РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 04.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - III гр. състав, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7525 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД.
Ищците М.К.Р. и Г.Р.Т. чрез
процесуалния си представител твърдят, че са съсобственици на ПИ с идентификатор
63301.3.90, представляващ нива с площ 1700.00 кв.м. в землището на с. Широково,
община Две Могили, област Русе. Имотът е придобит по наследство от Р Н Р,
починал на 25.04.2006г., който е оставил за свои наследници съпруга М.К.Р.,
дъщеря Г.Р.Т. и син Н Р Н. За задължения на последния ЧСИ И. Хаджииванов продал
на ответника И.К.П. 1/3 ид.ч. от имота, като Постановлението за възлагане е
вписано в СВ-гр. Бяла на 12.04.2016г. с вх. №1772, акт №88, т.5. По-късно било
констатирано, че длъжникът Н Р Н е притежавал по-малка ид.ч. от имота и с
поправка на ПВ, вписана под №156, том 3, вх. №973/06.04.2017г. в СВ-Бяла,
притежаваните от купувача И.П. 1/3 ид.ч. били редуцирани на 2/9 ид.ч. След
придобиване на идеалната част от имота ответникът сключил договор за аренда на
целия поземлен имот с А И Т, негова баба. Договорът за аренда е с
продължителност 50 години, в сила от 01.10.2016г. и е вписан в СВ-Бяла под
№140, вх. рег. №1881/18.04.2016г. Издължаването на арендното плащане,
договорено между арендатора и арендодателя, се извършва след края на
стопанската година, но не по-късно от 30 август следващата стопанска година.
Твърдят, че не са получили падежиралото арендно плащане за 2016/2017г. и за
2017/2018г. Тъй като арендаторката А И Т е починала, предявяват иска и срещу
нейната дъщеря С.П., майка на втория ответник. Считат, че арендният договор не
е противопоставим на ищците, тъй като те притежават повече от 50 % ид.ч. от
предметния имот и не са давали съгласие за подписването му (аргумент по чл.3,
ал.4 ЗАЗ и по чл.32, ал.1 ЗС). Ответникът П., като не се е съобразил с нормата
на чл.32, ал.1 ЗС и като е сключил договор за аренда за 50 години, е ограничил
възможността им сделките за управление и разпореждане да бъдат извършвани по
волята на мнозинството в общата вещ и на практика техните идеални части са
непродаваеми, тъй като имотът им е обременен с тежести. Считат, че с
поведението си ответникът П., в качеството си на арендодател и неговата баба, в
качеството си на арендодател, са целели резултат, несъвместим с нормите на
справедливост и добросъвестност и с привидно разрешени средства са постигнали
един морално укорим резултат. Поради това считат, че договорът за аренда е
нищожен поради нарушение на добрите нрави. Молят съдът да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на договор за аренда, вписан в СВ-Бяла под №140,
вх. рег. №1881/18.04.2016г. поради противоречието му с добрите нрави. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата С.В.П. чрез процесуалния
си представител е подала писмен отговор, в който заявява, че исковата молба за
обявяване нищожност на договора за аренда не е вписана. Прави възражение за цената
на иска за нищожност на договора за аренда, като счита, че държавната такса
следва да е 50 лв. Взема становище за неоснователност на иска. Договорът не
противоречи на чл.32, ал.1 ЗС, на ЗАЗ, нито на разпоредбите на ЗЗД, във връзка
с което развива правни съображения. Конкретният договор е облигационен и не
ограничава разпоредителните права на собственика. Продължителността на договора
осигурява доходност на ищците и не води до злоупотреба с право или до
невъзможност за разпореждане с имота, т.е. не противоречи на добрите нрави.
Ответникът И.К.П. чрез процесуалния си
представител е подал писмен отговор, в който заявява, че исковата молба за
обявяване нищожност на договора за аренда не е вписана. Взема становище за
неоснователност на иска. Твърденията, че продължителността на договора
ограничава ищците да се разпореждат с имота си и че при сключването на същия
договор ответниците са злоупотребили с техните права са лишени от законово
основание, във връзка с което развива правни съображения.
С писмена
молба вх. №261102/31.08.2020г. ответниците С.В.П. и И.К.П., лично, заявяват, че
признават иска за нищожност на Договора за аренда на земеделски земи №25325,
вписан в СВ-Бяла, в частта, отнасяща се до ПИ с идентификатор 63301.3.90, представляващ
нива с площ 17 декара в землището на с. Широково, община Две Могили, област
Русе, с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД – поради накърняване на добрите
нрави. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищците.
По делото са
представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
От
приложеното на л.9 удостоверение за наследници изх. №770/15.08.2019г. на Община
Две Могили, обл. Русе, се установява, че Р Н Р, е починал на 25.04.2006г. и е
оставил за свои наследници съпруга М.К.Р., дъщеря Г.Р.Т., ищците и син Н Р Н.
С нотариален
акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №152/05.10.1995г.
на нотариус Цвятко Миланов при Беленски районен съд Р Н Р, Г С И и М Н Р. са
признати за собственици по наследство от Н Р И на лозе в землището на с.
Широково, ЕКНМ 83301, общ. Две Могили, обл. Русе, местността “Могилата“ с площ 1.578 дка, парцел №50 от масив №2 – имот
№2050 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №2049, полски път,
имот №2051 и имот №2020.
С нотариален акт за покупко-продажба
на земеделски земи №72/04.06.1997г., том II, дело
№1251/1997г. на беленския районен съдия В А Г С И и М Н Р. са продали на Р Н
Р собствените си 2/3 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот – лозе.
С влязло в
сила на 11.04.2016г. постановление за възлагане на недвижим имот от
30.03.2016г., поправено с постановление от 12.04.2016г., по изп. дело
№20108320401559 ЧСИ И. Хаджииванов е възложил на И.К.П. 2/9 ид.ч. от имот
№003090 в землището на с. Широково, ЕКАТТЕ 83301, общ. Две Могили, обл. Русе, в
местността “Широковска могила“, с начин на трайно ползване: полска
култура, с площ 17.000 дка, четвърта категория на земята при неполивни условия,
при граници и съседи: имоти №№ 003089, 003023, 003020, 000006.
Установено е
от приложения Договор за аренда на земеделски земи №25325/15.04.2016г., че И.К.П.
е предоставил за временно и възмездно ползване на А И Т земеделските земи в
землището на с. Широково, ЕКАТТЕ 83301, общ. Две Могили, обл. Русе, местността “Широковска
могила“, общо площ 17.000 дка за срок от 50 години, считано от 01.10.2016г.
Ответниците в
хода на делото признават иска по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за нищожност на
договора за аренда №25325 относно земеделския имот с площ 17.000 дка в
землището на с. Широково, община Две Могили, област Русе, поради накърняване на
добрите нрави.
Признанието на
иска не може да бъде оттеглено и съдът следва да се произнесе с решение
съобразно признанието
При това
положение, съгласно чл.237 ГПК, съдът намира, че искът е основателен и следва
да бъде уважен съобразно петитума на исковата молба, като прогласи нищожността
на договор за аренда, вписан в СВ-Бяла под №140, вх. рег. №1881/18.04.2016г.
поради накърняване на добрите нрави.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците 1616 лв разноски по делото, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Искането по чл.78, ал.5 ГПК на ответниците за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците, е неоснователно. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Съобразявайки действителния обем и съдържание на правната защита, предоставена от адвоката на ищците М.Р. и Г.Т. по предявения иск за нищожност, даденото писмено становище по възражението за местна подсъдност, участието на процесуален представител в съдебното заседание, броя на предявените искове, съдът преценява, че адвокатското възнаграждение в размер на 1500 лв не е прекомерно по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Независимо, че възнаграждението надвишава предвидения в Наредба №1/9.07.2004г. минимален размер, осъществената адвокатска защита не предполага прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.3 от Наредба №1/9.07.2004г. относно последиците при доброволно уреждане на спора.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на Договор за аренда на земеделски
земи №25325/15.04.2016г., вписан в СВ-Бяла под №140, вх. рег. №1881/18.04.2016г.
поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА С.В.П.,
ЕГН ********** и И.К.П., ЕГН **********,*** да заплатят на М.К.Р., ЕГН **********
и Г.Р.Т., ЕГН **********, сумата 1616 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: