Решение по дело №435/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ и е по жалба от Х. Х. С. – Д. /като наследник на подалия жалбата Х. С. А./ от [населено място], против Заповед №УТ-32/30.01.2025г. на Кмет на Община Хасково - за премахване на незаконен строеж. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна, неправилна и необоснована, издадена в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В самия КА, по който започва производството, били допуснати пропуски – не била посочена годината на строителството, както и нямало подробно описание на строежа, а това не позволявало организиране на адекватна защита. Отбелязани били фактически и правни констатации, които не отговаряли на обективната действителност – не били собственици на ПИ жалбоподателя Х. А. и другите посочени лица в КА. Х.А. не бил собственик и на процесния строеж, а притежавал единствено само къщата, която била построена в имота. Не бил придобивал собствеността на други постройки в същия имот. Жалбоподателят А. не бил извършил и строежа, като строежа на къщата и другите постройки били през 1960г., когато още не бил роден. Баща му бил закупил къщата през 1975г. Не било вярно и местоположението на процесния строеж – не било вярно, че навлизал в съседния имот с [идентификатор]. Нямало съответствие между установеното в КА и заповедта – относно собственост на ПИ, както и за категорията на строежа. В КА извършителят бил посочен като установен от данни на жалбоподателя, докато в заповедта данните за извършителя били посочени като такива, установени от трима свидетели с неясен протокол. Не било ясно и дали били уведомени всички заинтересовани относно извършващата се проверка. От материалноправна страна не бил съобразен статутът на строежа – относно неговата търпимост предвид периода на построяване. Обстоятелството, че не е търпим строеж било мотивирано с посочено, че строежът бил на имотна граница и част от него попадал в чужд имот. Не били обсъдени подадените възражения относно годината на построяване на сградата и изискванията за допълващо застрояване, каквото се явявало процесният строеж, както и съвпадението на регулационните граници и сегашните кадастрални граници. Това било от значение да се определи, че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Иска съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, като се заплатят направените по делото разноски.

Ответникът Кмет на Община Хасково оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да постанови решение, с което да се отхвърли, като и да се заплатят направените разноски.

С Разпореждане №4104 от 23.04.2025г. вместо починалия жалбоподател Х. С. А. е конституирана неговата дъщеря и наследник Х. Х. С. – Д..

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от служители на Община Хасково бил съставен Констативен акт №8/19.06.2024г. относно строеж Тоалетна, намираща се в [ПИ] по кадастралната карта на Х.. В преписката са представени жалба от 27.05.2024г. – относно възпрепятстване на строеж на сградно канализационно отклонение за [ПИ], с приложени документи л.71 - 77, н.а. №2830/1975г. и н.а. №147 от 2017г. – л.49-50. Като собственици на имота - [ПИ], били посочени С. С., Х. С. А., Ф. Ш., С. Н., С. Н. съгласно данните в АГКК, а процесният строеж бил собственост на Х. С. А. – съгласно данни от жалбоподателя. Тоалетната била с размери 3,40м/3,40м и площ 11,56 кв.м. с бетонни основи и тухлени зидове, дървена покривна конструкция и покрита с ламарина, изградена по южната и западната имотна граница с [ПИ] и от запад навлизала в [ПИ], като възпрепятствала достъпа до ул.А.. Тоалетната била изградена без необходимите строителни книжа, като процесният строеж бил определен в КА като V категория съгласно Наредба №1/30.07.2003г. В КА била изготвена окомерна скица за разположението му, в която се сочели отстоянията от границите му и до съществуващите жил.сгради в имота и в съседните имоти и през улицата, размерите на строежа в план и във височина/разрез. Като нарушена разпоредба е посочена чл.148, ал.1 от ЗУТ, а установено било нарушение по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което с посочения КА било посочено, че започвало производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа.

Актът е съставен без присъствието на собственици, но е връчен на Х. С. А. – писмо рег.инд.94Д-5423-1 от 21.06.2024г., получено от Х. С. на 28.06.2024г. - л.53.

С възражение от 04.07.2024г. – л.13, Х. С. оспорва установеното в КА, като сочи, че не е собственик на имота, както и другите посочени в КА лица. Той бил собственик само на къщата и не бил строил или придобивал другите постройки в имота. Имотът бил застроен през 60-те години от бившия собственик на къщата, а през 1975г. бащата на жалбоподателя закупил построената къща. През 2007г. жалбоподателя придобил по наследство къщата и не бил строил нищо. Освен това не било съобразено, че обектът бил търпим, като бил изграден до 1987г. Към възражението са представени Строително разрешение от 26.08.1968г. – за водопровод, Протокол от ИК на ГНС за отстъпено право на строеж, Протокол за строителна линия и ниво, количествена сметка и обяснителна записка от 10.06.1953г. Съгласно н.а. №2830/1975г. С. А. е закупил ½ ид.ч. от жилищна сграда, застроена върху държавно място [имот номер], кв.* по плана на Хасково, заедно с отстъпеното право на строеж, а съгласно н.а.№147/2017г. Х. А. е признат за собственик на имота като придобит по давностно владение и наследство – ½ ид.ч. от сграда с [идентификатор] по КККР на Хасково.

В хода на административното производство е изискана информация от АВ-Имотен регистър относно собствеността на [ПИ] по КККР на Хасково, като и приложен н.а. №*/1975г. съгласно който Б. А. С. /след разрешение от Протокол 21.04.1972г. – л.34/ е придобил по силата на извършена покупко-продажба ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда в имот пл.№*, кв.*. Впоследствие има ново разпореждане с ½ ид.ч. от жилищната сграда в полза на Б. М. – н.а.№*/1993г., л.36.

С Констативен протокол от 17.12.2024г. - за извършена проверка на процесния строеж, било установено чрез присъстващите на проверката Т. Д. М., Д. Ф. Д. и А. И., че тоалетната е построена от Х. С. А..

Въз основа на Констативен акт №8/19.06.2024г. Кметът на Община Х. е издал Заповед №УТ-32 от 30.01.2025г., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредил на Х. А. - извършителя на строеж Тоалетна, намираща се в [ПИ] по КККР на Х., да бъде премахната. За строежа е посочено, че се намира в имот, собствен на Община Х. - [ПИ] по кадастралната карта на Х., представлява строеж VІ категория, и по сведение от изрично посочени лица бил извършен от жалбоподателя. Обсъдено е постъпилото възражение, като е прието за неоснователно, тъй като не са представени доказателства за законност на строежа, а при изследване на търпимосттта на строежа е установено, че част от него попада в другия имот, изграден е по имотните граници и не попадал в условията на пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и пар.16, ал.1 от ДР на ЗУТ, поради което и следвало да бъде премахнат.

Заповедта е връчена на жалбоподателя с разписка на 10.02.2025г. – л.25.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана експертиза, по която заключението на вещото лице се възприема от съда изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице сочи изрично, че от окомерната скица не могат да бъдат разчетени точните имоти и регулационни граници за процесния терен. При извършената проверка вещото лице установява, че постройката е изцяло в собствените си имотни граници и не навлиза в ивицата с ширина 0,70-0,80м, част от [рег. номер].741.*, както и не възпрепятства достъпа от [рег. номер].741.* до ул.А.. На място е установено, че сградата с описани размери се състои от две помещения с различни функции – външна тоалетна и склад за отоплителни материали и инвентар, като така описанието в КА не съответства на фактическото. При преглед на представените документи вещото лице установява, че строежът е изпълнен през 1958-1968г. от бившият собственик Г. С. Б., като отговаря на строителните правила и норми, действали към момента на изграждането –ЗПИНМ, ППИНМ, ППЗПИНМ и Строителни правила и норми за планиране на населените места. Категорията на строежа е определена от вещото лице като VІ категория, а за строежа не са намерени одобрени инвестиционни проекти или разрешение за строеж. За процесната територия няма данни за наличие на ЗРП /ПУП-ПРЗ/. При изслушването си вещото лице сочи, че към момента на построяване е нямало водоснабдяване – то се извършило към 1968г., поради което било допустимо тоалетната да е извън сградата. В общината бил установен един план в много лошо състояние, но от неговата извадка в тази територия се установявали много външни тоалетни, а на л.13 от експертизата се установявал процесния строеж с отбелязване КЛ в [имот номер].

