Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Русе, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII -
ми състав, в публично заседание на 19 юни, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 218 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 118, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от
П.Б.Г. *** против Решение № 2153-17-46 от 19.04.2023 г. на директора на
Териториално поделение (ТП) на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата на Г.
срещу разпореждане № 2 от 18.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Русе и същото е потвърдено, като с последното е
изменена отпуснатата на Г. при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.10.2020 г. пожизнено по чл.
99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и във връзка с Регламент № 883/2004 г.
В жалбата е
посочено, че оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане са
незаконосъобразни.
Претенцията е те да
бъдат отменени.
Ответникът в
производството – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител,
в съдебно заседание в хода по същество на делото и в представени писмени
бележки оспорва основателността на жалбата.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и
съгласно правомощията си по чл. 168, във връзка с чл. 142 от АПК, приема за установено следното:
По
фактите
Жалбоподателката
получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст отпусната, считано от
19.01.2015 г. по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, във връзка с Регламент №
883/2004 г.
При
подаване на заявлението е налице саморъчна декларация от жалбоподателката, че
не желае пенсия от Италия, а само потвърждаване на стаж.
Правото
и размера на личната пенсия са определени при сумиране на стаж, положен на
територията на България и Италия.
Съгласно
българското законодателство е зачетен осигурителен стаж, както следва: от втора
категория 08 м. 29 дни, трета категория 25 г. 07 м. 09 дни и 03 г. 25 дни по
чл. 9а, ал. 2 от КСО или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория
29 г. 07 м. 10 дни.
С
формуляр Е 205 IT/P
5000
италианската компетентна институция е потвърдила 05 г. 04 м. 20 дни (280
седмици) осигурителен стаж до 31.12.2011 г. за право и 04 г. 11 м. 20 дни (258 седмици) за размер.
Определен
е общ стаж в България и Италия за право на личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст 35 години (29 г. 07 м. 10 д. + 05 г. 04 м. 20 дни) и за размер 34 г.
07 м. (29 г. 07 м. 10 д. + 04 г. 11 м. 20 д.).
Въз
основа на представените документи за осигурителен доход е изчислен индивидуален
коефициент 0,851.
При
тези данни личната пенсия е отпусната и преизчислявана след 09.01.2015 г. (дата
на отпускане), съгласно действащото законодателство (л. л. 11 – 18, л. 35 от
преписката).
Със
заявление вх. № 2113-17-1932 от 31.10.2022 г. П.Г. е поискала лична пенсия за
старост от Италия (л. л. 36 – 38 от преписката).
С
формуляр Р 5000 компетентната институция на Италия, за периода от 09.06.2002 г.
до 31.12.2011 г. потвърждава 286 седмици, които преобразувани са 05 г. 06 м. 02 дни стаж за право и за размер
и отпуска пенсия от 01.10.2020г., съгласно
чл. 52, § 1, б. „б“ от Регламент № 883/2004 г. (л. л. 42 – 53 от преписката).
С разпореждане №
2/18.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе е
изменена отпуснатата на Г. при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.10.2020 г. пожизнено по чл.
99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и във връзка с Регламент № 883/2004 г., като е зачетен потвърденият нов
стаж за право и за размер в Италия – 05 г.
06 м. 02 дни. (л. л. 7 – 10 от преписката).
Разпореждането е
получено от Г. чрез нейния съпруг на 15.03.2023г., видно от известие за
доставяне на л. 10 от преписката.
Издаденото разпореждане
е оспорено по административен ред (л. л. 4 – 6 от преписката).
С решение №
2153-17-46 от 19.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе е отхвърлена
жалбата на Г. срещу разпореждане № 2 от 18.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ - Русе и е потвърдено разпореждането (л. л. 1 и 2 от
преписката).
Решението е получено
лично от жалбоподателката на 21.04.2023 г., видно от известие за доставяне на
л. 3 от преписката.
Жалба пред съда е
депозирана на 04.05.2023 г. (л. 2 от делото).
Правни изводи
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, от лице, имащо правен
интерес от оспорване и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е
издаден в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 117,
ал. 3 от КСО.
При издаването му
съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Актът е съобразен с
приложимата материалноправна уредба и с целта на закона.
Съгласно чл. 98, ал.
1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват,
спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Идентична е
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от НПОС, като в същата се определя и срок от
четири месеца от подаване на заявлението за отпускане на пенсия, в който
длъжностното лице по пенсионното осигуряване следва да се произнесе по него, а
в случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е
страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална
сигурност - в едномесечен срок от получаването на всички необходими документи и
данни.
Съгласно ал. 2 на
чл. 10 от НПОС, пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31
декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за
трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се
отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда
на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което
първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б.
„д“ от КСО от органа, който го е издал. Анализът на посочените правни норми
сочи, че е предвидена особена процедура при отпускане за първи път на пенсии, с
цел защита интересите на пенсионера и своевременно осигуряване на минимални
средства за живот. Именно за тази цел е предвидено в рамките на това първо
произнасяне по заявлението на лицето, административният орган да извърши
преценка единствено на правото му на исканата пенсия и датата, от която това
право е възникнало, респективно датата, от която то може да бъде упражнено по
правилата на чл. 94 от КСО.
Съгласно чл. 37, ал.
2 от НПОС, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно
разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната
институция на съответната държава. Съответно съгласно ал. 3, когато
осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен
стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство
на съответния международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 6 от Регламент
(ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета
за координация на системите за социална сигурност, когато правото на
обезщетение/пенсия зависи от наличието на определени осигурителни периоди,
компетентната институция, преценяваща това право, взима предвид осигурителния
стаж, придобит по законодателствата на всички държави-членки.
Заявление за пенсия,
подадено до институцията на една държава-членка се счита за заявление до всички
други държави-членки, в които съответното лице има осигурителни периоди, освен
ако лицето не е поискало отлагане на пенсията от определена държава-членка.
Съгласно разпоредбата
на чл. 50, ал. 1 от Регламент № 883/2004, при подаване на заявление за
отпускане на пенсия всички компетентни институции на държави-членки, на чиито
осигурителни законодателства е било подчинено лицето, определят правото на
обезщетение. Същата разпоредба предвижда изключение от посоченото правило само
по отношение обезщетенията за старост: когато заинтересованото лице изрично
поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост, съгласно законодателствата
на една или повече държави-членки.
Когато
претендиращото лице не удовлетворява законовите изисквания на една или повече
държави-членки, на които е било субект, се прилага чл. 50, ал.2 от Регламент № 883/2004,
който предвижда възможност периодите, придобити съгласно законодателство, на
чиито изисквания лицето не отговаря или е престанало да отговаря, да не се
зачитат, когато това довежда до по-малък размер на пенсията. Следва да се има
предвид, че тази разпоредба се отнася до всички видове пенсии.
Разпоредбата на чл.
50, ал. 3 от Регламент № 883/2004 определя, че редът, посочен в чл. 50, ал. 2
от регламента аналогично се прилага и за случаите на определяне на пенсии за
старост, когато лицето изрично е поискало отлагане на отпускането на
обезщетение за старост.
Съгласно разпоредбата
на чл. 50, ал. 4 от Регламент № 883/2004, ново изчисляване се извършва автоматично, когато изискванията на другите
законодателства бъдат изпълнени или лицето
поиска отпускане на отложеното обезщетение за старост, освен ако
потвърдените от тези държави периоди вече не са били взети предвид.
Съгласно чл. 52 от
Регламента, има два начина за изчисляване размера на пенсията на лицето, като и
при двата начина изчислението е в зависимост от обстоятелството дали лицето
придобива право на пенсия само с осигурителен стаж, придобит по
законодателството, което съответната институция прилага или правото възниква
единствено при сумиране на осигурителните периоди.
Според чл. 52, § 1,
б. „а“ от Регламента, когато изискванията за придобиване на пенсия за
изпълнени, въз основа изключително на собствени осигурителни периоди,
компетентната институция изчислява размера по националното право.
Съгласно чл. 52, §
1, б. „б“ от Регламента, когато правото на пенсия не се придобива само въз
основа на осигурителния стаж, установен съобразно националното право, размерът
на пенсията се изчислява по пропорционален принцип. При този метод първо се
определя теоретичен размер на пенсията, който лицето би получавало, ако целият
осигурителен стаж беше придобит по съответното /в случая българското/
законодателство и към него се отнесе съотношението между българския и общия
осигурителен стаж.
В конкретния случай,
видно от формуляр Р 6000 Италия отпуска пенсия на лицето от 01.10.2020 г., т.е. към тази дата
жалбоподателката изпълнява изискванията на италианското законодателство.
Съгласно
новопостъпилия формуляр Р 5000 е налице потвърден стаж с продължителност 286
седмици или 05 г. 06 м. 02 дни за право и
за размер и на основание чл. 50, ал. 4 от Регламент № 883/2004 българската
пенсия следва да се измени от датата на отпускане на пенсията в Италия, без да
се преразглежда продължителността на недостигащия стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО,
като към датата на първоначалното отпускане на българската пенсия /19.01.2015
г./ осигурителният стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина е бил
04 г. 11 м. 20 дни (258 седмици),
съгласно формуляр Е 205 IT/P 5000 на италианската компетентна институция.
От административния
орган правилно е установено, че жалбоподателката отговаря на изискванията на чл.
68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за придобит осигурителен стаж при сумиране на
българския и италианския осигурителен стаж, поради което пенсията й следва да
бъде преизчислена, считано от 01.10.2020
г., датата, от която компетентната институция на Италия отпуска пенсия на
лицето, по пропорционалния принцип, съобразно чл. 52, § 1, б. „б“ от
Регламента.
Правилно е приложен
в случая чл. 52, §. 1, б. „б“ от Регламент
№ 883/2004 като е изчислен теоретичен размер на
пенсия за общия стаж - български и италиански, който лицето би получавало, ако
целият осигурителен стаж е бил придобит по условията на българското
законодателство, тъй като към датата на отпускане на пенсията, само с
българския осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия.
Законосъобразно към
изчисления теоретичен размер на пенсия е отнесено съотношението между
осигурителния стаж, придобит по българското законодателство, и по италианското
законодателство /по новопостъпилия формуляр - 05 г. 06 м. 02 дни за право и за размер/ и е изчислен
пропорционален размер на пенсия, дължим само за българския осигурителен стаж,
като е взет предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски по
българското законодателство. Административният орган е зачел, в случая,
удостоверения италиански стаж, което обвързва българската страна.
Съгласно чл. 48, ал. 2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, при пенсии по международен договор,
по който Република България е страна, или по европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност, когато при преценка на правото
размерът на пенсията, дължим от Република България, е по-малък от минималния
размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията
за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България. След като правото на пенсия, съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО се
придобива при сумиране на осигурителния стаж, придобит в България и Италия, то
дължимият му за българския осигурителен стаж размер пенсия не следва да бъде
приравняван към минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл. 47, ал. 1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, при определяне размера на пенсията
по условията на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност по
чл. 70 от КСО индивидуалният
коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни
вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България, при спазване
разпоредбите на наредбата. При изчисляването на размера на пенсията на
жалбоподателката е взет предвид само осигурителния доход, реализиран по
българското законодателство, което съответства на изискванията на цитираната
разпоредба от Наредбата.
С оглед изложеното
оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане, са
законосъобразни, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П.Б.Г. *** против
Решение № 2153-17-46 от 19.04.2023 г. на директора на Териториално поделение на
НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата на Г. срещу разпореждане № 2 от
18.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе и
същото е потвърдено, като с последното е изменена отпуснатата на Г. при
условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 01.10.2020 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и във връзка с Регламент № 883/2004 г.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: