Р Е
Ш Е Н
И Е № 34
гр.
Пловдив, 08 март 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 361/2018
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.Ч. против
решение № 510/16.04.2018 г.,
постановено по гр.д. № 478/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І
гр.с., в частта, в която са отхвърлени предявените от него против РС - П.искове
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушаване
правото му на разглеждане в разумен срок на н.ч.х.д. № 89/2004 г. за периода
08.10.2004 г. – 23.05.2007 г. за разликата над 2 000 лв. до пълния
предявен размер от 26 000 лв., искането за присъждане на обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода 08.10.2004 г. – 28.02.2011 г. и за
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 339,50 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2004 г. до изплащането й, както
и в частта на решението, в която са отхвърлени предявените от него против РС -
А. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
нарушаване правото му на разглеждане в разумен срок на н.ч.х.д. № 405/2007 г.
за периода 26.06.2007 г. – 15.11.2010
г. за разликата над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000
лв., искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху главницата
за периода 26.06.2007 г. – 28.02.2011 г. и за обезщетение за имуществени вреди
в общ размер на 6 063,97 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.06.2007 г. до изплащането й. Жалбоподателят твърди, че в тези
части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по подробно
изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тези
части и вместо това да постанови друго решение, с което да осъди ответниците да
му заплатят претендираните обезщетения в пълен размер, ведно със законната
лихва върху тях, считано от 08.10.2004 г. за П.ския районен съд и от 26.06.2007
г. за АРС. Оспорва жалбите на РС - П.и РС - А., като счита, че те са
неоснователни и недоказани, а втората е и недопустима като просрочена. Претендира
деловодни разноски за двете инстанции.
Постъпила е въззивна жалба от РС - П.против
същото решение в частта, в която той е осъден да заплати на А.Ч. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.02.2011 г. до изплащането й, и разноски в размер на 44,25
лв. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно и
незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, като моли то да бъде
отменено в тази част и да бъде отхвърлен предявеният против него иск по чл. 2б
от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, а ако съдът не възприеме това
становище, да бъде намалено определеното обезщетение до справедлив такъв. Не е
взел конкретно становище по жалбата на А.Ч..
Постъпила
е въззивна жалба и от РС - А. против същото решение в частта, в която той е
осъден да заплати на А.Ч. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.02.2011
г. до изплащането й, и разноски в размер на 44,25 лв. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на решението в тази част и се иска то да бъде
отменено в тази част и да бъде отхвърлен предявеният против него иск по чл. 2б
от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва жалбата на А.Ч..
П. на РБв качеството си на страна
по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че въззивните жалби са неоснователни, а решението
е правилно и обосновано във всички обжалвани части, поради което моли съда да
го потвърди.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбите са
подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях
и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявените от А.Х.Ч. *** и РС - А.обективно и субективно съединени
искове по чл. 2б от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че ответниците са нарушили правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съобразно нормата на чл. 6, § 1
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, което е станало по н.ч.х.д. № 89/2004 г. по описа на РС - П.за
периода 08.10.2004 г. - 23.05.2007 г., т.е. от момента на депозиране на частната
тъжба от ищеца до
изпращане на делото на Върховния касационен съд за разпределение на друг еднакъв по степен съд, с
което общата продължителност на производството се е увеличила с 2 години, 7 месеца
и 15 дни, като се
навеждат твърдения за нарушение по чл. 252, ал. 1 от НПК, неупражняване на достатъчен контрол за
дисциплиниране на подсъдимите и техните защитници в съдебните заседания и
незаконосъобразна процедура по отводи на всички съдии в П.ския районен съд, както и по н.ч.х.д. № 405/2007 г. по описа на РС -
А. поради бездействие,
продължило в периода 26.06.2007 г. -15.11.2010 г., т.е. от деня на постъпване на делото
в съда до произнасянето на присъдата, изразяващо се неупражняването на достатъчен контрол за
дисциплиниране на подсъдимите и техните защитници, даване ход на делото едва
след 1 година, 4 месеца и 3 дни на 29.04.2009 г., незаконосъобразно
протоколно определение от 08.04.2010 г., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 289, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 2
от НПК,
постановяване на присъда № 70/ 15.11.2010 г., с която е нарушено правото на
справедлив процес според ЕКПЧ доколкото според ищеца тя по
същество
е очевидно произволна и явно необоснована, без правна основа и без връзка между фактите и
приложимото право. Твърди, че воденото наказателно
производство продължило общо 7 години, 2 месеца и 13 дни, в който период е включена
продължителността на досъдебното производство № 375/2003 г. по описа на VІ РПУ
- П., като с констативен протокол на Инспектората на ВСС е установено, че правото му по чл. 6, § 1 от Конвенцията е
нарушено и му е определено
обезщетение в размер на 300 лв., която сума Ч. смята за прекомерно занижена. Според ищеца продължителността
на наказателното производство оказала влияние в личностен план, отразила се на
личната му и емоционална сфери, на неговия и на семейството му начин на живот, рефлектирала върху професионалната му
реализация, общественото доверие и социалните контакти, както и върху
финансовото и здравословното му състояние. В този период Ч. претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за адвокатско възнаграждение, преписи на документи, такси за транспорт и разходи за лекарства, от които 6 063,97 лв. в производството пред АРСи
339,50 лв. в производството пред П.ския районен съд, посочени
конкретно в исковата молба. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди РС - П.да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв. и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 339,50 лв., ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от 08.10.2004 г. до окончателното им изплащане, както и да осъди РС - А. да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000
лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6 063,97 лв., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 26.06.2007 г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът РС - П.оспорва предявените против него искове
и моли съда да ги отхвърли, а при условията на евентуалност – да намали размера
на обезщетението за неимуществени вреди съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му, включително и тази, базирана на констатациите от протокола за извършена проверка
от ИВСС, които нямат
задължителна сила за съда, а причините за настъпилото забавяне при разглеждане на делото са били обективни - наличие на процесуални пречки и отвод на всички съдии от
състава на съда, липсва причинно-следствена връзка между описаните от ищеца
негативни преживявания и действията и бездействията на длъжностни лица от П.ския районен съд. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ.
Ответникът РС - А. оспорва предявените против него искове по основание и
размер и моли съда
да ги отхвърли, а при условията на евентуалност – да намали размера на
претендираното обезщетение. Счита, че към срока за разглеждане на н.ч.х.д. № 405/2007 г. не следва да се прибавя периодът на разглеждане на н.ч.х.д. № 89/2004 г. по описа на П.ския районен съд или този, през който
наказателното производство се е отнасяло до престъпление от общ характер, тъй като не е можел да влияе на продължителността
на тези дела, както
и че
описаните в исковата молба вреди биха могли да са причинени от различни фактори
и не е установена причинната им връзка с поведението на ответника, включително и
досежно искането за заплащане на имуществени вреди – разноски. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат поради това, че ищецът е премълчал връзката си със съдебен заседател, когато
делото е било висящо пред П.ския районен съд, а поисканият отвод на съдията-докладчик непосредствено
преди постановяване на присъдата е допринесъл за продължаване на производството.
Контролиращата страна Окръжна
прокуратура – П. счита, че исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С обжалваното решение РС - П.е осъден да заплати
на А.Ч. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от
нарушаване правото на ищеца на разглеждане
в разумен срок на ч.н.х.д. № 89/2004 г. по описа на П.ския районен съд в
размер на 2 000 лв. за периода 08.10.2004 г. - 23.05.2007 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.02.2011 г. до окончателното й
изплащане, както и 44,25 лв. разноски по делото, РС - А. е осъден да заплати на А.Ч. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на нарушаване правото на ищеца на разглеждане и
решаване в разумен срок на н.ч.х.д. №
405/2007 г. по описа на АРСв размер на 2 000 лв. за периода 26.06.2007 г. - 15.11.2010 г., ведно
със законната лихва върху сумата,
считано от 28.02.2011 г. до
окончателното й изплащане, както и 44,25 лв. разноски по делото, като исковете
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди против РС - П.и РС - А. са
отхвърлени за разликата над 2
000 лв. до пълните претендирани размери от по 26 000 лв., отхвърлени са исканията
за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху двете посочени главници
за периода 08.10.2004 г. - 28.02.2011 г. и съответно за периода 26.06.2007 г. - 28.02.2011 г., отхвърлени са предявените
от А.Ч. против П.ския районен съд и АРСискове
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат на нарушение на правото на разглеждане на горецитираните наказателни
дела в разумен срок, в размер на 339,50 лв. по иска против Районен съд - П.,
представляващи сбор от 52 лв. разходи за вещи лица, 17,50 лв. заплатени
държавни такси за преписи от документи и други такси, 270 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение на адвокат П., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.10.2004 г., и съответно от 6 063,97 лв. по иска против РС - А., представляващи сбор от направени
транспортни разходи за явяване в съдебни заседания от 620 лв., транспортни разходи за снабдяване с преписи от
документи по делото
от 280 лв., заплатени хонорари за вещи лица от 509,50 лв., заплатени такси за удостоверения за съдимост от 47,50 лв., заплатени държавни такси за
преписи и други такси от 55,05 лв., заплатен адвокатски хонорар на адвокат С. от 910 лв., заплатени разноски на
подсъдимите по
издадени изпълнителни листове по н.ч.х.д. № 405/2007 г. и образувани въз основа на тях
изпълнителни дела при ЧСИ М. С.-Ц.от 3 419,45 лв. и разходи за лекарства за
лечение на стреса от продължителното производство от 222,47 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.06.2007 г. до изплащането й.
Решението е обжалвано от всички
страни и в своята цялост то е предмет на въззивното производство.
По исковете
по чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно
посочената разпоредба Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
На база на граматическото и логическото
тълкуване на правната норма може да се направи извод, че чрез този иск се цели
да бъде защитено субективното право на пострадалото лице и да бъдат репарирани
причинените му вреди от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на
делото му в разумен срок, независимо от вида на делото и от неговия изход.
Последователно в съдебната
практика на Върховния касационен съд /за пример вж. Р. № 16/17.05.2017 г. по
гр.д. № 2686/2016 г. на ІІІ г.о. и Р. № 162/01.07.2013 г. по гр.д. № 751/2012
г. на ІV г.о./ се застъпва становището, че неразумно дългата продължителност на
воденото наказателно производство има решаващо значение за негативното
отражение на обвинението върху неимуществената сфера на обвиняемото лице, като тези
мотиви биха могли да се приложат не само по отношение на обвиняемия, но и по
отношение на частния тъжител, върху психиката на когото също би се отразил
прекомерен период на разглеждане на делото.
От приетите по делото писмени
доказателства и приложените дознание № 375/2003 г. по описа на VІ РПУ - П. и пр.пр. № 2969/ 2003
г. на Районна прокуратура – П. се установява, че досъдебното производство е
образувано на 16.07.2003 г. срещу неизвестен извършител за това, че на
23.04.2003 г. в гр. П., на ул. „Т. 3група от седем-осем лица са причинили
средна телесна повреда на А.Х.Ч., живущ на същия адрес, и след това са му
отнели личното оръжие - пистолет марка „...........,
завършило със заключително мнение от 05.04.2004 г. за прекратяването му на основание чл. 21, ал.
1 от НПК /отм./, тъй като на пострадалия е причинено разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 от НК и чл. 129 от НК, като с
постановление от 10.05.2004 г. на Районна прокуратура - П., изменено с
постановление от 22.06.2004 г., наказателното производство е прекратено, а това
постановление е потвърдено с определение от 13.08.2004 г. по ч.н.д. № 1554Д/2004
г. по описа на РС - П.– І н.с.
От приложените по делото н.ч.х.д.
№ 89/2004 г. по описа на П.ския районен съд и н.ч.х.д. № 405/2007 г. по описа
на АРСе видно, че след прекратяване на горепосоченото досъдебно производство е
образувано наказателно производство от частен характер, започнало пред П.ския
районен съд по подадената на 08.10.2004 г. тъжба от А.Х.Ч. против Н. А. К., К.
В. А., К. Г. Ж.и П. Г. Я.за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
С разпореждане от 18.10.2004 г.
тъжбата е оставена без движение до посочване на адресите на подсъдимите, а след
отстраняване на нередовностите й, което е станало с молба от 27.10.2004 г., с
разпореждане на председателя на съда от 28.10.2004 г. е образувано наказателно
дело от частен характер, възложено за разглеждане на съдия-докладчик М. Р.и
насрочено в съдебно заседание на 25.02.2005 г.
На 23.02.2005 г. е постъпила
молба от адвокат Н., защитник на подсъдимия К. А., с искане за отлагане на
делото за друга дата поради служебната й ангажираност, а на 25.02.2005 г. е постъпила
молба и от адвокат Т., защитник на подсъдимия П. Я., за отлагане на делото
поради заетостта й по друго наказателно дело. Предвид постъпилите молби и
неявяването на подсъдимия А. в съдебното заседание на посочената дата не е
даден ход на делото и то е отложено за 24.06.2005 г. В това съдебно заседание не
е даден ход на делото поради служебен ангажимент на адвокат Т. и същото е
отложено за 08.12.2005 г., когато поради неявяването на част от подсъдимите и
постъпила молба от адвокат П. отново не е даден ход и делото е отложено за
11.04.2006 г.
В съдебно заседание на 11.04.2006
г. за пореден път не е даден ход на делото поради служебната ангажираност на
адвокат Т. и то е отложено с ново насрочване, което е станало с разпореждане от
21.06.2006 г. и насрочване в съдебно
заседание на 05.09.2006 г., но в това заседание ход на делото отново не е даден
и то е отложено за 02.10.2006 г. поради това, че част от подсъдимите не са се
явили, а адвокат Т. е депозирала молба за отлагане на делото поради
заболяването й.
На 20.09.2006 г. е постъпила
молба на А.Ч. до председателя на РС - П.за приключване на наказателното дело в
разумен срок, върху която има разпореждане от същата дата на председателя на П.ския
районен съд, указващ на съдията-докладчик да осигури своевременното приключване
на делото съобразно предвиденото в НПК.
В съдебно заседание на 02.10.2006
г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявените от Ч. граждански искове и
го е конституирал като граждански ищец, дал е ход на делото и на съдебното
следствие, допуснал е събиране на гласни доказателства на страните и е назначил
съдебно-медицинска експертиза.
В следващото съдебно заседание на
14.11.2006 г. са допуснати до разпит като свидетели Е. Ч.и Х. Ч., но поради
това, че първата свидетелка е съдебен заседател в съда, е направено искане от защитниците
на подсъдимите за отвод на съдебния състав, което е било прието и съдията-докладчик
се е отвел от разглеждане на делото, а то е докладвано на заместник-председателя
на П.ския районен съд за определяне на нов съдия-докладчик.
Фактът, че Е. Ч.е била избрана за
съдебен заседател при РС - П.с мандат 2005 г. – 2006 г. и е освободена като
такава с решение от Общото събрание на съдиите от Окръжен съд – П. на
07.11.2006 г., за което председателят на П.ския районен съд е бил уведомен на
23.11.2006 г., се установява от писмо изх. № 27445/ 13.11.2006 г. на
председателя на П.ския окръжен съд и приложения към него препис-извлечение от
протокол от Общо събрание на съдиите от Окръжен съд – П..
На 15.11.2006 г. е постъпила
молба от адвокат Н. с искане делото да бъде изпратено на Върховния касационен
съд за определяне на друг съд за разглеждане на делото доколкото тъжителят и
съпругата му - свидетелката Ч. са били съдебни заседатели в П.ския районен съд.
По посочената причина всички съдии от районния съд са се отстранили от
разглеждане на делото в периода 21.11.2006 г. - 15.05.2007 г. и с писмо изх. № 4126/23.05.2007
г. то е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг съд, който
да разгледа тъжбата на А.Ч..
С определение № 88/21.06.2007 г.
по ч.н.д. № 355/2007 г. по описа на Върховния касационен съд – ІІ н.о. е
определено делото да се разгледа от АРС, на който то е изпратено, като с
разпореждане от 27.06.2007 г. на председателя на АРСе образувано н.ч.х.д. №
405/2007 г., насрочено за 26.09.2007 г.
Неколкократно не е бил даван ход
на делото поради служебна ангажираност на адвокат Т. и неявяване на двама от
подсъдимите, поради заболявания на подсъдимите и служебна ангажираност на
защитниците им адвокат Т. и адвокат П. /в съдебни заседания на 26.09.2007 г.,
на 31.10.2007 г., на 05.12.2007 г., на 06.02.2008 г. и на 19.03.2007 г./, поради
отвод на съдията-докладчик Л. от разглеждане на делото предвид подадена от
тъжителя Ч. против него жалба в Инспектората на ВСС /в съдебно заседание на 07.05.2008
г./, поради нередовно призоваване на подсъдимия К. и отсъствието на адвокат П.
/в съдебно заседание на 03.07.2008 г./, поради служебни ангажименти на адвокат П.
като процесуален представител на тъжителя Ч. и на адвокат П. и адвокат Т. и
заболяване на подсъдимия А. /в съдебни заседания на 29.09.2008 г., 02.10.2008 г., 29.10.2008 г. и 28.11.2008 г./,
а в последното съдебно заесдание е наложена глоба на подсъдимия К. А. за
неявяване без уважителна причина по делото и му дадена възможност да представи
валиден болничен лист за това съдебно заесдание.
Междувременно на 07.07.2008 г. е
постъпила молба от А.Ч., с която е поискал делото да се гледа в по-кратък срок,
като делото бъде насрочвано за най-кратки срокове, например 10-дневни, както и
да бъдат събрани доказателства дали ангажиментите на адвокатите на подсъдимите
са получени преди датите на съдебните заседания по делото или след това и да
бъде направена проверка на всички болнични листове, представени от четиримата
подсъдими, като бъдат призовани всички лекари, които са ги издали.
С разпореждане от 07.07.2008 г. е
оставено без уважение искането за пренасрочване на делото /което е било
насрочено за 29.09.2008 г./ поради съдебната ваканция, отпуска на
съдията-докладчик и заетостта на графика на състава, прието е, че делото следва
да се насрочва във възможно най-кратък срок, а по отношение на служебната
ангажираност на адвокатите е указано още преди постъпване на тази молба да
представят доказателства за това.
В съдебно заседание на 29.01.2009
г. съдът е дал ход на съдебното следствие, не е приел за съвместно разглеждане
предявения от частния тъжител Ч. граждански иск, произнесъл се е по
доказателствените искания на страните и е отложил делото за 13.03.2009 г.,
когато са разпитани свидетелите Е. Ч., Х. Ч., Б. А., Д. Н., ГV ЯVи И. Т., и е
приел заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза с вещо лице С.,
назначена е тройна експертиза и делото е отложено за 29.04.2009 г.
На 30.03.2009 г. е постъпила
молба от тъжителя за поправка и допълнение на протокола от последното проведено
съдебно заседание, която е оставена без уважение.
В съдебно заседание на 29.04.2009
г. не е даден ход на делото поради служебен ангажимент на адвокат Т. и
заболяване на адвокат П., а на следващото съдебно заседание на 09.07.2009 г.,
първоначално насрочено на 10.06.2009 г., но пренасрочено поради отпуск по
болест на съдията-докладчик, са разпитани свидетелите С.Ч., П. М.и В. П.и е
извършена очна ставка между св. Ч. и св. П., като делото е отложено за
25.09.2009 г. за приемане заключението на тройната съдебно-медицинска
експертиза.
На 05.08.2009 г. е постъпила
молба от тъжителя за поправка на протокола от съдебно заседание на 09.07.2009 г.,
която е оставена без уважение.
В съдебното заседание на 25.09.2009
г. е прието заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза и поставена допълнителна
задача на същата, като при отлагане на делото съдът се е съобразил със
служебните ангажименти на всички адвокати.
На 30.09.2009 г. частният тъжител
отново е подал молба за поправка на протокола от съдебното заседание на
25.09.2009 г., която е оставена без уважение.
В съдебно заседание на 13.11.2009
г. Ч. е направил искане за отвод на съдията-докладчик П., която се е отвела от
разглеждането на делото.
С протокол за избор на докладчик
от 16.11.2009 г. е определен нов съдия-докладчик Ш, който с разпореждане от
20.11.2009 г. е насрочил делото в съдебно заседание на 15.01.2010 г., когато не
е даден ход на делото, указано е на тъжителя да отстрани констатираните
нередовности на подадената от него частна тъжба и делото е насрочено на 19.02.2010
г., като на това съдебно заседание не е даден ход на делото поради заболяване
на частния тъжител Ч. и е оставено без уважение искането на адвокат Т. за
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 4 и ал. 5
от НПК, а делото е отложено на 08.04.2010 г.
Междувременно на 19.01.2010 г.
частният тъжител е подал молба до съда, в която е посочил, че тъжбата му
отговаря на законовите изисквания и на 22.01.2010 г. е подал допълнение към
нея.
В съдебното заседание на 08.04.2010 г. съдът е
прекратил производството по делото, като е приел, че не са отстранени посочените
нередовности на частната тъжба, което определение е отменено с определение №
533/14.06.2010 г. по в.ч.н.д. № 1959/2010 г. по описа на П.ския окръжен съд, а делото
е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С разпореждане от 23.06.2010 г. е
насрочено съдебно заседание на 17.08.2010 г., когато не е даден ход на делото поради
постъпилите молби от адвокат П. и адвокат Т., като в следващото съдебно
заседание на 02.09.2010 г. са приети за съвместно разглеждане предявените от
частния тъжител граждански искове и са уважени направените доказателствени
искания от страните.
В съдебно заседание на 27.09.2010
г. не е даден ход на делото поради служебен ангажимент на адвокат Т., а в
следващото съдебно заседание на 11.10.2010 г. са разпитани свидетелите Е. Ч., Х.
Ч., Б. А., Д. Н., Г. Я., И. Т., С.Ч., П. М., В. П.и е назначена съдебно-медицинска
експертиза, а поради неизготвяне на заключение по последната делото е отложено
за 11.11.2010 г., когато е прието посоченото заключение, обявено е за
приключено съдебното дирене, даден е ход на съдебните прения и е дадена последна
дума на подсъдимите, като постановяването на присъдата е отложено за 15.11.2010 г.
С присъда № 70/15.11.2010 г.
подсъдимите Н. К., К. А., К. Ж.и П. Я. са признати за невинни и са оправдани по
повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за първия подсъдим, а
за останалите – за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2
от НК, като са отхвърлени гражданските искове, а на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител е осъден да заплати разноски на подсъдимите К., А. и Я.
съответно в размер на 1 250 лв., 1 300 лв. и 1 200 лв.
Против тази присъда е подадена
жалба от А.Ч., по която е образувано в.н.ч.х.д.
№ 3181/2010 г. по описа на П.ския окръжен съд, по което е проведено едно
съдебно заседание – на 01.02.2011 г. и е постановено решение № 43/28.02.2011 г.,
с което е потвърдена присъдата на АРС.
От приетия по
делото констативен протокол от 11.06.2015 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет се установява, че Ч. е подал заявление вх. № РС-13-257/06.06.2013 г. за обезщетение
вследствие на нарушеното му право на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, претенцията му
е
счетена за основателна, предложено му е обезщетение в размер на 300 лв., но той отказал да подпише споразумението.
При извършване
на преценка дали срокът на разглеждане и решаване на двете първоинстанционни
и въззивното дело, образуващи в своята съвкупност наказателното производство, е
бил разумен съдът следва да има предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на делото /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/.
Настоящият
състав приема за установено, че първоначално по тъжба на А.Ч. на 16.07.2003 г.
е образувано дознание № 375/ 2003 г. по описа на VІ РПУ - П. за случилото се на 23.04.2003 г. в
гр. П., на ул. „Т., което е било прекратено с постановление от 10.05.2004 г. на
Районна прокуратура - П., потвърдено с определение от 13.08.2004 г. по ч.н.д. №
1554Д/2004 г. по описа на РС - П.– І н.с.
Следователно за този период
/16.07.2003 г. – 13.08.2004 г./ производството е било досъдебно и върху
неговото протичане, продължителност и завършване не са могли да повлияят
действията, бездействията или постановените актове на длъжностни лица от П.ския
районен съд и АРС, като този период не следва да бъде отчитан при обсъждане
основателността на исковете.
Съдебното производство е продължило за периода
от 08.10.2004 г., когато е подадена тъжба от А.Ч., въз основа на която е
образувано н.ч.х.д. № 89/2004 г. по описа на П.ския районен съд, до 28.02.2011 г., когато е постановено
окончателното решение по в.н.ч.х.д. №
3181/2010 г. по описа на П.ския окръжен съд, т.е. общата му продължителност е 6
години, 4 месеца и 20 дни, от които 2 години, 7 месеца и 15 дни пред Районен
съд – П., 1 месец пред Върховния касационен съд, 3 години, 4 месеца и 20 дни
пред РС - А. и 3 месеца пред Окръжен съд – П., като в тези периоди се включва и
времето, когато делото е изчаквало изпълнението на предвидените в закона
процедури.
Самото производство е образувано
за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК – причиняване на лека телесна повреда
на частния тъжител, насочено против четирима подсъдими, което не е тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото предвижданото
наказание за него е лишаване от свобода до две години или пробация.
Съдът приема, че делото не е било
от фактическа и правна сложност, тъй като не се е налагало събирането и
обсъждането на множество доказателства извън разпит на свидетели, писмени
доказателства и съдебно-медицинска експертиза за установяване на причинените на
тъжителя увреждания.
За втория и четвъртия етапи от
този период /пред Върховния касационен съд и П.ския окръжен съд/ настоящият
състав приема, че продължителността им е съобразена с необходимостта от
спазване на процесуалния ред, предвиден в НПК, в т.ч. разглеждане на делото в
открито съдебно заседание, поради която причина срокът им е разумен, като
доводи в противна насока няма наведени от ищеца.
За първия
етап /т.е. за делото пред П.ския районен съд/ може да се посочи, че са били събирани
доказателства, но основните причини за неговата продължителност е поведението
на подсъдимите и техните защитници от една страна, упражнявайки процесуалните
си права недобросъвестно чрез представяне на молби за отлагане на делото поради
заболяване и/или служебна ангажираност, но и поведението на съда от друга
страна, изразяващо се в липсата на активност за ускоряване развитието на
процеса чрез насрочване на делото в кратки срокове, предварително съгласуване
на датата на следващото съдебно заседание с пълномощниците на подсъдимите за
избягване на тяхна служебна заетост и проверка по съответния ред на издадените
болнични листове.
Настоящият
състав няма правомощия да обсъжда доколко основателен е бил отводът на всички
съдии от П.ския районен съд поради това, че съпругата на частния тъжител е била
съдебен заседател в този съд, тъй като отводът се базира не на обективни
обстоятелства по смисъла на чл. 29, ал. 1 от НПК, а на такива по смисъла на чл.
29, ал. 2 от ГПК, т.е. други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение
в предубедеността или заинтересуваността на съдията пряко или косвено от изхода
на делото, а това е въпрос на вътрешно убеждение на всеки човек.
В същото
време обаче в контекста на спорния въпрос /дали делото е било разглеждано в
разумен срок/ не може да не се отбележи, че периодът, в който са били извършени
отводите на съдиите в районния съд, е твърде дълъг – от 14.11.2006 г. до
15.05.2007 г., който не съответства на фактическата сложност на това
процесуално действие.
За третия етап от производството /това пред АРС/
е установено, че са проведени голям брой съдебни заседания и извършени
процесуални действия, на някои от заседанията не е бил даден ход на делото
поради неявяване на подсъдимите поради заболяване и/или на техните защитници поради
служебни ангажименти, веднъж поради заболяване на тъжителя и веднъж поради
служебни ангажименти на неговия пълномощник, но съдът е положил значителни
усилия да намери подходящи дати за разглеждане на делото чрез насрочването му в
разумен срок след проведени консултации с пълномощниците на подсъдимите за
тяхната заетост, респ. възможност за явяване по делото, като по този начин се е
опитал да ускори и
приключи производството.
Основната
причина за продължителността на разглеждане на делото пред този съд са
направените от частния тъжител и приети от съда два отвода – на съдия Л. на
07.05.2008 г. и на съдия П. на
13.11.2009 г., наложило извършването отново на всички процесуално-следствени
действия и събиране на доказателствата по делото.
Както
вече беше посочено, не е в правомощията на настоящата инстанция да преценява
основателността на искането на отвод на посочените съдии и съответно приемането
му, но следва да се отбележи, че при наличие на основания за това искането е
следвало да бъде направено от Ч. още при определяне на съответните съдии за
докладчици по делото, а не след като те са го разглеждали в период от година –
година и половина, като този извод се отнася и до необходимостта посочените
съдии сами да си направят отвод своевременно, ако са считали, че са налице
предпоставките на чл. 29, ал. 2 от НПК.
Като
допълнително забавяне следва да бъде отчетен и периодът 08.04.2010 г. - 18.08.2010 г., когато
производството е било прекратено от районния съд с определение от 08.04.2010
г., което впоследствие е било отменено с определение от 14.06.2010 г. от
окръжния съд и делото е върнато за разглеждане от АРС.
Тук следва да се посочи, че
настоящият състав няма правовощия да проверява постановената присъда от РС - А.,
която е била обжалвана по реда на инстанционния контрол и след влизането й в
сила е задължителна за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани,
в т.ч. за гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието /чл. 413 от НПК/, поради което не следва
да се обсъждат наведените от ищеца доводи за незаконосъобразността на
постановената присъда, както и да се прави преценка на събраните по това дело
доказателства.
На база на установената фактическа обстановка и при съобразяване с
критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ съдът намира, че наказателното
производство е продължило необосновано дълго време, като при мотивиране на този
извод съдът се съобразява с факта, че делото не е било със значителна фактическа
и правна сложност, което да е налагало извършване на множество процесуални
действия и събиране на разнородни по вид доказателства, като за тази
продължителност са допринесли както страните /частният тъжител и подсъдимите с
описаните по-горе действия/, така и съдът, непроявявайки необходимата
процесуална активност при насрочване на делото, неизвършване на отвод
своевременно и невъзможност делото да бъде приключено в разумен срок при
по-бързо събиране на необходимите доказателства.
По отношение на вида и размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди в първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателства, като съдът кредитира в голяма степен показанията
на свидетелката Е. Ч., като отчита близката й връзка с ищеца /негова съпруга/
при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но и отчитайки факта, че именно
тази връзка й дава възможност за преки и непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца и преживените от него емоции.
Според свидетелката на 23.04.2003
г., около 20 ч. в дома им нахлули осем лица, които нанесли удари на нея и
съпруга й, а той получил комоцио при инцидента и бил откаран в болнично
заведение, срещу извършителите завели дела, но те не били осъдени, като
станалото се отразило негативно на цялото семейство, тъй като преди инцидента Ч.
бил спокоен, контактен, социална личност, при семейни събирания бил душата на
компанията, а след това атмосферата в семейството станала напрегната, ограничени
били контактите с други хора. Психическото състояние на ищеца се променило,
както и начинът му на живот, връщал се от работа много нервен, депресиран, стресиран,
появили се проблеми в работата му, всички живеели в дискомфорт, като
свидетелката счита, че причина за промяната на психическото състояние на съпруга
й е обстоятелството, че паралелно се водели две наказателни производства -
дознание № 530/2003 г. и дознание № 375/2003 г., едното срещу Ч. за хулиганство,
което много го възмутило и стресирало, а другото – против лицата, нахлули в
дома им, впоследствие били образувани две дела в съда, а по това, образувано по
тъжба на ищеца, не бил даден ход около година и половина и делото непрекъснато
се отлагало по различни причини, насрочвало се през 4-5 месеца, всички съдии се
отвели от него, а в същото време делото, водено против съпруга й, се насрочвало
много бързо, той бил осъден на първа инстанция, но после бил признат за невинен,
без това да е съобразено по другото дело. Периодът 2004 г. – 2007 г., когато се
водело ч.н.х.д. № 89/2004 г. на Районен съд -П. бил много тежък и мъчителен за
семейството, Ч. бил непрекъснато в депресия, в психоемоционален стрес, притеснявал
се от изхода на делото, което започнало да се разглежда година и половина след
образуването му, през това време сменил няколко работи, работел в различни
нископрестижни фирми, непрекъснато се оплаквал, че не може да се концентрира,
не можел да спи и да се храни нормално, появили се хормонални проблеми, променила
се фигурата му, напълнял с 40-50 кг., техни познати се отнасяли подигравателно
с това и той се притеснявал, близките и роднините им също научили за водените
наказателни производства, интересували се за развитието им, делата предизвикали
недоверие у познатите им, с които преди това често се срещали и си гостували, но
впоследствие се отчуждили. Стресът продължил и в периода 2007 г. – 2011 г., когато
делото се гледало в АРС, ищецът ангажирал двама защитници - адвокат П. и адвокат
С., но нещата не вървели, делото се бавело, непрекъснато се отлагало поради
заболявания на подсъдимите и служебни ангажименти на адвокатите им и приключило
с постановяването на несправедлива присъда. Воденото наказателно производство
се отразило тежко и на финансовото състояние на Ч., той направил разходи за
вещи лица, за преписи на документи и за пътни разходи, тъй като пътували с кола
до А., наказателният процес и изпълнителното производство продължили общо около
13 години, а семейството още чувствало тежест от разноските по делото. Здравословното
състояние на ищеца рязко се променило след 23.04.2003 г., когато получил
комоцио от травмите на главата, оттогава поддържал високо кръвно налягане, получил
сърдечна недостатъчност, бил лекуван в Транспортна болница, през 2011 г.
получил първия инсулт, после втори инсулт на 25.05.2016 г., свързани според
свидетелката с травмите на главата и стреса от водените дела в РС - П.и РС - А.,
вследствие на които се променил коренно животът му - бил гонен от работа, станал
нетрудоспособен, ходили на психиатър, но проблемите останали.
В останалата част показанията на
свидетелката Ч. са ирелевантни по спора, тъй като не установяват относими факти,
поради което съдът не следва да ги обсъжда.
От експертно решение на ТЕЛК
№1438/096/28.05.2012 г. е видно, че на Ч. е опредЕ. 50 % трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза: „Последици от мозъчен инфаркт“ при общо
заболяване „Състояние след преживян исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ДСМА
през месец октомври 2011 г., левостранна артериална хипертония ст. ІІІ“.
С експертно решение на ТЕЛК №
1124/086/22.05.2015 г. ищецът е преосвидетелстван с водеща диагноза: „Хронична
исхемична болест на сърцето“ при общо заболяване „ИБС. СН ІІІ ФК. Хипертония
арт. гр. ІІІ, кор. хиперт. и състояние след мозъчен инсулт с левостранна
централна хемипареза от латентна степен“.
По делото е установено, че А.Ч.
не е осъждан /вж. справка за съдимост от 09.05.2016 г. на Районен съд – П./,
както и че против него е водено дознание № 530/2003 г. по описа на VІ РПУ на МВР - П. за престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК, като с постановление от 27.12.2004 г. на Районна
прокуратура – П. досъдебното производство е изпратено на РС - П.с предложение
уличеният Ч. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК за извършените на 23.04.2003
г. в гр. П. непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като с решение № 120/26.04.2006 г. по н.а.х.д.
№ 2442/2004 г. на П.ския районен съд Ч. е освободен от наказателна отговорност
за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и му е наложено
административно наказание „Глоба“ от 700 лв., но това решение е отменено с
решение № 706/06.07.2006 г. по в.н.а.х.д. № 1471/2006 г. на П.ския окръжен съд и
уличеният Ч. е признат за невинен и е оправдан по обвинението за престъпление
по чл. 325, ал.1 от НК.
От справка от Единната
информационна система за противодействие на престъпността от 10.05.2016 г. е
видно, че против Ч. са били образувани още две досъдебни производства – пр.пр. № 12940/30.12.2009 г. за престъпление по
чл. 325, ал. 1 от НК и пр.пр. №
7181/28.11.2012 г. за престъпление по чл. 323 от НК, и двете на Районна
прокуратура – П., прекратени съответно на 27.02.2014 г. и на 03.06.2014 г.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Д. В.се
установява, че в периода април 2003 г. - февруари 2011 г. Ч. е претърпял
контузио капитис ет торацис, комоцио церебри ет медуле спиналис регио
цервикалис, още към 2002 г. била установена артериална хипертония, отразена в
рецептурната му книжка, прекаран исхемичен мозъчен инсулт, регистрирана нервна
криза по време на експертиза в НЕЛК, органично разстройство на личността
/преглед при д-р Б./, изострена хронична сърдечна недостатъчност /по епикриза
от Транспортна болница/, като е провеждано адекватно лечение, спазени са били
всички препоръки на европейското кардиологично дружество, но вещото лице смята,
че хипотоничното и хипертоничното състояние в конкретния случай не води до
сърдечна недостатъчност, а причинно-следствената връзка между хипертоничните
кризи при ищеца, сърдечното му заболяване и прекарания инсулт с водения седем
години наказателен процес е хипотетична, като е нормално след такъв
продължителен период от време хроничните заболявания да се задълбочават и
утежняват.
След оспорване на посоченото
заключение е прието друго на комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи
лица д-р А. А.а /невролог/ и доц. Х. В. /кардиолог/, според което ищецът е
претърпял през 2003 г. контузия на главата и шията, сътресение на мозъка и
гръбначния мозък, проявили се със сомнолентност, ретроградна амнезия, слабост
на четирите крайника, в процесния период той страдал и от хронична сърдечна
недостатъчност ІІІ ФК, хипертонична сърдечна болест ІІІ ст., исхемична болест
на сърцето, ХМСБ състояние след мозъчен инсулт в областта на дясна СМА и
левостранна хемипареза, през 2011 г. и през 2016 г. прекарал двукратно мозъчен
инфаркт, причинен от неуточнена оклузия на мозъчна артерия, провеждал е медикаментозно
лечение с необходимите лекарства по стандарт за съответното заболяване,
заболяванията са хронични и са се проследявали и лекували от личния лекар и
съответните специалисти, като по отношение на високото кръвно налягане и
сърдечното заболяване ищецът е наблюдаван от личния си лекар и кардиолог,
лекуван е адекватно медикаментозно и е поддържал кръвно налягане в границите на
нормата. В заключението е прието, че високото кръвно налягане може да доведе до
сърдечна недостатъчност, комоциото, получено на 23.04.2003 г., и травмата на
главата без огнищни увреди на мозъчните структури не могат да причинят инсулт,
а измерените по-високи стойности на кръвното налягане могат да се свържат и с
емоционалната личностова нестабилност на лицето. Експертите отбелязват също, че
в медицинската документация не е отразено продължително време да е било
поддържано високо кръвно налягане, за да се обсъжда сърдечната недостатъчност
като следствие на продължилия седем години наказателен процес, а по отношение
на исхемичните инсулти може да се приеме причинно-следствена връзка с
продължилото седем години производство, тъй като всяко емоционално
пренапрежение може да доведе до съдов спазъм
и инсулт, но мозъчно–съдовата болест се развива на фона и на други
фактори - личностова емоционална лабилност, обезитас, атеросклероза, повишени
нива на холестерол, ТГ.
В първоинстанционното
производство е прието заключение и на съдебно-психиатрична и психологична
експертиза с вещо лице д-р В. К., от което е видно, че А.Ч. не се води на
психиатричен учет, не страда от психични заболявания и е психично здрав, но актуалното
му психично състояние е обусловено от изпитаните от него крайно неблагоприятни преживявания
по време на инцидента на 23.04.2003 г., все още не е възстановен нормалният му
психически статус, той продължава да има редица оплаквания от психосоматичен
характер като нарушения на съня и апетита, упорито главоболие, сънуване на
кошмари и страхове от различен характер, като според експерта всички
неблагоприятни промени в психическото състояние на Ч. се дължат главно на
преживяванията по време на посочения инцидент, като воденото наказателно
производство против него и последвалата осъдителна присъда по чл. 325 от НК също
са се отразили крайно неблагоприятно върху емоционалното-психичното състояние
на ищеца, тъй като той се е почувствал жертва на несправедливата присъда, а
продължителността на воденото от Ч. наказателно дело също е имало отражение
върху здравословното му състояние /вж. обясненията на вещото лице при приемане
на заключението му в съдебно заседание на 20.04.2017 г./.
Това заключение е било оспорено и
е прието друго на комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза с
вещи лица д-р Р Д-Л/психиатър/ и Д В /психолог/, които въз основа на
материалите по делото, проведеното психологично интервю с ищеца и психиатричен
преглед и обстойно психодиагностично изследване чрез стандартизирани клинични
въпросници и методики са направили
извод, че при Ч. е налице параноидно личностово разстройство, началото
на което е от 2003 г., свързано със субективно преживяване на дистрес и
нарушена социална адаптация, подозрителност и склонност да се изкривяват
нещата, постоянна себеотносимост, чувство за особена важност, констиративни
обяснения за лични събития, настойчивост в намеренията, промяна в
здравословното състояние на ищеца е настъпила през 2011 г., когато той е
претърпял исхемичен мозъчен инсулт и са се задълбочили личностовите особености
от органичен тип. Експертите считат, че воденото наказателно производство е
възприето като състояние на дистрес, но липсва обективизиране на това състояние
от медицински специалисти, социалното отдръпване като желано от лицето цЕ.сочено
намаляване на социалните дейности и контакти се дължи на подозрителността,
мнителността и убеждението на Ч., че околните желаят да му навредят по някакъв
начин, което впоследствие се интерпретира като цЕ.сочено отдръпване и поставяне
в социална изолация от страна на околните. В заключението е прието също, че
наказателното производство не е засегнало връзката в семейството, дори напротив
- то е сплотено, със здрава симбиотична връзка между членовете му, проявяваща
се както в ежедневните дейности, така и по отношение на делото.
При приемане на заключението в
съдебно заседание на 18.10.2017 г. вещите лица са потвърдили, че при ищеца
личностовото разстройство, започнало през 2003 г. и обострено вследствие на
претърпения исхемичен мозъчен инсулт, се характеризира с личностови особености
като подозрителност, склонност да се изкривяват нещата, като се представя
неотстъпчив по отношение на личните права, постоянна себеотносност, свързана с
чувство за особена важност, конспиративни обяснения за лични събития и активно
преследване на целите си, свързано е със субективното преживяване на дистрес,
т.е. дълго и продължително възприемане на стресиращото събитие, и нарушена
социална адаптация, като според тях не е установена пряка причинна връзка между
наказателното производство и поведението на ищеца, между продължителността на
това производство и хроничния стрес и депресията, както и не е установено той
да страда от депресия.
Не следва да бъде обсъждано
психологическото становище на психолог М. С. от 14.03.2018 г., което не е
прието като доказателство по делото като недопустимо такова, доколкото
експертно мнение на вещо лице може да бъде доказателствено средство само,
когато вещото лице е назначено от съда по реда на чл. 195 и сл. от ГПК, то е
изслушано в открито съдебно заседание и заключението му е прието по съответния
ред.
На база на установената
фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът
приема, че в резултат на воденото от него наказателно производство в неразумно
дълъг срок Ч. е претърпял вреди поради неизвестността как ще завърши делото, необходимостта
многократно да пътува до А. във връзка с разглеждането му, изпадането в социална
изолация, в голяма степен инициирана от самия него, той не можел да се
концентрира, да спи и да се храни нормално, появили се хормонални проблеми,
напълнял с 40-50 кг., което създавало чувство за неудобство у него, изпитвал
неувереност, нервност и психоемоционален стрес, ходил при психиатър, но
проблемите не били решени.
В същото време следва да се
отбележи, че дори според св. Ч. първопричината за рязкото влошаване на здравословното
състояние на съпруга й е инцидентът на 23.04.2003 г., при който той получил
комоцио от травмите на главата и оттогава поддържа високо кръвно налягане, получил
сърдечна недостатъчност и два инсулта, като воденото от него наказателно
производство само засилило стреса.
При отчитане на негативните
фактори, отразили се върху физическото и психическото състояние на Ч. през този
период, следва да се има предвид и водените против него по същото време две наказателни
производства за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК, първото завършило с
решение № 706/06.07.2006 г. по в.н.а.х.д. № 1471/2006 г. на П.ския окръжен съд,
а второто – с постановление за прекратяване от 27.02.2014 г.
Настоящият състав приема, че
ищецът не е установил при условията на пълно главно доказване твърдените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в препятстване на професионалната му
реализация поради това, че е работил в непрестижни фирми, довела до влошаване
на финансовото му състояние, както и че основната причина за влошаване на
здравословното му състояние е продължителността на разглеждане на делото,
поради което ги приема за недоказани.
От приетия препис от трудовата
книжка на Ч. е видно, че той е работил на длъжност „Н. А.“ в „П.“ АД – П. през
периода 09.12.2002 г. – 09.06.2003 г., като трудовото му правоотношение е било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ /по взаимно съгласие/ още преди
започване на наказателното дело.
По време на производството той е
работил в СД „Д.“ – П. за периода 06.01.2006 г. – 31.03.2008 г., в „С. Ф. А.П.“
ЕООД – П. за периода 01.04.2008 г. – 22.02.2010 г. и в „К.“ ЕООД – П. за
периода 19.05.2011 г.08.06.2011 г., като в първите два случая трудовото
правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие на страните, а в третия –
с изтичане срока за изпитване по чл. 71, ал. 1 от КТ.
Не са събрани никакви
доказателства, че посочените дружества са непрестижни /без да е ясно какво
влага ищецът в това понятие/ или че прекратяването на някое от тези трудови
правоотношения е в пряка причинна връзка с воденото наказателно дело и неговата
продължителност, което пък от своя страна да мотивира извод, че то е
препятствало професионалната реализация на ищеца и получаване на по-високи
доходи.
Аналогична е ситуацията и с
влошаване на здравословното състояние на Ч.. Както свидетелката Ч., така и
приетите съдебно-медицински експертизи посочват, че физическото и психическото
здраве на ищеца рязко се е влошило след инцидента на 23.04.2003 г., който е
основната причина за настъпилите неблагоприятни последици, а експертите
приемат, че причинно-следствената връзка между продължилото дълго време
наказателно производство и хипертоничните кризи, сърдечното заболяване и
прекараните инсулти от Ч. е по-скоро хипотетична, при това тези страдания се
дължат на комплекс от фактори, в т.ч. личностовата нестабилност на лицето,
повишени нива на холестерол и емоционално пренапрежение, което може да е било
причинено от другите наказателни производства, водени против Ч., честата смяна
на работа и последиците от посочения инцидент.
Изложените мотиви касаят както
чисто физиологичните оплаквания на ищеца /високо кръвно налягане, сърдечна
недостатъчност, прекарани инсулти/, така и твърденията за настъпило трайно и
сериозно разстройство на психичното му здраве, които се дължат преимуществено
на инцидента на 23.04.2003 г. и воденото против Ч. наказателно производство за
извършено престъпление, като настоящият състав приема, че заведеното от ищеца
назателното производство и неговата продължителност би могло да бъде
допълнителен фактор, увеличаващ стреса, което да се е отразило на влошаване на
здравословното му състояние, но не и основна причина за същото.
Имайки предвид общата
продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на
страните и на техните процесуални представители, предприетите действия и
бездействия от съда, както и вида, интензитета и продължителността на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, настъпилата промяна в характера и ежедневието му, в отношенията с близки
и познати и изживените негативни емоции, но и
съобразявайки се с факта, че основната причина за тези отрицателни изживявания е
инцидентът на 23.04.2003 г. и травматичните последици от него, съчетан и с
другите водени против ищеца наказателни производства, които са оказали влияние
върху психиката му, при вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968
г., и наложилото се в
обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъдат
осъдени двамата ответници да заплатят на ищеца всеки един от тях обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., като над този размер до пълния
предявен такъв от по 26 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че посоченият размер на
обезщетението е достатъчен за репариране на понесените от ищеца неимуществени
вреди, като при определянето му са отчетени и обществените представи за
справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите условия на
живот /в тази връзка вж. Р. № 5/13.03.2013 г. по гр.д. № 638/ 2012 г. на ВКС – ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посоченото обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на решението на окръжния съд,
т.е. от 28.02.2011 г. до окончателното му
изплащане.
Не следва да бъде обсъждано като
самостоятелно възражението на ответниците за
наличие на предпоставките по чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като процесуалното
поведение на Ч. е един от критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ за определяне доколко
наказателното производство е разгледано и решено в разумен срок, т.е. дори без
да е направено изрично такова възражение, съдът го съобразява при извършване на
тази преценка и на основа на нея – определяне на дължимото обезщетение.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че при формиране на изложените фактически и правни изводи съдът е
имал предвид всички събрани по делото доказателства, в т.ч. тези, посочени в
молба на Ч. от 14.11.2016 г. до окръжния съд, каквото искане той направи в
последното съдебно заседание в настоящата инстанция, като следва да се
отбележи, че не е установено наличието на два протокола с различно съдържание
от съдебно заседание на 25.09.2009 г. по н.ч.х.д. № 405/2007 г. на АРС.
Съдът намира, че е ирелевантно по
делото обстоятелството, че съдия М. К. си е направила отвод по н.ч.х.д. №
89/2004 г. по описа на П.ския районен съд, а впоследствие е била упълномощена
да представлява ответника РС - А., тъй като това по никакъв начин не влияе
върху формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.
По аналогични причини /липса на
правораздавателни функции, а единствено извършване на процедурни действия въз
основа на разпореждане на заместник-председателя на П.ския окръжен съд/ не може
да бъде прието, че изискването на сведения или администрирането на подадената
въззивна жалба от съдия К. Д., след като тя си е направила отвод по
наказателното дело, е нарушение на процесуалните правила по настоящето.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за вмешателство на д-р М. Г., управител на „ЦПЗ – П.“ ЕООД – П. в
делото чрез определяне на две вещи лица от състава на ръководеното от нея
здравно заведение, тъй като те са били посочени, след като по искане на ищеца е
била назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, невъзможността
експертите да се определят поименно от съда и отправено запитване до управителя
на медицинското заведение в тази насока.
Що се касае до твърдението за
изтичане на инфорация от гр.д. №
3265/2015 г. по описа на П.ския окръжен съд, по което съдия-докладчик е Н. Ж.,
след като тя е била опредЕ. да замества съдия А. Б. по време на ползване на
платен годишен отпуск на последната, съдът дори не следва да го коментира
предвид неговата неясност и неконкретност, както и относимостта му по делото.
По отношение на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди:
Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 339,50 лв.
от РС - П.и обезщетение за имуществени вреди от РС - А. в размер на
6 063,97 лв., като първата сума е формирана от сбора на направените
разноски по н.ч.х.д. № 89/2004 г., а именно: 52 лв. разходи за хонорари за вещи
лица, 17,50 лв. заплатени държавни такси за преписи от документи и 270 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат П.,
а втората сума е сбор от направените разходи по н.ч.х.д. № 405/2007 г., а
именно: 620 лв. транспортни разходи за явяване
в съдебни заседания, 280 лв. транспортни разходи за
снабдяване с преписи от документи по делото, 509,50 лв. заплатени хонорари за вещи лица, 47,50 лв. заплатени такси за удостоверения за съдимост, 55,05 лв. заплатени държавни такси за
преписи, 910 лв. заплатен адвокатски хонорар на пълномощника му адвокат С., 3 419,45 лв. заплатени разноски на
подсъдимите по
издадените изпълнителни листове по н.ч.х.д. № 405/2007 г. и 222,47 лв. разходи за
лекарства за лечение на стреса от продължителното производство по последното посочено дело.
Съдът намира, че по принцип може да бъде претендирано обезщетение по чл. 2б
от ЗОДОВ за имуществени вреди, когато те са пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. такива, които са възникнали поради прекомерната
продължителност на наказателното дело.
За такива не могат да бъдат приети направените разходи за развитие на
производството, изразяващи се в заплащане на хонорари за вещи лица, държавни
такси за преписи на документи, заплатено адвокатско възнаграждение на
собствения си пълномощник, които биха се дължали на ищеца от противната страна
при благоприятен изход на делото, независимо от неговата продължителност /чл.
189 от НПК/.
По същите съображения по този ред не могат да се претендират заплатените
разноски на подсъдимите по н.ч.х.д. № 405/2007 г. на РС - А., за които са издадени
изпълнителни листове и образувани въз основа на тях изп.д. № 1022/ 2011 г. и изп.д. № 447/2013 г., и двете
по описа на ЧСИ М. С. - Ц., първото с взискател П. Я., а второто с взискател К. А., по двете длъжник А.Ч., за събиране на разноските по н.ч.х.д. № 405/2007 г. на АРСи разноски
по изпълнението.
Отговорността за разпределението на разноски е опредЕ. в НПК, като когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител /чл. 190, ал. 1 от НПК/,
като оправдателната присъда, а не продължителността на разглеждане на делото е
юридическият факт, от който възникват имуществените вреди в този случай.
Неоснователни са и исковете за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в транспортни разходи за явяване в съдебни заседания и за
снабдяване с преписи от документи по делото, както и за закупуване на лекарства
за преодоляване на стреса, за които няма събрани доказателства дали те са били
извършени и за наличие на пряка причинна връзка с нарушаване правото на
разглеждане на делото в разумен срок.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че предявените против РС - П.и РС -
А. искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди са неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от от 08.10.2004 г. по първия иск, съответно от 26.06.2007 г. по втория иск.
Доколкото първоинстанционният съд
е стигнал до същите правни изводи, решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на А.Ч.
по 44,25 лв. разноски, от които 20 лв. заплатена държавна такса и 68,50 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение, определени съразмерно на уважената част
от исковете.
Поради отхвърляне на жалбите не
се дължат разноски за въззивното производство.
Ето
защо съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 510/16.04.2018 г., постановено по гр.д. № 478/2016 г. по описа на П.ския
окръжен съд – І гр.с.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.