РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Бургас, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500055 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от В. В. Л. и С. И. В. – М., чрез
процесуален представител адв. К. против решение № 574/27.06.2024г.,
постановено по гр.д. № 458/2023г на ОС –Бургас, в частта, в която е отхвърлен
искът на въззивниците – ищци за осъждане на ответника да предаде
владението на недвижим имот: апартамент с идентификатор
48619.504.11.3.33., находящ се в сграда, построена в ПИ с идентификатор
48619.504.11 по кадастралната карта на гр.Ц.. Считат обжалваното решение за
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон и необосновано. Не е спорно между страните, че ответникът е във
владение на процесния имот, което се установява и от събраните по делото
доказателства.Спорно е владението на имота преди м.януари 2023г., искът е
оспорен от ответника в отговора на исковата молба, но това оспорване
определя като бланкетно. В становище на последния от 23.01.2024г. е налице
изявление, че имотът се владее от А. Ч.. Неотразяването на тези признания в
доклада е процесуално нарушение, а и е следвало да се обсъди от съда в
мотивите на решението. Владението е установено от свидетелските
показания, в които се сочи името на Розалина Ч.а, но това не обуславя
различен извод, тъй като тя е пълномощник по делото на ответника. Съдът не
е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка и в
1
този смисъл решението в обжалвА.та му част е неправилно и необосновано.
Поддържа твърдението в исковата молба, че ищците са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот до м.януари 2023г. Моли да се отмени
решението в обжалвА.та му част и да се постанови друго, с което да бъде
осъден ответника да предаде владението на процесния имот - апартамент с
идентификатор 48619.504.11.3.33. Няма искания за нови доказателства в
жалбата. Представят се такива в съдебното заседание.
По делото е постъпил отговор от въззиваемия А. Ч., чрез адв.В. и
адв.П., в който жалбата е оспорена като неоснователна. Не са събрани
доказателства в подкрепа на претенцията по чл.108 ЗС, а именно, че
ответникът е във владение на процесния апартамент и не е отделяно спорното
от безспорното в производството. Моли да се потвърди решението в
обжалвА.та му част.
Против решението в подадена въззивна жалба и от ответника А. Ч.,
чрез адв.В. и адв.П..Решението е обжалвано в частта, в която е прието за
установено по отношение на ответника, че ищците В. Л. и С. В. са
собственици при равни квоти на следните недвижими имоти: СОС с
идентификатор 48619.504.11.3.33 /апартамент/ и имот с идентификатор
48619.504.11.3.68 /гараж/, находящи се в гр.Ц., които са придобити в резултат
на недобросъвестно съвладение за периода от 2009-2019г. В жалбата се
атакува съдебният акт като недопустим, респективно неправилен –
постановен при съществени процесуални нарушения и необоснован. Твърди
се, че въззивникът-ответник се легитимира като собственик с нотариален акт
за покупко-продажба и дарение № 174, н.д. №166/2021г., ищците твърдят, че
са стА.ли собственици на имотите през 2019г., но не оспорват придобивната
сделка на ответника. Без оспорване на прехвърлителния ефект на
придобивната сделка предявените искове са недопустими. Въпреки
възраженията в този смисъл съдът не е оставил исковата молба без движение
и по този начин е постановил недопустимо решение. Дори да се приеме, че
ищците са доказали своето непрекъснато и явно владение, то
доказателствената сила на титула за собственост на ответника остава
незасегната до изричното установяване на липса на прехвърлителен ефект.
Твърди, че участието на ответника е необосновано, с оглед липсващо правно
основание за неговата пасивна легитимация.
По делото не се спори, че ищцата Вишнева е установила фактическа
власт върху процесния имот в качеството си на пълномощник на
праводателката на ответника към декември 2008г. Именно в това си качество
тя е получила достъп до имотите, което означава, че тя държи имотите от
името на своя упълномощител. За ищеца Л. няма данни кога е установил
фактическа власт и на какво основание. Когато фактическата власт е
започнала като държане, това оборва презумпцията на чл.69 ЗС и при
2
преминаване към владение, следва това да се демонстрира открито пред
собственика. Такъв момент на промяна на намерението на ищцата Митова не
е установен по делото. Оспорено е като необосновано възприетото от съда, че
ищецът Л. е упражнявал необезпокоявано владение, при все че има собствен
имот, придобит по същото време. Не е доказано по делото ищците да са
демонстрирали намерението да държат имотите като свои, ищцата Вишнева
не е довела до знанието на собствениците, че не владее имотите за тях, а е
започнала да ги свои. Това означава, че не е установен по делото началният
момент на намерението на ищците да владеят за себе си.
Оспорен е изводът на съда, че след като ищцата В. е сключила
предварителен договор за закупуване на процесните имоти, това е
доказателство за започнало владение. Съдът не е отчел наличието на
окончателна сделка, по която В. вече е била пълномощник на собственика,
което означава, че не владее за себе си. Съдът не е коментирал множество
доказателства, представени от ответника, вкл.и показанията на свид. К. и свид.
Ч. Ч., от които се установява, че праводателката на ответника е предоставяла
финансов ресурс за обзавеждане на апартамента. Неправилен е изводът на
съда, че щом свидетелите на ищците не са виждали ответника, той не е
посещавал апартамента. Сочи се, че ищците са ползвали апартамента и гаража
по покА. на праводателката на ответника, която е проявила синовно чувство и
отношение към майка си и брат си. Касае е се за търпими действия, което се
потвърждава от разпита на свидетели по делото Л. Ч. и Ч. Ч.. Оспорен е
изводът на съда, че ответникът и неговите праводатели са посещавали имотите
само като гости. Необоснован е също изводът в мотивите, че е налице
съвладение на двамата ищци, при условие, че няма данни кога всеки от тях е
започнал своенето на имотите, а също така и че е налице явно владение. От
събраните по делото доказателства е установено, че ответникът и неговите
родители са били в неведение за преобръщането на държането във владение от
стрА. на ищцата В.. Освен това е безспорен факт, че през дълги периоди от
време ищцата В. е живяла в САЩ –поне 8 месеца годишно, а пък ищецът Л. за
периода 2013-2017г. е пребивавал там поне 6 месеца на гости на майката на
ответника. Счита, че съдът безкритично е кредитирал свидетелските
показания на свидетелите на ищците, а е неглижирал и изопачил тези на
ответната стрА..Съдът не е съобразил и официалните свидетелстващи
документи, без тяхната доказателствена сила да е оспорена - това са
нот.актове № 119 и № 173, от които черпи права въвзивникът –ответник.
Моли да са бъде отменено решението в обжалвА.та част и да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от стрА. на ищците
чрез адв.К., в който тя е оспорена като неоснователна. Излагат се подробни
съображения против възраженията за недопустимост и неправилност на
3
съдебния акт в обжалвА.та му от ответника част и моли решението да се
потвърди.
По делото е постъпила частна жалба от В. Л. и С. В. –М. против
определение № 3011/26.11.2024г. по чл.248 ГПК и отговор от А. Ч..
Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.108
ЗС, вр.чл.79, ал.1 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗС.
Ищците С. В. и В. Л. са предявили против ответника А. Ч. два
кумулативно съединени иска за собственост по отношение на два недвижими
имота: СОС, с идентификатор 48619.504.11.3.33 – апартамент и СОС с
идентификатор 48619.504.11.3.68 – гараж, находящи се в гр.Ц., ул.“М. Г.“.
Ревандикационният иск е предявен по отношение на апартамента, а
положителният установителен иск за собственост е предявен по отношение на
гаража, като се твърди, че ищците не са губили владението върху последния.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са
установили фактическа власт върху процесните два недвижими имота от
сключването на окончателен договор с инвеститора през 2008 година, когато
са получили ключовете за тях. От този момент са владяли имотите като
свои и за себе си. Това намерение многократно е заявявано пред
праводателката на ищеца, като тя е заявила, че придобиването на имотите от
нейна стрА. е само формално и в бъдеще ще ги прехвърли на ищците.
Владението е продължило до 12.01.2023г., когато ответникът е сменил ключа
на апартамента, чрез свой пълномощник Р. Т.. Двамата ищци са
осъществявали съвладение до този момент, което многократно е
демонстрирано пред майката на ответника, то е било явно, несъмнено,
спокойно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години. Достъп до
имотите са имали само ищците и са извършвали множество действия,
свързани с довършването и обзавеждането на процесните имоти: процесният
апартамент и този на ищеца Л. са се ползвали като един по-голям апартамент,
с голяма обща тераса; при приемане на апартамента са установили, че
предварителният договор не е изпълнен в частта за завършеност и са
отправили рекламация към строителя за извършване на довършителни
работи; мебелирали са същия; поради теч от покрива са направили ремонт в
кухнята /попълване, замазка, шпакловка, боядисване на тавА. и подмяна на
парче от изолацията на покрива/; извършили са ремонт на терасата, като са
поставили допълнителен ред плочки на стената, граничеща с нея; монтирали
са бойлер, кухненски шкафове, гардероб и климатици. В гаража е направен
ремонт поради много влага – положена е мазилка, шпакловка на стени и
замазка на пода. Отделно се твърди, че ищците са заплащали данъците на
имотите, както и режийни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът А. Ч. е оспорил исковете като
неоснователни.Оспорва се осъществяване на владение от стрА. на ищците
4
върху двата имота, като се сочи, че ответникът е придобил собствеността по
силата на договор за покупко-продажба и договор за дарение, като неговите
праводатели са заплатили със собствени средства стойността на двата имота.
С атакуваното решение съдът е уважил предявения положителен
установителен иск за собственост по отношение на СОС с идентификатор
48619.504.11.3.68 – гараж и е приел за установено, че ищците са собственици
на СОС, с идентификатор 48619.504.11.3.33 – апартамент, но е отхвърлил
иска за осъждане на ответника да предаде владението на апартамента, с
мотив, че не е установено по делото той да упражнява фактическата власт
върху него. Отхвърлени са исковете за собственост на основание придобивна
давност при упражнявано добросъвестно владение и в тази част решението е
влязло в сила като необжалвано. Съдът е А.лизирал свидетелските показания,
като е достигнал до извод, че от 2009г. до м.януари 2023г. процесният
апартамент и гараж се ползват само от ищците, като същите са
демонстрирали, че са собственици на имотите, а посещенията на семейството
на ответника са били посещения на гости на близки роднини, като не е спорно
по делото, че до 2021г. ищците и семейството на ответника са били в много
добри отношения. Прието е, че апартаментът е владян от двата ищци, като
това е видно от фактът, че те са се ползвали като допълващи се жилища,
защото първо само в единия апартамент е имало кухня, там се е готвело, а са
се хранили в съседния апартамент, който е бил по-големия. Същото
установено съвладение е налице и по отношение на гаража. Съдът е счел, че
не е оборена от ответника законовата презумпция на чл.69 ЗС, която гласи, че,
ако владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
друг, се приема, че я държи за себе си. Няма твърдения от стрА. на ответника,
че ищците са се намирали в процесните имоти въз основа на някакъв договор,
сключен между тях и неговите праводатели. Следователно не е оборена
законовата презумпция, че имотите са се владяли от ищците, които са ги
своили. Ищците са обзавеждали апартамента, правили са ремонти в него и в
гаража, участвали са като собственици в управлението на етажната
собственост, плащали са режийните разноски и дължимите данъци. Прието е,
че гласните доказателства са оборили наведеното от ответника за първи път в
съдебните прения твърдение, че ищците са се намирали в имотите в резултат
на допускането им от ответника и неговите праводатели, защото свидетелите
установяват, че ищците са демонстрирали отношение към имотите като
собствени. Извършваното от ищците в процесните имоти надвишава като
действия, такива на лица, които са допуснати в имотите за ползване на добра
воля от стрА. на собственика.
Възражението в жалбата на ответника А. Ч. за недопустимост на
атакуваното решение съдът намира за неоснователно. Твърдението в исковата
молба е, че от 2008г., когато майката на ответника е закупила имотите,
5
ищците са установили съвладение, продължило до 2018г. /и след това/, към
който момент те са придобили собствеността, като се има предвид, че
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
Това означава, че твърдейки, че са собственици на основание изтекла в тяхна
полза давност, ищците имплицитно оспорват прехвърлителната сделка
поради това, че прехвърлителите не са били собственици към момента на
прехвърляне на собствеността. Тъй като нотариалният акт за сделка не се
отменя при уважаване на иска за собственост, то не е необходимо и изрично
оспорване и искане в този смисъл. Предявените искове са допустими и
ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по тях, като лице,
легитимиращо се като собственик на процесните имоти на основание сделки
– дарение и покупко-продажба.
При служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания
съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност и
недопустимост. По правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбите
– чл.269 ГПК.
Безспорно се установява по делото, че ищцата С. В. е сключила на
23.06.2006г. предварителен договор за продажба и строителство на недвижим
имот с „Фелинг“ ООД, с предмет: самостоятелен обект в сграда за сезонно
ползване, находяща се в гр.Ц., представляващ апартамент № 22 и паркомясто
№ 4. Впоследствие е сключен анекс към същия договор, по силата на който
предмет на предварителния договор е самостоятелен обект в същата сграда,
представляваща апартамент № 33 /вместо апартамент № 22/ със застроена
площ 116,70 кв.м., който е процесният недвижим имот. С нотариален акт №
119, том Х, рег.№ 7227, н.д. № 1832/2008г. от 23.12.2008г. дружеството
„Фелинг“ ООД е продало на Р. В. Ч., чрез пълномощник С. В. процесните два
недвижими имота: апартамент № 33, с идентификатор 48619.504.11.3.33 и
паркомясто № 4 с идентификатор 48619.504.11.3.68. По силата на две сделки,
извършени на 29.12.2021г.: покупко-продажба и дарение от родителите си Р. Ч.
и Ч. Ч., ответникът А. Ч. Ч. е придобил собствеността върху двата имота. Не
е спорно, че другият ищец В. Л. е придобил собствеността върху съседния
апартамент № 34, и паркомясто № 3.
Спорният въпрос е дали е осъществявА. от двамата ищци фактическа
власт върху двата имота, с намерение за своене в рамките на законния 10 –
годишен срок по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС. В тази връзка са разпитани
свидетели в производството пред първата инстанция. Няма спор, че
процесните имоти –апартамент и гараж са ползвани само през летния сезон /в
този смисъл са показанията на свид.И., свид.П., свид.П., свид.В./. Свид.И., без
родство със страните, в показанията си заявява, че от него ищците са
6
закупували ел.уреди за обзавеждане на двете жилища–готварска печка,
бойлер, хладилник, два климатика. Първоначално кухня е имало само в
единия /десния/ апартамент, а около 2021г. е направена кухня и в другия
/левия/. Ищцата е живяла в десния апартамент /процесния/, а ищецът в
левия.Свидетелят е бил натоварен да наглежда апартаментите през зимата. От
неговите показания също така се установява, че ищците ползват двата гаража,
в тях е имало теч, който последните са отстранили. В единия гараж ищецът Л.
си е паркирал колата, а в другия е държал сърфове. През януари 2023г.
свидетелят е установил, че ключалката на десния апартамент е сменена. Той
също така заявява, че за първи път е видял майката на ответника в Ц. през
2022г., когато е дошла за рождения ден на майка си. От разговор с ищците
разбрал, че спорния апартамент е записан на дъщерята на В., защото така
щяла да има данъчни облекчения в САЩ, където живеела постоянно.
Свидетелят П., баща на жената, с която ищецът Л. живее на
съпружески начала, в показанията си заявява, че след 2009г. ищците са
започнали обзавеждане на десния апартамент, направили са в него кухня, в
която приготвяли хрА., но се хранили в левия апартамент, тъй като кухнята
била малка. Л. и дъщерята на свидетеля ходили в апартамента през лятото, по
2-3 пъти, след оплакване от съседите поправили плочките на терасата. В. и С.
правили ремонт и на гаража на С., който се наводнил. Свидетелят заявява, че
знае, че левият апартамент е на В., а десният е на С., но ги ползвали общо, по
същия начин и гаражите.
Свид.Павлова, живееща на съпружески начала с ищеца Л., в
показанията си заявява, че при сключването на предварителния договор С. и
В. са взели две съседни жилища, за да има повече място и повече
пространство за всички, тъй като апартаментите били малки. Заявява, че
процесният апартамент е записан на Р., защото това щяло да и донесе данъчни
облекчения в САЩ. Свидетелката заявява, че двата апартамента се ползвали
от С. и нейния съпруг и от нея и В., като ваканционни жилища. Ключове за
жилището имали В., С., нейният съпруг и жената, която се грижила за
поддръжката му през зимата. При проведен скайп-разговор Р., съпругът и и А.
са заявили, че нямат намерение да се връщат в България и нямат никакви
намерения към този апартамент, който ще бъде уреден допълнително
документално. Това стА.ло през 2009 година. Свидетелката завява, че
отношенията между страните са се влошили през 2018 година, когато
започнали спорове за имоти и пари и завършили с подписване на меморандум,
че десният апартамент остава за С. и В.. Такъв документ не е представен по
делото. Свидетелката заявява, че ответникът е идвал в апартамента на гости
на баба си 2-3 пъти през всичките години. Режийните разноски, както и
данъците са заплащани от ищците, гаражите са ползвани само от В. и
семейството му. През 2016г. е направен ремонт на процесния гараж от
7
ищците, тъй като имало теч. Цялото обзавеждане на процесния апартамент е
заплащано от ищците. Свидетелката заявява, че от 2018г. Розалина е идвала
само веднъж в апартамента като гост на майка си и са и дали ключа на баща и,
а впоследствие е идвала още веднъж, за да вземе майка си. Свидетелката
установява, че през годините ищцата С. е живяла в САЩ през зимните месеци,
стА.ла е американска гражданка, а самата свидетелка и ищецът Л. са
посещавали САЩ през годините от 2013-2017г. за по няколко месеца на гости
на Р. и при тези посещения не са коментирали каквото и да е във връзка с
апартамента.
Свид.Ч., баща на ответника, в показанията си посочва, че средствата за
довършване на апартамента и за обзавеждане са изпращани от тях; те са имали
ключ за апартамента. Ответникът е прекарвал летата в Царево и в София при
баба си. Парите за обзавеждането са били давани на С. и В. при посещенията
им в САЩ и на други хора, които са пътували до България. От показанията му
се установява, че през периода от 2008 до 2014г, когато се е развел с майката
на ответника, С. е живеела през повечето време от годината в САЩ при тях, а
и след това ищците са идвали на гости. Свидетелят заявява, че не е участвал в
разговор по скайп със свидетелката П., при който да е ставало дума за
апартамента. От показанията му се установява, че са давали ключ на С., не са
имали нищо против тя да ползва апартамента, когато другият апартамент е
зает, като всичко е било в рамките на добрите семейни отношения.
Свид.К., без родство със страните, в показанията си установява, че още
през 2006г. се е коментирало кой апартамент в Царево ще вземе Р. и кой брат
и. Самата свидетелка е носила пари, които е давала на майката и братът на Р.,
за закупуване на апартамента и за неговото обзавеждане. Според нея 1-2 пъти
в година са се прибирали в България и са ползвали жилището, както и
ответникът го е посещавал при завръщане от САЩ. Л. и неговата съпруга са
гостували в САЩ на Р. и са живели в къщата на свидетелката 4 месеца, като
никой от тях не е споменавал за претенции за апартамента. Р. е предлагала на
свидетелката да ползва апартамента ,когато са на почивка в България.
От показанията на свид.А. се установява, че той е правил ремонти в
процесния апартамент /смяна на кА.л/, почистване и зазимяване, като
Розалина му е предоставила ключ за него, ползвал го е и с цел почивка.
Свид.Ч.а, братовчедка на ответника, в показанията си съобщава, че е
ползвала апартамента през пролетта и есента, когато е имало подходящо време
за сърф през 2019 и 2022г. Ключ за това е получила от Розалина.
От показанията на свид.В. се установява, че през 2009- 2010г. той е
помагал при обзавеждането на десния апартамент. Освен това е извършен
ремонт на плочките на терасата, тъй като е имало теч в долния апартамент, а
след това и на кухнята, поради паднала мазилка. И този свидетел
потвърждава, че десния /процесния/ апартамент се е ползвал изключително от
8
ищцата В., докато Л. е ползвал своя апартамент /левия/. Що се отнася до
ползването на гаражите, свидетелят заявява, че първоначално единия гараж се
е ползвал от В., а впоследствие в него е паркирал колата си ищеца Л., а
съседният гараж е ползван от него за съхраняване на сърфове. Свидетелят е
присъствал на среща в апартамента между ищцата и дъщеря и Р. през 2018г,
когато отношенията им били много добри. Според него парите за обзавеждане
са давани от С. и В.. Свидетелят заявява, че не е виждал друг освен ищците
да ползва апартамента, виждал е ответника в Царево като малък.
Така установената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
Фактическият състав на владението, съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявА. фактическа власт, така и
субективния елемент - вещта да се държи като своя. Чл.69 ЗС е въвел
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. В исковата молба се твърди, че фактическата власт е
установена от момента на придобиване на имотите с договор за покупко-
продажба, обективиран в нот.акт № 119, рег. № 7227, н.д. № 1832 от
23.12.2008г. В него е посочено, че владението се предава в деня на сделката
/т.VI от договора/, в която ищцата С. В. е участвала като пълномощник на
купувача: праводателката на ответника Р. Ч., т.е. в този момент тя е придобила
фактическата власт в качеството си на договорен представител на собственика
/държател/ и не се установи от събраните по делото доказателства промяна в
намерението и завладяване на вещта. Начинът, по който е установена
фактическата власт на ищцата върху процесния апартамент и гараж
опровергава презумпцията на чл.69 ЗС, че е държала имотите като свои. Тази
презумпция намира приложение само когато по естеството си фактическата
власт върху имота представлява владение още от момента на установяването
си /т.нар.завладяване/. Упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнала, докато не бъде променено. За да се
придобие по давност правото на собственост, упражняващият фактическата
власт следва да превърне с едностранни действия държането във владение,
като извърши действия, с които по явен и недвусмислен начин отрече
владението на собственика и доведе същите до знанието му. Такива действия
от стрА. на ищците не са доказани по делото. Те следва да установят при
условията на пълно и главно доказване, че са превърнали държането във
владение, упражнявайки фактическа власт с намерение да своят процесните
два недвижими имота през целия предвиден в чл.79, ал. 1 ЗС 10 –годишен
период, като това е било явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено
владение. Следва също така да установят, че тези действия са стА.ли
достояние на действителния собственик и те са отблъснали неговото
владение, което съдът счита,че също не е установено по делото. По делото не
е доказано ищецът Л. да е установил фактическа власт върху апартамента –
9
напротив, от събраните гласни доказателства се установява категорично, че
той е живял в собствения си апартамент и периодично е посещавал процесния
и ползвал кухнята за приготвяне на хрА., до момента, в който си е направил
кухня в собственото жилище. Тези действия не сочат на установяване на
съвладение с ищцата В. - фактическа власт с намерение за своене. Последната
е живяла в процесния апартамент и е ползвала гаража, докато е имала кола, а
впоследствие го е предоставила на сина си. От друга стрА., посочените в
исковата молба и установени от показанията на разпитаните свидетели и
ангажираните писмени доказателства /квитанции за платени данъци и
режийни разноски/ действия, чрез които са манифестирали намерението си
да своят имотите, изразяващи се в обзавеждане на апартамента, неговото
ползване през летните месеци, както и извършване на текущи ремонти по
апартамента и гаража, както и плащане на данъчните задължения на
собственика и режийните разноски не са такива, които сочат на своене на
имотите.
Независимо от горното, дори да се приеме, че фактическата власт
върху процесните имоти от стрА. на С. В. не е установена като държане, в
качеството и на пълномощник на собственика, то съдът счита, че ползването
на имотите, след придобиването им до м.януари 2023г. е ставало със
съгласието на собственика – първоначално праводателите на ответника, а
впоследствие и ответника, т.е. става дума не за владение, а за търпими
действия. Безспорно е установено по делото, че до преди 2018 – 2022г.
отношенията между Р. Ч. и ищците са били отлични – това се потвърждава и
от фактът, че В. Л. и жената, с която живее на съпружески начала са били на
гости в САЩ и то за продължителен период от време, видно от показанията
на свид.К.. От своя стрА. С. Вишнева е пребивавала голяма част от годината
при дъщеря си в САЩ и е стА.ла американска гражданка, факт, който не е
спорен между страните.Това говори за отлични роднински отношения и е в
подкрепа на тезата, че на ищците е предоставено ползването на имотите от
собственика при условия на търпими действия. По никакъв начин не
установено по делото, че двамата ищци и най-вече ищцата Вишнева е
демонстрирала пред праводателите на ответника промяна в намерението си за
своене на имотите на дъщеря си. В показанията на свид.Павлова не се
съдържат данни при проведен разговор по скайп с праводателите на
ответника, ищците да са заявили ясно и категорично пред тях намерението си
да държат имотите като свои. Дори да се приеме, че праводателите на
ответника в този разговор са заявили, че „нямат намерения и отношения към
апартамента“, това не означава, че са се отказали от правото на собственост по
реда, предвиден в чл.100 ЗС. Поддържането на имотите, привеждането им в
състояние, годно за обитаване, оборудването им с необходими за нормално
живеене в битово отношение домакински уреди, текущи ремонти, извършени
от ищците по иска, представлява израз на търпими действия. С оглед
близките роднински отношения между майка и дъщеря и брат и сестра, и при
положение, че собственикът постоянно пребивава в друга държава, житейски
логично и обяснимо е ищците да извършват необходими спешни ремонти, с
оглед поддържането на имотите, без това да се счита, като действия на своене
10
на имотите. С това те са осигурили нормалното ползване на жилището и
гаража, което им е предоставено от собственика на добра воля и с оглед
близката роднинска връзка между тях /в този смисъл са показанията на
свид.Ч./. Тези действия не могат да бъдат възприети като манифестиране
спрямо ответника или неговите праводатели на субективното им отношение
за своене на имотите. Обстоятелството, че посещенията от стрА. на
праводателите на ответника, а впоследствие и на самия него са били редки
/което е обяснимо с оглед това, че са установили в САЩ от много години/, не
рефлектира върху притежаването от тях на правото на собственост, тъй като,
за разлика от владелеца, който трябва да осъществява владението
непрекъснато /като един от елементите на придобивната давност/,
собственикът не е длъжен да упражнява правомощията си, като това не води
до изгубване на правото на собственост. Не се установява ищците да са
осъществявали фактическа власт по начин, че да отрекат владението на
ответникът /преди това и на неговите праводатели/ по явен и недвусмислен
начин. Никой от разпитаните свидетели, вкл. и тези на ищцовата стрА. не
установява ищците да са се противопоставили на ползването на имотите от
стрА. на праводателите на ответника и самия ответник. В практиката на ВКС
се прави разграничение между фактическата власт, която покрива
характеристиките на владението по чл.68, ал.1 ЗС, и фактическата власт,
представляваща държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС, както и търпимите
действия, осъществявани поради близките отношения със собственика на
вещта. Търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие. Към това тълкуване следва да се добави, че
общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент –
упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в субективния
елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт.
Както държането, основано на някакви договорни отношения, така и
търпимите действия не могат да доведат до придобиване на вещта по давност,
освен ако не е демонстрирано спрямо собственика промяна на намерението и
завладяване на вещта чрез ясни и недвусмислени действия - решение № 12 от
19.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013г., I г. о., решение № 1300 от
9.12.2008г. на ВКС по гр. д. № 5861/2007г., II г. о., решение № 403 от
3.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 672/2008г., I г. о., решение № 291 от 9.08.2010г.
на ВКС по гр. д. № 859/2009г., II г. о., решение № 270 от 20.05.2010г. на ВКС
по гр. д. № 1162/2009г., II г. о., решение № 196 от 18.03.2019г. на ВКС по гр. д.
№ 137/2018г., I г. о. Поради това, колкото и дълго да е продължила фактическа
им власт, тя не е можела да доведе до придобиване на имота или на идеална
част от него по давност. Ищците не са доказали при условията на пълно и
главно доказване елементите от фактическия състав на придобивното си
основание, поради което следва да се приеме, че не е настъпила правната
11
последица, регламентирА. в чл.99, предл. 1 ЗС - ответникът не е изгубил
правото си на собственост, тъй като не се установява ищците да са го
придобили. Що се отнася до това, че фактическото твърдение, че
праводателите на ответника и самият той е допуснал ищците при условията
на търпими действия да ползват имотите е направено едва в пледоарите пред
първа инстанция, дори да е така, тежестта на доказване на твърдяното
придобивно основание е на ищците, при условията пълно и главно доказване,
каквото не е успешно проведено.
С оглед на гореизложеното съдът намира подадената въззивна жалба от
ответника А. Ч. за основателна. Предявеният иск по чл.108 ЗС по отношение
на апартамента следва да се отхвърли изцяло, както и положителният
установителен иск за собственост на гаража като неоснователни и недоказани.
По същите съображения въззивната жалба на ищците е неоснователна:
същите не са установили правото си на собственост на посоченото основание.
Постановеното решение от първоинстанционния съд следва да се отмени в
частта, в която е прието за установено, че ищците са собственици на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор на обекта:
48619.504.11.3.33 - апартамент и на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор на обекта 48619.504.11.3.68 – гараж, а в частта, в която е
отхвърлен иска за предаване на владението на апартамента, да се потвърди с
горните мотиви.
По разноските: с оглед изхода от спора на ответника се дължат
направените в двете инстанции разноски –чл.78, ал.3 ГПК. Пред първа
инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, по който
липсва уговорено адв.възнаграждение. Липсват и доказателства за реално
платено такова от стрА. на ответника. Пред втора инстанция е направено
искане за присъждане на разноски, като е представено преводно нареждане за
платени 8000 лв за процесуално представителство пред апелативния съд.
Дължи се и платената държавна такса за въззивното обжалване в размер на
383,95лв. Общо дължимите разноски са в размер на 8383,95лв.Те следва да се
присъдят в тежест на ищците, с оглед изхода от спора. Следва да се отмени и
определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК, с което ответникът
е осъден да заплаща на ищците направените в първа инстанция разноски.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 574/27.06.2024г., постановено по гр.д. №
458/2023г. на ОС –Бургас, в частта в която е прието за установено по
предявения от В. В. Л., с ЕГН ********** и С. И. В., с ЕГН ********** срещу
А. Ч. Ч., ЕГН ********** иск с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността, че ищците са собственици в равни квоти по отношение на
12
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор на обекта: 48619.504.11.3.33,с местонахождение в гр.Царево,
общ.Царево, обл.Бургас, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД-18-56/24.08.2006г. / 24.08.2006г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект от 12.01.2023г., с адрес на имота: гр.Ц., ул."М. Г.", ет.*, ап.*, като
самостоятелния обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор
48619.504.11.3, предназначение: Жилищна сграда със смесено
предназначение, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 48619.504.11, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, с площ: 116,70 квадратни метра, с прилежащи части: 17,87
кв.м общи части, нива на обекта: едно, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор:
48619.504.11.3.34, под идентификатори обекта: самостоятелни
48619.504.11.3.28, обекти с 48619.504.11.3.40, 48619.504.11.3.29,
48619.504.11.3.30, над обекта: няма, който са придобили в резултат на
осъществено недобросъвестно съвладение за периода 2009г.-2019г., и е прието
за установено по предявения от В. В. Л., с ЕГН ********** и С. И. В., с ЕГН
********** срещу А. Ч. Ч., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124
от ГПК, че ищците са собственици в равни квоти по отношение на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор на
обекта 48619.504.11.3.68, с местонахождение гр.Ц., общ.Ц., обл.Б., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
56/24.08.2006г./24.08.2006г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект от 12.01.2023г., с адрес на имота: гр.Ц., ул."М.
Г.", ет. *, гараж ПМ4, като самостоятелния обект се намира на етаж 0 (нула) в
сграда с идентификатор 48619.504.11.3, предназначение: жилищна сграда със
смесено предназначение, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 48619.504.11, с предназначение на самостоятелния обект:
гараж, брой нива на обекта: 1, с площ: 23.18 кв.м, с прилежащи части: 3,31
кв.м. общи части, нива на обекта: при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори
48619.504.11.3.80, 48619.504.11.3.69, под обекта: няма, над обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 48619.504.11.3.54, който са придобили в
резултат на осъществено недобросъвестно съвладение за периода 2009г.-
2019г., вкл. в частта за разноските и определение № 3011/26.11.2024г.,
постановено по същото дело и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Л., с ЕГН ********** и С. И. В., с
13
ЕГН ********** срещу А. Ч. Ч., ЕГН ********** иск с правно основание
чл.108 от Закона за собствеността, да се приеме за установено, че ищците са
собственици в равни квоти на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор на обекта: 48619.504.11.3.33, с
местонахождение в гр.Ц., общ.Ц., обл.Б., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-
56/24.08.2006г./24.08.2006г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект от 12.01.2023г., с адрес на имота: гр.Ц., ул."М.
Г.", ет. *, ап. *, като самостоятелния обект се намира на етаж 5 в сграда с
идентификатор 48619.504.11.3, предназначение: Жилищна сграда със смесено
предназначение, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 48619.504.11, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, с площ: 116,70 квадратни метра, с прилежащи части: 17,87
кв.м общи части, нива на обекта: едно, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор:
48619.504.11.3.34, под идентификатори обекта: самостоятелни
48619.504.11.3.28, обекти с 48619.504.11.3.40, 48619.504.11.3.29,
48619.504.11.3.30, над обекта: няма, в резултат на осъществено
недобросъвестно съвладение за периода 2009г.-2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. Л., с ЕГН ********** и С. И. В., с
ЕГН ********** срещу А. Ч. Ч., ЕГН ********** иск с правно основание
чл.124 от ГПК, да се приеме за установено, че ищците са собственици в равни
квоти на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор на обекта 48619.504.11.3.68, с местонахождение гр.Ц., общ.Ц.,
обл.Б., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-56/24.08.2006г./24.08.2006г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ
ДИРЕКТОР НА АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 12.01.2023г., с
адрес на имота: гр.Ц., ул."М. Г.", ет. *, гараж ПМ4, като самостоятелния обект
се намира на етаж 0 (нула) в сграда с идентификатор 48619.504.11.3,
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 48619.504.11, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, с
площ: 23.18 кв.м, с прилежащи части: 3,31 кв.м. общи части, нива на обекта:
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелни
обекти с идентификатори 48619.504.11.3.80, 48619.504.11.3.69, под обекта:
няма, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 48619.504.11.3.54, в
резултат на осъществено недобросъвестно съвладение за периода 2009г.-2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен искът на В.
14
В. Л., с ЕГН ********** и С. И. В. - М., с ЕГН ********** против А. Ч. Ч.,
ЕГН **********, за осъждане на ответника да предаде владението на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор на
обекта: 48619.504.11.3.33, с местонахождение в гр.Ц., общ.Ц., обл.Б., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-
56/24.08.2006г./24.08.2006г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект от 12.01.2023г.
ОСЪЖДА В. В. Л., с ЕГН ********** и С. И. В., с ЕГН ********** да
заплатят на А. Ч. Ч., ЕГН ********** сумата 8383,95лв, представляваща
разноски по делото в настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15