Решение по дело №749/2016 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 86
Дата: 22 февруари 2017 г.
Съдия: Невена Пламенова Великова
Дело: 20161800500749
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. С., 22.02.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, ПЪРВИ въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от мл. съдия Великова гр. д. № 749 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

            С Решение № 92/05.08.2016 г., постановено по гр. дело № 207/2016 г. по описа на Районен съд- гр. С., първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба на А.К.Г. срещу ответниците К.Г. и А.Г. за имотите, описани в пункт 16 от исковата молба, а именно- дворно място с площ по нотариален акт 1996 кв.м., съставляващо УПИ XXII-69, УПИ XVI-69 и XVII-69 от кв. 14 по регулационния план на с. Г., общ. С., одобрен със Заповед № 131/1987 г., при общи граници по нотариален акт: горско стопанство, братя Л. и С. К., а по скица: УПИ XXIII-68, УПИ XIV-72, път, УПИ XVII-70 и УПИ XXI-70, и заедно с построената в УПИ XVII-69, цялото с площ от 750 кв.м., при съседи по скица: УПИ XXII-69, УПИ XVI-69, път и УПИ XVII-70, масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена върху 64 кв.м., РЗП 120 лв.м. Със същото решение първоинстанционният съд е допуснал до делба имотите, посочени в исковата молба в пункт от 6 до 15 включително, като е определил делбата да бъде извършена между ищеца- А.К.Г., и ответниците- К.К.Г. и А.  К.Г., при квоти 2/4 идеални части за ищеца и по ¼ идеална част за всеки един от двамата ответници.

Решението е обжалваното от ищеца по иска за делба А.Г. в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за посочения в пункт 16 от исковата молба недвижим имот, а именно: дворно място с площ по нотариален акт 1996 кв.м., съставляващо УПИ XXII-69, УПИ XVI-69 и XVII-69 от кв. 14 по регулационния план на с. Г., общ. С., одобрен със заповед № 131/1987 г., при общи граници по нотариален акт: горско стопанство, братя Л. и С. К., а по скица: УПИ XXIII-68, УПИ XIV-72, път, УПИ XVII-70 и УПИ XXI-70, и заедно с построената в УПИ XVII-69, цялото с площ от 750 кв.м., при съседи по скица: УПИ XXII-69, УПИ XVI-69, път и УПИ XVII-70, масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена върху 64 кв.м., РЗП 120 лв.м.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част се явява неправилно. Твърди се, че по делото не се спори, че имотите по пункт 16 от исковата молба са придобити по наследство от ищеца и брат му- К. Г. (праводател на ответниците А.Г. и К.Г.) при квоти по ½ идеална част от процесните имоти. Не се оспорва от ищеца и обстоятелството, че брат му е ползвал преимуществено имота, но се твърди, че това ползване не представлява необезпокоявано владение за период повече от 10 години, тъй като ищецът А.Г. е имал ключ (достъп) до имота, както и движими вещи  в него. Твърди се , че по делото не се установило демонстриране от страна на К. Г. и наследниците му на промяна в намерението им от такова да държат съсобствената вещ и за другия съсобственик в такова да държат същата само за себе си. Дори и да се приеме, че е имало промяна в анимуса на К. Г. по отношение на посочените имоти, то това е останало скрито от ищеца и на него не му е било известно, че наследодателят на ответниците свои цялата вещ. Поддържа се, че по делото не са се събрали достатъчно доказателства, от които да е видно, че става въпрос за явно, неоспорено и необезпокоявано намерение за своене. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е съобразил с цитираната от ищеца в писмената му защита задължителна съдебна практика по сходни дела, съгласно която е недопустимо правото на собственост да се придобие от ответниците без техния праводател да се е позовал изрично на изтеклата в негова полза придобивна давност. Представителят на жалбоподателя моли въззивният съд да обърне внимание на обстоятелството, че първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба на дворно място с площ от 1996 кв.м., състоящо се от три имота- УПИ XXII-69, УПИ XVI-69 и XVII-69, от кв. 14 по регулационния план на с. Г., общ. С., одобрен със заповед № 131/1987 г., заедно с построената в УПИ XVII-69, цялото с площ от 750 кв.м., масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена върху 64 кв.м., РЗП 120 лв.м. Тоест въпреки че еднофамилната сграда е застроена само в УПИ XVII-69, без да се засягат другите два имота, съдът е приел, че ответниците са владели и другите дава поземлени имота, което от своя страна също съставлява основание за отмяна на решението в обжалваната част. Предвид всичко изложено, жалбоподателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени частично обжалваното първоинстанционно решение, като вместо него постанови друго, с което да допусне до делба и описаните в пункт 16 от исковата молба процесни имоти. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания пред настоящата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата са подали писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Пламен Ангелов. В отговора е изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респ. за правилност на постановеното първоинстанционно решение. Твърди се, че в хода на делото безспорно е било установено, че към момента на завеждане на исковата молба в полза на ответниците е била изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на описаните в пункт 16 от исковата молба имоти. В тази връзка се сочи, че ответниците категорично са установили, че в продължение на повече от 30 години- от 1975 г. до настоящия момент, присъединявайки към своето владение и владението на техния наследодател, са упражнявали фактическа власт върху парцел VII-122, кв. 10, по плана на с. Г., и построената в УПИ XVII-69 жилищна сграда, като първоначално К. Г., а впоследствие А.Г. и К.Г. са държали вещта лично като своя. Представителят на ответниците по жалбата счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че неговият брат К. Г. не е демонстрирал явно намерението си да свои вещта, доколкото самият факт, че е извършил застрояване в имота бил достатъчен да установи промяната в намерението му към вещта. Поддържа, че доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, категорично установяват твърденията на ответниците във връзка с извършеното от страна на наследодателя им строителство, в което ищецът не е взел участие, като се установява също така, че ищецът никога не е и живял в жилищната постройка. Предвид изложеното и доколкото по делото категорично се е установило явното, необезпокоявано, безспорно и непрекъснато владение върху имотите, описани в пункт 16, жалбата на ищеца и твърденията му за недоказаност следва да се приемат за неоснователни. По отношение на твърденията за постановяване на решението в противоречие със задължителната практика на ВКС, представителят на ответниците се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, в което е възприето че „… е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост…“. На последно място се сочи, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за цялото дворно място, обособено в три поземлени имота, тъй като владението е упражнявано по отношение на целия парцел, предвид липсата на материализирана ограда между отделните урегулирани поземлени имоти. Предвид всичко изложено моли въззивния съд  да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. В отговора не са направени доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Решението в частта, с която до делба са допуснати имотите, посочени в исковата молба в пункт от 6 до 15 включително, с която съдът е определил между кои лица да бъда извършена делбата както и при какви квоти да бъде извършена делбата на посочените имоти, като необжалвано от страните е влязло в сила.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника си- адв. Д., който поддържа жалбата, като прави и доказателствено искане за приемане като писмено доказателство по делото на разписен лист към проекта на дворищна регулация към заповед № 131 от 22.03.1989 г., като твърди, че това е новоузнато обстоятелство. По същество моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на въззиваемите. В предоставения на основание чл. 149, ал. 3 ГПК срок пълномощникът на въззивника е депозирал в деловодството на съда писмена защита, в която са развити съображения за недостоверност на показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство двама свидетели на ответниците, както и възражения срещу изводите на първоинстанционния съд, съвпадащи с тези, направени във въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите К.Г. нередовно призован, не се явява, А.Г.- редовно призована, не се явява, представляват се от пълномощника си адв. Алмишева, която не възразява срещу нередовната процедура по призоваване и оспорва подадената въззивна жалба, като счита същата за неоснователна. Счита доказателственото искане на представителя на жалбоподателя за преклудирано, с оглед което моли съдът да не приема по делото представеното писмено доказателство. По същество моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, като претендира и сторените от доверителите й разноски за въззивното разглеждане на делото за които представя и списък по чл. 80 ГПК. В предоставения на основание чл. 149, ал. 3 ГПК срок пълномощникът на въззиваемите е депозирал в деловодството на съда писмена защита, съдържащата аналогични на подадения отговор възражения срещу подадената въззивна жалба.

С протоколно определение в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание, съдът не допусна представеното по делото писмено доказателство, доколкото не бяха ангажирани доказателства за късното узнаване, респ. за невъзможността на страната да се снабди с документа в по-ранен етап, с оглед което намира приложение общата забрана по чл. 266, ал. 1 ГПК за представяне на доказателства във въззивното производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт и от процесуално легитимирано лице- надлежно упълномощения представител на ответника- адв. Д.. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК (съобщението за решението е получено от жалбоподателя на 17.08.2016 г., а жалбата е подадена в деловодството на съда на 31.08.2016 г.), като отговаря и на изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е изцяло валидно, като постановено от законен състав, носещо подписа на постановилия го съдия и изготвено съобразно изискуемата от закона писмена форма. Обжалваното решение е и допустимо в обжалваната част като постановено при наличие на изискуемите положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, респ. липса на отрицателните процесуални предпоставки, осуетяващи упражняването му.

Обстоятелствата, от значение за изхода на делото в обжалваната част на решението са били правилно възприети от първоинстанционния съд в изложението му относно установените по делото факти, а именно:

Видно от представеното по делото копие от Удостоверение за наследници № 000196 от 19.04.2007 г. се установява, че ищецът А.К.Г. и брат му К. К.Г. са наследници по закон на починалия на 03.07.1993 г. К.Г.К.- техен баща. Тук е място да се отбележи, че макар и по делото да не е представено удостоверение за идентичност на имената на К. К.Г., който в други актове е посочен като К., съдът счита, че се касае именно до едно и също лице, тъй като ищецът А.Г. има един единствен бар, видно от горецитираното удостоверение за наследници.

От представеното по делото копие от Удостоверение за наследници изх. № 141 от 25.02.2014 г. на С. А.К.- майка на ищеца, се установява, че брат му- К. Г. е починал на 06.12.2013 г., като е оставил низходящи- ответниците по иска за делба К.К.Г. и А.К.Г..

От копие на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, наследство и делба № 317, том I, дело № 526/1974 г. на районен съдия от гр. С. се установява, че К.Г.К. е признат за собственик по наследство, давностно владение и делба на празно дворно място с площ от 1996 кв.м. при съседи: улица, Горско стопанство, братя Л. и С. К., което дворно място е включени и съставлява по регулационния план на с. Г. парцел VII, отреден за имот пл. № 122, в кв. 10.

От представеното по делото копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 471, том I, дело № 1063/1975 г. на районен съдия от гр. С. се установява, че К.Г.К. е дарил гореописания недвижим имот на синовете си- А. К. Г. (видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена- А.К.Г.) и К. К. Г..

Видно от представената по делото Скица № 42/18.02.2015 г. от Община С. Общинска техническа служба за УПИ XXII-69, УПИ XVI-69 и УПИ XVII-69, собственици на имота са наследниците на К. К. Г. и лично А. К. Г., като и за двамата като акт за собственост е посочен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 471, том I, дело № 1063/1975 г. на районен съдия от гр. С..

По делото е представено копие от Удостоверение за търпимост № 77-02-39/23.03.2010 г. за жилищна сграда (строеж пета категория) на Община С., в което като местоположение на сградата е посочен УПИ XVII-69, като инвеститор е посочен К. К.Г., а като документ за собственост е посочен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 471, том I, дело № 1063/1975 г. на районен съдия от гр. С.. Видно от същото строежът е признат за търпим, като не подлежи на премахване и забрана за ползване. Този документ, макар и официален се явява диспозитивен такъв, доколкото съдържа изявлението на отговорното длъжностно лице- в конкретния случай главен архитект, относно обстоятелството отговаря ли построената в УПИ XVII-69 жилищна сграда на изискванията същата да се приеме за търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Съдържащите се в него данни за инвеститор не се ползват с обвързваща съда сила, доколкото искането строежът да бъде признат за търпим може да бъде подадено от всеки един от съсобствениците, с оглед което в тази си част документът не се явява официален удостоверителен документ, а такъв, пресъздаващ заявеното в молбата за издаване на удостоверението.

По делото е представено и копие от Обяснителна записка, съставена от арх. Г. проектант на ОбНС „Червена звезда”- С., относно заснемането на съществуваща жилищна сграда в с. Г., кв.10, II, VII 122, която съдържа данни относно изградената постройка, в която част може да се приеме, че записката е официален свидетелстващ документ. Същевременно в записката е посочено, че заснемането е възложено от собственика К. К. Г., което обаче не задължава съда да приеме, че именно той е единствен собственик, доколкото записката не съставлява акт за собственост, а  в тази си част отразеното в нея се основава на заявеното от физическото лице, поискало заснемането.

Представено е и копие от Молба-декларация за регистриране на строеж по § 1 от ПМС № 4, вх. № 94-К-14/13.02.1991 г. на Общински Народен съвет гр. С. Изпълнителен комитет, подадена от К. К. Г., която по същество представлява частен документ и се ползва единствено с формална доказателствена сила, че изхожда от лицето, което я е подписало, но не и с материална такава относно съдържащите се в нея данни.

По делото е представено и копие от скицата на построената в УПИ XVII-69 жилищна сграда, съдържаща графични изображения на фасадите на къщата и разположението на помещенията в нея, както и технико-икономически показатели, в които като собственик е посочен К. К. Г..  В тази си част представеното доказателство също не обвързва съда да приеме, че собственик е бил именно наследодателят на ответниците, доколкото представеният документ се основава на заявеното от лицето, поискало изготвянето му, а не се явява официален свидетелстващ документ, нито такъв годен да послужи като титул за собственост.

В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени средства, като са разпитани двама свидетели на ищеца и двама на ответниците.

От показанията на свидетелката М.Р. се установява, че се познава с ищеца и ответника К.Г.. Установява се, че откакто се познава с ищеца- около 80-те години на миналия век са ходили в къщата, в която е живеел К., около два пъти годишно. Установява се, че къщата се намира в центъра на с. Г., в ляво. Установява се, че ищецът е имал ключ както от портата на двора, така и от самата къща, като е държал в къщата свои движими вещи. Установява се, че след смъртта на брата на ищеца през 2013 г. последният няма достъп до къщата в с. Г..

От показанията на свидетелката Т.К. се установява, че познава ищеца от 45 години, тъй като е бил колега с мъжа й. Установява се, че е ходила веднъж в имота- през 1972-1973 г., когато се е изграждала оградата му, след което не е посещавала къщата, но е давала на ищеца движими вещи, които да използва в къщата, тъй като там имало  механа. Установява се, че мъжът на свидетелката е помагал на приятеля си А.Г. в построяването на къщата, като с помощ се е включил и още един техен колега.

От показанията на свидетеля Д. А. се установява, че от дете познава както А.Г., така и К. Г.. Установява се, че К. е имал къща в центъра на селото,в ляво, на баир, като строежът на тази къща е започнал преди 1977 г. Свидетелят не знае друг освен К. да е строил къщата, като се установява, че и той самият е помагал при строежа й. Установява се, че къщата е била покрита след като свидетелят е излязъл от казармата- 1979-1980 г., а електроинсталацията е правена от баща му през 1980 г., но е била довършена от свидетеля. Установява се, че свидетелят не е срещал ищеца в имот, като след смъртта на К. в имота е заживял ответникът К.Г.. Установява се, че в периода от 1092 г. до 1987-1988 г. свидетелят е ходил в имота в с. Г. поне по четири-пет пъти годишно, като не е виждал ищеца А.Г. там, а го е виждал единствено в имота в „О.к.”, където е живеел до към 1989 г, когато се е преместил в с. И.. Установява се, че от 1991 г.-1992 г., след като К. е станал безработен е заживял постоянно в с. Г., като от 1994 г. до 1997 г. К. е гледал крава, теле и прасе, както и кокошки в двора, като е садял и градината.

От показанията на свидетеля И. Г. се установява, че познава К. от дете, като през 1975 г. заедно са започнали да строят къщи в с. Г., но К. я е завършил преди него. Свидетелят не е виждал ищецът на къщата в с. Г., като за първи път го е видял в съда, когато са били докарали брат му от болница. Установява се, че докато е траел строежът на къщата К. се е прибирал в гр. С., а след като е била завършена се нанесъл да живее там, като засадил градината и гледал животни в двора. Установява се, че след смъртта на К. ответниците са направили битов кът, като са разчистили съществуващото помещение в къщата.

Съдът даде вяра на показанията на всички свидетели, доколкото те не се изключват, а взаимно се допълват, като обстоятелството, че свидетелите на ответниците не са виждали ищеца в къщата в с. Г. не изключва достоверността на показанията на свидетелката Р., в частта, с която същата заявява, че я е посещава по два пъти годишно, тъй като свидетелката подробно сочи разположението на стаите в къщата, което съответства на показанията както на двамата свидетели на ответниците, така и на представената по делото скица (архитектурен проект), съдържаща графично изображение на етажите от къщата. Свидетелите А. и Г. не са живеели заедно с наследодателя на ответниците, за да е налице сигурност в показанията им в частта, в която твърдят, че ищецът не е идвал и не се е включвал в строежа на къщата в с. Г., като самите те заявяват, че не са го виждали, без да твърдят, че никога не е ходил там. Наред с това невъзможно е от показанията на свидетели, които дори не са роднини на ищеца и неговия брат, да се установи какви са били финансовите отношения между двамата съсобственици на земята и какви са били уговорките помежду им във връзка с ползването на построената в съсобственото им дворно място къща. По тези причини съдът счита, че от показанията на свидетелите, разгледани съвкупно се установява, че ищецът е посещавал процесния недвижим имот през годините, като едва след смъртта на брат му К. Г. през 2013 г. достъпът му до нея е бил ограничен от ответниците по делото.

Останалите доказателства по делото са неотносими към обжалваната част от решение, с оглед което въззивният съд няма да ги обсъжда.

При така установените факти  приемайки, че свидетелите на ищцовата страна не са успели да оборят твърденията на ответниците, свързани с упражняването на явно, спокойно и необезпокоявано владение от страна техния наследодател, продължило повече от десет години, първоинстанционният съд е счел, че владението на ищецът е било несъмнено отблъснато с извършването на строителните работи по изграждането на къщата, облагородяването на мястото, както и чрез множество други действия, установени в хода на процеса. С оглед на това съдът е приел за основателно възражението на ответниците за изтекла в полза на наследодателя придобивна давност по отношение на тези имоти, което е обусловило и отхвърляне на иска за делба по отношение на процесния имот. 

Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата въззивна инстанция, тъй като видно от мотивите на първоинстанционния съд, същият не е съобразил дадените в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г.. ОСГК разрешения, касаещи приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. По делото е безспорно установено, че ищецът и неговият брат- наследодател на ответниците, са придобили правото на собственост върху празно дворно място с площ от 1996 кв.м. при съседи: улица, Горско стопанство, братя Л. и С. К., което дворно място е включено и съставлява по регулационния план на с. Г. парцел VII, отреден за имот пл. № 122, в кв. 10, като същото е станало по силата на правна сделка- дарение, извършено в тяхна полза с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 471, том I, дело № 1063/1975 г. на районен съдия от гр. С.. Установява се, че така посочения недвижими имот съставлява УПИ XXII-69, УПИ XVI-69 и УПИ XVII-69 по действащия регулационен план на с. Г., като в УПИ XVII-69 е била изградена масивна жилищна сграда, строежът на която е бил започнат около годината на прехвърляне на земята.

За уважаването на правоизключващото възражение по чл. 79 ЗС за изтекла в полза на ответниците придобивна давност е необходимо по делото да се установят следните юридически факти (материално предпоставки), а именно: 1) владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, характеризиращо се два основни признака: обективен- упражняване на  фактическата власт върху вещта (corpus), и субективен- намерението да се държи вещта като своя (animus domini), което владение следва да постоянно (да няма случаен характер), непрекъснато (за повече от шест месеца, арг. чл. 81 ЗС), несъмнено, спокойно (да не е установено с насилие) и явно (да не е установено по скрит начин, тайно от предишния собственик); 2) изтичане на определения в закона 10-годишен период от време. Тежестта на доказване на така посочените предпоставки е върху ответниците, при съобразяване на презумпцията по чл. 69 ЗС, която размества доказателствената тежест, в случай, че съсобственикът е започнал упражняването на фактическата власт върху вещта на основание, изключващо владението на другия съсобственик. Следва да се отбележи, че възражението на ищеца относно невъзможността наследниците на неговия брат-съсобственик на поземления имот, да се позоват на изтекла в негова полза придобивна давност, се явява неоснователно, като изрично в този смисъл е т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2012 г., ОСГК.

Доколкото позоваването на изтекла в полза на наследодателя на ответниците придобивна давност върху целия имот е свързано пряко с изградената в имота масивна жилищна сграда, горепосочените предпоставки на първо място е необходимо да бъдат разгледани на плоскостта на чл. 55 ЗС, като се съобрази налице ли е придобито по давност право на строеж, доколкото по делото няма доказателства същото да е учредено в полза на съсобственика К. Г.. Действително по делото са представени писмени доказателства, в които като собственик, респ. инвеститор, е посочен наследодателят на ответниците К. Г., но по посочените по-горе съображения, тези документи, са издадени в производства, инициирани от молителя, което от своя страна не изключва правата, които другият съсобственик има по силата на чл. 92 ЗС. В тежест на ответниците бе да докажат при условията на пълно и главно доказване, че масивната жилищна сграда, построена в съсобствения поземлен имот, е изключителна собственост на техния наследодател. Доколкото фактическата власт върху същата не придобита на основание, изключващо владението на другия съсобственик., а изградената постройка следва да се третира като приращение по чл. 92 ЗС, в тяхна тежест бе да докажат също при условията на пълно и главно доказване, че след построяването й техният наследодател е по явен и недвусмислен начин е показал, че отрича владението на другия съсобственик, т. е да докажат т.нар. преобръщане на владението (interversio possessionis). Ответниците не успяха да докажат придобИ.ето по давност на правото на строеж, доколкото от проведеното насрещно доказване, чрез показанията на разпитаните в хода на делото свидетелка- Т.К., се установява, че ищецът е участвал при изграждането на оградата около имота, като същата твърди, че ищецът е споделял и за финансови взаимоотношения с брат му по повод строежа на къщата. Действително от тези показания не би могло да се установи по несъмнен начин какви точно са били отношенията между двамата съсобственици, но същите са достатъчни да разколебаят твърденият на свидетелите на ответниците, че К. Г. е построил жилищната сграда сам, без участието на другия съсобственик, респ. да внесат съмнения в проведеното от тях доказване на този правнорелевантен факт. Няма основание съдът да не даде вяра на показанията на свидетелката К., доколкото, както беше посочено, свидетелите Д. А. и И.е Г., не са живели постоянно с наследодателя на ответниците, с оглед което това, че те не са възприели присъствието на ищеца в имота в с. Г., не изключва същото.

Предвид изложеното изградената в съсобствения имот масивна жилищна сграда следва да се третира като приращение по смисъла на чл. 92 ЗС, с оглед което съсобственикът К. Г. е упражнявал владение върху своите идеални части върху сградата и държане върху идеалните части на другия съсобственик и жалбоподател в настоящото производство А.Г.. По делото, както бе посочено, не беше доказано от страна на ответниците при условията на пълно и главно доказване преобръщането на владението на техния наследодател по отношение на ищеца. Фактическата власт върху масивната жилищна сграда не е била получена от наследодателя на ответниците на основание, изключващо владението на другия съсобственик, с оглед което презумпцията по чл. 69 ЗС, макар и приложима между съсобственици, следва да се счита оборена. Наред с това твърденията на ответниците, че техният наследодател е демонстрирал по отношение на другия съсобственик, че държи веща като своя, не бяха установени при условията на пълно и главно доказване, доколкото по делото бе проведено и насрещно такова чрез разпита на свидетелката М.Р.. Същата установява, че ищецът е имал ключ както от портата на двора, така и от жилищната сграда, което обстоятелство следва да се третира като такова, сочещо на упражнявано от негова страна владение върху имота, ведно с построената в него сграда. Наред с това от показанията на тази свидетелка се установява, че както ищецът, така и неговия син, са съхранявали в къщата и свои движими вещи, като тези действия несъмнено сочат на упражнено от ищеца ползване на имота като свой. Неговият достъп до къщата е бил ограничен едва след смъртта на брат му, което е станало през 2013 г., с оглед което към момента на предявяване на иска- 21.04.2015 г., в полза на ответниците не е изтекъл предвиденият от закона 10-годишен давностен срок. Показанията на тази свидетелка следва да бъдат кредитирани, доколкото същата, макар и да се познава с ищеца, не е пряко заинтересована от изхода на делото, като същите не се оборват и от останалия доказателствен материал, с оглед което съдът се позова на тях при изграждане на фактическите си изводи.

С оглед на всичко изложено до тук съдът прие, че по делото не беше доказано правоизключващото възражение на ответниците за изтекла в полза на техния наследодател 10-годишна придобивна давност нито по отношение на УПИ XVII-69 и изградената в него масивна жилищна сграда, нито по отношение на поземлените имоти УПИ XXII-69, УПИ XVI-69 по регулационния план на с. Г., одобрен със Заповед № 131/1987 г., съставляващи заедно с УПИ XVII-69 имота, предмет на прехвърлителната сделка, извършена с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 471, том I, дело № 1063/1975 г. на районен съдия от гр. С., в полза на ищеца и наследодателя на ответниците.

Предвид горното настоящият въззивен състав счита, че посочените в пункт 16 на исковата молба недвижими имоти, а именно- дворно място с площ по нотариален акт 1996 кв.м., съставляващо УПИ XXII-69, УПИ XVI-69 и XVII-69 от кв. 14 по регулационния план на с. Г., общ. С., одобрен със заповед № 131/1987 г., при общи граници по нотариален акт: горско стопанство, братя Л. и С. К., а по скица: УПИ XXIII-68, УПИ XIV-72, път, УПИ XVII-70 и УПИ XXI-70, и заедно с построената в УПИ XVII-69, цялото с площ от 750 кв.м., при съседи по скица: УПИ XXII-69, УПИ XVI-69, път и УПИ XVII-70, масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена върху 64 кв.м., РЗП 120 лв.м., следва да бъде допуснат до делба между ищеца А.К.Г. и ответниците К.К.Г. и А.К.Г., при същите квоти, определени от първоинстанционния съд, а именно- 2/4 идеални части за ищеца и по ¼ идеални части за всеки един от ответниците, които се установяват от представеното по делото удостоверение за наследници на К. К.Г. и  представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 471, том I, дело № 1063/1975 г. на районен съдия от гр. С..

Съобразно изхода на делото, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски във въззивното производство. Доколкото обаче искане в този смисъл не е направено, а предвид липсата на доказателства по делото за реално сторени от жалбоподателя разноски, освен платената от него държавна такса, по аргумент от чл. 80 ГПК, такива не следва да му бъдат присъждани.

С оглед предмета на делото- делба на недвижим имот, на основание чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. трето ГПК, решението подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 92/05.08.2016 г., постановено по гр. дело № 207/2016 г. по описа на Районен съд- гр. С., в частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба на описаните в пункт 16 от исковата молба недвижими имоти, а именно- дворно място с площ по нотариален акт 1996 кв.м., съставляващо УПИ XXII-69, УПИ XVI-69 и XVII-69 от кв. 14 по регулационния план на с. Г., общ. С., одобрен със Заповед № 131/1987 г., при общи граници по нотариален акт: горско стопанство, братя Л. и С. К., а по скица: УПИ XXIII-68, УПИ XIV-72, път, УПИ XVII-70 и УПИ XXI-70, и заедно с построената в УПИ XVII-69, цялото с площ от 750 кв.м., при съседи по скица: УПИ XXII-69, УПИ XVI-69, път и УПИ XVII-70, масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена върху 64 кв.м., РЗП 120 лв.м., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на описаните в пункт 16 на исковата молба недвижими имоти, а именно- дворно място с площ по нотариален акт 1996 кв.м., съставляващо УПИ XXII-69, УПИ XVI-69 и XVII-69 от кв. 14 по регулационния план на с. Г., общ. С., одобрен със Заповед № 131/1987 г., при общи граници по нотариален акт: горско стопанство, братя Л. и С. К., а по скица: УПИ XXIII-68, УПИ XIV-72, път, УПИ XVII-70 и УПИ XXI-70, и заедно с построената в УПИ XVII-69, цялото с площ от 750 кв.м., при съседи по скица: УПИ XXII-69, УПИ XVI-69, път и УПИ XVII-70, масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена върху 64 кв.м., РЗП 120 лв.м.,

между съсобствениците А.К.Г., К.К.Г. и А.К.Г.,

при квоти 2/4  идеални части за А.К.Г. и по ¼ идеални части за К.К.Г. и А.К.Г..

РЕШЕНИЕТО в частите, с които посочените в исковата молба в пункт от 6 до 15 включително имоти са допуснати до съдебна делба, между А.К.Г., К.К.Г. и А.К.Г., при квоти 2/4  идеални части за А.К.Г. и по ¼ идеални части за К.К.Г. и А.К.Г., като необжалвано е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Препис от Решението да се връчи на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.