Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 18.06.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на осемнадесети май две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 1194/2013 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на П.К.И. с ЕГН ********** ***, с която срещу Прокуратурата
на Република България, с административен адрес: гр. С.., бул.... № 2,
представлявана от Главния прокурор ... и Областна дирекция на МВР Добрич, с
административен адрес: гр. Д..., ул.... № 12, представлявана от Директора старши
комисар ..., са предявени искове за осъждането им да заплатят солидарно на
ищцата сумите от: 1) 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща
парично обезщетение за претърпяна вреда, изразяваща се в обезценката на
пазарната стойност на лек автомобил, марка ..., модел ... с peг. № ..., с идентификационен
номер на рамата № ... и номер на
двигателя № ..., причинени от незаконни актове и действия на Прокуратурата при
незаконното задържане на вещта от момента на задържането й - 12.04.2012 г. до
19.11.2012 г., която вреда е изчислена на база пазарната стойност на вещта в
началото на периода от 19 000 лева и в края на периода – от 17 000 лева,
ведно със законната лихва за забава върху сумата от 2000 лв. от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; 2) 3 465 лв. /три
хиляди четиристотин шестдесет и пет лева/, съставляваща обезщетение за
лишаването на ищцата от ползване на процесния автомобил, изчислено на база 315
лв. месечно обезщетение с падеж 12-то число на всеки следващ месец, считано от
12.04.2012 г. до 12.03.2013 г.; 3) 177,49 лв. /сто седемдесет и седем лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва за забава в
изчислена по размер върху всяка месечна главница от 315 лв. за изтеклия период
от 12.04.2012 г. до 12.03.2013 г.; 4) обезщетение в размер на 315 лева месечно
с падеж 12-то число на всеки следващ месечен период, считано след 12.03.2013 г.
до окончателното освобождаване и връщане на задържания автомобил. Претендират
се и сторените по делото съдебни разноски, включително и възнаграждение за
упълномощения адвокат.
Според
изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез
процесуалния представител, П.К.И. е собственик на лек
автомобил, марка ..., модел ... с peг. № ..., по силата на договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 26.08.2011 г. Ищцата
твърди, че от 11.04.2012 г. е лишена от възможността да упражнява правото си на
собственост върху посочения автомобил, съобразно неговото съдържание като
абсолютно субективно право, в нарушение на правото й на ползване на
собствеността. На посочената дата вещта е предадена доброволно от бащата на
ищцата на органите на ОД на МВР – Добрич във връзка с преписка № 481/2012 г. по
описа на Добричка окръжна прокуратура. И. счита, че задържането на автомобила
от органите на предварителното производство, по повод образуваната прокурорска
преписка, над законоустановения едномесечен срок по чл. 69а от ЗМВР, т.е. след
11.05.2012 г., по своя характер е незаконосъобразно. В тази връзка ищцата е
отправила две искания до Добричка районна прокуратура за връщане на вещта на
основание чл. 111, ал. 2 от НПК, като и по двете е получила отказ, мотивиран с
необходимостта от задържане на автомобила за целите на ДП № 595/2012 г. по
описа на І-во РУП на МВР – Добрич (преписка № 1118/2012 г. по описа на Добричка
районна прокуратура). Според П.К.И. ответниците са допуснали незаконосъобразни
действия във връзка с възможността за временно ограничаване правото на
собственост и задържане на вещи за целите на наказателното производство. В този
смисъл ищцата настоява за уважаване на предявените искове в техния пълен обем.
