Р
Е Ш Е
Н И Е № 116
Гр.София, 09.08.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на
четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИТА Я.
при участието на секретаря Юлиана
Божилова като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 150 по описа за 2018г. на СОС, и за да се произнесе взе
предвид следното:
ИЩЕЦЪТ
- „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. П. Б. – управител, чрез адв.Я. е предявил против „С.М.Б.“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Обект Птицеферма,
представлявано от управителя Р. Ц. М., обективно съединени искове с правно основание
чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД – за
заплащане на сумата от 31 009.89 лева,
представляваща незаплатена цена по договор за СМР /строително-монтажни работи/
от 14.10.2015г., от които: 30 211,06
лв. с ДДС - главница по договор за СМР от 14.10.2015 за обект:
Преустройство по време на строителство на птицеферма за отглеждане на пуйки с
битово-административна сграда в ПИ 052169, местност „Къртала“, землище на с.
Ж., община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма за отглеждане на патици с
административно-битова част, ведно със законната лихва за забава в размер на
сумата от 798.83 лева, дължима
за периода от 20.04.2018 г. – датата следваща датата на падежа по издадена
фактура до датата на завеждане на исковата молба – 24.07.2018г., както и
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба –
24.07.2018г. до окончателното заплащане на сумата.
При условията
на евентуалност ищецът е предявил срещу ответника и иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца „К.Б.“ ЕООД сумата от 30 211.06 лв. с ДДС, представляваща стойността на изпълнените от
ищеца в полза на ответника, на отпаднало
основание - по прекратен договор от 14.10.2018г., СМР /вж. уточняваща молба вх. №
6382/17.08.2018г.– л.82/.
Претендират се
и направените по делото съдебни разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Исковете са с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ и чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В исковата молба и
уточняващата я молба вх. № 6382/17.08.2018г., се излага
следното:
Твърди
се, че на 14.10.2015г. между ищеца
„К.Б.“ ЕООД и ответникът „С.М.Б.“ ЕООД бил сключен договор за СМР, съгласно
Приложение №1 – КСС, за захранване с пропан-бутан на обект: Преустройство по
време на строителство на птицеферма за отглеждане на пуйки с
битово-административна сграда в ПИ 052169, местност „Къртала“, землище на с.
Ж., община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма за отглеждане на патици с
административно-битова част и срок на договора - 01.05.2016г. Общата стойност на договорените СМР възлизала
на 30 939.20 лева без ДДС, изчислена на база договорени единични цени и
приложена Количествено-стойностна сметка (чл.2 от Договора). Изпълненият обем
СМР, подлежащи на заплащане се отчитал и заплащал съгласно Протокол обр.19 за
изпълнени СМР (чл.5, ал.1 от Договора), като актуването и заплащането на СМР
ставало поетапно, съгласно уговорения начин на плащане.
Твърди
се още от ищеца, че съгласно чл.9, ал.1 от Договора, плащането ставало по
следния начин:
-
Авансово плащане в размер на 30% от общата цена на
договора, платими в срок от 5 работни дни от внасяне на проектите за
съгласуване и заверяване в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАНТН/, възложени по договора от 14.10.2015г.;
-
60% от общата цена на договора – след представяне и
подписване на протокол обр.19;
-
10% от общата цена при пуск.
Ищецът сочи в
исковата си молба, че изработил проекти за обект: Преустройство по време на
строителство на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна
сграда в ПИ 052169, местност „Къртала“, землище на с. Ж., община И., по чл. 154
от ЗУТ във ферма за отглеждане на патици с административно-битова част, които
внесъл за съгласуване на 01.03.2016г. в Главна дирекция „Инспекция за държавен
технически надзор“- Регионален отдел Западна Централна България. Проектите били
одобрени от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“-
Регионален отдел Западна Централна България на 09.03.2016г.
Твърди, че
въпреки горното, ответникът „С.М.Б.“ ЕООД не му платил авансово уговорената
сума в размера и срока по чл.9, ал. 1 т.
1 от Договора.
Ищецът
поддържа още, че след преговори с ответника и въпреки неизпълнението на
задължението му за плащане на уговорения аванс, изпълнил предвидените в
договора СМР, като доставил и монтирал вътрешните инсталации. Ответникът
следвало да предостави цялостен фронт за изпълнение на работата, съгласно
Приложение №1 неразделна част от договора /КСС/ и да възложи на фирма за
независим строителен надзор да го снабди със строително разрешение и да се
извършат изкопите за фундаментите за външните резервоари за газ пропан – бутан
/чл.12 от Договора/. Твърди, че ответникът не изпълнил и тези свои договорни
задължения.
Изпълнението
на договора приключило с окончателното приемане на работите от страна на
възложителя „С.М.Б.“ ЕООД с подписване на Протокол обр. 19 на 19.03.2018г. (вж.
уточняваща молба вх. № 6382/17.08.2018г.-л.82).
Ищецът
уточнява, че Протокол обр. 19 на 19.03.2018г. бил подписан за възложителя от
негов представител, със забележка по позиции №№1,2,3,4, и 5. Твърди, че след
съставянето на протокола, съобразно и в срока по чл.7 от договора, била
издадена от „К.Б.“ ЕООД фактура № 20693 от 20.03.2018г. с падеж на плащане
19.04.2018г. на извършените, съгласно
Протокол обр. 19 от 19.03.2018г. и
подлежащи на разплащане СМР, на обща стойност 30 211.06 лева с вкл. ДДС.
Фактурата била изпратена на ответника „С.М.Б.“ ЕООД с писмо изх.
№107/20.03.2018г., в което било посочено, че в стойността на фактурата не са
включени сумите по позиции 2,3,4 и 5, както и дължимата сума по позиция
„Независим строителен надзор, въвеждане в експлоатация“ общо на стойност
2966лв., които подлежали на изпълнение след заплащане на вече извършените СМР и
представяне на влязло в сила строително разрешение.
Уточнява се
още от ищеца, че сумата от 30 211.06 лева с ДДС съставлявала 90% от стойността
на посочените в Протокол обр. 19 от
19.03.2018г. работи и се формирала по следния начин: 30 939.20 лв. /общо сумата
без ДДС по протокол обр. 19/ - 2 216.00 лв. /общо сумата по поз. 2, 3, 4, 5 =
654+912+400+250/ - 750.00 лв. (НСН) = 27 973.20 х 90% - 25 175.88 лв. + ДДС 20%
= 30 211.06 лв. (вж. уточняваща молба вх. № 6382/17.08.2018г.-л.82).
По предявеният
евентуален иск ищецът излага следните обстоятелства:
Ищецът не
оспорва, че в чл.12 от договора страните са уговорили задължение на изпълнителя
да извърши СМР и да предаде обекта в срок до 01.05.2016 г., но при условие, че
му бъде предоставен цялостен фронт за изпълнение на работата от ответника -
възложител и след заплащане на аванс в размер на 30% от общата цена на
договора. Твърди, че забавата при извършване на някое от плащанията по договора
от страна на възложителя освобождава изпълнителя от задълженията му да продължи
изпълнението на договора. Счита, че през това време сроковете за изпълнение на
задълженията му не текат. За това и
твърди, че срокът за изпълнение на процесния договор не е започнал да тече,
поради неплащането от страна на възложителя на уговорения с договора аванс.
Въпреки изложеното ищецът моли съда ако приеме, че срокът на договора е изтекъл
на 01.05.2016г. и договорът е прекратен, поради това обстоятелство, да уважи
предявеният евентуален иск, като осъди ответника да му заплати сумата от 30 211.06
лева на отпаднало основание.
Ищецът
поддържа, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове, тъй като добросъвестно изпълнил възложените му от ответника „С.М.Б.“
ЕООД строително монтажни работи, които обаче не му били заплатени от последния,
в договорения срок.
Моли, съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „С.М.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на „К.Б.“ ЕООД сумата от 31
009.89 лева, представляваща незаплатена цена по договор за СМР от
14.10.2015г., от които: 30 211,06 лв.
с ДДС - главница по договор за СМР от 14.10.2015 за обект:
Преустройство по време на строителство на птицеферма за отглеждане на пуйки с
битово-административна сграда в ПИ 052169, местност „Къртала“, землище на с.
Ж., община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма за отглеждане на патици с
административно-битова част, ведно със законната лихва за забава в размер на
сумата от 798.83 лева, дължима
за периода от 20.04.2018 г. – датата следваща датата на падежа по издадена
фактура до датата на завеждане на исковата молба – 24.07.2018г., както и
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба –
24.07.2018г. до окончателното заплащане на сумата.
При условията
на евентуалност, в случай че съдът счете главния иск за неоснователен, ищецът
моли на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, ответникът „С.М.Б.“ ЕООД да бъде
осъден да заплати на ищеца „К. Б.“ ЕООД
сумата от 30 211.06 лв. с ДДС, представляваща стойността на изпълнените
от ищеца в полза на ответника, на отпаднало основание - по прекратен договор от
14.10.2018г., СМР /вж. уточняваща молба вх. № 6382/17.08.2018г.– л.82/.
Препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „С.М.Б.“ ЕООД на
29.08.2018год. и в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът чрез адв. Д.З. от САК е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни.
По отношение
на главния иск, в отговора се излага следното:
Не се оспорва
твърдението на ищеца, че ответното дружество „С.М.Б.“ ЕООД като възложител е
сключило с ищеца „К. Б.“ ЕООД
в качеството му на изпълнител, договор за строителство от 14.10.2015г.
Не се оспорват
и твърденията, че съгласно договора плащането следвало да се извърши по
посочения в исковата молба начин, както и че ищецът се е задължил да предаде
обекта в срок до 01.05.2016г., след предоставяне на цялостен фронт за
изпълнение на СМР, съгласно приложение №1 /КСС/.
Оспорва се
като неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на исковите суми за
главница и лихви и се прави възражение за недължимост на същите, поради
прекратяване на процесния договор с изтичането на неговия срок на 01.05.2016г. ответникът излага следните аргументи:
Сочи се, че съгласно уговореното с процесния
договор, авансовото плащане се дължи от възложителя „С.М.Б.“ ЕООД до 5 работни
дни от внасяне на проектите в ДАМТН. Твърди се, че ищецът не е представил
инвестиционните проекти за одобрение на „С.М.Б.“ ЕООД, нито е уведомил
последното за деня, в който документите ще бъдат подадени в ДАМТН, но е издал фактура
за авансово плащане по договора.
Сочи се още,
че в представената към исковата молба проектна документация липсват подписи на
възложителя, поради което се твърди, че
ответникът не е изпаднал в забава за плащане на аванса по договора от
14.10.2015г.
На следващо място в отговора се твърди, че на
22.03.2018г. ответникът получил от ищеца „К.Б.“ ЕООД писмо с приложени към него
Протокол обр. № 19/09.03.2018г. и данъчна фактура № 20693/20.03.2018г., за
подпис и плащане. Твърди, че с отговор,
получен от ищеца на 30.03.2018г., направил възражение, че процесният договор от
14.10.2015г. е прекратен на 01.05.2016г., с изтичането на срока уговорен в
чл.39 от същия. Сочи, че със същото писмо ищецът бил уведомен още, че работата
не е приета нито от възложителя „С.М.Б.“
ЕООД, нито от лице с представителна власт.
С оглед на
така въведените твърдения, ответникът счита, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора, поради което и че не му се дължи претендираното с исковата молба
възнаграждение.
На следващо място
в отговора на исковата молба, ответникът излага аргументите си за
неоснователност и на предявения при условията на евентуалност иск:
Оспорва като
неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на исковата сума от
30 211.00 лева, претендирана като стойност на изпълнени от ищеца в полза
на ответника „С.М.Б.“ ЕООД, строително-монтажни работи на отпаднало основание.
Отново навежда
изложените и по отношения на главния иск твърдения, че „С.М.Б.“ ЕООД не е
приемал работата на ищеца по Протокол обр. № 19/09.03.2018г., както и че този
протокола не е подписан за ответното дружество от лице с представителна власт.
Твърди, че поради факта, че подписът положен за ответника не е на управителя и
представляващ дружеството, то и поетите задължения не са обвързващи за „С.М.Б.“
ЕООД и не е налице за последното валидно задължение за заплащане на
претендираните суми. Сочи, че с писмо от 30.03.2018г. е уведомил ищецът за тези
обстоятелства.
Моли, съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на сторените в настоящото
производство разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание,
чл.193 от ГПК, е направено искане за откриване на производство по оспорване на
истинността /в частност автентичността/ на представения с исковата молба Протокол
обр. № 19/09.03.2018г.
Препис
от отговора на исковата молба е връчен на ищеца „К.Б.“ ЕООД на 12.10.2018г., с
указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е подал
допълнителна искова молба чрез адв. Д.Д., преупълномощена от адв. М.Я. /пълном.
на л.111/, с която поддържа, уточнява и допълва първоначалната и излага
становището си по наведените с отговора на ответника твърдения и възражения,
оспорвания и искания по доказателствата.
Оспорва
възраженията на ответника. Твърди, че съгласно чл.9, ал.1 от договора,
авансовото плащане - 30% от общата цена
на договора, се дължи в срок от 5 работни дни от внасяне на проектите в ДАМТН.
Излага още, че видно от посочената клауза, не е уговорено задължение за
изпълнителя да представи процесните
проекти за одобрение на възложителя, нито задължение да уведоми ответника -
възложител, че проектите ще бъдат внесени в ДАМТН. Сочи, че не е предвиден и
начин, по който ответника да бъде уведомен за това.
Ето защо
твърди, на основание чл.84, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, че възложителят „С.М.Б.“ ЕООД е
изпаднал в забава за плащане на аванса след изтичане на срока по чл. 9 от
договора и че не е била необходима допълнителна покана за плащане.
Ищецът счита
още за неоснователно и възражението на ответника, че исковите суми са
недължими, поради прекратяването на процесният договор с изтичането на неговия
срок. Излага следните аргументи:
Не оспорва, че
в чл.12 от процесния договор е предвидено за изпълнителя задължение да извърши уговорените
СМР и да предаде обекта в срок до 01.05.2016г., но при условие, че му бъде предоставен цялостен фронт за изпълнение на
работата от ответника-възложител и след заплащането от страна на последния на
уговорения аванс.
Ищецът
поддържа, че доколкото забавата на възложителя при извършването на някое от
плащанията по договора го освобождава от задължението да продължи изпълнението
на договора, то през това време и сроковете за изпълнение на задълженията му не
текат. С оглед на изложеното твърди, че срокът за изпълнение на договора не е
започнал да тече, поради неплащането от възложителя на уговорения аванс и
съответно, че „К.Б.“ ЕООД като изпълнител не може да е в забава за изпълнение
на задълженията му по договора.
Ищецът счита
за неоснователно и възражението на ответника, че работата по протокол обр. 19
не е била приета от възложителя „С.М.Б.“ ЕООД, основано на твърдения, че
протоколът не бил подписан от лице с представителна власт за ответното
дружество. Сочи, че от представения по делото протокол обр.19 било видно, че е
подписан от служител на възложителя, с поставен печат на фирмата на
възложителя, под който е поставен и подпис на служителя на ответното дружество
с отбелязване „съгл. к-ва“. Твърди, че лицето подписало протокола за ответното
дружество е представило документ, съгласно който е имало право да приема работа
от името на възложителя „С.М.Б.“ ЕООД. Отделно от изложеното, твърди че в
отговора на „С.М.Б.“ ЕООД, на писмото на
ищеца съдържащо покана за плащане до
ответника, се съдържало признание, че работата е изпълнена от ищеца. В подкрепа
на твърдението си ищецът сочи, че в отговора се съдържало следното
изречение „Извършената от вас работа е
изпълнена частично, с близо две години закъснение.“, с което счита, че
ответникът е потвърдил действителното извършване на СМР от страна на
изпълнителя, а възражението му за закъснение при изпълнение на работата намира
напълно неоснователно, поради забавата на самия ответник – възложител за
заплащане на дължимия аванс в срок.
Въз основа на
изложените твърдения, ищецът счита за неоснователно и възражението на ответника
за пълно неизпълнение.
На следващо
място ищецът оспорва възраженията на ответника срещу евентуално предявения иск,
доколкото същите се основават върху твърдението му, че ответното дружество
„С.М.Б.“ ЕООД не било приемало работата по договора. Поддържа, че вземането
претендирано като неоснователно обогатяване възниква, когато е налице
разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува
облигационна обвързаност и липсва възможност за ищеца да реализира правата си
по друг ред.
Твърди, че във
връзка именно с възражението на ответника, че процесния договор е бил прекратен
по право поради изтичането на срока на договора е предявил и настоящия
евентуален иск, основан на следните обстоятелства: Сключен договор за СМР от
14.10.2015 г. със „С.М.Б.“ ЕООД, изпълнение на възложените по него СМР от
страна на изпълнителя и възражение за прекратяване на договора от страна на
възложителя, поради изтичане на посочения в договора срок на 01.05.2016 г.
Ищецът счита
за неотносимо по отношение на евентуално предявения иск възражението на
ответника, че „С.М.Б.“ ЕООД не е приемало работата по договора и че подписът
върху протокола не бил на управителя и представляващ дружеството. Твърди, че
лицето посочено и подписало протокола за „С.М.Б.“ ЕООД е представило документ,
съгласно който е имало право да приема работа от името на възложителя.
По искането за
откриване на производство по оспорване истинността на Протокол обр. 19 от
09.03.2018 г. ищецът заявява, че ще се ползва от него.
Преписи от
допълнителната искова молба са връчени на ответника „С.М.Б.“ ЕООД на
26.10.2018г. с указанията по чл.373 от ГПК и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК е
подаден допълнителен отговор чрез адв. Д.З., с който се поддържа, уточнява и
допълва първоначалния.
С отговора
ответникът оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че е изпаднал в
забава поради неплащане на аванса, в срока по чл. 9 ал.1 от договора.
Оспорва като
неоснователни и въведените с допълнителната искова молба твърдения на ищеца, че
лицето подписало Протокол обр. № 19/09.03.2018г. е представило документ,
съгласно който е имал право да приема работа от името на възложителя „С.М.Б.“
ЕООД. Твърди отново, че не е приемал работа от ищеца „К.Б. ЕООД, съгласно Протокол
обр. № 19/09.03.2018г., както и че същия не е подписан за ответника от
представляващия ответното дружество, нито че е било упълномощено друго лице,
което да го представлява.
В случай, че
съда счете евентуалният иск за основателен, ответникът прави възражение за
претендирания размер, като твърди, че в претенцията е включена както стойността
на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР, така и
търговската печалба на изпълнителя - ищец. Поддържа, че размерът на
обедняването при иск за неоснователно обогатяване включва единствено стойността
на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни
разходи във връзка със СМР, включително ДДС, но без да се формира печалба за
ищеца.
Софийски
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните по
делото са сключили на 14.10.2015г.
договор за изработка, съгласно който ищецът се е задължил да извърши за
Възложителя по договора /ответника/- строително-монтажни работи /СМР/, описани в приложение № 1 към
договора, относно захранване с пропан-бутан на обект: Преустройство по време на
строителство на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна
сграда в ПИ 052169, местност „К.",
землище на с. Ж., община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма за отглеждане на
патици с административно-битова част. Приложение № 1 към процесния договор
представлява количествено-стойностна сметка на договорените СМР в общ размер
без ДДС на 30 939.20 лева.
Съгласно чл.6,
ал.3 от договора страните по делото са се съгласили, че приемането на
извършените СМР се удостоверява, чрез съставяне на двустранно подписан от
страните по договора протокол, след което се извършва заплащането им по начин
определен в договора – чл.8 и 9. Уговорено е в чл.6 от договора, че ако до 5
работни дни след уведомяване не бъде съставен протокол или е налице отказ или
неявяване се прилага чл.170 от ЗУТ.
В разпоредбата
на чл.12 от договора за строителство страните по делото са постигнали съгласие
за завършване на обекта в срок до 01.05.2016г., след предоставянето на цялостен
фронт за изпълнение на СМР, описани в приложение № 1 към договора.
По делото е
представен протокол образец 19 от 19.03.2018г. за изпълнени и подлежащи на
заплащане СМР. В съдебно заседание проведено на 12.03.2019г. е оспорена
автентичността на този протокол от ответника по делото, в частта му, касаеща
подписа положен от управителя на дружеството Р. М.. Открито е и производство по
чл.193 от ГПК, като на ответника е указано, че носи тежестта за доказване на
оспорването.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-графологична експертиза
се установи, че подписа положен за възложител под оспорения протокол не е на
управителя на ответното търговско дружество – Р. М..
По делото е
допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че направените от ищеца разходи за материали и части по
процесния договор възлизат на 14 242.16 лева, производствените разходи на
1 889.80 лева, трудовите възнаграждения и командировки били в размер на
4 044.00 лева, но имало и неизвършени работи, неприети от ответника в
размер на 2 312 лева.
На
20.03.2018г. ищецът е издал фактура на ответника за извършени и описани в
оспорения протокол обр.19, СМР на обща стойност 30 211.06 лева.
От
заключението на допусната, изготвена и приета по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че какви СМР е извършил реално ищеца.
Събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелят Генов не установяват
правнорелевантни факти.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД
/главен/, чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД /евентуален/ и чл.86 от ЗЗД във вр. с
чл.294, ал.1 от ТЗ.
Разгледан по
същество главният иск е неоснователен.
Настоящият
съдебен състав счита, че между страните по делото към момента на предявяване на
иска, както и към момента на извършване на процесните СМР е налице валидно
сключен договор за изработка, който всъщност е правното основание на
претенцията на ищеца. Не се установи в настоящото съдебно производство обаче от
събраните доказателства, дължимостта на
претендираната от ищеца парична сума, въз основа на съществуването на
договорноправната връзка между страните по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е неформален
договор, поради което съгласието между страните за сключването му може да бъде
постигнато и в устна форма. Без да е условие за действителността на договора,
писмената форма обаче осигурява на страните възможност за по-лесното доказване
на неговите клаузи пред съда. В този смисъл и предвид уговорката постигната в
договора от 14.10.2015г., че крайният срок за извършване на договорените СМР е
01.05.2016г., настоящият съдебен състав приема, че този срок не може да бъде
взет предвид, защото ответникът не е заплатил аванс в размер на 30 % от общата
цена на договора /това обстоятелство не е спорно по делото/ в срока по чл.9,
ал.1 от договора, поради което е активирана клаузата на чл.9, ал.2 от договора.
Последната постановява, че забавата при извършване на някое от плащанията
освобождава изпълнителя от задълженията му да продължи изпълнението на
договора, през което време се счита, че сроковете за изпълнение на задълженията
му не текат.
В този смисъл
съдът приема, че действието на процесният договор за СМР не е прекратено, на
основание чл.39, ал.1, т.1 от договора. Същият има действие и към настоящия момент,
дотолкова доколкото по делото няма данни за осъществяването на някоя от
останалите предпоставки на чл.39 от същия /липсват доказателства за отправено
изрично волеизявление за развалянето или прекратяването на договора от някое от
страните по него/.
Не могат да
бъдат споделени доводите на ответника, че ищецът не го бил уведомил за
изготвянето на проектите и за внасянето им в ДАМТН, поради което не бил
изпаднал в забава за плащането на аванса по договора. Това е така, защото
ищецът няма такива задължения по договора.
Не се установи обаче в съдебното производство наличието на
предпоставките визирани в разпоредбите на чл.5 и чл.6 от договора. Не се
установи твърденият от ищеца като изпълнен обем на СМР да е приет от ответника,
чрез двустранно подписан от страните протокол – образец 19, за изпълнени СМР.
Не се установи да е използвана и разписаната в чл.170 от ЗУТ процедура.
Представеният по делото от ищеца протокол обр.19 от
19.03.2018г. следва да бъде признат за неистински, поради това че подписът
положен за възложител не е на законния представител на дружеството ответник,
нито на доказано упълномощено от него лице. В този смисъл този протокол не може
да бъде взет предвид за обосноваване наличието на условията визирани в чл.5 и 6
от договора.
Съгласно разпоредбата
на чл.264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора
работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя
веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел
недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. В
този смисъл и предвид липсата на доказателства по делото за приемане на
работата от възложителя, следва да се направи извода, че той не я е приел.
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа и тъй като в случая работата не е приета не
се дължи и възнаграждение за същата. Предвид
нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.
Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест
на ответника. След като ищецът не установи твърдените от него факти и
обстоятелства, предявеният главен иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Неоснователността
на главния иск, предпоставя и неоснователност на акцесорния по чл.86 от ЗЗД.
Неоснователността
на главния иск задължава съда да разгледа предявеният от ищеца евентуален иск
по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Предвид обаче
приетото по-горе досежно действието на процесния договор за строителство от
14.10.2015г., настоящият съд приема, че евентуалният иск на ищеца е
неоснователен.
Разпоредбата
на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД постановява, че който е получил нещо на
отпаднало основание е длъжен да го върне. Настоящият съдебен състав приема, въз
основа на твърденията на ищеца, че между страните по делото е възникнало
валидно облигационно правоотношение, изразяващо се в договор за изработка.
От
представените по делото писмени доказателства също се установи наличието на
облигационна връзка между страните по делото, която е била основание за
извършените от ищеца СМР. Не се събраха по делото доказателства за развалянето
на договорната връзка между страните по делото. Не се твърди от ищеца прекратяването
й или развалянето й. В този смисъл не може да се приеме, че е отпаднало
основанието за заплащането на процесната претенция от ответника на ищеца.
В тази връзка
предявеният иск по чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Не е налице отпадане на договорното основание, въз основа на
което ищецът е извършил СМР.
Предвид изхода
на спора се явява неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
При условията
на чл.
78, ал. 3 от ГПК, изходът по делото налага ищецът да бъде осъден да заплати
на ответното дружество сумата от 2452 лв. съдебни разноски, от които 700 лева –
възнаграждение за вещи лица и 1752 лева - адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. П. Б.
– управител, чрез адв.Я. против „С.М.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, Обект Птицеферма, представлявано от управителя Р. Ц.
М., обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 31 009.89 лева, представляваща
незаплатена цена по договор за СМР /строително-монтажни работи/ от
14.10.2015г., от които: 30 211,06 лв.
с ДДС - главница по договор за СМР от 14.10.2015 за обект: Преустройство
по време на строителство на птицеферма за отглеждане на пуйки с
битово-административна сграда в ПИ 052169, местност „К.“, землище на с. Ж., община И., по чл.
154 от ЗУТ във ферма за отглеждане на патици с административно-битова част,
ведно със законната лихва за забава в размер на сумата от 798.83 лева, дължима за периода от 20.04.2018 г. – датата
следваща датата на падежа по издадена фактура до датата на завеждане на
исковата молба – 24.07.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба – 24.07.2018г. до окончателното заплащане на
сумата.
ПРИЗНАВА, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, че оспореният по делото протокол обр.19 от 19.03.2018г. е НЕИСТИНСКИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. П.
Б. – управител, чрез адв.Я. против „С.М.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, Обект Птицеферма, представлявано от управителя Р. Ц.
М., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – за заплащане на сумата
от 30
211,06 лв. с ДДС, с която се е обогатил ответника по прекратен договор
за СМР от 14.10.2015 за обект: Преустройство по време на строителство на
птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна сграда в ПИ 052169,
местност „Къртала“, землище на с. Ж., община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма за
отглеждане на патици с административно-битова част.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. П. Б. – управител да
заплати на „С.М.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, Обект Птицеферма, представлявано от управителя Р. Ц. М.
направените по делото съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 2 452 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :