№ 4016
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110209924 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-012595 от
06.07.2022г, издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.5. от ЗДвП, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП на Р. Б. Й., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че не е управлявал автомобила в някои от случаите,
когато е бил наказван с ЕФ за нарушения, обусловили признака системност на нарушението.
Сочи, че е болен от инсулинозависим диабет и в един от случаите бил предозирал с инсулин
и е бързал да се прибере преди да е получил хипоглекимия, поради което нарушението било
извършено в условията на крайна необходимост. Сочи, че нарушението не е описано
достатъчно ясно. Прави оплаквания, че не са му връчени цитираните ЕФ, обуславящи
системността на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, както и с адв.
Г. с пълномощно по делото. Процесуалният представител пледира за отмяна на НП по
аргументи, изложени в жалбата, както и поради обстоятелството, че не жалбоподателят не е
управлявал МПС.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в
1
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
Срещу жалбоподателя били издадени ел.фишове К5443124/19.11.21 и
К5440351/18.11.21. г., които обаче не му били връчени надлежно и в СДВР ОПП не се
съдържали доказателства за получаването им, ведно с разписка за това обстоятелство.
На 28.04.2022 г. в 23:04 часа, в гр.София на ул.Околовръстен път часа лек автомобил,
ТОЙОТА РАВ 4, с ДКН СВ****РХ, регистриран и собственост на Р. Б. Й., ЕГН **********
се движел по ул.Околовръстен път с посока на движение от бул.св.Климент Охридски към
бул.Симеоновско шосе, МПС било засечено да се движи с 127 км/ч. след приспаднат
толеранс от 3% в полза на водача от първоначално установените 131 км/ч. Нарушението
било установено с техническо средство ATCC CORDON М-2-1192, заснемащо дата час
скорост и регистрационен номер на МПС. Техническото средство било годно средство за
измерване и било преминало задължителна периодична проверка. Явилият се в ОПП СДВР
жалбоподател попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като заявил, че автомобилът е
управляван от него в посочения ден и час. В АУАН било посочено, че нарушението е
извършено на ул. Околовръстен път №188.
Следствие на това на жалбоподателя бил съставен АУАН № 027585, от 16.06.2022 г. за
извършено нарушение в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта. Като
правна норма, която е нарушена, бил посочен чл. 21, ал. 1 във вр. чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.5. от
ЗДвП, а именно, че нарушението за движение на МПС над максимално допустимата
скорост, въведена с пътен знак В-26 – 80 км/ч, е извършено системно в едногодишен срок с
влезли в сила ел.фишове К5443124/19.11.21 г., връчен на 26.01.22г, влязъл в сила на 10.02.22
г.и К5440351/18.11.21. г., връчен на 26.01.22г, влязъл в сила на 10.02.22г АУАН е връчен
срещу подпис на лицето на 05.11.2021г.
Жалбоподателят не посочил да има възражения. До издаване на НП такива не са
постъпвали.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) № 22-
4332-012595 от 06.07.2022г, издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел
Пътна полиция СДВР, упълномощена със заповед № 8121 з-515/14.05.2018 г, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.5. от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, както и на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Р. Б. Й., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1200лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца. Възползвайки се от възможността по чл.53, ал.2 от ЗАНН АНО
преквалифицирал нарушението освен като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и едновременно
като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.5. от ЗДвП. В НП не било посочено
къде на ул. Околовръстен път било заснето движението на автомобила с посочената
скорост.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства (показанията на актосъставителя Й.), показанията на
свидетеля Н. (частично) и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а
именно ЕФ – 3 броя, АУАН, НП, справка картон на водача, декларация по чл.188 от ЗДвП,
сертификат за одобрен тип средство за измерване, протокол за периодична проверка,
протокол за използване на АТСС, снимков материал, ежедневна форма за отчет, справка от
26.09.2022г. от ОПП СДВР за липса на доказателства за връчване на ЕФ, схема на пътното
движение в участъка и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът кредитира
изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в
своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Й., които са логични и вътрешно непротиворечиви и се подкрепят
от останалия доказателствен материал. От тях се установява, че именно Й. е изготвил АУАН
срещу жалбоподателя, както и че самият Р. Й. е подписал лично декларацията по чл.188 от
ЗДвП след проверка на самоличността му от страна на свидетеля.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. в частта, в която същият заявява, че е
управлявал МПС на посочената в АУАН и НП дата. Съдът не дава вяра на показанията му в
тази част, доколкото същите са изолирани от доказателствата по делото, опровергават се от
всички останали доказателствени материали, включително и от твърденията на самия
жалбоподател в жалбата. Това е така, доколкото свидетелят Н. твърди приятелят му Й. да е
получил криза и да се е нуждаел от инсулин, а в жалбата се съдържа противоположно
твърдение, а именно, че Й. е ползвал по-голямо количество инсулин от необходимото, за да
регулира кръвната си захар (глюкоза) в кръвта си, а не че се е нуждаел от още инсулин. Още
повече, че и самият жалбоподател в жалбата си завява, че именно той е шофирал
автомобила, а не че го е отстъпвал на друг. В този смисъл показанията на този свидетел
съдът намира единствено за целящи облекчаването на процесуалното положение на
жалбоподателя – близък приятел на свидетеля и осуетяване на реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо него. Отделно от това жалбоподателят,
призован в ОПП СДВР, не се е възползвал от възможността да посочи друг водач на МПС, а
е попълнил саморъчно и подписал декларация, признавайки, че именно той е управлявал,
която съдът кредитира. Ето защо съдът не приема от фактическа страна, че не
жалбоподателят е управлявал автомобила. Както твърди адв. Г. в пледоарията си.
Останалите доказателства по делото са непротиворечиви и съдът им дава вяра без да
необходимо допълнителното им обсъждане. Не се доказва и надлежното връчване на
посочените в НП ЕФ, обуславящи системността на нарушението, видно от справката на лист
23 от делото такива доказателства липсват, което мотивира съда да приеме, че описаните ЕФ
са връчвани на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
3
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените към
административнонаказателната преписка заповеди за компетентност.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган
в законоустановения срок от установяване на нарушението и изясняване самоличността на
извършителя. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на
превозното средство 127 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при
ограничение за населено място от 80 км/ч, въведено с нарочен пътен знак и мястото на
установяване на нарушението, с което са изяснени относимите обстоятелства. Съдът
констатира, в е сгрешена правната квалификация на нарушението от актосъставителя, който
е посочил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, уреждащ общо допустимата максимална скорост в населено
място, но същата в АУАН и НП като фактическа обстановка е установено да е по-висока, а
именно 80 км/ч., въведена с пътен знак В-26. АНО съобразно предвиденото в ЗАНН е имал
възможност да преквалифицира извършеното нарушение доколкото чл.54, ал.2 от ЗАНН
дава възможност на АНО да издаде наказателно постановление и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наказващият орган не се е
възползвал пълноценно от тази възможност, доколкото в НП не е извършил точна
преквалификация на нарушението, а е посочил наред с грешната правна квалификация по
чл.21, ал.1 от ЗДвП и вярната по чл.21, ал.2 от ЗДвП, уреждащ възможността максималната
допустима скорост на движение да бъде различна от тази по ал.1, което се обозначава със
съответния знак. В този смисъл нито в АУАН, нито в НП е дадена точна правна
квалификация на нарушението, като в НП са дадени две взаимоизключващи се като
нарушени правни норми, което влече неяснота относно това за какво нарушение реално е
искал АНО да санкционира нарушителят. В тази връзка съдът намира, че е нарушен чл. 57,
ал.1, т.6 от ЗАНН до степен, засягаща правото на жалбоподателя да разбере в какво е
обвинен и е пречка пред реализирането на правото му на защита, респективно съдът е
ограничен да извърши контрол върху неясната воля на наказващия орган.
Съдът обаче констатира и друго допуснато съществено процесуално нарушение във
връзка с издаването на НП, а именно ненадлежно посочване на мястото на нарушението.
Съдът намира за нужно да посочи, че разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН
изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в
двата процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението.
Липсата на точно конкретно място на нарушението или погрешното му определяне е
съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното
лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия. Мястото
на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ
4
пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на
извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по неговото установяване,
санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така
извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на
анализ на доказателствата в противоречие с изрично определеното място на нарушението в
АУАН и НП или при липсата на такова съдът да го „дописва“ по доказателствен път. С
оглед на това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на АУАН, изводимо
от разпоредбата на чл. 42, т.3, предл.2 от ЗАНН или в съдържанието на НП, изводимо от чл.
57, т.5, предл.3 от ЗАНН, както в правната теория, така и в съдебната практика се приема за
съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните, доколкото
винаги води до неяснота относно обвинителната теза. В този смисъл НП страда от
непреодолим порок, който влече неговата отмяна, доколкото ненадлежно в НП е посочено
мястото на нарушението. Този порок е неотстраним в съдебна фаза. Съдът прави своите
изводи на базата на обстоятелството, че в АУАН този реквизит е попълнен надлежно –
посочено е че нарушението е заснето на ул. Околовръстен път №188, но от НП в разрез с
предвидените в ЗАНН правила, този реквизит не е попълнен. Не е посочен номерът на ул.
Околовръстен път, където е заснето нарушението, което препятства съда да направи
преценка за това какви знаци са действали в този участък. Следва да се има предвид, че
отсечката между бул.св.Климент Охридски и бул.Симеоновско шосе, така както е посочено
в НП, е близо 2 км в дължина и не може да се определи къде точно е заснет жалбоподателят
да управлява МПС, респективно да се провери какви знаци са имали действие в този
участък. В случая точното посочване на мястото на нарушението е от изключителна
важност с оглед характера на административнонаказателното обвинение, а именно за
нарушение, изразяващо се в движение с превишена скорост, за установяването на което е
необходимо освен в АУАН, но и в НП да бъде ясно и конкретно посочено точното място на
нарушението.
Следва в допълнение да се посочи, че за да е налице квалифициращият признак
системност, жалбоподателят следва да знае, че е наказван с предходни НП, респективно ЕФ
за нарушения по чл.182 от ЗДвП в посочените в нормата точки. Видно от материалите по
делото, същият не е уведомяван и няма доказателства да са му връчвани цитираните в
АУАН и НП ЕФ, поради което съдът намира, че липсва знание у жалбоподателя, че е
наказван за нарушения за скорост, респективно, че знае или допуска, че последващо
нарушение във връзка с превишаване на допустимата максимална скорост на движение ще
представлява системно нарушение. Липсва субективен елемент от този състав на
административното нарушение, поради което сочената системност на нарушението се явява
недоказана. Съдът би могъл да преквалифицира нарушението като такова по чл.182, ал.1 от
ЗДвП, но доколкото АНО е допуснал съществени процесуални нарушения, непосочвайки
надлежно мястото на нарушението и точната му правна квалификация, НП следва да бъде
отменено на това основание, ограничаващо правото на защита на наказаното лице да разбере
всички параметри на вмененото му нарушение, включително и къде е извършено то и каква
е неговата правна квалификация
5
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива, съответно не му
се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-4332-012595 от 06.07.2022г,
издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.5. от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП на Р. Б. Й., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6