В срока
по чл. 131 от ГПК представителят на Прокуратурата на Република България е
депозирал писмен отговор на исковата молба, според който не са налице
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника във
връзка с претендираните по делото обезщетения. Според изложеното в отговора
законосъобразността на процесуалните действия на Прокуратурата по отношение на
процесния автомобил са били ревизирани от Съда в рамките на н.ч. дело №
1348/2012 г. и на н.ч. дело № 1575/2012 г., и двете по описа на Добричкия
районен съд, касаещи обжалвани откази на РП – гр. Добрич за връщане на
автомобила на ищцата. На следващо място се навеждат аргументи, че трето за
спора лице „Т.Д. Порше Лизинг Румъния ИФН” АД („Porshe Leasing Romania IFN
SA”), което също, наред с ищцата заявява собственически претенции по отношение
на описания по-горе автомобил е сезирало компетентните органи в Република
Румъния за обявяване на неговото издирване. В този смисъл наличието на спор за
собственост по отношение на тази вещ не позволяват нейното връщане преди
приключване на образуваното наказателно производство.
Ответникът
оспорва предявените искове като недоказани по основание и размер, тъй като не
са налице доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на ответника и евентуално настъпилите за ищцата вреди. Не се
представени доказателства за начина, по който е изчислен размерът на
обезщетението за лишаване от ползването на процесния автомобил. Ответникът
настоява при определяне на това обезщетение да се има предвид драстичната
разлика между пазарната стойност на автомобила, определена от вещото лице в
нарочно производство по чл. 207 от ГПК, и заявената покупна цена по договора, с
който И. придобива същия.
Вторият
ответник също е депозирал отговор на исковата молба, според който Областна дирекция на МВР Добрич
не следва да носи отговорност пред ищцата за овехтяване на посочения автомобил,
тъй като всички процесуални действия извършени от Дирекцията по повод на тази
вещ са били единствено в изпълнение разпорежданията и указанията на съответния
Прокурор. В този смисъл предявените искове се оспорват като неоснователни и
недоказани, като се настоява за тяхното отхвърляне.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 26.08.2011 г. между ..., чрез
неговия пълномощник ..., от една страна като продавач, и П.К.И., от друга като
купувач, е сключен договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на
подписите с рег. № 4092/26.08.2011 г. на нотариус с рег. № 519 на Нотариалната
камара, с район на действие при Добричкия районен съд. По силата на този
договор ищцата е закупила лек автомобил, марка ..., модел ... с peг. № ..., с идент. номер на рамата №... и
номер на двигателя ..., за сумата от 2 500 лв. /две хиляди и петстотин
лева/.
Безспорно
е, че същият автомобил е регистриран на името на ищцата, в качеството й на
собственик, в сектор „Пътна полиция”- КАТ при ОД на МВР – Добрич, съобразно
изискванията на чл. 4 и сл. от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистрация,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата,
теглени от тях. В тази насока по делото е представено Свидетелство за
регистрация на МПС №*********/26.08.2011 г.
Установено
е по делото, че Добричка окръжна прокуратура и ОД на МВР – гр. Добрич са били
уведомени от дирекция „Международно оперативно сътрудничество” на МВР за
получено съобщение от бюро „СИРЕНЕ” и изпратен формуляр „100б”, че лек
автомобил, марка ..., модел ... с идент. номер на рамата №... и номер на
двигателя ..., е обявен за издирване на 10.01.2012 г. от Република Румъния с
Шенген идентификатор. След установяване местонахождението на автомобила на
територията на гр. Добрич, Република България, на
11.04.2012 г. ... (баща на ищцата) е предал доброволно на служител на ОД на МВР
– гр. Добрич процесния автомобил – виж Протокол за доброволно предаване на вещи
по чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР № 18579/11.04.2012 г. (л. 13-ти от делото).
Според
изпратените от румънските власти до Добричка окръжна прокуратура сведения
описаният автомобил е обявен за издирване в Република
Румъния във връзка с извършени престъпления: „обсебване, фалшификация и
ползване на фалшиви документи”, съобразно заявеното в жалбата на „Т.Д.
Порше Лизинг Румъния ИФН” АД („Porshe Leasing Romania IFN SA”).
Установено е по делото, че по
описа на Първо РУ „Полиция” при МВР – гр. Добрич на 31.05.2012 г. е образувано
досъдебно производство № 595/2012 г. срещу „Неизвестен извършител” за това, че
през
Събирането и пазенето на предмет
- веществено доказателство по член 109 от НПК – съставлява ограничаване на
правото на собственост от правозащитен орган. То е законно, ако е в интерес на
обществото и се осъществява при условията, посочени в закона. Само така се
гарантира защитата на собствеността, предвидена в правилото на член 1 от
Допълнителен протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи (ратифициран от България със закон, Обн. Д.В., бр. 66 от
14.08.1992 г. в сила от 7.09.1992 г.).
Както е
приел в решаващите си мотиви Добричкият окръжен съд, за да уважи предявения
ревандикационен иск срещу Прокуратурата на Република България за връщане на спорния
автомобил на П.К.И., след 10.12.2013 година няма основание за неговото задържането
като вещественото доказателство. До тогава пазенето му е служело на целите на
разкриването на обективната истина и необходимостта от извършване на
процесуални действия (оценъчна експертиза и съдебна поръчка). Тези изводи са
изцяло споделени от ВКС с Решение № 10/04.03.2015 г. по гр. дело № 4171/2014 г.
(с което Решение е оставено в сила Решението на ДОС по в. гр. дело № 500/2013
г.).
С
протоколно определение от 16.09.2013 г. към доказателствения материал по делото
е приобщено ч. гр. дело № 3686/2012 г. по описа на Добричкия районен съд.
Предмет на посоченото дело е допуснатата и назначена по реда на чл. 207 от ГПК
съдебно-авто-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице инж.
Емил Жечев, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
изготвено от експерта е кредитирано от ДРС, на 13.11.2012 г. е извършен оглед
на процесния автомобил, находящ се в двора на ОД на МВР – гр. Добрич, на
охраняем паркинг. Според в.л. съобразно извършения визуален оглед не са
установени повреди, деформации или други дефекти – лаковото покритие на
автомобила е в много добро състояние; тапицерии, настилки, арматура са напълно
запазени. Експертът докладва, че при привеждане на двигателя в ход, компютърът
на автомобила не е отчел технически неизправности. На следващо място инж. Жечев
сочи, че към датата на извършения оглед автомобилът не се нуждая от извършване
на някакви ремонтни, възстановителни или други дейности, с оглед неговото
запазване и поддържане в техническа изправност.
За
нуждите на настоящото производство експертът е установил, че за времето на
съхраняване на автомобила при ОД на МВР – гр. Добрич разследващият полицая,
работещ по досъдебно производство № 595/2012 г. по описа на І-во РУ на МВР –
Добрич, е извършвал всички дейности по техническата поддръжка на автомобила, с
цел запазване на неговата изправност, а именно: периодично в ход на двигателя
на автомобила, наблюдение на контролните му уреди, проверка на нивата на
течности, на основните възли за евентуални течове и замерване налягането в гумите
в нормите, предписани от завода производител.
Според
вещото лице пазарната стойност на изследвания лек автомобил, марка ..... с peг. № ... към 12.04.2012 г. /денят, следващ
предаването на вещото на органите на полицията/ е била 19 000 лв., а към
12.11.2012 г. /датата на извършения оглед на автомобила/ същата е била
17 000 лв. Инж. Жечев е посочил в своето заключение и какъв е средният
пазарен наем за ползването на процесния автомобил, а именно сумата от 315 лв.
месечно.
С протоколно определение от
10.03.2014 г. производството по настоящото дело, на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК, е спряно до окончателното приключване на производството по гр.
дело № 3775/2012 г. по описа на Добричкия районен съд, тъй като е било налице
преюдициална зависимост между предмет по гр. дело № 1194/2013 г. и този по гр.
дело № 3775/2012 г., и двете по описа на ДРС. Предмет на посоченото дело е
предявения от П.К.И. срещу Прокуратурата на Република България, представлявана
от Главния прокурор, иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване
правото на собственост и предаване на владението върху МПС – лек автомобил ...рама
№..., двигател № ... с ДК № .... Така предявеният иск е уважен от Добричкия
окръжен съд с Решение № 149/29.04.2014 г. по в. гр. дело № 500/2013 г., с което
е отменено първоинстанционното решение и е признато за установено по отношение
на Прокуратурата на Република България правото на собственост на П.К.И. върху описания
автомобил, на основание договор за продажба с нотариална заверка №
4092/26.08.2011 година на Нотариус, с рег. № 519 по регистъра на НК, с район на
действие – ДРС, като ответникът е осъден да предаде на ищцата владението върху описаното
моторно превозно средство.
Видно от приложения на л. 290-ти
от делото Протокол за принудително предаване на движима вещ от 15.04.2015 г.,
изготвен от ЧСИ Лучия Тасев, с регистрационен № 737 на КЧСИ, с район на
действие при Добричкия окръжен съд, лек автомобил ..., рама №..., двигател №...
с ДК № ... е предаден от служител на Първо РУП – гр. Добрич на П.К.И..
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
От
изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства и от отправеното
до Съда искане за защита се налага извода, че предявените субективно и
обективно съединени искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.
49 от ЗЗД и от чл. 86 от ЗЗД. В тази насока е практиката на ВКС по реда на чл.
290 от ГПК – Решение № 465/20.12.2011 г. по гр. дело № 1794/2010 г., ІV г.о.,
ГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на
тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на
деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за
задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по
чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй
като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия,
като тя е различна от договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на
виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице,
на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди
да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя,
при наличието на причинна връзка между тях. Спецификата на отговорността по чл.
49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от тази по чл. 50 от с.з. е тази, че по
първия текст отговорността настъпва от виновните действия или бездействия на
този, който борави с вещта, докато увреждането по чл. 50 от ЗЗД настъпва от
специфичната вредоносна проява на вещта, без да е въздействано върху тази вещ
върху й по начин да се използват нейните особености, водещи до увреждането. В
тази насока са дадени и задължителните указания по приложението на закона –
Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Според т. 3 от това ППВС,
когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността й е по чл. 50 от ЗЗД, т.е. основната отклика между отговорността
по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да
бъде обезопасена – при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50
от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 56, ал.
1 от ЗС, правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно
нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се
променя съществено. Поради това, че правото на ползване е вещно право,
носителят му може да го брани с петиторен иск за собственост – арг. от чл. 56,
ал. 1, чл. 108 и чл. 111 от ЗС. Трайната съдебна практика сочи, че лишаването
на собственика от признатата му от закона възможност да ползва собствената си
вещ, всякога има характера на пропусната полза и се измерва със средната
пазарна цена на наема, тъй като правото на собственика да ползва вещта включва
и правото да придобива гражданските плодове от нея – в тази насока е Решение №
430/12.07.2013 г. по гр. дело № 643/2009 г. на ВКС, І г.о.
В обсъжданата хипотеза спорният
по делото въпрос дали собственият на ищцата лек автомобил от момента на
неговото предаване на органите на полицията – 11.04.2012 г. до момента на
неговото връщане на собственика – 15.04.2015 г., е бил законосъобразно задържан
за нуждите на досъдебно производство № 595/2012 г. по описа на
І-во РУ на МВР – Добрич, е намерил своето разрешение с постановяването на Решение
№ 149/29.04.2014 г. по в. гр. дело № 500/2013 г. на Добричкия окръжен съд и
Решение № 10/04.03.2015 г. по гр. дело № 4171/2014 г. на Върховния касационен
съд, І г.о. Според приетото от съдилищата след 10.12.2013 г. не са налице
основания за задържането на автомобила като веществено доказателство, т.е. от
11.12.2013 г. до 14.04.2015 г. П.К.И. би имала право на обезщетение за лишаване
от ползването на собствения й автомобил.
По отношение размерът на това
обезщетение Съдът приема, че същият възлиза на 160,71 лв. месечно. Посочената
сума е изчислена, съобразно описаната от в.л. инж. Жечев методика в обсъденото
по-горе заключение, а именно: пазарната стойност на автомобила разделена на
множителите от годините на автомобила и числото „12”. В случай Съдът приема, че
през периода от 11.12.2013 г. до 14.04.2015 г. пазарната стойност на автомобила
е била средно притеглено 13 500 лв. Аргумент за този извод е заключението
на в.л., според което пазарната стойност на изследвания автомобил за седем
месеца е намаляла с 2 000 лв. – към 12.04.2012 г. същата е била
19 000 лв., а към 12.11.2012 г. – 17 000 лв., поради което към
процесния период средната пазарна цена на автомобила е била 13 500 лв. На
тази база пазарната стойност на автомобила (като функция на състоянието към
момента, съобразно неговото техническо състояние, вследствие на неговата
възраст, пробег и пр., обстоятелството, доколкото лекият автомобил може да се
ползва по своето първоначално предназначение и доколкото удовлетворява
съответните нужди на своя ползвател, без да се налага извършването на основни
ремонти на автомобила – виж заключението на в.л. инж. Емил Жечев) от 13 500
лв. следва да се раздели на произведението от възрастта на автомобила
(произведен през
В този смисъл предявеният иск е
основателен и доказан до размер на сумата от 2 587,43 лв. /две хиляди петстотин
осемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ - посочената сума е
изчислена, както следва: 16 месеца и 3 дни умножено по 160,71 лв. /месечно/.
Основателно е и искането на ищцата да бъде постановено солидарното осъждане на Прокуратурата
на Република България и на Областна дирекция на МВР Добрич да заплатят
посоченото обезщетение по аргумент от чл. 53 от ЗЗД.
Касателно предявеният иск за
заплащане на сумата от 3 465 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет
и пет лева/, съставляваща обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на
процесния автомобил, изчислено на база 315 лв. месечно обезщетение с падеж
12-то число на всеки следващ месец, считано от 12.04.2012 г. до 12.03.2013 г.,
по изложените по-горе съображения подлежи на отхвърляне, тъй като за този
период автомобилът е бил законосъобразно задържан като веществено доказателство
за нуждите на образуваното наказателно производство.
На отхвърляне подлежи и акцесорната
претенция за сумата от 177,49 лв. /сто седемдесет и седем лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва за забава в
изчислена по размер върху всяка месечна главница от 315 лв. за изтеклия период
от 12.04.2012 г. до 12.03.2013 г.
По отношение на предявения иск за
заплащане на сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща
парично обезщетение за претърпяна вреда, изразяваща се в обезценката на
пазарната стойност на лек автомобил, марка .... с peг. № ..., с идент. номер на
рамата № ... и номер на двигателя ...., причинени от незаконни актове и
действия на Прокуратурата при незаконното задържане на вещта от момента на
задържането й - 12.04.2012 г. до 19.11.2012 г., която вреда е изчислена на база
пазарната стойност на вещта в началото на периода от 19 000 лева и в края
на периода – от 17 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата
от 2 000 лв. от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане, същият е изцяло неоснователен.
Ангажираните
по делото доказателства, включително и приетото заключение по
съдебната-авто-техническа експертиза, не могат да бъдат опора на стабилен
доказателствен извод за основателност на предявения осъдителен иск за
заплащането на посочената сума. На първо място не би могло да се презюмира с
достатъчно голяма степен на вероятност, че ако автомобилът е бил във владение
на П.К.И. през процесния период неговото техническо състояние би било по-добро
в сравнение с това, което е констатирало вещото лице при огледа на автомобила в
двора на втория ответник и с това, което е установено при принудителното
предаване на вещата на 15.04.2015 г. В тази насока следва да се отбележи, че от
съдържанието на обсъдения по-горе Протокол за принудително предаване на движима
вещ, изготвен от ЧСИ Лучия Тасева не явства П.К.И. да е имала възражение във
връзка със състоянието на вещта. На следващо място за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че всички вещи, в това число и такова сложно техническо
средство като автомобила имат свойството да губят от своята пазарна стойност с
течение на времето, в резултат на естественото овехтяване на вещта. Редно е да
се приеме, че с увеличаване „възрастта” на един автомобил неговата пазарна цена
намалява (с изключение на такива автомобили, имащи колекционерска и пр.
стойност чиято цена с времето нараства). Това намаление е обективна даденост и
не зависи от това дали автомобилът през определен период от време е ползван от
своя собственик или е стоял гариран /паркиран/ на охраняем паркинг. В случай,
че спрямо автомобила е било извършено посегателство, в резултат, на което
същият да е увреден, собственикът на общо основание би могъл да претендира
съответното обезщетение спрямо конкретния извършител или спрямо лицето, под
чийто надзор се е намирала вещта. Липсва причинно-следствената връзка между задържането
на процесния автомобил като веществено доказателство по досъдебно производство
и намаляването на пазарната стойност на автомобила през този период. На
следващо място по делото не са представени доказателства, а не са налице и
твърдения в тази насока, че служителите на Областна дирекция на МВР Добрич не
са изпълнили задължението си да съхранят автомобила в състоянието, в което е
бил към момента на изземването му. В този смисъл намаляването на пазарната
стойност на автомобила е в резултат единствено на естественото овехтяване на
вещта.
Воден от
горното настоящият състав приема, че не са налице предвидените от закона
предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на парично обезщетение в размер на 2 000 лв. за претърпяна вреда,
изразяваща се в обезценката на пазарната стойност на процесния лек автомобил,
причинена от незаконни актове и действия на Прокуратурата на Република
България. Предявеният иск като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
С оглед изложените
съображения, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с административен адрес: гр. София, бул.... № ..., представлявана от
Главния прокурор ... и Областна дирекция на МВР Добрич, с административен
адрес: гр. Добрич, ул.... № ..., представлявана от Директора старши комисар ...,
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на П.К.И. с
ЕГН ********** *** сумата от 2 587,43
лв. /две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от
ползване на лек автомобил, марка ..., модел ... с peг. № ..., с идент. номер на
рамата №... и номер на двигателя ...., изчислено на база на 160,71 лв. месечно за
времето от 11.12.2013 г. до 14.04.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.К.И. с
ЕГН ********** *** срещу Прокуратурата на Република България, с административен
адрес: гр. София, бул.... № ...., представлявана от Главния прокурор ... и
Областна дирекция на МВР Добрич, с административен адрес: гр. Добрич, ул.... № ...,
представлявана от Директора старши комисар ..., искове за осъждането им да
заплатят солидарно на ищцата сумите от: 1) 2 000 лв. /две
хиляди лева/, представляваща парично обезщетение за претърпяна вреда,
изразяваща се в обезценката на пазарната стойност на лек автомобил, марка ...,
модел ... с peг. № ..., с идент. номер на рамата №... и номер на двигателя ...,
причинени от незаконни актове и действия на Прокуратурата при незаконното
задържане на вещта от момента на задържането й - 12.04.2012 г. до 19.11.2012
г., която вреда е изчислена на база пазарната стойност на вещта в началото на
периода от 19 000 лева и в края на периода – от 17 000 лева, ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 2000 лв. от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане; 2) 3 465 лв. /три хиляди четиристотин
шестдесет и пет лева/, съставляваща обезщетение за лишаването на ищцата от
ползване на процесния автомобил, изчислено на база 315 лв. месечно обезщетение
с падеж 12-то число на всеки следващ месец, считано от 12.04.2012 г. до
12.03.2013 г.; 3) 177,49 лв. /сто седемдесет и седем лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава, изчислена по размер върху
всяка месечна главница от 315 лв. за изтеклия период от 12.04.2012 г. до
12.03.2013 г.; 4) обезщетение в размер на 315 лева месечно с падеж 12-то число
на всеки следващ месечен период, считано след 12.03.2013 г. до окончателното
освобождаване и връщане на задържания автомобил.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: