МОТИВИ
към Присъда №167/05.09.2017г. по НОХД №202/2017г.
на РС- ***
Р.П. *** е повдигнала обвинение срещу:
-
П.С.Т. ЕГН: **********,
-
В.Т.Р. ЕГН: **********,
-
К.Х.Н. ЕГН: **********
за това, че на 12.04.2016 г. в гр.
***, при условията на опасен рецидив за П.С.Т. и при условията на повторност за
В.Т.Р. и К.Х.Н., в съучастие като съизвършители и чрез използване на
неустановено техническо средство, отнели чужда движима вещ – 150 метра
съобщителен кабел ТПЖП 30х2х0,6 на стойност 591.75 лева от владението на БТК
ЕАД гр.София без съгласието на техен представителен орган, с намерение
противозаконно да я присвоят – престъпление по чл. 196 ал.І т.2 вр.чл.195 ал.І
т.4 вр.чл.194 ал.І вр.чл.29 ал.І
б”б”вр.чл.20 ал.ІІ НК за П.С.Т. и по чл.195 ал.І т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.І
вр.чл.28 ал.ІІ вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК - за В.Т.Р. и К.Х.Н..*** поддържа
обвинението така, както е повдигнато - за извършени престъпления по чл. 196
ал.І т.2 вр.чл.195 ал.І т.4 вр.чл.194
ал.І вр.чл.29 ал.І б”б”вр.чл.20 ал.ІІ НК за П.С.Т. и по чл.195 ал.І т.4 и т.7
вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.ІІ вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК - за В.Т.Р. и К.Х.Н.. Счита
същото за доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимите да бъдат признати за
виновни, като на всеки от тях бъде наложено съответно наказание.
Подсъдимият П.С.Т. се явява лично
и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и се ползва от правото да
не дава обяснения. Пледира да бъде признат за невинен и да бъде оправдан.
Защитникът счита, че обвинението спрямо Т. не е доказано по несъмнен начин, а
се основава на ненадлежно събрани в хода на наказателното производство
доказателствени материали, както и на предположения. Пледира подсъдимият да
бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.
Подсъдимият В.Т.Р. се явява лично
и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и се ползва от правото да
не дава обяснения. Пледира да бъде признат за невинен и да бъде оправдан.
Защитникът счита, че обвинението спрямо Р. не е доказано по несъмнен начин, а
се основава на ненадлежно събрани в хода на наказателното производство
доказателствени материали, както и на предположения. Пледира подсъдимият да
бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.
Подсъдимият К.Х.Н. се явява лично
и с назначен служебен защитник. Не се признава за виновен и се ползва от
правото да не дава обяснения. Пледира да бъде признат за невинен и да бъде
оправдан. Защитникът счита, че обвинението спрямо Н. не е доказано по несъмнен
начин, като липсват както преки, така и достатъчно косвени доказателства за
участие на подсъдимия в престъплението, предмет на разглеждане по делото. Пледира
подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност, от фактическа страна намира за установено следното:
П.С.Т. е роден на *** ***, ***, ***
гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Т. е осъждан
неколкократно за различни престъпления от общ характер. Пряко относимо към
предмета на доказване по настоящото дело е неговото осъждане по НОХД №
3250/2014 г. по описа на РС – *** - с Определение било одобрено споразумение, с
което подсъдимият бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196
ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.29 ал.1 б.”б” НК, като му било
наложено наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“
режим. Определението влязло в сила на 17.03.2015г., а наказанието било
изтърпяно до 27.10.2015г., след което подсъдимият бил освободен условно –
предсрочно, с остатък 1 месец и 26 дни.
В.Т.Р. е роден на *** *** ***, ***
гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
С Определение по НОХД №1697/15г.
по описа на РС – *** било одобрено споразумение за решаване на наказателното
производство, с което В.Р. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, като му било наложено наказание
ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки: на основание чл.42а ал.2 т.1 НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес ***, за срок от три години при периодичност три
пъти седмично; на основание чл.42а ал.2 т. 2 НК - задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от три години; на основание чл.42а ал.2 т.6 НК -
безвъзмезден труд в полза на обществото – от 320 часа годишно за срок от три години.
К.Х.Н. е роден на *** ***, ***, ***
гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
С Присъда по НОХД № 1526/2008г. по
описа на РС – *** подсъдимият К.Н. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК, като му било наложено
наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание
чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Присъдата влязла в сила на
08.04.2009г.
Подсъдимите П.Т., В.Р. и К.Н. се познават
и се намират в добри отношения помежду си.
На 12.04.2016г. след обяд /преди 18:00 часа/ подсъдимите Р., Т.
и Н. се намирали в ИЗТОЧНА ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА на гр.***, в близост до сградата
на бившия пивоварен завод. На същото място и по същото време, имало и други
лица /в т.ч. – свидетелите П.К.Г. и Р. С. З./, които разбивали панели от
изоставени сгради и извличали арматурно желязо, с цел – предаването му като
отпадъчен метал. В близост до посоченото място преминавала Ж.П. линия, покрай
която било положено работещо съобщително трасе /шахти и положен в тях кабел/,
стопанисвано от „БТК“ ЕАД – СОФИЯ.
Подсъдимите Р., Т. и Н.
забелязали, че в района на съобщителното трасе е безлюдно и решили да извършат
кражба на съобщителен кабел, който да предадат като метален отпадък. Успели да
влязат в споменатите шахти и посредством неустановено техническо средство – да
отрежат от съобщителното трасе 150 метра съобщителен кабел ТПЖП 30х2х0,6 на
стойност 591.75 лева. Измъкнали същия кабел, натоварили го в конска каруца и
заедно отпътували към местността „***“. Там изгорили изолацията на откраднатия
съобщителен кабел, след което, получения по този начин метален отпадък, предали
в съответен пункт, находящ се в района на ЖП ГАРА – *** („пункт на Р.“), като
получената парична сума поделили помежду си.
Междувременно, за описаното
посегателство над съобщителното трасе се задействала съответна аларма в
Национален център за управление ***. На място бил изпратен екип на дружеството
в състав С.Е.Ц. и С.Т. Л., които установили, че действително е прекъснато
съобщителното трасе и липсват 150 метра съобщителен кабел ТПЖП 30х2х0,6 на
стойност 591.75 лева.
За констатираното, посочените
служители съставили Констативен протокол №***. на комисия на БТК ЕАД.
Същевременно, за случая били сигнализирани органите на МВР – ***, които
предприели оперативно – издирвателни мероприятия. С Постановление от
04.05.2016г. на РП – *** било образувано досъдебно производство №Д – 895/2016г.
по описа на същата прокуратура, в хода на което били привлечени към наказателна
отговорност П.С.Т. ЕГН: **********, В.Т.Р. ЕГН: ********** и К.Х.Н. ЕГН: **********.
Изложената по - горе фактическа
обстановка се приема от съда за убедително доказана и следва от събраните по
делото доказателствени материали, както следва:
- обяснения на подсъдимия К.Н.,
прочетени на основание чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.4 НПК;
- показания на свидетелите Т.С.Н.,
дадени в съдебно заседание, показания на свидетеля Л.Ц.Б., дадени в съдебното
следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК,
показания на Р. С. З., дадени в съдебното следствие, показания на В.В.Т., дадени в
съдебното следствие и показания на С.Е.Ц., дадени в съдебното следствие;
- Препис на Констативен протокол №***.
на комисия на БТК ЕАД /л.15 от ДП/;
- Протокол за доброволно предаване
от 15.04.2016г. /л.22 от ДП/;
- експертно заключение по видео –
техническа експертиза /л.28 – 34 от ДП/, от което се установява, че на
представени за изследване един брой компакт диск съществуват два видеофайла,
заснети от камера № 2 и камера № 8 на дата 12.04.2016 г., с начало на записа
15:41:00 часа, като в обхвата на камерите влиза пункт за изкупуване на метали.
Не са налице признаци и следи от умишлена манипулация на видеозаписите; при
прегледа на записите не се установява ситуация, при която се наблюдава кражба
или предаване в пункт за изкупуването на метали, на 150 м. кабел собственост на
БТК; не е възможно действието да бъде онагледено с достатъчно ясен образ на
заснетите лица и обекти, тъй като резолюцията е малка, а разстоянието, от което
е извършено заснемането – голямо. Съдът приема същото експертно заключение за
обосновано и обективно, поради което му отдава вяра;
- експертно заключение по изготвена
съдебно - оценителна експертиза /л.89 – 92 от ДП/, от което се установява, че стойността
на 150 метра съобщителен кабел ТПЖП 30х2х0,6 възлиза на 591.75 лева Съдът
приема същото експертно заключение за обосновано и обективно, поради което му
отдава вяра;
- справка от ЗАТВОРА *** за търпяно
от подсъдимия П.Т. наказание лишаване от свобода /л.16 от делото/;
- писмени данни за имущественото
състояние и трудова заетост на подсъдимите, изискани от ОБЩИНА ***, ТД на НАП –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОДМВР – ***, БЮРО ПО ТРУДА - ***, /л. 42 - 53 от делото/;
- експертно заключение по
съдебно-психиатрична експертиза за лицето Р. С. З., от което се установява, че
както към 12.04.2016г., така и понастоящем, свидетелят З. не страда от психично
заболяване, в състояние е правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
обстоятелства от значение за провежданото наказателно производство. Съдът
приема същото експертно заключение за обосновано и обективно, поради което му
отдава вяра;
- характеристични справки /л.55 – 57
от делото/;
- справки за съдимост /л.17 - 26 от
делото/.
Съдът намира, че от гледна точка
на правнозначимите факти и обстоятелства, налице са някои особености в гласните
доказателствени средства, които следва да бъдат обсъдени.
Видно от обясненията на подсъдимия
К.Н., депозирани в досъдебното производство и прочетени на основание чл.279 НПК, същият твърди, че е бил повикан от подсъдимите В.Р. и П.Т., които му
показали изваден тънък кабел, в близост до отворени шахти /покрай споменатата
вече ЖП линия/, като му предложили да извадят още кабел; подсъдимият отрича да
е рязал кабел, но посочва, че е влизал в една от шахтите /без да уточнява какво
е правил вътре/ и твърди, че Р. и Т. изтеглили кабела навън. От друга страна
подсъдимият Н. посочва /“След като
извадихме кабела го натоварихме в каруцата на Р.…“ и разказва как съвместно
с другите подсъдими са изгорили изолацията на кабела в местността „***“ и са
предали металния отпадък в пункт, след което си поделили получените парични
средства. Видно е, че обясненията на подсъдимия се характеризират с известна абстрактност
и донякъде противоречивост, но също така е видно, че същият посочва, че в
изваждането на съобщителния кабел от шахтите и неговото товарене и
транспортиране, са участвали и тримата - заедно с В.Р. и П.Т.. Така заявеното
от страна на подсъдимия Н. намира потвърждение и в също абстрактните и до
голяма степен накъсани, показания на св.Р. С. З., който обаче също е категоричен,
че в изваждането на кабела от шахтите са участвали и тримата подсъдими:
„Съдът: По-конкретно, кой какво правеше там – К., П., П. и В., кой какво
правеше във връзка с този кабел, ако някой нещо е правил?
СВИДЕТЕЛЯТ З.: Те влезнаха вътре вземаха кабела, ние с П. се махнахме.
Съдът: Тези „те“, които казваш, говориш за тримата подсъдими ли?
СВИДЕТЕЛЯТ З.: Да.
Съдът: Ти забеляза ли те дали носят в себе си някакви предмети, нещо с
което да режат този кабел?
СВИДЕТЕЛЯТ З.: Имаше ножовки и чукове имаше.“
В очертаната вече насока са и показанията
на свидетелите Л.Ц.Б. и В.В.Т.. В показанията си те разказват за посещението си
на местопрестъплението, непосредствено след подаване на сигнал от страна на
„БТК“ ЕАД на 12.04.2016г., както и за оперативната си работа по делото,
включила, наред с другото и преглед и на охранителни камери от пункт за
изкупуване на черни и цветни метали в близост до ЖП ГАРА - ***. Именно с
помощта на записа от охранителните камери и оперативни беседи, двамата
служители добили представа за самоличността на евентуалните извършители. И
двамата свидетели са категорични, че впоследствие, заедно с Р.З. и В.Р. са
посетили местопрестъплението и В.Р. е признал, че заедно с П.Т. и К.Н. са
отрязали, извадили, обгорили съобщителния кабел от шахтите и предали така
получения метален отпадък за скрап.
На следващо място, показанията на
свидетелите Т.С.Н. и С.Е.Ц. съдържат доказателства за факта на извършената
кражба на съобщителен кабел, за която се задействала аларма в централата на БТК
и във връзка с която бил съставен и Констативен протокол №***. на комисия на
БТК ЕАД.
Съдът намира, че всички отбелязани
гласни доказателствени средства /обяснения на подсъдим и свидетелски
показания/, макар и да съдържат известни нюанси, изграждат една система от
доказателствени източници, които взаимно се потвърждават и способстват за
категоричното установяване както на извършена кражба на съобщителен кабел, така
и за нейните автори – подсъдимите П.Т., В.Р. и К.Н.. Прави впечатление, че
отбелязаните доказателствени източници изхождат от лица с различно служебно
положение, образование, нагласа/заинтересованост към провежданото наказателно
производство и все пак – те се намират в синхрон именно във връзка с
обстоятелствата, че е извършена кражба и че нейни извършители са подсъдимите
ТОМО, Р. и Н.. Ето защо, Съдът отдава вяра на обясненията на подсъдимия К.Н.,
показания на св.Р. С. З., Л.Ц.Б. и В.В.Т., Т.С.Н. и С.Е.Ц.. Специално във
връзка с прочетените на основание чл.281 НПК показания на св.Л.Б. – преценява,
че същите са по – подробни и се ползват с по – голяма достоверност от
непосредствено дадените в съдебното следствие, поради което им отдава известно
предпочитание, още повече, че и самият свидетел счита, че прочетените показания
по – пълно отразяват възприятията му по случая. Що се отнася до позицията на
обвиняемия Н., че самият той не е участвал в рязането на съобщителен кабел,
Съдът в тази част не отдава вяра на неговите обяснения, а приема, че са
проявление на правото му на защита, тъй като от показанията на свидетелите,
които бяха посочени, както пряко, така и косвено се установява, че и тримата
подсъдими са участвали съвместно в отделянето /отрязването/ на съобщителния
кабел от работещото съобщително трасе, изваждането му оттам и последващия му
транспорт до местността „***“.
На следващо място, Съдът не
кредитира показанията на свидетеля П.К.Г., дадени в съдебното следствие и
прочетени и на осн. чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 НПК. В съдебното
следствие свидетелят заявява, че няма спомен за случая, като след множество
уточняващи въпроси посочва, че не е видял по какъв начин подсъдимите Т., Р. и Н.
са се сдобили с кабел в района в близост до бившия пивоварен завод на гр.***,
както и че не знае обстоятелства за транспорта на кабела и предаването му в
пункт за черни и цветни метали. От друга страна, в показанията, дадени в
досъдебното производство свидетелят Н. излага, че на 12.04.2016г. преди обяд,
заедно с подсъдимия К.Н. се намирали в района на бившия пивоварен завод – за да
извичат арматура от близконаходящи се сгради, когато дошли и подсъдимите В.Р. и
П.Т.. Последните предложили на К.Н. и П.Г. да им помогнат да натоварят някакъв
тънък кабел, който според свидетеля бил около 20 метра дълъг. П.Т. и В.Р. били
с каруца и имали в себе си ножовка. Посоченият кабел бил транспортиран с конска
каруца до „***“, била изгорена неговата изолация и впоследствие – металът бил
продаден в пункт. След прочитане на така дадените показания от досъдебното
производство, свидетелят П.Г. заяви убедено, че поддържа именно тях, вместо
- заявеното в съдебното следствие. Съдът
преценява, че както показанията на свидетеля, дадени непосредствено пред Съда,
така и прочетените такива, не се ползват с достоверност. От една страна,
свидетелят заявява пълна липса на спомен в съдебно заседание на 11.04.2017г., а
разпитът му в досъдебното производство е проведен само няколко месеца по – рано
- на 16.01.2017г. - като са изложени
подробно предадените по – горе факти и обстоятелства. От друга страна, показанията,
дадени в досъдебното производство са объркани, недостатъчно подробни и не на
последно място – нелогични. Поставя се въпроса какъв е бил смисъла П.Т. и В.Р.
да искат помощ от П.Г. (който категорично отрича някакво участие в изследваните
обстоятелства, но пък посочва, че е придружил подсъдимите до „***“ и
впоследствие – до пункта за изкупуване на метали) и от К.Н. (за който св.Г. не
посочва изобщо какво е правил в цялата ситуация и който, впрочем по собствените
му думи му се явява „шурек“), при положение, че се касае за 20 метра тънък
кабел. Отделно от това, показанията на св.П.Г. (както в съдебното, така и в
досъдебното производство) не намират надлежно потвърждение и в други
доказателствени източници по делото, ето защо Съдът намира, че същите са
недостоверни и не им отдава вяра. След влизане на Присъдата в сила, заверени
преписи от нея, настоящите мотиви, протокола за съдебно заседание на 11.04.2016г.
и протокола за разпит на св.П.Г. от досъдебното производство, следва да бъдат
изпратени на РП – *** – за преценка на предпоставките за възбуждане на
наказателно преследване за престъпление по чл.290 НК.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна:
-
подсъдимият П.С.Т. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по
чл.195 ал.І т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.ІІ вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК -
на 12.04.2016 г. в гр. ***, при условията на повторност, в немаловажен случай,
в съучастие като съизвършители с В.Т.Р. ЕГН: ********** и К.Х.Н. ЕГН: **********
и чрез използване на неустановено техническо средство, отнели чужда движима вещ
– 150 метра
съобщителен кабел ТПЖП 30х2х0,6 на стойност 591.75 лева, от владението на БТК
ЕАД гр.София, без съгласието на техен представителен орган;
-
подсъдимият В.Т.Р. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по
чл.195 ал.І т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.ІІ вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК -
на 12.04.2016 г. в гр. ***, при условията на повторност, в немаловажен случай,
в съучастие като съизвършители с П.С.Т. ЕГН: ********** и К.Х.Н. ЕГН: ********** и чрез използване на неустановено техническо
средство, отнели чужда движима вещ – 150 метра съобщителен кабел ТПЖП 30х2х0,6 на
стойност 591.75 лева от владението на БТК ЕАД гр.София без съгласието на техен
представителен орган;
-
подсъдимият К.Х.Н. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление
чл.195 ал.І т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.ІІ вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК -
на 12.04.2016 г. в гр. ***, при условията на повторност, в немаловажен случай,
в съучастие като съизвършители с В.Т.Р. ЕГН: ********** и П.С.Т. ЕГН:********** и чрез използване на
неустановено техническо средство, отнели чужда движима вещ – 150 метра съобщителен
кабел ТПЖП 30х2х0,6 на стойност 591.75 лева от владението на БТК ЕАД гр.София
без съгласието на техен представителен орган.
Налице е деяние, което се е изразило
в прекъсване от страна на подсъдимите лица на фактическата власт на „БТК“ ЕАД –
СОФИЯ (без съгласие на съответен
представителен негов орган) върху предмета на престъплението – 150 метра съобщителен
кабел ТПЖП 30х2х0,6 на стойност 591.75 лева. Отделянето на посочената вещ от
съобщителното трасе било извършено посредством техническо средство, което не е
представено по делото и за вида на което не са налице достатъчно убедителни
доказателства. Все пак, от гласните доказателствени средства, на които Съдът
отдава вяра се установява, че кабелът е бил отрязан, преди да бъде издърпан от
междушахтовите пространства, а само по себе си, по необходимост, отрязването
предполага използване на режещ предмет, независимо от неговия вид, т.е.
техническо средство по смисъла на чл.195 ал.1 т.4 НК. След като прекъснали по
описания начин владението, което собственикът упражнявал върху вещта, тримата
подсъдими установили собствена, съвместна и трайна фактическа власт върху
същата: натоварили я на конска каруца, транспортирали я до м.“***“ и обгорили
изолацията на кабела.
Изпълнителното деяние, неговия механизъм
и престъпният му резултат се доказват пряко посредством направеното от
подсъдимия К.Н. самопризнание, както и от показанията на св.Р.З., който е бил
очевидец на действията на П.Т., В.Р. и К.Н.. Косвено се доказват от показанията
на свидетелите Л.Б., В.Т., Т.С., С.Ц., препис на Констативен протокол №***. на
комисия на БТК ЕАД и експертно заключение по изготвена съдебно - оценителна
експертиза. Съдът намира, че посочените доказателствени материали се намират в
синхрон помежду си и по несъмнен начин установяват обстоятелствата от
разглежданата група.
Авторството на престъплението се
установява пряко от направеното от подсъдимия К.Н. самопризнание, както и от
показанията на св.Р.З., а косвено – от показанията на свидетелите Л.Б., В.Т.. Посочените
доказателствени материали взаимно се потвърждават и способстват за установяване
по категоричен начин, че именно П.Т., В.Р. и К.Н. са извършители в (участвали в
изпълнението на) престъплението, предмет на разглеждане по настоящото
наказателно производство.
Квалифициращият признак
„повторност“ спрямо подсъдимия П.Т. се обуславя, от една страна, от осъждането
му по НОХД № 3250/2014 г. по описа на РС – *** за престъпление по чл.196 ал.1
т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.29 ал.1 б.”б” НК. От друга, настоящият
случай не може да се определи като „маловажен“, тъй като не са налице
предпоставките по чл.93 т.9 НК – а именно, липса или незначителност на вредните
последици или други смекчаващи обстоятелства, налагащи извод, че извършеното
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК.
Съдът намира, че деянието на
подсъдимия П.Т. не е извършено при опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 НК,
като в тази връзка съобрази данните в посочената по – горе справка на НАЧАЛНИК
на ЗАТВОРА – ***. От една страна, от справката за съдимост на подсъдимия не се
установява осъждане, което да покрива изискванията на чл.29 ал.1 б. „а“ НК; от
друга, не са налице предпоставките и на чл.29 ал.1 б. „б“ НК. Подсъдимият Т. е
изтърпял наказание лишаване от свобода по НОХД №1862/2010г. по описа на РС – ***
към 19.10.2010г., т.е. към 12.04.2016г. от изтърпяването на това наказание са
били изтекли повече от пет години - и съобразно чл.30 ал.1 НК, същото не може
да бъде взето предвид при преценката на предпоставките по чл.29 ал.1 НК. Налага
се да бъде отбелязано и това, че посоченото в обвинителния акт „осъждане“ на
подсъдимия Т. по НОХД №3292/2010г. също не може да бъде взето предвид, тъй като
с Определение №1973/27.12.2010г. по ЧНД №3791/2010г. на РС – *** е определено
едно общо най – тежко наказание измежду наложените по НОХД №1862/2010г. и НОХД
№3292/2010г. – 7 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим,
т.е. осъждането по тези две дела от общ характер е едно и няма как наказанията
по тези две дела от общ характер да имат отделно наказателноправно значение при
преценката на предпоставките по чл.29 ал.1 НК.
Квалифициращият признак
„повторност“ спрямо подсъдимия В.Р. се обуславя, от една страна, от осъждането
му по НОХД №1697/15г. по описа на РС – *** за престъпление по чл.194 ал.1
вр.чл.20 ал.2 НК. От друга, настоящият случай не може да се определи като
„маловажен“, тъй като не са налице предпоставките по чл.93 т.9 НК – а именно,
липса или незначителност на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства,
налагащи извод, че извършеното представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК.
Квалифициращият признак
„повторност“ спрямо подсъдимия К.Х.Н. се обуславя, от една страна, от
осъждането му по НОХД № 1526/2008г. по описа на РС – *** за престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК. От друга, настоящият случай
не може да се определи като „маловажен“, тъй като не са налице предпоставките
по чл.93 т.9 НК – а именно, липса или незначителност на вредните последици или
други смекчаващи обстоятелства, налагащи извод, че извършеното представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК. Във връзка с наказателноправното положение
на Н. се налага да бъде отбелязано и това, че за осъждането по НОХД №
1526/2008г. по описа на РС – ***, Н. е реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.1 НК – към 09.04.2012г. В приложената по делото справка за съдимост на подс.Н. е
отразена реабилитация на основание чл.86 ал.1 т.1 НК по отношение на друго
негово осъждане - по НОХД №2776/2007г. по описа на РС – ***. Видно е обаче, че
деянието по НОХД № 1526/2008г. по описа на РС – *** /18.11.2007г./ е извършено
преди влизане в сила на съдебния акт по НОХД №2776/2007г. по описа на РС – ***
/19.03.2008г./ и следователно, налице са предпоставките по чл.25 ал.1 вр.чл.23
ал.1 НК. Липсата на нарочен съдебен акт по групиране наказанията на осъдения
обаче, не следва да лишава подсъдимия от благоприятните последици, които биха
били налице в случай, че такъв акт беше постановен. С други думи, налага се
извода, че материалноправно, НОХД № 1526/2008г. и НОХД №2776/2007г. по описа на
РС – *** представляват едно осъждане, за което реабилитацията е настъпила
именно към 09.04.2012г., на основание чл.86 ал.1 т.1 НК. За това осъждане, на
следващо място, към 12.04.2016г. не са били изтекли пет години по смисъла на
чл.30 ал.2 НК и поради това, налице е квалифициращия признак „повторност“ по
смисъла на чл.28 НК.
От субективна страна, подсъдимите
са действали при условията на пряк общ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК
– съзнавали са общественоопасния характер на деянието, както и неговите
обективни признаци, предвиждали са неговите общественоопасните последици
(прекъсване на чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и
установяване на собствена такава) и са имали за цел тяхното настъпване. Налице
е и характерното за чл.194 ал.1 НК намерение за своене на отнетите вещи, което
ясно проличава от действията на подсъдимите по последващо разпореждане с
откраднатото, чрез неговото обгаряне и извличане на метал от кабела, който
впоследствие бил предаден като отпадък в съответен пункт. Субективната страна
на деянието се установява по убедителен начин посредством доказателствата и
доказателствените средства, коментирани по – горе, от които се доказва и
неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът
съобрази, че повдигнатите спрямо подсъдимите лица обвинения са доказани по
несъмнен начин в очертаната по – горе част, като всеки от подсъдимите следва да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.І т.4 и т.7
вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.ІІ вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимите, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.195 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока:
предвидено е наказание лишаване от свобода от една до десет години, т.е
престъплението е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително нисък
специален минимум, но с висок специален максимум. Отделно от това обаче,
обществената опасност на деянието се явява висока и предвид нейната актуалност
в настоящия исторически момент: налице е широко разпространение на
престъпленията по чл.194 и сл. НК, посредством които се отнемат разнообразни по
вид метални предмети, които впоследствие се предават като отпадък; този вид
деяния засягат имуществените права на широк кръг лица, отразяват се
изключително негативно и на създадена /както е и в случая/ дългогодишна
съобщителна инфраструктура.
Личната обществена опасност на
подсъдимия П.С.Т., следваща от представената справка за съдимост, е висока – към
датата на извършване на деянието по настоящото дело, същият е осъждан и за
други престъпления от общ характер освен това, определящо наличието на
„повторност“; изтърпявал е и ефективно наказание лишаване от свобода. Според
приобщените характеристични данни, същият не се ползва с добро име по
местоживеене, няма данни да злоупотребява с алкохол или наркотични вещества,
поддържа връзки с лица от активния криминален контингент. Подсъдимият Т. няма
никакви регистрирани трудови договори, няма данни и с какво се препитава, няма
актуална регистрация в Бюро по труда, както и декларирано движимо или недвижимо
имущество. Съвкупният анализ на тези данни идва да покаже, че личната
обществена опасност на Т. действително се явява висока.
Личната обществена опасност на
подсъдимия В.Т.Р., следваща от представената справка за съдимост, е висока –
към датата на извършване на деянието по настоящото дело, същият е осъждан и за
други престъпления от общ характер освен това, определящо наличието на
„повторност“; спрямо него е прилаган и института на условното осъждане, като са
му налагани и други наказания, в т.ч. - пробация. Според приобщените
характеристични данни, същият не се ползва с добро име по местоживеене и няма
данни да злоупотребява с алкохол или наркотични вещества; поддържа връзки с
лица от активния криминален контингент. Подсъдимият Р. няма никакви регистрирани
трудови договори, няма данни и с какво се препитава, няма актуална регистрация
в Бюро по труда, както и декларирано движимо или недвижимо имущество.
Съвкупният анализ на тези данни идва да покаже, че личната обществена опасност
на Р. действително се явява висока.
Личната обществена опасност на
подсъдимия К.Х.Н., следваща от представената справка за съдимост, е умерена –
към датата на извършване на деянието по настоящото дело, същият е осъждан и за
други престъпления от общ характер освен това, определящо наличието на
„повторност“; спрямо него също е прилаган института на условното осъждане, има
и наложено наказание пробация в минимален размер. Според приобщените
характеристични данни, същият не се ползва с добро име по местоживеене и няма
данни да злоупотребява с алкохол или наркотични вещества; спрямо него са
подавани сигнали за нарушаване на обществения ред; поддържа връзки с лица от
активния криминален контингент. Подсъдимият Н. няма никакви регистрирани
трудови договори, няма данни и с какво се препитава, няма актуална регистрация
в Бюро по труда, както и декларирано движимо или недвижимо имущество.
Съвкупният анализ на тези данни идва да покаже, че личната обществена опасност
на Н. може да бъде определена като умерена.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
Съдът взе предвид:
-
спрямо подсъдимия В.Р. – оказано съдействие на служителите на МВР в хода
на провежданата предварителна проверка;
-
спрямо подсъдимия К.Н. – направеното самопризнание и дадените в негова
подкрепа обяснения, способстващи за разкриване на обективната истина по делото;
-
и за тримата подсъдими – относително младата им възраст към момента на
извършване на деянието /Т. – 29 години, Р. – 22 години, Н. – 27 години/.
Съдът счита, че не следва да цени
като смекчаващо отговорността обстоятелство документално установеното и
отбелязано по – горе материално положение на подсъдимите лица, тъй като, както
беше отбелязано, липсват доказателства по какъв начин същите се препитават, а и
същевременно, липсата на регистрация в БТ демонстрира и очевидно нежелание да
търсят възможности за започване на работа, т.е. да се издържат със съответни
законни средства.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства и за тримата подсъдими Съдът взе предвид тяхното съдебно минало,
за което стана дума и по – горе.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: по отношение на подсъдимите Н. и Р. е налице
известен формален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а по
отношение на П.Т. – формален баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Не са налице каквито и да било юридически аргументи за
определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, доколкото не са налице
нито многобройни, нито – изключително по характера си, смекчаващи отговорността
обстоятелства. В този смисъл и при съобразяване стойността на предмета на
престъплението, Съдът счита, че за да бъде наложеното наказание справедливо и
съответно на извършеното, размерът на наказанието лишаване от свобода, за всеки
от подсъдимите следва да клони към предвидения в чл.195 ал.1 НК минимален
размер, без обаче да е в самия минимум, предвид установената обществена опасност
на извършителите и необходимостта от по – интензивно въздействие спрямо тях с
инструментите на наказателната репресия. Също така, Съдът намира, че участието
и на тримата подсъдими в престъплението е аналогично по своя интензитет и
поради това, размерът на наказанието лишаване от свобода е логично да бъде
еднакъв и за тримата. Все пак, предвид споменатите по – горе обяснения на подс.К.Н.
и тяхната роля за разкриване на обективната истина, Съдът счита, че размерът на
неговото наказание следва да бъде в известна степен по – нисък. На следващо
място, спрямо подсъдимия Н. е допустимо приложението на условното осъждане.
Същият е реабилитиран за предходно свое условно осъждане, но съдействието,
оказано в хода на досъдебното производство демонстрира определено ниво на
разкаяние от извършеното и свидетелства, че за постигане целите на наказанието,
не е наложително Н. да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода. Що се
отнася до подсъдимия Т., коментираната по – горе негова съдимост изключва
приложението на чл.66 ал.1 НК, а това се отнася и за подсъдимия Р. - с
Определение от 13.12.2012г. по ЧНД 2816/12г. по описа на РС – ***, същият е
осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение, на основание чл.66
ал.1 НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Определението влязло в сила на
28.12.2012г., като за това осъждане нито са налице предпоставките по чл.86 ал.1
т.1 НК, нито – тези по чл.88а ал.3 вр.ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.4 НК.
В съответствие с тези съображения,
Съдът
-
призна подсъдимия П.С.Т. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
12.04.2016 г. в гр. ***, при условията на повторност, в немаловажен случай, в
съучастие като съизвършители с В.Т.Р. ЕГН: ********** и К.Х.Н. ЕГН: ********** и чрез използване на
неустановено техническо средство, отнели чужда движима вещ – 150 метра съобщителен
кабел ТПЖП 30х2х0,6 на стойност 591.75 лева, от владението на БТК ЕАД гр.София,
без съгласието на техен представителен орган, с намерение противозаконно да я
присвоят – престъпление по чл.195 ал.І т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.ІІ
вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК, поради което и на основание чл.195 ал.І т.4 и т.7
вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.ІІ вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК във вр.чл.54 НК го
осъди на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, като го оправда в
частта на обвинението за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК. Като съобрази
съдимостта на дееца, на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС постанови така
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
-
призна подсъдимия В.Т.Р. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
12.04.2016 г. в гр. ***, при условията на повторност, в немаловажен случай, в
съучастие като съизвършители с П.С.Т. ЕГН: ********** и К.Х.Н. ЕГН: ********** и чрез използване на неустановено техническо
средство, отнели чужда движима вещ – 150 метра съобщителен кабел ТПЖП 30х2х0,6 на
стойност 591.75 лева от владението на БТК ЕАД гр.София без съгласието на техен
представителен орган, с намерение противозаконно да я присвоят – престъпление
по чл.195 ал.І т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.ІІ вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК, поради което и на основание чл.195 ал.І т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.І вр.чл.28
ал.ІІ вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК във вр.чл.54 НК го осъди на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ. Като съобрази съдимостта на дееца, на основание
чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС постанови така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
-
призна подсъдимия К.Х.Н. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
12.04.2016 г. в гр. ***, при условията на повторност, в немаловажен случай, в
съучастие като съизвършители с В.Т.Р. ЕГН: ********** и П.С.Т. ЕГН:********** и чрез използване на
неустановено техническо средство, отнели чужда движима вещ – 150 метра съобщителен
кабел ТПЖП 30х2х0,6 на стойност 591.75 лева от владението на БТК ЕАД гр.София
без съгласието на техен представителен орган, с намерение противозаконно да я
присвоят – престъпление чл.195 ал.І т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.ІІ
вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК, поради което и на основание чл.195 ал.І т.4 и т.7
вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.ІІ вр.ал.І вр.чл.20 ал.ІІ НК във вр.чл.54 НК го
осъди на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА. На
основание чл.66 ал.1 НК отложи така наложеното наказание 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6
/ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ.
Така определените и наложени
наказания Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и размер, щото да
способстват за поправянето и превъзпитанието на извършителите. Наред с това,
изпълнени се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде
справедливо, както и да бъде съответно на извършеното престъпление.
По отношение на направените по
делото разноски, Съдът съобрази, че в съответствие с изхода на наказателното
производство всеки от подсъдимите следва да заплати 1/3 от общия им размер,
възлизащ на 77,40 лв за досъдебното производство и 188,12 лв – за съдебното
производство. Ето защо, на основание чл.189 ал.3 НПК, всеки от подсъдимите П.С.Т.
ЕГН: **********, В.Т.Р. ЕГН: ********** и К.Х.Н. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати по 25, 80 лв /двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ - по сметка на
ОДМВР – *** и по 62,71 лв /шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ -
по сметка на РС – ***.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: