Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.10.2020
година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.09. 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА Т.
Секретар: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдията Т.
в.т.д. № 1143 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано
по въззивна жалба на С.Т.Е. против решение № 31/09.03.2020г., постановено по
гр.д. № 673/2019г. по описа на РС – Ч., с което са отхвърлени исковете на С.Т.Е.
срещу „А.П.*“ АД за признаване за
установено по отношение на „ А.П.*"
АД, че съществува вземане на С.Т.Е. срещу „А.П.*" АД за сумите в размер на: 4500.00 лв.,
представляваща главница; 1370.00 лв., представляваща мораторна лихва, считано
от 23.07.2016 г. до 22.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда /23.07.2019 г./ до окончателното заплащане на
задължението, както и на 810.00 лв., представляваща неустойка, съгл. чл.7 от
„Договор за паричен заем от 19.08.2013 г." за период от 36 месеца, считано
от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 500/2019 г. по описа на РС-Ч., като неснователни и
недоказани.
Обжалвано е в цялост
решението, като са изложени съображения за неправилност и необоснованост. Касае
се за претенции на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД,
произтичащи от договор за заем в размер на 9 500лв., като се иска да се признае
за установено, че ответното дружество дължи посочените в исковата молба суми.
Излагат се подробни съображения с искане да бъде отменено решението и да бъде
уважен предявения иск. Въззивникът счита, че неправилно са интерпретирани и
съответно некредитирани показанията на свидетеля И., като при това съдът не
посочва защо не приема показанията на този свидетел относно релевантните за
спора факти, а прави своите правни изводи единствено на база „житейската
логика“. Твърди, че оценката на тези свидетелски показания е направена с
игнориране на други подкрепящи ги доказателства по делото, каквито са записите
в касовата книга и в счетоводството на предприятието. Претендира присъждане на разноски. Няма искания за събиране на
доказателства.
В
законоустановения срок е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който „А.П.*“ АД взема
становище по направените в жалбата оплаквания и се иска въззивния съд да
потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред двете
инстанции разноски. Направено е искане на основание чл. 266 от ГПК за приемане на
Договор за заем от 28.03.2013г., което е сторено.
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в
настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
От ч.гр.д.№ 500/2019 год. по описа на РС Ч.
е видно, че в полза на С.К.Е. е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. В
срока е постъпило възражение от „А.П.*“ АД по заповедното
производство. Заповедния съд с определение от 15.08.2019 г. е указал на С.К.Е.
да заведе установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК за
съществуване на взамането си, което тя е направила.
От Договор за заем от 19.08.2013 г. е видно, че С.Т.Е., в качеството на заемодател и „А.П.*“
АД, в качеството на заемател, сключват договор, с който заемодателят се
задължава да предаде на заемателя сумата от 9500 лв., а последният да я върне в
срок от година и половина от сключването на договора, при договорени лихва и
неустойка.
Спорът между страните е, предадена ли е от С.К.Е. на „А.П.*“ АД сумата
от 9500 лв.?
Пред въззивната инстанция с отговора на въззивната
жалба „А.П.*“ АД е представил
договор за заем от 28.06.2013г., който е приет по делото. Последният е сключен
между С.Т.Е. и А.П.*“ АД за
сумата от 9500 лева. Очевидно е, че страните по делото са сключили нееднократно
договори за заем за същата сума от 9500 лв. при еднакви условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Фактическият състав на договора за заем, се
състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума по чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1/
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа;
2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените
елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на
падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и
търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. Предвид реалния характер
на договора за заем по чл. 240, ал.1 от ЗЗД, разписката служи като
доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя
да предостави на заемателя определена парична сума. Реалното предаване на
сумата е фактическо действие с правно значение и за да се докаже неговото
извършване в хипотеза, в която не са допустими свидетелски показания, е
възможно само с писмен документ. Поради реалния характер на договора за заем,
предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването
на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания. А липсата на един от съществените елементи по договора за заем води
до незавършване на фактическия му състав.
В настоящото производство С.К.Е. е трябвало да установи по пътя на
пълно главно доказване предаването на заемната сума. В случая, не е доказано
предаването на заемната сума -вторият елемент от фактическия състав на договора
за заем. От събраните по делото доказателства се установи, че е съставила
Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. и почеркът върху документа е неин.
Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. не съдържа подписи на лицето внесло сумата, на касиер, на
съставител. По делото не са
представени други документи, които да удостоверяват предаването на заемната
сума.
От приетото заключение на повторната
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от Димитър Червенков, се установява,
че Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г.
не е съставен, съгласно изискванията на чл.6, ал.З, т.5 от Закона за
счетоводството- липсва име и подпис на съставителя на документа. В този смисъл
не е налице документална
обоснованост за отразяване на сумата по
посочения документ, като приход в касовата книга и счетоводните сметки на дружеството ответник.
Районния съд в производство по оспорване
истинността на документ по реда на чл.193 от ГПК е установил, че Приходен касов
ордер №53/ 19.08.2013г. е неистински документ и го е изключил от
доказателствения материал по делото.
При съвкупна преценка на доказателствата
по делото, въззивният съд намира, че между С.К.Е. като заемодател и „А.П.*“ АД като
заемател са възникнали валидни договорни отношения на основание сключения на 19.08.2013г. договор за заем по
смисъла на чл. 240 ЗЗД. Договорът за заем е реален договор, т. е., за да се
приеме, че е сключен, е необходимо да се докаже предаването на парите или
заместимите вещи предмет на договора, както и поемането на задължение от
заемателя да ги върне в определен срок или след покана /чл. 240, ал. 4 ЗЗД/. В настоящата хипотеза ищецът твърди
сключване на писмен договор за 9 500 лева, предадени на заемателя в деня на подписване
на договора. Предаването от С.К.Е. на „А.П.*“ АД на сумата
9 500 лева на същата дата остава недоказано и пред въззивния съд.
Във въззивната жалба е представено оплакване по
отношение на преценката на районния съд към свидетелските показания на Т.И.. Настоящият
състав намира, че представените показания от лицето пред първоинстанционния съд
за доказване на факта на предаване на процесната сума, свидетелят не излага
категорични твърдения. Противоречивите данни, съдържащи се в показанията му,
водят до извода за необективност и недостоверност на същите. Освен това,първоинстанционния
съд не е кредитирал показанията на свидетеля И. и съгласно принципа за устност
и непосредственост, това обстоятелство не може да бъде променено от въззивната
инстанция. Съдът погрешно би формирал изводи за наличие на изпълнение по
договора за заем, при липса на доказателства за фактическото предаване на тази
сума.
От представените по делото доказателства
се установява, че липсват доказателства, че С.Т.Е. е предала
на „А.П.*“ АД сума
в общ размер от 9 500 лева. Предвид изложеното съдът намира, че за „А.П.*“ АД не
следва да се ангажира отговорността за договорно неизпълнение поради неплащане
на заетата сума. Ето защо, искът за сумата от сумата от 4500,00 лв.(главница), мораторна лихва за
забава - 1370.00 лв., считано от 23.07.2016 г. до 22.07.2019 г.; законна лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 23.07.2019 г. - до
окончателното заплащане на задължението; неустойка съгл. чл.7 от Договор за
паричен заем от 19.08.2013 г, в размер на 810.00 лв за период от 36 месеца,
считано от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г.. както и направените разноски в
размер на 133,60 лв държавна такса и 463.80 лв. за адвокатско възнаграждение, е неоснователен и недоказан, поради
което правилно е отхвърлен в пълен размер от първоинстанционния съд.
Предвид гореизложените съображения,
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му
не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите
съответстват на събраните по делото доказателства.
В полза на „А.П.*“ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 840лв. с ДДС за настоящата въззивна инстанция.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА
решение № 31/09.03.2020г., постановено по гр.д. № 673/2019г. по описа на РС – Ч..
ОСЪЖДА
С.Т.Е., ЕГН **********,*** да заплати на „ А.П.*" АД, ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявано от **, със съдебен
адрес ***, офис №1 чрез адв. Г.К. сумата от 840лв.,
представляващи
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.