Р Е Ш Е Н И Е № 451
09.04.2019г, гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.
№ 558/ 2019г.
по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1
ГПК.
Делото
е образувано по жалба вх.№ 8056/12.03.2019г. от С.А.С. *** чрез пълномощника си
адв.Д.Б. против отказ на съдебен изпълнител да извърши искано принудително
действие – изнасяне на публична продан на посочен от взискателя имот на
длъжника С.К.П. ***, представляващ ½ ид.ч. от апартамент № 38, находящ
се на шести етаж в жилищна сграда в блок 1514, вх. “Б“, построен върху държавна
земя в гр.Пловдив, комплекс „Въстанически, на ул.“***“, № 3, ведно с избено
помещение №22 със застроена площ от 8,28 кв м, ведно с 2,342% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на
комплекса, по изп.дело № 691/2019г. по
описа на ЧСИ М.Обретенова, обективиран в
разпореждане 17.01.2019г. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания
отказ на съдебния изпълнител.
Ответникът
по жалбата С.К.П., в качеството на длъжник в изпълнителното производство,
редовно уведомен, не взема становище по жалбата.
Постъпили
са мотиви на основание чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.Обретенова, в които се
мотивира становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на жалбоподателя, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и в качеството на взискател по изпълнителното дело,
легитимиран да обжалва отказ на съдебния изпълнител да извърши искано
изпълнително действие на основание чл.435, ал.1 т.1 ГПК.
Изпълнителното
производство е образувано от С.А.С. *** против С.К.П. *** за събиране на
вземане по изпълнителен лист, издаден на 12.06.2009г. по ч.гр.д.№ 6911/ 2009г.
по описа на ПРС – 18 гр.с.
С
молба вх.№ 14921/15.11.2018г. взискателят е поискал да се пристъпи към
принудително изпълнение чрез насочване върху недвижим имот на длъжника С.К.П.,
а именно - ½ ид.ч. от апартамент № 38, находящ се на шести етаж в
жилищна сграда в блок 1514, вх. “Б“, построен върху държавна земя в гр.Пловдив,
комплекс „Въстанически, на ул.“***“, № 3, ведно с избено помещение №22 със
застроена площ от 8,28 кв м, ведно с 2,342% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса. Взискателят се основал на обстоятелствата и
съдебната практика за това, че действително съгласно чл.444, т.7 ГПК жилището на длъжника е несеквестеруемо, но
ипотекирането на имот е действие на разпореждане, в който случай
несеквестеруемостта отпада извън случаите, предвидени в чл.445 ГПК. Посочено, че длъжникът и съпругата му С. С. П.
учредили договорна ипотека върху цитирания имот с нотариален акт, която ипотека
видно от справката по персоналния регистър не е заличена.
С разпореждане от 17.01.2019г. съдебният
изпълнител е отказал насочване принудителното изпълнение върху посочения
недвижим имот , тъй като се явява несеквестеруем по отношение на длъжника по
изпълнителното дело С.К.П., вкл. с допълнителни мотиви относно това, че
съдебния изпълнител може да наложи
възбрана на имота като обезпечителна мярка, но не и да го изнесе на публична
продан с цел удовлетворяване на вземането. Последното съответства на ТР № 2 от
26.06.2015г. по т.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
С депозираната
жалба жалбоподателят- взискател в изпълнителното производство довод по идентични в молбата си от
15.11.2018г. съображения и обосновката,
че несеквестеруемостта на единственото жилище отпада, когато длъжникът го е
продал или е предприел други разпоредителни действия с него-дарение, ипотека,
поради което с учредяване на ипотека от страна на длъжника е отпаднала несеквестеруемостта на жилището
му.
Жалбата
е неоснователна.
Не
е спорно по делото и видно от персонална
справка на длъжника от Служба по вписванията – Пловдив, посоченият от
взискателя имот, собственост на длъжника и в съсобственост със съпругата
му С. С.П., се явява единствено жилище по смисъла на
чл.444, т.7 ГПК и като такова е несеквестеруема вещ. С изричната законова регламентация на
разпоредбата на чл.445, ал. 1 и ал.2 ГПК са уредени случаите, в които отпада
несеквестеруемостта, а именно длъжниците относно вещи, върху които е учреден
залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарен кредитор, както и
длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от
финансови начети, както и за случаи , предвидени със закон, относно забраните
за несеквестеруемост по чл.444, т.5 и т.7
ГПК.
В
случая видно от преписката по изпълнителното дело с НА за учредяване на
договорна ипотека върху НИ №51/ 2005г. на Нотариус с рег.№ 186 по регистъра на
НК , действително е налице учредена от страна на длъжника в изпълнителното
производство С.П. и съпругата му С. П. в
полза на кредитора „Банка Пиреос“ АД – Гърция договорна ипотека за обезпечаване
на получен от тези лица потребителски кредит. Уредената от разпоредбата чл.444,
ал.1 ГПК относителна несеквестеруемост
на недвижим имот, обременен с вещната тежест ипотека с цел обезпечаване
на договорното парично задължение, е в полза на ипотекарния кредитор – в случая
цитираната банка, която не е взискател в изпълнителното производство.
Извършеното
позоваването в депозираната жалба на Тълкувателно решение №5/
12.12.2016г по т.д.№ 5/2014г. на ОСГТК налага да се отбележи, че същото касае
тълкувателни указания и разяснения във връзка със съдържанието на пълномощното,
поради което се явява неотносимо към предмета на правния спор по делото. Неотносимо към настоящия спор е и цитираното
Решение №855/ 04.12.2003г. по гр.д.№ 123/2003г. на ВКС – Второ ГО,
доколкото казусът по цитираното дело
съдържа мотив относно извършена разпоредителна сделка - дарение с
несеквестеруем недвижим имот по смисъла на чл.339, б.“в“ ГПК/отм./ от страна на
длъжник в полза на трето лице, каквато сделка не касае правния спор по настоящото
дело.
По
така изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, а обжалваният
отказ на съдебния изпълнител не се явява незаконосъбразен.
Водим от горното и на основание
чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 8056/12.03.2019г. от С.А.С. ***
чрез пълномощника си адв.Д.Б. против отказ на съдебен изпълнител да извърши
искано принудително действие – изнасяне на публична продан на посочен от
взискателя имот на длъжника С.К.П. ***, представляващ ½ ид.ч. от
апартамент № 38, находящ се на шести етаж в жилищна сграда в блок 1514, вх.
“Б“, построен върху държавна земя в гр.Пловдив, комплекс „Въстанически, на ул.“***“,
№ 3, ведно с избено помещение №22 със застроена площ от 8,28 кв м, ведно с
2,342% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата
се част от терена на комплекса, по
изп.дело № 691/2019г. по описа на ЧСИ М.Обретенова, обективиран в разпореждане 17.01.2019г. ,
като неоснователна.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: