Решение по дело №819/2021 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 115
Дата: 14 декември 2021 г.
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20214330100819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Тетевен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100819 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Производството е по иск, предявен от Б. АЛД. М. от с. Г. против А.А.
М. от с. Г. . В исковата молба се твърди ,че до навършване на пълнолетие
ответника е заплащал издръжка на ищцата . На 16.08.2021г . ищцата е
навършила пълнолетие и ответника неин баща е престанал да плаща
издръжка. Твърди ,че в момента е ученичка в 12 клас на НПГГСД-«С.М.»-
Тетевен . По рождение имала заболяване –умерена умствена изостаналост и
два пъти в годината ходи на прегледи в гр. София , а ежедневно посещава
дневния център за деца с увреждания –Тетевен.В училище ползва ресурсен
учител за да може да учи и завърши образованието си, като цялата грижа за
нея е поела майка и СС.М. ,а бащата не се интересувал. Твърди ,че и е нужна
по-голяма сума от тази която и предоставя държавата и разполага майка и,
тъй като ищцата получава пенсия. Претендира издръжка в размер на 180лв
месечно от датата на подаване на иска в съда в едно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника твърди ,че
живее на квартира , няма възможност да заплаща издръжката ,заплаща
издръжка за детето Асен.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за раждане № 565852 издадено
въз основа на акт за раждане №170/2003г. ответника е баща на пълнолетната
Б. АЛД. М. , родена на 16.08.2003г. , като същата съобразно удостоверение за
1
ТЕЛК № 0861 от зас. № 086 от 06.06.2019г. на ТЕЛК общи заболявания към
МБАЛ Т. валидно до 01.06.2022г. е с оценка на роботоспособността 60% на
увреждане без чужда помощ с водеща диагноза :Умерена умствена
изостаналост , като същата е ученичка в 12 клас , специалност „билкарство“
за учебната 2021/2022г. на НПГГСД „С.М. “-Тетевен . С решение по гр.д. №
816/2019г. на Р.С.Тетевен на основание чл.150 от СК е изменена издръжката
на ищцата на 180 лева От събраните по делото писмени доказателства е
видно ,че ответника няма земеделски земи , както и сключени договори за
наем и аренда , няма декларирани превозни средства и недвижими имоти на
територията на община Тетевен Ответника работи в „ххххххххххх и видно
от представеното удостоверение от работодателя за периода м. октомври
2020г. до м. септември 2021г същия е получил общо бруто доход за тези
дванадесет месеца от 11 903,25 лв . В отговора си по чл.176 от ГПК заявява
,че не знае как се справя с учебния материал дъщеря му , няма допирни точки
с нея и не знае как живее , заявява ,че не може да дава по-вече пари .
Представил е и фиш за работна заплата , вярно неподписан , за м. октомври
2021г, от който е видно ,че брутното трудово възнаграждение на ответника е
986 лв.
Свидетелката С.У.М. заявява в съдебно заседание ,че с ответника имат
две деца от съвместното им съжителство и това е по-малкото дете, другото и
дете било с психично заболяване и трансплантация на черен дроб. Детето е с
умствена изостаналост но учи , има нужда от средства защото е болна ,
интегрирана е да учи в гимназия ,да посещава център за хора с увреждания и
имала нужда от много неща , като детето получавало пенсия докато учи в
размер на 350 лв. и двойни семейни добавки към пенсията .Свидетелката
обяснява ,че тя се грижи за болните деца и домакинството , че посещават
центъра за хора с увреждания в гр. Тетевен . Свидетеля Н.В.И. потвърждава
,че живее в едно домакинство с децата и тяхната майка и ,че ищцата получава
пенсия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно даденото в чл. 144 СК разрешение родителите дължат
издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да
се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат
редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на
обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на
25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Цитираната
разпоредба установява още, че издръжка на продължаващ обучението си
пълнолетен се дължи, само ако тя не съставлява особени затруднения за
родителите. В тази връзка за уважаването на предявен по реда на чл. 144 СК
иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, при
условията на пълно и главно доказване да установи качеството си на
правоимащо лице да получи търсената издръжка лице, а именно, че като
пълнолетен продължава обучението си в редовно средно, полувисше или
висше учебно заведение, нуждата от издръжка, т. е., че не може да се издържа
от доходите и имуществото си, както и че ответникът разполага с
2
материалната възможност без особени затруднения да заплаща съответния
размер на издръжка. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от
имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС
№ 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни
учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да
създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е и постановена по
реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, а именно: решение № 199 от
17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от
01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от
26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от
07.06.2011 г. по гр.д. №1269/2010г.на ВКС,ІVг.о.
В разглеждания случай ангажираните по делото писмени доказателства
установяват по безспорен начин обстоятелствата, че ищцата е навършила
пълнолетие, че същата се явява по рождение низходяща от първа степен на
ответника, както и че понастоящем е ученичка в 12 клас при
НПГГСД-«С.М.»-Тетевен . Не се установи ищцата да има имущество, от
което да се издържа, но същата получава доходи пенсия предвид
здравословното си състояние , за което е представен и ТЕЛК и както заяви
свидетелката и двойни семейни надбавки . В тази връзка от една страна се
установи, че порадифакта ,че учи , присъствието й на учебни занятия в
училище е задължително, което обективно създава затруднения за
пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства, но от друга
страна същата получава доходи под формата на пенсия . С оглед възрастта си
пълнолетното дете има нужда от средства за издръжка като ученичка – за
обучение, учебници и учебни пособия, транспорт, храна, квартира, облекло и
други ежедневно необходими разходи.
Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете
обаче не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите
пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено затруднение.
Спорният въпрос по делото е относно възможността на родителя-ответник по
исковата молба да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря – ученичка без
особени затруднения. В тежест на ищцата бе да докаже възможностите на
бащата да дава издръжка без особени за него затруднения. Възможностите на
родителя да заплаща издръжка на пълнолетно дете с оглед на чл. 144 от СК
предпоставят по-широки материални възможности на този родител, но
същите следва да са реални и обективно да съществуват, а не да са преценени
с оглед на неговата трудоспособност, възраст, професия и в случая от това, че
има доходи от трудово правоотношение, а с оглед на реализираните доходи и
печалба и то в такъв размер, че доставянето на издръжка на пълнолетното
дете няма да затрудни родителя да я дава и да го постави в невъзможност да
3
осигурява своята издръжка за нормално съществуване. Независимо от
моралните задължения на родителя да подпомага финансово своето
навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образование и в тази
връзка с възможности за по-добра реализация в обществото и поделяне на
разноските за образование с другия родител и принципно добрата инвестиция
за всеки родител да вложи средства именно в доброто образование на детето
си, юридическото задължение и скрепено с правна принуда за родителя да
издържа пълнолетното си дете, ако то продължава образованието си възниква
с оглед на чл. 144 от СК, само ако това не създава особено затруднение за
него и какъвто не е настоящия случай. Родителят може да дава издръжка без
особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. В ППВС № 5/70 г. ВС е
посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете
не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава
във всички случаи, нито във високи размери, без да се съблюдават
възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически
условия на живот понастоящем.. Настоящият съдебен състав намира, че
ответникът не може да плаща издръжка в посочения исков размер без особени
затруднения. Същият не се установи да получава доходи извън посочените и
приети за безспорни, а именно работна заплата около 1000 лв. месечно бруто
, видно от представеното удостоверение /л.32 и фиш от л.55/, като не се
установиха възнаграждения по др.трудови или граждански правоотношения.
От друга страна съдът приема,че ищцата пълнолетната дъщеря не може да
се издържа от имуществото си, но има възможност да се издържа от пенсията
си , и даването на издръжка сериозно ще затрудни ответника. Няма спор, че
за поддържане на пълнолетен учащ са необходими определени средства за
издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат
от родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по
начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на
законодателя, вложена в текста на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда
заплащане на издръжка от родителя, но само след като той е покрил своите
собствени нужди и има възможност без особени затруднения да поеме тази
издръжка. Минималната сума за покриването на общ разход за домакинства
по групи разходи за трето тримесечие на 2021г е средно на лице 1 808,41лв ,
а паричния доход на домакинствата по източници на доходите за трето
тримесечие на 2021г е средно на лице 1851,72лв , а от работна заплата
1128,82лв.за който период е последната публикувана към момента на устните
състезания официална справка на интернет сайта на Национален
статистически институт . Ответникът проведе успешно доказване, че за него
съществуват затруднения да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря,
тъй като той към настоящия момент работи и реализира доходи само от
работна заплата около 100лв месечно бруто .
Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните доказателства води
4
до еднозначния извод, че ответникът не разполага със средства, които да
може без особено затруднение да отделя за издръжка на своето вече
навършило пълнолетие дете. Следователно не е налице една от
кумулативните предпоставки за основателността на исковете по чл. 144 СК,
поради което същите следва да се отхвърлят като неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. АЛД. М. с ЕГН ********** от с. Г. , обл.
Лххххххххххх против А.А. М. с ЕГН ххххххххххх от с. Г. , обл.
ххххххххххх иск с правно основание чл. 144 СК за заплащане на месечна
издръжка на пълнолетно учащо се дете в размер на сумата от 180,00 лв. на
месец в едно със законната лихва за всяка просрочена вноска , считано от
23.09.2021 г. датата на подаване на иска в съда

На осн. чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр. Ловеч в двуседмичен срок, считано от 17.12.2021 г.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5