Р Е Ш Е Н И Е
№ 1030 23.03.2018 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХVІІI граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
17852 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищецът Д.П. У. действаща като ЕТ
„**- Д.У.”, ЕИК ********* е предявил против Г.И.Х.,
ЕГН ********** *** иск за признаване на
установено, че ищeцът не дължи сумата от 6000 евро- неустойка по договор за
строителство от 26,10,2005 г., ведно със законна лихва от 20,07,2010 г., за
която сума е издаден изпълнител лист по по ч.гр. дело № 11272/ 2010 г. на ПдРС
и сумата от 700 лева – разноски по в.ч.гр.д. № 3072/2010 г. по описа ПдОС.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.
дело № 11272/ 2010 г. на ПдРС , ищецът бил осъден да заплати сумата от 6000
евро неустойка по договор за строителство от 26,10,2005 г., ведно със законна
лихва от 20,07,2010 г. Освен това ищецът бил осъден с втори изпълнителен лист
да заплати и сумата от 700 лева – разноски на ответника по в.ч.гр.д. №
3072/2010 г. по описа ПдОС. Навеждат се доводи, че след издаването на
изпълнителен лист е образувано изп. дело № ***/** г. по описа на *** М.О.. Твърди, че
процесното вземане е погасено по давност, тъй като в периода след 11,09,2012 г.
не са били извършвани никакви изпълнителни действия, които да доведат до
прекъсване на давността. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание.
Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
осъден въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 11272/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, да заплати на
ответника сумата от 6000 евро- неустойка по договор за
строителство от 26,10,2005 г., ведно със законна лихва от 20,07,2010 г. С изпълнителен лист от 25,02,2011
г., издаден въз основана на определение постановено по в.ч.гр.д. №
3072/2010 г. по описа ПдОС ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 700 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
От приложеното
копие на изп.д.№ ***/***, ***, рег.№*** от регистъра на КЧСИ, с район на действие ПдОС, се установява, че производството е
образувано по молба на Г.И.Х. на 01.11.2010г. въз основа на издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 11272/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който
ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 6000 евро- неустойка по договор за строителство от
26,10,2005 г., ведно със законна лихва от 20,07,2010 г. По делото са налагани възбрани върху имоти на длъжника на 11.09.2012г. /л.535/, 19,09,2012 г. /л. 655/. С молба от 30,09,2013 г. взискателят – ответник е
поискал от *** да наложи възбрана върху имоти на длъжника.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК предвижда, че
искът следва да се основава единствено на факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене. Това изискване не е свързано единствено с
времето, а има значение да не се допусне преразглеждане на въпроси от предмета
на делото, като по този начин се заобиколи забраната за непререшаемост на
спорове, разрешени с влязло в сила съдебно решение.
От фактическа страна е безспорно, а и от писмените
доказателства се установява, че на 21.10.2010 г. по ч. гр. д. № 11272/2010 г. по описа на Районен съд –Пловдив, въз основа на влязла в сила заповед № 6946/22.07.2010 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, е бил издаден изпълнителен лист в полза на
ответника срещу длъжника – ищец за сумата от 6 000 евро - неустойка по договор
за строителство от 26,10,2005 г., ведно със законна лихва от 20,07,2010 г. Въз
основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на Г.Х. е било образувано изп.
дело № ***/** г. по описа на ***.
Съгласно чл. 111, б. „Б” ЗЗД с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземания за неустойки. С оглед действалата законодателна
уредба за издаването на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, разпореждането на съда
по чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено
нещо. Това е така, защото с влязлата в сила заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното
от молителя основание, напр. неустойка за неизпълнение на договор. Съществуването на
вземането би могло да се оспорва от длъжника по реда на чл. 414 ГПК. Правните
последици на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по
чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет
на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира
приложение. Ето защо, вземането срещу длъжника се погасява с изтичането на
3-годишна давност и в случая, когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен
лист по реда на чл. 410 ГПК, но не е предприел действия по принудително изпълнение
на сумата по издадения изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгл. чл.116 б.”б” ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително
производство, ако искът или възражението или искането за започване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. С ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк.д.№
2/2013г. на ВКС-ОСГТК/ с което по принцип се отменя досегашната практика/ е
прието, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Мотивите са, че с
новия ГПК заповедното производство се урежда като част от изпълнителния процес
и давността се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането по
чл.422 ал.1 ГПК и то в срока по чл.415 ал.1 ГПК. Давността се прекъсва само със
започване на производство, в което длъжникът участва. В горепосоченото
тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Според същото тълкувателно решение Постановление №3 от
18.11.1980г. на Пленума на ВС, според което докато изп.производство трае,
давността спира да тече съгласно чл.115, ал.1, б.ж) ЗЗД, е изгубило значение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Това означава, че по време на
изпълнителния процес давността не спира, а само се прекъсва на основание
чл.116, б. „в” ЗЗД с предприемане на действия на принудително изпълнение. В обобщение следва да се каже, че в
изпълнителния процес е възможно да се извърша няколкократно прекъсване на
давността чрез искане от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни
действия, като съгл. чл.116, б.В от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. Съгл. чл.117 от ЗЗД от
прекъсването започва да тече нова давност, т.е. изтеклият до този момент
давностен срок се заличава и започва да тече нов срок.
С оглед датата на издаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително
дело , а именно – 21.10.2010 г., то от значение за предявения иск по чл.439 от ГПК са
фактите , настъпили след тази дата.
В разглеждания казус се установи, че по
образуваното изпълнително производство са предприети изпълнителни действия,
изразяващи се в налагането на възбрани върху недвижими имоти на длъжника на 11,09,2012
г. и 19,09,2012 г. На 30,09,2013 г. взискателят е поискал от ***,
с нарочна молба, да наложи възбрана върху имоти на длъжника. След последното прекъсването на давността по чл.116, б. „в” ЗЗД на 19,09,2012 г. , е започва
да тече нова давност, която в случая отново е
тригодишна по смисъла на чл. 111, б. „Б” ЗЗД.
Видно от приложеното и. д. № */* г. на ** в периода от 20,09,2012 г. до 20,09,2015
г. не са били предприети действия в рамките на определен
изпълнителен способ, с което действие би се прекъснала давността. Разпоредбата
на чл.116, б. „в” ЗЗД е ясна и изисква предприемане на конкретно действие, за
това за прекъсване на давността не е достатъчно действието да е само поискано
от взискателя. Последното би имало значение единствено с оглед да не настъпи
прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Освен това прекъсващо давността
действие е само това, което е извършено преди изтичане на погасителната
давност. Изтекла давност не може да бъде прекъсната. В конкретния случай
давността за процесното вземане е изтекла на 20.09.2015 г.
Поради
гореизложеното съдът намира, че вземането за сумата от 6000
евро- неустойка по договор за строителство от 26,10,2005 г., ведно със законна
лихва от 20,07,2010 г., за която сума е издаден изпълнител лист по по ч.гр.
дело № 11272/ 2010 г. на ПдРС, е погасено по давност, поради което предявения иск е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Досежно иска за признаване на установено, че ищeцът не дължи сумата
от 700 лева – разноски по в.ч.гр.д. № 3072/2010
г. по описа ПдОС, съдът намира следното.
От приложеното
изп. д. № ***/*** г. по описа на **** се установява, че същото има за предмет
събиране на вземане въз основа на издаден в полза на взискателя- ответник
изпълнител лист по по ч.гр. дело № 11272/ 2010 г. на ПдРС за сумата от 6000 евро. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за нестанало. В настоящия казус ищецът не е ангажирал никакви доказателства, които да установят кое изпълнително дело е образувано
въз основа на издадения в полза на кредитора изпълнител лист за сумата
от 700 лв. – разноски по в.ч.гр.д. № 3072/10 г. на ПдОС, какви изпълнителни
действия са били предприемани по него с цел да се установи дали в
действителност това процесно вземането е погасено по давност.
Ето защо така
предявения иск за признаване на установено, че ищeцът не дължи сумата
от 700 лева се явява изцяло
недоказан и така такъв следва да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
При този
резултат и двете страни имат право на деловодни разноски на основание чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК.
Общият
размер на разноските за производството, направени от ищеца възлизат на 1527,40
лева, от които по съразмерност следва да му се присъдят разноски в размер на
1441,42 лева.
Ответникът е направил разноски в общ размер на 1000 лева. На ответникът се дължат разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска, а именно в размер на 56,29 лв. С оглед компенсирането на вземанията за разноски, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за сумата от 1385,13 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. П. У. действаща като ЕТ
„Билдекс И.- Д. У.”, ЕИК *********, не дължи на Г.И.Х., ЕГН ********** *** сумата от 6000 евро-
неустойка по договор за строителство от 26,10,2005 г., ведно със законна лихва
от 20,07,2010 г., за която сума е издаден изпълнител лист по по ч.гр. дело №
11272/ 2010 г. на ПдРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. У. действаща като ЕТ
„Билдекс И.- Д. У.”, ЕИК ********* иск, с който иска да
се признае за установено по отношение на Г.И.Х., ЕГН ********** ***, че Д. П. У. действаща като ЕТ „Билдекс И.- Д. У.”, ЕИК ********* не дължи
сумата от 700 лева – разноски по в.ч.гр.д. № 3072/2010 г. по описа ПдОС.
ОСЪЖДА Г.И.Х., ЕГН **********
***, да заплати на Д. П. У. действаща като ЕТ
„Билдекс И.- Д. У.”, ЕИК *********,
сумата от 1385,13 лева
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала.
РЦ