производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.Л. с
ЕГН ********** ***, че Д.Г.Т. с ЕГН **********
*** е собственик на следния недвижим имот с кадастрален идентификатор
10135.1508.242.1.3, представляващ тавански жилищен етаж с отделен вход, състоящ
се от четири стаи, хол, две кухни, коридор и две сервизни помещения със ЗП от
179 кв. м, ведно с 22% ид. части от общите части на
двуетажна масивна сграда със сутерен и дворно място с кадастрален идентификатор
10135.1508.242, върху което е построена сградата, находящо се в гр. В., бул. „П."
125, като цялото дворно място е с площ от 488 кв.м и представлява ПИ-8, в кв.
720, по плана на 3-и подрайон на гр. В., при граници на дворното място ПИ-9,
ПИ-3, ПИ-4, ПИ-11 и ПИ-6, възоснова на непрекъснато
владение в продължение на десет години, на основание чл. 79, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.П.Л. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 4844.82 /четири хиляди
осемстотин четиридесет и четири точка осемдесет и два/ лева, представляващи
разноски в производството, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Окръжен
съдия: