РЕШЕНИЕ
№ 1526
гр. Пловдив, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300502662 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД гр.София, чрез
юрисконсулт Д.И. срещу решение №3568/02.08.2023г. по гр.д. №10511/2021г.
по описа на РС Пловдив ХХІ граждански състав. С решението е признато за
установено в отношенията между страните, че Д. И. М., ЕГН **********
дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 5084.30 лева
– дължима остатъчна главница /чиста стойност на кредит/ по договор за
потребителски кредит № *** от ***г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението в съда – 30.11.2020г. до окончателното погасяване.
С решението се отхвърлят исковете за установяване дължимост на:
разликата над посочената до пълната претендирана главница от 11285,16
лева; 2191,73 лева – договорна лихва за периода 25.11.2019 г. – 12.10.2020 г. и
664,25 лева – обезщетение за забава за периода 25.11.2019 г. – 16.11.2020 г.,
като неоснователни, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК № 262053/01.12.2020г. по ч.гр.д.№ 15802/20г. по описа на ПРС.
1
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частта, в
която са отхвърлени предявените искове до пълния предявен размер. Сочи се,
че ищцата е имала желание да сключи застраховките и те не съставляват част
от главницата по договора. Сочи се, че неправилни и незаконосъобразни са
изводите на съда относно тълкуването на чл.11, ал.9 от ЗПК относно лихвения
процент по кредита. Изрично се сочи, че не се обжалва решението в областта
по отношение таксата за оценка на риска. Сочи се, че банката правилно
прилага методиката за изчисляване на ГПР и неговото представяне в
договора, като се е съобразила с нормите на ЗПК и на Директива 2008/48/ЕО
и с Приложение № 1 към ЗПК. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че
искането за издаване на заповед за изпълнение за мораторната лихва
противоречи на чл.143, ал. 1 от ЗЗП и такава се дължи. Претендира се
уважаване на предявените искове с изключение на таксата за оценка на риска.
Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М.. Иска се оставяне
на въззивната жалба без уважение, потвърждаване на решението в
обжалваната част. Претендират се разноски за въззивното производство на
основание чл. 38 от ЗА от банката жалбоподател.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че по делото е
безспорно между страните по делото, че е сключен договор за потребителски
кредит № *** от ***г. В договора е уговорен размер на кредита от 10 000
лева, при дължимост на допълнителни суми: 1487,97 лева – такса за оценка на
риска; 1188 лева - премия за застраховки „Живот“ и 1211,76 – премия за
застраховка „Безработица“. Посочен е ГЛП - 24,09 %, при обща сума за
плащане 19 637,53 лева и ГПР - 38,12 %, с краен срок – 25.01.2022 г. Сумата
2
от 10 000 лева е била усвоена по кредита от кредитополучателката М..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Ти Би Ай Банк”
ЕАД, че банката правилно прилага методиката за изчисляване на ГПР и
неговото представяне в договора, като се е съобразила с нормите на ЗПК и на
Директива 2008/48/ЕО и с Приложение № 1 към ЗПК. А така също и
възражението, че ищцата е имала желание да сключи застраховките и
застраховките не съставляват част от главницата по договора. Неоснователно
е и виждането на жалбоподателя, че неправилни и незаконосъобразни са
изводите на съда относно тълкуването на чл. 11, ал.9 от ЗПК относно
лихвения процент по кредита.
Правилно РС Пловдив приема, че е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
като не е посочен коректният размер на ГПР, който е по-висок от този
посочен в договора за потребителски кредит. Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита. Тази величина се посочва съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г.
по дело № С-290/19г. с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v Trnave (Окръжен съд Търнава,
Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември
2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор за
потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не
като една-единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална
ставка.
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-
единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т.2
б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/. В казуса това е извършено и ГПР е
представен като една ставка от 38,12 %. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Това налага при изчисляването на тази ставка на ГПР
3
да се вземат предвид всички разходи по кредита свързани с договора за
кредит. А в казуса не е взета предвид при изчислението на ГПР на двете суми
за застраховки 1188 лева - премия за застраховки „Живот“ и 1211,76 – премия
за застраховка „Безработица. Тоест ставката на ГПР не отразява всички
дължими суми по кредита.
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да
се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по
кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Изключение е само разхода за
нотариалните такси. В процесния договор за кредит застрахователните
премии са общ разход по кредита, според настоящия съд. Това е така защото
тези суми не са предадени на кредитополучателя и не са усвоени от него, а
след усвояване на кредита от 10 000 лева на ***г. от потребителя, на
12.02.2019г. /СТЕ на л.88/ са преведени от кредитора „Ти Би Ай Банк” на
застрахователя ЗК „Уника живот“ АД. Тоест потребителят никога не е имал
тази сума пари в свое лично владение и не е могъл след получаване на
кредита да реши дали се застрахова за какви рискове и при кой застраховател.
Това е било част от уговорките постигнати в договора за кредит, като не е
ясно дали договорът би се сключил и без тях. Ето защо въззивният съд
намира, че сключването на тези договори за застраховки е задължително
условие за получаване на кредита и е част от прилаганите на търговски клаузи
и условия от кредитора „Ти Би Ай Банк”. Разбира се, че потребителят се е
съгласил с тези клаузи на договора и го е подписал доброволно, но това е
било част от политиката на банката и договор не би се сключил без тези
клаузи, ето защо това са разходи за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по правилото на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Този разход за
клиента е следвало да се включи в ставката на ГПР, а в договора изрично е
посочено, че тези застраховки не се включват като разход в изчисления ГПР,
4
защото това е част от главницата по договора, която се дължи като усвоена
сума по кредита, без никога да не е била предавана на потребителя.
При това положение е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и
договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита изчислен
като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК, а са
укрити разходи за застраховки, които са се явявали разходи за допълнителни
услуги.
Нарушени са норми на закона за това какво да се включи в ГПР и как
да се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР е заблуждаващо по-
нисък от действителния, което се преценява от настоящия съд като
заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Заобикаляне на закона в процесния казус има и при изпълнението на
задължението от банката по чл.11 т.9 от ЗП да посочи размера на лихвения
процент по кредита. Как се определя лихвения процент е ясно записано в §1
т.4 от ДР на ЗПК, а именно това е лихвеният процент, изразен като фиксиран
или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата
на усвоения кредит. Тоест този процент се изчислява на базата на усвоения
кредит, в казуса са усвоени от потребителя само 10 000 лева, но видно от СТЕ
/л.83/ лихвения процент е изчислен върху сумата от 13 887,73 лева, която
включва не само усвоения кредит, но и двете застрахователни премии за
двете застраховки и таксата за оценка на риска. Ето защо нарушен е
нормативно определения начин за изчисление на годишния лихвен процент,
който е изчисляван на много по-голяма база от тази определена по §1 т.4 от
ДР на ЗПК и същият не е 24,09 %, а доста повече. Тоест и тук е налице
заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД и заблуждаване на потребителя за
действителния ГЛП изразен в проценти. Ето защо договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Поради което обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в
обжалваната му част, като в останалата му част е влязло в сила като
необжалвано.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК се дължат на въззиваемата разноски за
въззивната инстанция, но такива не са правени. Разноски се дължат на
адвокат О. Д. от АК П. определен на база обжалвания интерес от 12 626,02
лева, от който обаче вече има присъдени 5 084,30 лева за главницата, за които
5
решението е влязло в сила, така че обжалваемия интерес пред въззивния съд
остава в размер на 7 541,72 лева. За което се дължат от банката – ищец по
делото 1054,17 лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
защита пред тази инстанция по реда на чл.38 от ЗА във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от
НМРАВ.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3568/02.08.2023г. по гр.д. № 10511/2021г.
по описа на РС Пловдив ХХІ граждански състав, в частта в която се
отхвърлят исковете по чл.422 от ГПК предявени от „Ти Би Ай Банк” ЕАД,
ЕИК ********* срещу Д. И. М., ЕГН ********** за установяване дължимост
на: разликата над 5 084,30 лева до пълната претендирана главница от
11285,16 лева; 2191,73 лева – договорна лихва за периода 25.11.2019 г. –
12.10.2020 г. и 664,25 лева – обезщетение за забава за периода 25.11.2019 г. –
16.11.2020 г., като неоснователни, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК № 262053/01.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 15802/20 г. по
описа на ПРС.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54 да заплати на
адвокат О. А. Д. от АК П., *** сумата от 1054,17 лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна защита пред тази инстанция на Д.
И. М. по реда на чл.38 от ЗА.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6