№ 27381
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110151047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявен е иск от С. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. , ул. № , ап.
срещу [ фирма ] АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. № за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1118,76 лв., представляваща
разлика в получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.03.2021
г. до 01.09.2021 г.
Ищецът твърди, че като служител на [ фирма ] АД на длъжност „стоковед“ в
отдел „Внос“ бил подложен на дългогодишна непрекъсната дискриминация по признак
„лично положение“. С решението по г.д. № 4091/2001 г. на СРС е признато за
незаконно уволнението му и отменено наложено дисциплинарно уволнение, като е
постановено възстановяването му на работа. На 19.04.2004 г. ищецът е допусната на
работа, а след около осем месеца отново му е наложено дисциплинарно уволнение
поради преднамерено отрицателно отношение към него. Уволнението отново е
отменено и е постановено възстановяването му на работа. В резултат на
дискриминационно отношение към ищеца трудовото му правоотношение отново е
прекратено на основание - съкращаване на щата. Твърди, че преди второто му
дисциплинарно уволнение, не са му възлагани конкретни служебни задачи и не е
приведено трудовото му възнаграждение в съответствие с дължимото за длъжността
ми. Посочва, че след възстановяването му на работа на 19.10.2009 г. до уволнението му
на 23.12.2011 г., спрямо него са извършвани множество негативни и ограничителни
действия, установени в решение № 168/20.07.2010 г. на КЗД, потвърдено с влязло в
сила решение на ВАС по а.д. № 10545/2010г. Поддържа, че основното му месечно
трудово възнаграждение за периода 19.04.2004 г. до 13.12.2004 г. и през целия период
от 19.10.2009 г. до 23.11.2011 г. било 455 лева, през периода 25.02.2014 г. до 01.03.2021
г. -1200 лева, въпреки че през последните два периода следвало да бъде минимум 1800
лв., с оглед задължението на работодателя за равно третиране на служителите.
Поддържа, че работодателят не изпълнявал задължението си да му начислява
дължимото трудово възнаграждение, респ. дължимите осигурителни вноски. Твърди,
че бил пенсиониран на 01.03.2021 г., като при определяне на личната му пенсия от ТП-
НОИ София – град, бил определен индивидуален коефициент на личната му пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 2.281, като периодът на осигурителен доход,
посочен от него, бил 01.09.1993 г. до 31.08.1996 г. В резултат определената му пенсия
1
била в размер на 1253,54 лв. Поддържа, че от 14.03.2021 г. до датата на прекратяване
на трудовото му правоотношение на 01.03.2021 г., през който период внасяните му
осигуровки от работодателя били по-ниски от дължимото, за него е налице вреда, като
определя същата в размер на 1118,76 лева, представляваща разликата между
определения му размер пенсия за осигурителен стаж и възраст и прага на максималната
пенсия за периода от 1440 лв.
В законоустановения срок, ответникът по делото [ фирма ] АД е депозирал
отговор, с който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва се както наличието на
дискриминационно отношение, така и се твърди, че приключилите преди предявяване
на иска трудови спорове или такива по реда на ЗЗДискр. са ирелевантни за настоящия
спор и не могат да обосноват настъпването на посочените вреди. Навежда, че
осигурителни вноски се дължат върху трудови възнаграждения и доходи от трудова
дейност. За периодите, за които са били дадени предписания от НОИ, на ищеца били
внесени осигуровки в пълен размер, а за останалите периоди му били внесени
осигуровки върху пълния размер на получаваното възнаграждение. Върху присъдените
на ищеца обезщетения не се дължали осигуровки. Твърди, че за периода 2001 г. – 2021
г. за ответното дружество е липсвало задължение да внася осигурява ищеца върху
суми с размер, различен от внесения. Оспорва се размерът на исковата претенция, при
условията на евентуалност се релевира възражение за изтекла погасителна давност във
връзка с причинени на ищеца вреди вследствие на уволненията му, осъществени на
дати 2001 г., 2004 г., 2011 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца
е да докаже пълно и главно настъпването на конкретни факти, въз основа на които
може да се направи предположение, че е налице дискриминация при прекратяване на
трудовото му правоотношение, както и че в резултат от тези дискриминационни
прояви е претърпял посочените в исковата молба имуществени вреди в посочения
размер, а ответникът следва да установи равно третиране на ищеца с другите си
служители, да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, както и плащане.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор и следва да бъдат приети. Следва да се допусне ССчЕ по поставените от ищеца в
исковата молба, уточняващата молба от 29.06.2022 г. и от ответника в становище от
13.10.2022 г. задачи.
Следва да се издаде на ответника СУ по проекти, представени с молбата от
30.06.2023 г. Следва да се остави без уважение искането на ответника по чл.176 ГПК
като не- необходимо. Следва да се остави без уважение доказателственото искане на
ответника по становище от 13.10.2022 г. по чл.190 ГПК като не- необходимо.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2023 г.
от 15,00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани с препис от настоящето
определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и
становище на ответника от 13.10.2022 г. писмени доказателства.
2
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по задачите, поставени от ищеца в
исковата молба и уточняващата молба от 29.06.2022 г. и от ответника в становище от
13.10.2022 г..
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит от общо 700 лева, от които 350 лв., платими
от ищеца и 350 лв., платими от ответника по сметка на съда в едноседмичен срок от
съобщението, за което в същия срок да се представят доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д., което да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения по представените от ответника с молба
от 30.06.2023 г. проекти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146
ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в
чужбина, са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република
България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страните. Ако не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3