№ 178
гр. П., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720104164 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се
признае за установено, че Б. М. З. дължи сума в размер на 920,89 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., ул. “Д.”, бл. 31, вх. А, ап. 8, за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г., както и сумата от 116,60 лева – лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.04.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
26.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед № 133/26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2485/2021 г. по описа на РС-П..
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на
който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
както и че ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на
действалите към процесния период общи условия като собственик на имота в сградата.
Сочи се още, че ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Б. М. З. е подаден отговор на исковата
молба, с който оспорва исковите претенции като нередовни и неоснователни, за което
излага подробни доводи. Акцентира се на обстоятелството, че ответникът не е
изключителен собственик на процесния имот. Прави се възражение за погасяване на
задълженията поради извършени частични плащания, както и възражение за
прихващане с вземанията на ответника по издаден срещу ищеца изпълнителен лист от
21.07.2021 г. по гр.д № 6455/2020 г. на РС-П.. Не се оспорва размера на стойността на
1
доставената топлинна енергия, както и за размера на начислената лихва за забава,
поради което ответникът моли да не се допускат исканите от ищеца съдебни
експертизи. Претендира се и присъждане на разноски за производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
С доклада на съда е обявено за служебно известно, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр.
101 от 30.04.2008 г.).
По повод изявленията на страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване размерите на исковите претеции за стойността на доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “Д.”,
бл. 31, вх. А, ап. 8, а именно- главница в размер на 920,89 лева за периода от 01.02.2019
г. до 30.04.2020 г., както и че лихвата за забава върху главницата за периода от
09.04.2019 г. до 18.03.2021 г. е в размер на 116,60 лева.
По силата на представения договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 07.09.1987 г. Б. М. З. и С.
А. (фамилията не се чете), са закупили процесния имот, находящ се в гр. П., ул. “Д.”,
бл. 31, вх. А, ап. 8. По делото не се твърди и не се установява купувачите да са съпрузи,
съответно да са придобили имота в съпружеска имуществена общност. Поради това и
съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че частите на съсобствениците се считат
равни до доказване на противното, съответно ответникът е придобил 1/ 2 идеална част
от процесния имот.
Видно от приложени разписки, ответникът е извършил частични плащания в
полза на ищеца посредством “Изипей” АД на обща стойност от 950 лева, всяко от
които по 50 лева, както следва- на 07.02.2020 г., 06.03.2020 г, 06.04.2020 г., 05.05.2020
г., 05.06.2020 г., 06.08.2020 г., 08.09.2020 г., 07.10.2020 г., 05.11.2020 г., 07.12.2020 г.,
07.01.2021 г., 05.02.2021 г., 05.03.2021 г., 07.04.2021 г., 11.05.2021 г., 07.06.2021 г.,
06.07.2021 г., 06.08.2021 г. и на 07.09.2021 г.
С представения изпълнителен лист от 21.07.2021 г. по гр. д. № 6455/2020 г. на
РС-П., ищецът “Топлофикация – П.” АД е осъден да заплати на ответника Б. М. З.
сумата в размер на 257,33 лева- съдебни разноски.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 2485/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 1147/26.05.2021 г., е издадена
заповед № 133/26.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Б. М. З. за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по чл. 414 ГПК
2
срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.
133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда —
етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост.
От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства се установи, че
ответникът Б. М. З., като съсобственик, притежаващ 1/ 2 идеална част от процесния
имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между него и
ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона. Неоснователно е възражението на
ответника, че не е установена собствеността му върху процесния имот към спорния
период. Загубването на право на собственост върху недвижим имот предполага
обективирането му в действителността – вписване на отказ от право, разпоредителна
3
сделка или придобиване на правото чрез оригинерен способ от друго лице, чието право
следва да бъде надлежно признато. Такъв положителен факт не е сочен от ответника.
Това води до извод, че между ответника и ищцовото дружество е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е
доставяна топлинна енергия на стойност 920,89 лева за процесния период от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. Като собственик на 1/ 2 идеална част от процесния имот
ответникът дължи половината от тази сума за главница, а именно- 460,45 лева.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34,
ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената
за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния. В случая по делото е безспорно, че дължимата законна лихва
за забава върху главницата за периода от 09.04.2019 г. до 18.03.2021 г. е в размер на
116,60 лева, като ответникът дължи половината от тази сума съразмерно на дължимата
от него главница, а именно- 58,30 лева.
С извършените от ответникаа плащания в полза на ищеца посредством “Изипей”
АД на обща стойност от 950 лева, същият е погасил процесните задължения, като по
делото не се установява ответникът да има други задължения към ищеца, към които да
са отнесени частичните плащания.
С оглед извода за погасяване на задълженията с извършените плащания, не
подлежи на разглеждане възражението за прихващане с вземанията на ответника по
изпълнителен лист от 21.07.2021 г. по гр. д. № 6455/2020 г. на РС-П..
Предвид гореизложеното, исковете се явяват неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК и на основание чл. 38 ЗАдв на адв. Р. П. следва да се
присъди възнаграждение в размер на 302,62 лева за оказаното безплатно процесуално
представителство на ответника, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
„Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. „М.”, ТЕЦ „Република”, срещу Б. М. З., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес с. М., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 63, искове с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
4
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б. М. З. дължи
на „Топлофикация-П.” АД сума в размер на 920,89 лева /деветстотин и двадесет лева
и осемдесет и девет стотинки/, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “Д.”, бл. 31, вх. А, ап.
8, за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 116,60 лева /сто и
шестнадесет лева и шестдесет стотинки/ – лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.04.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
26.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед № 133/26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2485/2021 г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА „Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.Н. П., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „Райко Даскалов“ № 1, ет. 4, оф. 15В, сумата от 302,62
лева /триста и два лева и шестдесет и две стотинки/ за оказаното безплатно
процесуално представителство на ответника Б. М. З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 2485/2021
г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5