Изслушани са и свидетелски показания на С. К. А., съсед на жалбоподателя, който има преки възприятия за процесния обект – много стара тоалетна и била строена преди къщата, а той самият я знаел от 1986г., когато отишъл там. Св.Ф. Ф. М. не бил виждал Х. да строи тоалетната. Двамата свидетели не познават свидетелите от протокола от 17.12.2024г., а св.А. си спомня за друга стара къща, която вече паднала и била на Д., баща на Т..

На 19.02.2025г. Х. С. А. подписва декларация с нотариално заверен подпис относно това, че не е извършил строежа на процесния обет – л.22.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване и в законоустановения срок. Доколкото разписката относно издадената Заповед №УТ-32/30.01.2025г. е представена по делото, то се установява връчване на 10.02.2025г., а жалбата срещу заповедта е постъпила чрез административния орган на 20.02.2025г., поради което съдът намира, че е спазен 14-дневения срок за обжалване.

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ – строежът е VI категория, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК. Посочено в констативния акт, че строежът е пета категория не може да се определи като съществен порок, който да влече след себе си последици за незакосъобразност на оспорения акт, тъй като в заповедта е правилно определена категорията на строежа, а и това се потвърждава от изводите на вещото лице.

Оспорената заповед е издадена при спазване изискванията за писмена форма, и мотивирана с изложени както фактически, така и правни основания за издаването ѝ, като самото издаването на заповедта се предхожда от съставен констативен акт, който акт е задължителен етап в административната процедура съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Действително при съставянето на КА не е присъствал жалбоподателя или негов представител, но актът е връчен на жалбоподателя, като му е осигурена възможност за депозиране на възражение. Административният орган е издал оспорения акт, след като е извършил преценка на събраните по преписката писмени доказателства и обсъдил постъпилото възражение. В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на заповедта на това основание. Неоснователни са оплакванията в жалбата за неточно описание на разпоредения за премахване обект, както и относно качеството извършител/собственик на строежа. В случая следва да се отчете, че Х. С. А. е собственик/съсобственик на сграда – н.д№*/2017г., която е била построена по силата на учредено право на стоеж в [ПИ]. Последният е участвал в проведеното административно производство, както и е подал възражение против констативния акт. За него е налице правен интерес от оспорването, тъй като е разпоредено премахване на допълващо застрояване към основната сграда, на която е собственик. Съгласно пар.3, ал.1 от ДР на Наредба №13 от 23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Съгласно ал.2 на същата норма в случай на смърт на някои от посочените в чл.225, ал.6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници. Без значение е в случая, че в КА са посочени като собственици на имота, в който е извършено строителството, трети лица, а в заповедта като собственик на ПИ е посочена Община Х.. Преценката срещу кое от посочените в разпоредбата лица да се образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния орган, а жалбоподателят се явява собственик на основната сграда, към която е второстепенната постройка, и следва да отговаря за премахването. Констатациите относно незаконност на строежа, които са предмет на настоящото производство, не се обуславят от правото на собственост върху процесния обект. Наред с това следва да се има предвид, че липсват каквито и да е ограничения / съотношения във времето във връзка с годината на извършването на строежа и последващо придобиване на имота, както и че при установени различни собственици на терена, сградата и извършител на строежа, то тези лица са солидарно отговорни за разноските при принудително изпълнение на заповедта за премахване.

По отношение на описанието на имота и неговото местоположение, направени в оспорената заповед, действително се установиха неточности относно незаконния строеж. Същият според вещото лице има посочените размери, но се състои от два обекта – външна тоалетна и склад за отоплителни материали и инвентар, както и нито навлиза в съседния [ПИ], нито възпрепятства достъпа до ул.А., а е разположен изцяло в собствените си имотни граници по кадастрална карта. На место вещото лице установява, че строежът е разположен на общата имотна граница между двата имота, която съответства на дворищната регулационна граница между УПИ *-общ. И УПИ * – общ. от юг. Това обаче не се отразява на индивидуализацията на строежа и не представлява нарушение на процедурата или формата на заповедта, доколкото няма спор, че именно този обект е предмет на заповедта.

Разпореденото с оспорената заповед премахване на строеж Тоалетна е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Наличието на предвиденото по закон разрешение за строеж е абсолютна предпоставка за законността на един строеж. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите в тази посока за незаконно строителство, не са ангажирани от страна на жалбоподателя. По отношение на процесния строеж не са налице строителни книжа и документи за неговото изграждане, което е в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. При така установеното незаконният строеж ще подлежи на премахване ако не е търпим по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, като следва да се има предвид възражението на жалбоподателя, в което се сочи, че строежът е извършен през 60-те години на миналия век. Съгласно пар.127, ал.9 от ЗИД на ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и с декларации, а за вписване на неверни данни в декларациите лицата носят наказателна отговорност. В представената по делото декларация се сочи извършване на строежа пред 1975г. / годината на придобиване на къщата/, както и св.А. сочи, че тоалетната е отпреди построяването на къщата. Вещото лице твърди в заключението си, че процесният строеж е от 1958-1968г., като този извод се подкрепя и от събраните доказателства – строително разрешение за водопровод от 26.08.1968г., обяснителна записка от 1953г., протокол за строителна линия от 16.04.1959г. Като приема за доказано, че строежът е реализиран в периода от 1958г. до 1968г., съдът приема, че процесният строеж попада под режима на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУ и за да се установи търпимост, то следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки – строежът да е изграден до 7 април 1987г.; за строежа да няма строителни книжа; да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. При така доказания период на изграждане са действали Строителни правила и норми за изграждане на населените места издадени от П. на Комитета по строителство и архитектура на основание чл.52, ал.2 от ЗПИНМ – отм., а съгласно пар.65 от същите във всички строителни части, включително и вилните зони, клозетът трябва да бъде в самата сграда. Като изключение при липса на водоснабдяване в населеното място или съответната му част е предвидена възможност само временно клозетът да бъде извън сградата, като този случай клозетът се разполага най-малко на 8м. зад жилищната сграда в самия парцел и от жилищни сгради в съседните парцели, и най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. Когато не могат да се спазят тези условия, клозетът се разполага на възможното най-благоприятно място в парцела, определено съвместно от техническите и санитарните органи при народните съвети, но не и пред външната строителна линия и не на по-малко от 3 м от регулационните линии към съседите. Безспорно в случая процесната тоалетна не е изградена към жилищната сграда, а е самостоятелна постройка, освен това не е спазено изискването на строителните правила и норми за отстоянието ѝ от регулационните линии към съседите от най-малко 3 метра. Поради това процесният строеж е недопустим по действащата към момента на построяването уредба и към настоящия момент, а следва да се има предвид и неговия временен характер и обстоятелството, че извършването му е преди водоснабдяването на имот. Административният орган е приел, че строежът не е търпим по смисъла на пар.16 от ЗУТ, като крайният му извод в посока търпимост се споделя от съда.

Поради изложеното съдът счита, че оспореният акт е законосъобразен, издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон, както съответства и на целта на закона, поради което жалбата е неоснователна. С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата, то следва да бъде уважено искането на ответната страна да се заплатят направените по делото разноски за юрк.възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Х. С. – Д., наследник на подалия жалбата Х. С. А., от [населено място], против Заповед №УТ-32/30.01.2025г. на Кмет на Община Хасково - за премахване на незаконен строеж.

ОСЪЖДА Х. Х. С. – Д., [ЕГН], от [населено място], да заплати на Община Хасково направените по делото разноски от 100,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.