Р Е Ш Е Н И Е № 37/19.2.2020г.
гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела Иванова
секретар Галина Милкова като разгледа докладваното от
съдия Иванова гражданско дело № 1261 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова
молба от И.Д.В. с ЕГН********** ***
против Н.Г.Д. с ЕГН********** ***. В исковата молба се твърди, на 19.07.2010г.
страните сключили договор за покупко-продажба на употребяван трактор „МТЗ-80“,
съгласно който ответникът прехвърлил собствеността на ищеца срещу сумата от
500лв. По настояване на ответника
договорът е сключен писмено с нотариална заверка на подписите от кмета на
с.Черница. Твърди се още, че действителната цена, уговорена и заплатена по договора е 5700лв. В последствие
ищецът разбира, че на 27.06.2016г. ответникът е прехвърлил собствеността върху
същия трактор на трето лице. Няколко пъти водил разговор с ответника за връщане
на парите, но без резултат.
Предвид изложеното е направено искане
да се осъди ответника да му заплати сумата от 2000лв., частичен иск от 5700лв.,
представляваща дадена при начална липса на основание. Представя и ангажира
доказателства.
В с.з. искът се поддържа.
Ответникът е подал отговор по исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на претенцията. Направено
е възражение за настъпила погасителна давност.
В с.з. се поддържа заявеният отговор.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 19.07.2010г. страните сключват
договор за покупко-продажба на пътно-превозно средство- употребяван трактор
„МТЗ-80“, съгласно който ответникът прехвърля собствеността на МПС на ищеца
срещу сумата от 500лв. Договорът е сключен писмено с нотариална заверка на
подписите от кмета на с.Черница.
В с.з. процесуалният представител на
ответника е направил признание на факта, че действително уговорената и платена
цена е 5700лв.
Съгласно чл. 144,ал.2 ЗДвП при
прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани
ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на
регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³ подписите
на страните трябва да бъдат нотариално заверени.
Съгласно чл. 83 ЗННД когато в
населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място,
което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът,
секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на
частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване,
подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от
документи и книжа.
Следователно договорът за
покупко-продажба на пътно-превозно средство от 19.07.2010г. се явява нищожен,
тъй като кметът на населеното място няма право по закон да удостоверява подписите, положени в един
двустранен договор. От своя страна даденото по един нищожен договор се явява
дадено без основание по смисъла на чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
Съгласно т.7 от Постановление №1,
постановено по гр.д. №1/79г. на Пленума на ВС на Р.България при първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
не е налице при самото извършване на престацията и следва да се приеме, че
давностният срок по чл.114 ЗЗД започва да тече от деня на получаването й.
Следователно давностният срок за
погасяване на задължението е започнал да тече на 19.07.2010г. и е изтекъл на
19.07.2015г. Исковата молба е предявена на 08.11.2019г. или след изтичането на
този срок.
От друга страна не са налице
предпоставките на чл. 115 ЗЗД-относно спирането на давностния срок, и на чл.
116 ЗЗД за неговото прекъсване. Съгласно последната разпоредба давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Според константната практика на
ВКС- Решение № 105 от 5.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
1697/2013 г., I т. о., ТК С решение по т.
дело № 141/2010 г. на ВКС, ТК Iт. о., решение № 65 от 3.06.2011 г., по т. дело
№ 600/2010 г. на ВКС, ТК, Iт. о., решение № 132 от 11.11.2011 г. по т. дело №
648/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 26.07.2013 г., по т. дело №
851/2012 г. на ВКС, ТК Iт. о., решение № 255 от 26.03.2013 г., по т. дело №
145/2012 г. и др., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че
признанието по чл. 116, б. "а" ЗЗД не е признание за възникване на
задължението, произхода или размера му, а за съществуване на задължението към
момента на самото признание, при условие, че е извършено до изтичане на срока
на погасителната давност и е отправено до кредитора или негов представител.
В този смисъл направеното от ответника
признание в хода на образуваното ДП№431-247/2016 по описа на I РПУ Бургас не може да се приеме за признание по
смисъла на чл. 116,б.а ЗЗД. Това е така, тъй като както в писмените си
обяснения, както и в показанията си като свидетел отв. Д. признава единствено фактите, от които
произхожда вземането. Признава, че е
налице договор, по който е получил процесната сума, но в последствие валидно е
изпълнил своята насрещна престация като е сключил договор с човека, който
според него е заплатил цената на трактора.Т.е. той не признава наличието на
задължение към ищеца.
Предвид изложеното предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ищецът няма
право на разноски и същият следва да заплати на ответника направените съдебно
деловодни разноски в размер на 370лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на основание чл. 78,ал.5 ГПК е основателно. Това е
така, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и реално
приключи в едно съдебно заседание. В този случай следва да се възложи минимално
предвиденото възнаграждение.
Мотивиран от горното Карнобатският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.В. с ЕГН**********
*** против Н.Г.Д. с ЕГН********** *** иск с правно основание чл. 55,ал.1 ЗЗД да
се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 2000лв., частичен иск от 5700лв., представляваща дадена при начална
липса на основание.
ОСЪЖДА И.Д.В. с ЕГН********** *** да
заплати на Н.Г.Д. с ЕГН********** *** сумата от 370лв. съдебно-деловодни
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на И.Д.В.
с ЕГН********** за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-гр.Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: