РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 27.04.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на тринадесети април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№9145 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „П.к.Б.“ЕООД-София против Н.И.В., в която се
твърди, че между страните на 29.09.2015г., е сключен договор за потребителски к.П.к.
се, че сумата по кредита е 4200лв., а договора е за срок от 24месеца. Посочва
се, че размер на вноската е 259,65лв., при ГПР-49,90лв., ГЛП-41,17лв., лихвен
процент на ден-0,11 и общо задължение 1142,40лв.Твърде се, че параметрите по
закупения пакет допълнителни услуги е 3150лв., а размера на вноската е 131,25лв. или общото задължение е
9381,60лв., общ размер на месечната вноска 390,90лв.Твърди се, че тъй като
ищецът е небанкова институция, не е задължително предсрочната изискумост да
се обявява, а настъпва автоматично, при
просрочие на една месечна вноска с тридесет дни.Твърди се, че се дължи и
неустойка в размер на 1470лв., за
неизпълнение на поети задължения. Твърди се, че неразделна част от Договора са
ОУ, които са подписани от ответника. Твърди се, че е предявен настоящия иск,
тъй като ответникът е подал възражение срещу заповед по чл.410 от ГПК, издадена
по ч. гр.д.№7295/20167. на ПлРС.Претендират се и разноски.
Ответницата е оспорила предявените
искове, като са развити подробни съображение в писмения отговор и защита.Направени
са възражения за нищожност на договори клаузи.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№7295/2017г. по описа на ПлРС е, че от страна
на дружеството е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №4780/18.09.2017г.
за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата 9381,60лв. –
главница; 232,45лв., неустойка 1470 лв., лихва за забава 22,01лв. за периода 06.11.2015г.-05.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 15.09.2016г. до
окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: не изпълнено задължение по договор за потребителски кредит от **********/02.10.2015г.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение
от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането
си. Предявени са искове само за
следните суми: задължение в размер на
размер на 9381,60лв., включващо:4200лв. – главница; договорна лихва в
размер на 2031,60лв., неизплатено задължение
за възнаграждението за закупен пакет от допълнителни слуги3150лв. и
неустойка в размер на 1470лв. за неизпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата.
С оглед на спорните въпроси за нищожност на договора
или на отделни негови клаузи, съдът приема следното:
От
приложените доказателства е видно, че на 29.09.2015г. ответницата е подала до ищеца Искане за
отпускане на потребителски кредит в размер на 5000лв., със зададени параметри,
като е сключен такъв за потребителски кредит №**********/02.10.2015г., за
сумата 4200лв., платима на равни месечни вноски за 24месеца, при ГПР-49,90%,
ГЛП-41,17%, лихвен процент на ден-0,11.От приложените доказателства е видно, че
заедно с договора е изготвен погасителен план, Стандартен европейски формуляр,
споразумение ОУ.Съдът приема, че тъй като не е оспорен подписа от страна на
ответницата , то е налице валиден договор за кредит.Тъй като ищецът е небанкова
институция, то не важи т.18 на ТЗ№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, за уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост, а същата настъпва автоматично, съгласно
чл.12.3 от ОУ, които са неразделна част от договора и подписани от ответницата.
Твърди се, че не е заплатена дължима
сума 4200лв., което е твърдение за отрицателен факт, като в тежест на ответницата
е било да установи плащане на същата, но доказателства в тази насока не са
представени, поради което съдът приема, че следва да се уважи иска за
главницата.
На следващо място е неоснователно възражението за нищожност на уговорената в договора възнаградителна лихва и ГПР и ГПЛ, които
параметри формиращи възнаградителната лихва, поради противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави.Касае се за потребителски, а не банков кредит.В
настоящата обществено – икономическа обстановка, при която дейността си осъществяват множество кредитни
институции, които предоставят потребителски кредити по ускорена и опростена
процедура, без изискване на доказателства за доход и имущество на
кредитополучателя/ което не може да бъде вменено във вреда на потребителя, като
по-слаба икономически страна/, обективно е налице повишаване на риска от
непогасяване на задължението, респ. повишаване цената на кредитите.В тази
връзка в чл.19, ал.4 от ЗПК е посочена, че ГПР не може да надвишава петкратния
размер на законната лихва, която към датата на сключване на договора е била
10,02%/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер е над
50,10% , който процент е по-висок от ГПР и фиксирания ЛП, уговорени в договора.Съгласно
ЗПКр, годишният процента на разходите изразява общите разходи по кредита
настоящи и бъдещи /лихви, други , преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч., тези дължими от посредници при сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, като в него не се включват разходите на
потребителя при неизпълнение на договора.С оглед на това, съдът приема, че не е
налице противоречие със законова норма или добрите нрави и следва да се уважи
претенцията и в тази част за сумата 2031,60лв.
Във връзка с изложеното, какво
покрива ГПР и ГПЛ, съдът прави пък извод, че възнаграждението по споразумението
за допълнителни услуги е нищожно , като противоречащо на чл.10а от ЗПК.Удължаване
на просрочено задължение или други уговорки , не представят допълнителна
услуга.Това са такива, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните.Такива са издаване на удостоверения, различни референции и т.н. Така
уговорени , съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена
такса за действия,свързани с управлението на кредита, или дори за скрита
наказателна лихва, поради което, не се дължи сумата в размер на 3150лв. Още
повече, че същата се явява близка до размер на кредита и поставя в
неравноправно положение потребителя.
Относно неустойката съдът приема, че съгласно разпоредбата
на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Следователно основна предпоставка за изплащането на неустойка е
наличието на виновно неизпълнение на задължение по възникналото облигационно
отношение. В конкретния случай е безспорно, че ответницата е нарушила клауза от сключения договор за наем и не е
изпълнила по
своя вина основното си задължение -за връщане на кредита.Съобразно отпуснатия кредит, срокът на договора ,
неизпълнението и т.н., съдът приема, че размера не е прекомерно висок и следва
да се присъди.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При това положение съдът приема, че дължимите разноски в
заповедното производство са 189,83лв.
Следва да
се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, предвид изхода на делото, в размер 224,69лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422
вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответницата Н.И.В.,ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ
на кредитора “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: главница в
размер на 7701,60лв./ 4200лв. главница, 2031,60лв. възнаградителна лихва/ и
неустойка в размер на 1470лв.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 15.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №4780/18.09.2017г. по ч. гр.д.№7295/2017г. на ПлРС, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията до размер на сумата 9381,60лв. главница/ за сумата 3150лв.
възнаграждение за допълнителни услуги/, като НЕСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК Н.И.В.,ЕГН**********
ДА ЗАПЛАТИ
на“П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
общо 224,69лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Н.И.В.,ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 189,83лв.-
разноски по ч.гр.д.№7295/2017г. по описа на ПлРС
Решението може да се
обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :