РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Омуртаг, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тоня П. Георгиева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Гражданско дело №
20233510100325 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. П. С.,
ЕГН **********, чрез адв. А. М. от АК-Търговище, против „КЕНТА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ул. „Цар
Освободител“ № 35, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна и за
възстановяване на ищеца на работа.
Ищецът твърди, че е получил процесната Заповед № 006/29.06.2023 г. за
прекратяване на трудово правоотношение по Трудов договор № 14/09.05.2005
г., издадена от Изпълнителния директор на „КЕНТА“ АД, гр. Омуртаг, на
09.08.2023 г. чрез куриер ЕКОНТ, като оспорва законността на
прекратяването на трудовото му правоотношение, по силата на което същият
е изпълнявал длъжността „шофьор автобус“ в КЕНТА“ АД, гр. Омуртаг.
Изложено е, че ищецът работил за ответното дружество в продължение
на 18 години, 1 месец и 23 дни. Сочи, че заповедта е издадена на 29.06.2023 г.,
като в нея е записано, че е връчена на 30.06.2023 г. в 9:50 часа чрез подпис на
двама свидетели поради отказ на ищеца да я получи. Поддържа, че на
30.06.2023 г. на ищеца не е представяна процесната заповед за подпис и той
не е отказвал да я подпише. Твърди, че на 30.06.2023 г. отишъл на работа
сутринта в 7:45 ч., след което му прилошало и отишъл в болницата в Омуртаг
1
същата сутрин, където му били направени изследвания и бил приет за лечение
в продължение на 3 дни, съответно на 30 юни, 1 и 2 юли 2023 г., след което на
03.07.2023 г. му бил издаден болничен лист за временна неработоспособност
№ Е20231397361/03.07.2023 г. от МБАЛ Омуртаг ЕАД за периода 30.06.2023
г. – 02.08.2023 г.
Предвид изложеното счита, че към момента на прекратяването на
трудовото му правоотношение ищецът бил в отпуск поради временна
неработоспособност, с оглед на което намира, че с прекратяването на
трудовото му правоотношение работодателят не е спазил изискванията на чл.
333, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, т.к. е издал обжалваната заповед
за уволнение без предварително разрешение на Инспекцията по труда и без да
е представил заповедта на ищеца за подпис.
Твърди, че към 30.06.2023 г. не било налице намаляване на обема на
работата за заеманата от него длъжност, защото дейността на шофьорите на
автобуси не била изцяло преустановена, не бил съкратен щата за тази дейност
и не била разпределена трудовата функция на ищеца между други работници
в предприятието, като не бил извършен подбор по чл. 329, aл. 1 КТ.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Ответникът признава, че ищецът е бил работник в „КЕНТА“ АД, гр.
Омуртаг, назначен на длъжност „шофьор на автобус“, като трудовото му
правоотношение е прекратено с процесната заповед.
Поддържа, че заповедта е връчена на ищеца на 30.06.2023 г. в 9:50 ч.
Изложено е, че при пристигането си на работа ищецът бил уведомен от
Н.Д.служител в предприятието, че има издадена заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение, като той заявил, че ще отиде да получи
заповедта, но до 9:30 ч. не се явил. Сочи, че това наложило Н.Д.да му я връчи
в гаражите, където товарил багажа си. Изложено е, че ищецът отново отказал
да получи заповедта и в присъствието на свидетеля Н. Й.било оформено
връчване чрез отказ. Посочено е, че на 03.07.2023 г. ищецът оставил в колата
на посочения свидетел Н. Й.болничен лист, който бил обработен от
служители на дружеството. Изложено е, че на 02.08.2023 г. ищецът посетил
офиса на предприятието, но отказал да вземе заповедта.
Изложено е, че ищецът получил заповедта чрез куриер на 09.08.2023 г.
Поради това счита, че към датата на издаване и момента на връчване на
заповедта за уволнение ищецът не е бил в отпуск по болест. Според
ответника, видно от приложената към исковата молба епикриза, ищецът е
постъпил в болницата в 12.00 ч. на 30.06.2023 г. Поради това смята, че за
работодателя не е било необходимо да провежда процедура по чл. 333 КТ,
доколкото ищецът не се е ползвал от специалната защита.
Изложено е, че във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца на предприятието са направени проверки от НОИ и Инспекцията по
труда, които не са констатирали нередности при уволнението му.
По отношение на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение заявява, че на 29.06.2023 г. Съветът на директорите на
2
предприятието на свое заседание взел решение за прекратяване на превозната
дейност с автобуси и прекратяване на трудовите договори на всички шофьори
на автобуси и счетоводителите, обработващи документацията на автобусните
превози, както и портиер – дневна смяна, като тези решения били наложени
от обстоятелството, че транспортната дейност била нерентабилна.
В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, се явява лично и с адв.
А. М., редовно упълномощен. Моли да бъде постановено решение, с което
уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде постановена неговата
отмяна и ищецът да бъде възстановен на работа. Претендира присъждане на
направените разноски съобразно представен списък. Моли да му бъде
предоставен срок за писмени бележки, каквито представя на 18.12.2023 г. и в
които излага подробни съображения в подкрепа на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, се представлява от
адв. И. И., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените
разноски за платено възнаграждение за един адвокат. Моли да му бъде
предоставен срок за писмени бележки, каквито представя на 19.12.2023 г. и в
които излага подробни съображения относно неоснователност на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото относими доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Трудов договор № 14/09.05.2005 г., находящ се по делото като
част от личното трудово досие на ищеца (л. 129 по делото), между страните е
съществувало трудово правоотношение.
Със Заповед № 006/29.06.2023 г. на „КЕНТА“ АД, гр. Омуртаг, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратен трудов договор №
14/09.05.2005 г. с Н. П. С. на длъжност „шофьор автобус“, код по НКП
93232005, считано от 01.07.2023 г. и е постановено на служителя да се
изплати на основание чл. 220 КТ – едно брутно трудово възнаграждение и на
основание чл. 224 КТ – 41 работни дни. В заповедта е посочена дата на
връчване 30.06.2023 г., 09:50 ч. при отказ на лицето да я подпише и получи,
удостоверен с подписите на двама свидетели – Н.Л.Д.и Н. Т.Й.
Съгласно обратна разписка, Н. П. С. е получил Заповед №
006/29.06.2023 г. на 09.08.2023 г., като на гърба на препис от Заповед №
006/29.06.2023 г. (л. 68 по делото) Н. П. С. е удостоверил, че е получил
трудовата си книжка на 09.08.2023 г., за което е изписал името си и се е
подписал.
Според дубликат на болничен лист № Е20231397361/03.07.2023 г., на Н.
П. С. е поставена диагноза хроничен тубулоинтерстициален нефрит,
неуточнен, с режим на лечение болничен, домашен-амбулаторен, в отпуск от
30.06.2023 г. до 02.08.2023 г.
Съгласно Епикриза И.З. № 2494/2023 г. Н. П. С. е постъпил в
„Многопрофилна болница за активно лечение – Омуртаг“ на 30.06.2023 г. в
12:00 ч., изписан на 03.07.2023 г. в 08:00 ч.
3
Видно от протокол от 29.06.2023 г. от заседание на Съвета на
директорите на „КЕНТА“ АД, гр. Омуртаг, с оглед нерентабилността на
транспортната дейност, осъществявана от дружеството, считано от 30.06.2023
г. дружеството не изпълнява автобусни превози; преустановено е
сключването на договори за „специализирани превози“ за учебната 2023/2024
г., като в тази връзка е взето решение да се прекратят трудовите договори на
лицата, заемащи длъжност „шофьор на автобус“, „счетоводител, обработващ
документацията на автобусните превози“ и „портиер – дневна смяна“,
считано от 01.07.2023 г.
Видно от Констативен протокол № КП-5-25-01422637/18.09.2023 г., при
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
„КЕНТА“ АД в периода 23.08.2023 г. – 18.09.2023 г. се установява, че лицето
Н. П. С. е осигурен по основно трудово правоотношение в „КЕНТА“ АД, гр.
Омуртаг съгласно сключен трудов договор № 14/09.05.2005 г. на основание
чл. 71, ал. 1 КТ, назначен е на длъжност „шофьор на автобус“, на пълно
работно време 8 часа, при условията на трета категория труд, считано от
09.05.2005 г., със Заповед № 006/29.06.2023 г. трудовият договор е прекратен
на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, на 30.06.2023 г. в 09:50 ч. в присъствието
на двама свидетели – Н.Л.Д.и Н. Т.Й.лицето отказва да подпише заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. В резултат от извършената
проверка е установено, че Н. П. С. е осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО в
„КЕНТА“ АД от 09.05.2005 г. до 30.06.2023 г., като към датата на настъпване
на временната неработоспособност по болничен лист №
Е20231397361/03.07.2023 г. той е осигурен за общо заболяване и има право на
парично обезщетение, като от „КЕНТА“ АД коректно са подадени данни с
декларация образец № 1 за месец юни 2023 г. и с приложение № 9 за лицето.
Установява се, че „КЕНТА“ АД е уведомила НАП за прекратяването на
трудовото правоотношение с Н. П. С. с Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, дата
на прекратяване на трудовия договор: 01.07.2023 г., заверено от НАП, видно
от Справка изх. № 25388233009130/30.06.2023 г., 17:37:04 ч.
От приложеното по делото лично трудово досие на ищеца е видно, че
последното допълнително споразумение между страните относно изменения
на заеманата от ищеца длъжност е Допълнително споразумение към трудов
договор № 54/03.08.2015 г. (л. 95 по делото), съгласно което страните се
споразумяват, считано от 01.08.2015 г. Н. П. С. да заема длъжността шофьор
автобус, шофьор лек автомобил до 9 места, кв.степен, категория персонал
клас 8, с шифър по класификатора на длъжностите 83232002.
При съпоставка на справка за актуално състояние на действащите
трудови договори в „КЕНТА“ АД към 01.06.2023 г. и същата справка към
01.07.2023 г., и двете на НАП, се установява, че към дата 01.06.2023 г. са
съществували четири трудови договора с лица, назначени на длъжност
„шофьор автобус“, сред които и ищецът Н. П. С., като към дата 01.07.2023 г.
не съществува нито една такава длъжност.
По делото са разпитани свидетелите А. И. Р., Ф.М.Х.Н.Л.Д.М.С.М.и Н.
Т.Й.показанията на които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК.
4
По показания на свидетеля А. И. Р., дадени на първото открито
заседание по делото, на 30.06.2023 г., Н. С. работил като автобусен шофьор в
„КЕНТА“ АД. По показания на свидетеля на 30.06.2023 г. Н. С. отишъл на
работа преди 8 ч. сутринта, бил при гаражите, пред администрацията, където
счетоводителят Н.Д.го уведомила да се качи в счетоводството, но той не го
направил, т.к. му станало лошо и отишъл в болница. По показания на
свидетеля това става около „девет без нещо“, като до обяд Н. С. не се е
връщал в предприятието. Показанията на свидетеля А. И. Р., дадени на
второто открито заседание по делото, не установяват относими към предмета
на делото факти и обстоятелства.
По показания на свидетеля Ф.М.Х.на 30.06.2023 г. свидетелят видял
ищеца Н. С. в болницата, като според него това е било около „девет и нещо“.
По показания на свидетеля Н.Л.Д.на 30-ти сутринта същата
неколкократно уведомила Н. С. да се качи при нея, за да подпише заповедта
за прекратяване на трудовото му правоотношение, но той не го сторил,
поради което тя отишла при него до гаражите с молба да подпише заповедта,
но той отказал, поради което извикала свидетеля Н. Й.който да удостовери
отказа. По показания на свидетеля болничният лист на Н. С. й бил представен
от Н. Й.който го открил оставен в личния си автомобил. Установява се от
показанията, че транспортната дейност на дружеството е прекратена след
учебната година поради нейната нерентабилност, като след 30.06.2023 г. в
дружеството няма останал шофьор.
Видно от показания на свидетеля М.С.М.транспортната дейност на
дружеството била на загуба поради високите разходи за нейното поддържане,
с оглед което било взето решение тази дейност да бъде прекратена след
учебната година. По показания на свидетеля на 30-ти от месеца той видял Н.
С. да товари багаж при гаражите.
По показания на свидетеля Н. Т.Й.същият е присъствал на отказа Н. С.
да подпише заповедта, дадена му от счетоводителя, поради което подписал
същата като свидетел, удостоверяващ отказа. По показания на свидетеля
ищецът карал лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, като понякога е
управлявал и автобус за екскурзии. Според свидетеля Н. С. оставил
болничния си лист в колата на свидетеля, който го представил на
ръководството на предприятието.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.Л.Д.М.С.М.и Н. Т.Й.т.к.
същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и в
своята цялост, като непротиворечиви и последователни, изясняват факти по
делото, докато показанията на свидетелите А. И. Р. и Ф.М.Х.остават
изолирани и некореспондиращи с представените по делото документи.
Необсъдените от съда доказателства не установяват допълнителни
относими по делото факти и обстоятелства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Съобразно наложилата се съдебна практика по отношение на
производствата по трудови спорове предметът на съдебния контрол върху
5
законосъобразността на уволнението е ограничен от заявените в исковата
молба от уволнения работник или служител основания. Следователно в
настоящото производство съдът следва да провери законосъобразността на
процесната заповед само от гледна точка на посочените в исковата молба
твърдения за допуснати нарушения на закона, без да изследва служебно други
основания за незаконосъобразност на уволнението, които не са били
своевременно наведени от ищеца. В този смисъл Решение № 216 от 6.10.2015
г. на ВКС по гр.д. № 916/2015 г., III Г.О., ГК.
Първото съображение на ищеца относно незаконосъобразност на
процесната заповед се изразява в твърдението за нарушаване на чл. 333, ал. 1,
т. 4 във вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ поради издаване на процесната заповед без
предварително разрешение на Инспекция по труда. Видно от приетата като
доказателство по делото Заповед № 006/29.06.2023 г., същата е издадена на
29.06.2023 г. и е връчена на 30.06.2023 г. в 09:50 ч. при отказ на лицето да я
подпише, удостоверен с подписите на двама свидетели. Връчването се
установява и от събраните по делото гласни доказателства, съгласно които
счетоводителят на дружеството е проявил активност и неколкократно е
търсил и заявил на ищеца, че следва да подпише заповедта за уволнение, но
той отказал. Повторно връчване на заповедта е извършено и лично на ищеца
на 09.08.2023 г.
Съгласно чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по този член се отнася към
момента на връчването на заповедта за уволнение. В случая заповедта е
връчена на 30.06.2023 г. в 09:50 ч. Съгласно Епикриза И.З. № 2494/2023 г. Н.
П. С. е постъпил в „Многопрофилна болница за активно лечение – Омуртаг“
на 30.06.2023 г. в 12:00 ч. Следователно към момента на връчване на
заповедта не е била налице хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, наведена от
ищеца. Не може да бъде споделено и изложеното в исковата молба, че
работодателят не е спазил изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ, т.к. е издал заповедта за уволнение, без да поиска
предварително разрешение на инспекцията по труда. Както вече бе посочено,
цитираната закрила се отнася към момента на връчването на заповедта за
уволнение, а не към момента на нейното издаване (към който момент също не
са налице основанията на посочените от ищеца разпоредби), съгласно чл. 333,
ал. 7 КТ. Към момента на връчване на заповедта ищецът не е бил в отпуск
поради временна неработоспособност и няма как да се очаква от
работодателя да знае, че по-късно същия ден служителят може да бъде
хоспитализиран. Определянето на законово нИ. на момента, към който се
отнася закрилата по чл. 333 КТ, гарантира невъзможността да се стигне до
злоупотреби и работодателят да е поставен в ситуация, в която всяка заповед
за уволнение бъде определяна за незаконосъобразна поради последвало
издаден болничен лист.
Следващите съображения на ищеца за незаконосъобразност на
уволнението са липса на намаляване на обема на работата за заеманата от
него длъжност, както и че не е изцяло преустановена дейността на шофьорите
на автобуси, не е бил съкратен щата на тази дейност и не е била разпределена
трудовата функция на ищеца между други работници в предприятието, нито е
6
извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.
Законността на приложеното основание за уволнение спрямо ищеца се
преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. За
фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ намаляването на
обема на работата следва да се отнася не към дейността на предприятието
изобщо, а към конкретната дейност, реализирана чрез дадена трудова
функция. Доколко е налице намаляване на работата се преценява конкретно
за всеки отделен случай, но трябва да съществува обективна връзка между
намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния
процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като
съкрати щата или като разпредели трудовата функция, за която работата е
намаляла, между други работници в предприятието. В доказателствена тежест
на работодателя е да установи наличието на връзка между намаления обем на
работата и трудовата функция на уволнения работник,.
От събрания по делото доказателствен материал, в т.ч. писмени и
гласни доказателства, се установява, че с оглед нерентабилността на
транспортната дейност в дружеството, същата е изцяло закрита, а трудовите
договори на лицата, заемащи длъжност „шофьор на автобус“, са прекратени.
Този извод следва от приетия като доказателство по делото протокол от
29.06.2023 г. от заседание на Съвета на директорите на „КЕНТА“ АД, гр.
Омуртаг, както и от справка за актуално състояние на действащите трудови
договори в „КЕНТА“ АД към 01.07.2023 г. на НАП, видно от която към дата
01.07.2023 г. не съществува нито една длъжност „шофьор“. Следователно по
делото е установена връзка между намаления обем на работата и трудовата
функция на уволнения работник, който е заемал тази длъжност, като
дейността, за която е намаляла работата, е изцяло преустановена.
Относно съображението на ищеца във връзка с неизпълнено задължение
на работодателя да извърши подбор по смисъла на чл. 329 КТ, съдът намира
следното:
Въпросът подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя
за извършване на подбор е разрешен с Тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, съгласно което правото на
подбор е субективно материално право, което се упражнява от работодателя
при конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ – закриване на
част от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на
работата. При една част от тях – съкращаване на единствената щатна
длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия
договор с работника или служителя, който заема длъжността или с
работниците и служителите в закриваната част от предприятието се
предхожда от подбор по преценка на работодателя, т.е. последният може и да
не упражни това си право. При съкращаване на една или няколко от
съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови
функции) и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите
договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност,
съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа, се
предпоставя от подбор.
7
Следва да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика
подбор следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду
работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва
съкращаването на щата, а когато съответното обособено звено се закрива
изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е
задължителен /в този смисъл Решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. 1851/2013
г. на ВКС ІV Г. О./ Предвид установеното по делото, че в конкретния случай
транспортната дейност на ответното дружество е закрита изцяло, като са
освободени всички служители, на които са били възложени трудови функции
по извършване на превози и транспорт и заемащи длъжността „шофьор“,
следва извод, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор по
смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ. Ако последният бе преценил, че следва да
извърши подбор и бе извършил такъв, то едва тогава би могло да се упражни
съдебен контрол върху законосъобразността на извършения подбор. Ето защо
съдът намира това съображение на ищеца за незаконосъобразност на
уволнението за неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е пряко свързан с
резултата от разглеждането на предходния иск, след като съдът не установи
наличието на предпоставки за отмяна на извършеното с процесната заповед
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, то липсва и основание
последният да бъде възстановен на работа. Ето защо и този иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Съгласно общото правило на чл. 78 ГПК всяка страна има право на
присъждане на разноски съразмерно на уважената част от претенцията й. В
настоящия случай предвид отхвърлянето на предявените от ищеца искове, в
полза на същия не следва да бъдат присъждани разноски. Съгласно чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът има право да иска присъждане на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Доколкото всички предявени искове са
отхвърлени като неоснователни, направената от ответната страна претенция
за присъждане на разноски следва да бъде уважена. В тази връзка съдът
прецени представения от ответника договор за правна защита и съдействие, в
който е отразен разход за платено по сметка адвокатско възнаграждение в
размер на 960 лв. С оглед преценка за реално направени разноски съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът съобрази платежно нареждане от 06.11.2023 г. за превеждане на
тази сума от сметката на ответника по сметката на „Еднолично адвокатско
дружество И.“. Ето защо предвид реалното извършване на деловодния разход
и правилото за отговорност за разноски на общо основание между страните
по трудовоправните спорове, следва ищецът да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 960 лв., представляваща направени от
последния разноски по настоящото дело.
По отношение на въпроса за държавната такса по настоящото дело
следва да се приложи правилото на чл. 359 КТ, съгласно което работниците и
8
служителите не плащат такси и разноски в производствата по трудови дела.
Ето защо, въпреки отхвърлянето на предявените от ищеца искове, на
последния не следва да се възлага плащането на държавните такси за
водените от него искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** против „КЕНТА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Омуртаг, ул. „Цар Освободител“ № 35, представлявано от Р.
Т. И. – Изпълнителен директор, обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване незаконност на
уволнението и за отмяна на Заповед № 006/29.06.2023 г. на Изпълнителния
директор на „КЕНТА“ АД, с която е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
3 КТ трудовото правоотношение с ищеца Н. П. С. и за възстановяване ищеца
Н. П. С. на работа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. П. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КЕНТА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ул. „Цар Освободител“ № 35,
представлявано от Р. Т. И. – Изпълнителен директор, направените по делото
разноски в размер на 960,00 лв. (деветстотин и шестдесет лева) за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Търговище
в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви
решението си, съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Тоня П. Георгиева
9