Р Е Ш Е Н И Е
София, 03.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание първи
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6440/2017 г., за да се произнесе
взе пред вид:
Предявен е иск от „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Д.М., със съдебен адрес:***, офис 9 против З.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, за признаване съществуването на вземане в
полза на „Ю.Б.“ АД срещу З.Р.А. по
извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б." АД от 19.09.2016 г. и Заповед
за изпълнение от 29.09.2016 г., и Изпълнителен лист от 29.09.2016 г. по ч.гр.д.
№ 53197/2016 г., по описа на СРС, 40 състав и съгласно Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL39872/28.07.2008 г., ведно с прилежащите му
допълнителни споразумения, сключен между „Ю.Б." АД, като кредитодател и З.Р.А., като кредитополучател, частично предявено за сумата 65 645,83
швейцарски франка, формирана, както следва: 32 942,90 швейцарски
франка - част от дължимата сума по
главницата за периода 10.09.2013 г. - 19.09.2016 г.; 31 699,50 швейцарски
франка - цялата дължима договорна лихва за периода 10.04.2013 г. - 19.09.2016 г.;
1 003,43 швейцарски франка и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират
се разноски в заповедното и в настоящото производство, съобразно по представен
списък.
В исковата молба се твърди, че на
28.07.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б." АД (сега "Ю.Б." АД) и З.Р.А. е
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39872/28.07.2008 г.,
по силата на който Банката предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер равностойността в швейцарски франкове на 73 500
евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на „Ю.И Е.Д.Б."
АД в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот, подробно описан
в договора. Срокът на усвояване на сумите по кредита бил 3 месеца от датата на
подписване на договора. Усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутирал служебно от Банката в евро по търговски курс
„купува" на Банката за съответната валута в деня на усвояването.
Кредитополучателят дължал на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия
лихвен процент на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП),
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 1,2 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в
швейцарски франкове е бил в размер на 5%. Дължимите лихви се начислявали от
датата на първото усвояване на кредита. При просрочие
на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита,
плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Кредитополучателят
бил длъжен да заплаща на Банката следните такси и комисионни: 1/ такса за
управление - 1,5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при
първо усвояване на кредита, 2/ комисионна за управление на кредита, платима
ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска, по установена
последователност на плащането спрямо месечната погасителна вноска, в размер на
0,03 % върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата
дата и 3/ административна такса в размер на 20 лева - еднократно дължима при
подаване на документи за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита бил 420
месеца от датата на усвояване на кредита - 14.08.2008 г., като погасителните
вноски се изплащали ежемесечно на всяко 14-то число на месеца. При частично или
пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателя дължал такса в размер
на 4 % процента върху размера на предсрочно погасената главница.
С
Приложение от 14.08.2008 г. страните удостоверили, че датата на усвояване на
кредита е 14.08.2008 г. Към датата на усвояване на кредита приложимия курс
„купува" за швейцарския франк на Банката към евро е бил в размер на
1,6554025 като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен
от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е бил 121 673,00
швейцарски франка.
С
Допълнителни споразумения от 07.04.2011 г. и 11.06.2012 г. страните се съгласили
да предоговорят съществуващите към датата на
споразумението задължения на кредитополучателя, като въведат облекчено
погасяване на дълга.
С
Допълнително споразумение от 20.12.2012 г. страните се съгласили да прекратят
действието на въведеното облекчено погасяване на общия дълг, считано от датата
на подписване на споразумението.
С
Допълнително споразумение от 27.12.2012 г. страните се съгласили да преговорят
съществуващите към датата на допълнителното споразумение задължения на
кредитополучателя към кредитора. Страните констатирали, че към датата на
споразумението задълженията на кредитополучателя са в размери, както следва:
50,06 шв. франка - просрочена главница, 1 341,42 шв. франка - просрочена лихва, 143,08 шв.
франка - просрочени такси, 128,66 шв. франка -
просрочени плащания по застраховки и 121 464,01 шв.
франка - редовна главница. Страните договорили и редовна лихва, която
кредитополучателят дължи, и която ще бъде начислена за периода от датата на
падежа, предхождащ датата на Допълнителното споразумение до датата на падежа,
следващ датата на Допълнителното споразумение, но към датата на Допълнителното
споразумение все още не е изискуема.
С
Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 02.10.2008
г. между „Б.Р.С." АД и „Ю.И Е.Д.Б." АД (сегашно „Ю.Б." АД),
вземанията на „Ю.Б." АД по Договор за покупка на недвижим имот № HL39872
от 28.07.2008 г., с кредитополучател З.Р.А. са прехвърлени на „Б.Р.С." АД.
С
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.12.2014 г. между
„Б.Р.С." АД и „Ю.Б." АД, вземанията на „Б.Р.С." АД по Договор за
покупка на недвижим имот № HL39872 от 28.07.2008 г., ведно с прилежащите му
споразумения, с кредитополучател З.Р.А. са прехвърлени обратно на „Ю.Б."
АД.
С
нотариална покана peг. № 7915/02.08.2016 г., акт 69,
том IV на нотариус В.М. с рег.№ 053 в регистъра на НК, връчена на 03.08.2016 г.,
„Ю.Б." АД уведомило длъжниците, че поради
неплащане на дължимите вноски на основание чл. 60, ал. 2, предложение 2 от ЗКИ,
обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Към настоящия момент останали
следните непогасените вноски: 37 погасителни вноски за главница, считано от
10.03.2013 г. и 42 погасителни вноски за лихва, считано от 10.04.2013 г., със
забава в плащанията от 1 258 дни.
С
нотариална покана peг. № 7916/02.08.2016 г., акт 70,
том IV на нотариус В.М. с рег.№ 053 в регистъра на НК, връчена на 03.08.2016 г.,
длъжникът е уведомен, че договорът за кредит, прехвърлен на „Б.Р.С." АД, е
цедиран обратно на „Ю.Б." АД с Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.12.2014 г.
С
оглед изложеното ищецът е образувал заповедно производство срещу длъжника на
основание чл. 417, т. 2 ГПК пред Софийски районен съд. Към момента на подаване
на заявлението общото задължение на длъжника възлизало на 156 120,68 швейцарски
франка, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката от 19.09.2016 г.,
от които 123 417,75 швейцарски франка - главница за периода от 10.09.2013 г. до
19.09.2016 г., 31 699,50 швейцарски франка
- договорни лихви за периода от 10.04.2013 г. до 19.09.2016 г.; 1 003,43
швейцарски франка - банкови такси за периода от 11.04.2013 г. до 19.09.2016 г.
Издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било поискано ЧАСТИЧНО за сума в
общ размер на 65 645,83 швейцарски франка, представляващи следните суми:
32 942,90 швейцарски франка - част от дължимата сума по главницата за периода
10.09.2013 г. - 19.09.2016 г., 31 699,50 швейцарски франка - цялата дължима
договорна лихва за периода 10.04.2013 г. - 19.09.2016 г.; 1 003,43 швейцарски
франка - цялата дължима сума за банкови такси за периода 11.04.2013 г. -
19.09.2016 г., за което било образувано ч.гр.д. 53197/2016 г. по описа на СРС, 40
състав и били издадени заповед за изпълнение от 29.09.2016 г. и изпълнителен
лист от 29.09.2016 г. за исканата сума ведно с направените по делото разноски -
държавна такса в размер на 2 347 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2
748,30 лева.
Въз
основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е било
образувано изпълнително дело № 1914/2016 г. на ЧСИ У.Д..
Със
съобщение на СРС, получено на 03.05.2017 г. ищцовото
дружество било уведомено за подадено бланково възражение срещу заповедта за
изпълнение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника.
В
връзка с описаното по-горе предявява настоящият иск и моли съда да постанови
решение, с което да признае съществуването на процесното
вземане от длъжника по извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б." АД от
19.09.2016 г. и заповед за изпълнение от 29.09.2016 г., и изпълнителен лист от
29.09.2016 г. по ч.гр.д. № 53197/2016 г., по описа на СРС, 40 състав и съгласно
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39872/28.07.2008 г., ведно с
прилежащите му допълнителни споразумения, сключен между „Ю.Б." АД, като кредитодател и З.Р.А., като кредитополучател, така както е
предявен частично в размер на 65 645,83 швейцарски франка, от които: 32 942,90
швейцарски франка - част от дължимата
сума по главницата за периода 10.09.2013 г. - 19.09.2016 г.; 31 699,50
швейцарски франка - цялата дължима договорна лихва за периода 10.04.2013 г. -
19.09.2016 г.; 1 003,43 швейцарски франка и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Претендира
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 53197/2016 г. по описа на 40
състав на Софийски районен съд, както и в и настоящото производство.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Поискал
е ангажиране на експертиза, както и прилагане на делото по заповедното
производство, образувано пред СРС.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответницата З.Р.А.
оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски в това число и
адвокатско възнаграждение.
На
първо място заявява, че заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
исковата молба са подадени от лице, което не е кредитор на вземането, не е
носител на претендираното материално право и не е
процесуално легитимирано да предяви установителни
искове за съществуване на вземането. Счита, че с Договор за цесия за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 02.10.2008 г., сключен между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.Б.“ АД, Банката
е прехвърлила всички свои вземания по договори за жилищни и потребителски
кредити.
На
следващо място твърди, че задължението по Договора не е било изискуемо към
датата на подаденото от Банката заявление за издаване на Заповед за изпълнение,
тъй като ответницата не е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита.
Счита,
че заповедта за изпълнение е издадена в нарушение на изискването на чл. 418,
ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК, тъй като
представеното Извлечение от счетоводни книги, въз основа на което е издадена,
не е редовно от външна страна.
Отделно
от това, според нея, в заповедта за изпълнение е разпоредено
да се изплатят суми в швейцарски франкове, а с Поканата за доброволно
изпълнение ответницата била поканена да изплати суми в левове.
Заявява,
че между същите страни е налице висящ съдебен спор, относно съществуването на
вземането и съществените условия на Договора за банков кредит № HL 39872 от
28.07.2008 г., който предхожда подаването на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на Извлечението от счетоводни книги, издадено по
Договора. Поради това и отразените в Извлечението от счетоводни книги със
съдържащите се в него претенции за главница, лихви и такси по никакъв начин не
удостоверяват безспорни и определени по основание и размер вземания, годни да
бъдат предмет на принудително изпълнение.
Твърди,
че претендираната от банката сума на вземането не е в
претендирания размер и валута. Съдържанието на
представеният договор за кредит е било променено, като добавките на ръка са
вписани след подписването му от страните, не са потвърдени с подписа на ответницата
и не отразяват волята й. Подписът, положен под всяка страница на договора, не бил
неин. В тази връзка, оспорва добавките на ръка в Договора за кредит.
Заявява
също, че съдържанието на Допълнително споразумение от 11.06.2012 г. към договора
за кредит също е променено, като задълженията са в размери, различни от тези,
съдържащи се в него. Оспорва добавките на ръка в Допълнителното споразумение
към Договора за кредит № HL 39872/2008 г. от 11.06.2012 г.
Твърди
още, че претендираното от Банката вземане в
швейцарски франкове не съществува, тъй като е възникнало и погасявано
задължение за ползваната главница от 73 500 евро, ведно с уговорената лихва, но
не и валидно задължение в швейцарски франкове.
По
отношение на лихвите, ответницата счита, че е видно, че веднага след сключване
на Договора за кредит банката е увеличила приложимия лихвен процент въз основа
на нищожни договорни клаузи. Следователно претендираното
от банката вземане за лихви не било дължимо в размера, посочен в Извлечението
от счетоводните книги на “Ю.Б.” АД, въз основа на което е издадена Заповедта за
изпълнение.
Възразява
и срещу размера на таксите в посочения размер.
Позовава
се на висящо дело пред Съда на ЕС - С-119/17, по преюдициално
запитване, касаещо хипотеза, която е от значение за
изхода на делото.
Евентуално,
прави възражение за унищожаемост на Договора за
кредит на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
32, ал. 3 ЗЗД поради въвеждане в заблуждение относно вида на валутата, в която
кредитът се усвоява и подлежи на връщане.
Представила
е писмени доказателства, ангажирала е експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан, като й присъди разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и експертизи, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и това се доказва от
събраните по делото доказателства, че между „Ю.И Е.Д.Б."
АД (сега "Ю.Б." АД) и З.Р.А. е сключен Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL39872/28.07.2008 г., по силата на който Банката предоставила
на Кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер
равностойността в швейцарски франкове на 73 500 евро по курс „купува" за
швейцарския франк към евро на „Ю.И Е.Д.Б." АД в деня на усвояване на
кредита, за покупка на недвижим имот.
Не се спори,
а и се установява от събраните доказателства, че срокът за усвояване на кредита
е тримесечен и кредитът е усвоен на 14.08.2008 г.
От
ответната страна не бяха представени доказателства за опровергаване твърденията
на ищеца в исковата молба, че към датата на усвояване на кредита приложимият
курс „купува" за швейцарския франк на Банката към евро е бил в размер на
1,6554025, като определеният, съобразно този курс, размер на предоставения и
усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е бил 121
673,00 швейцарски франка.
От
ищеца бяха представени Допълнителни споразумения от 07.04.2011 г. и 11.06.2012
г. за доказване обстоятелството, че страните са предоговорили
отношенията си във връзка с Договора за кредит и задълженията на ответницата –
кредитополучател, с цел облекчаване на дълга, Допълнително споразумение от
20.12.2012 г. за прекратяване на предходните споразумения и Допълнително
споразумение от 27.12.2012 г. отново за предоговаряне на задълженията.
От
ответната страна както Договора за кредит, така и споразумения към него бяха
оспорени досежно тяхното съдържание, но в хода на
съдебното производство това оспорване не бе доказано, поради което оспорените
документи не следва да се обявяват за неистински.
С
оглед на това съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че страните с
Допълнително споразумение от 27.12.2012 г. констатирали, че към датата на
споразумението задълженията на кредитополучателя са в размер, както следва:
50,06 шв. франка - просрочена главница, 1 341,42 шв. франка - просрочена лихва, 143,08 шв.
франка - просрочени такси, 128,66 шв. франка -
просрочени плащания по застраховки и 121 464,01 шв.
франка - редовна главница, като са договорили и редовна лихва, която
кредитополучателят дължи, и която ще бъде начислена за периода от датата на
падежа, предхождащ датата на Допълнителното споразумение до датата на падежа,
следващ датата на Допълнителното споразумение, но към датата на Допълнителното
споразумение все още не е изискуема.
Не се спори също така,
че, във връзка с подадено от Банката заявление по чл. 417 ГПК, е
било образувано по ч.гр. дело № 53197/2016 г.
на СРС, ГО, 40 състав, по което в нейна полза на 29.09.2016 г. в полза
на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като ответникцата е била осъдена да заплати на ищеца следните
суми: за
сума в общ размер на 65 645,83 швейцарски франка, представляващи следните
суми: 32 942,90 швейцарски франка - част от дължимата сума по главницата за
периода 10.09.2013 г. - 19.09.2016 г., 31 699,50 швейцарски франка - цялата
дължима договорна лихва за периода 10.04.2013 г. - 19.09.2016 г.; 1 003,43
швейцарски франка - цялата дължима сума за банкови такси за периода 11.04.2013 г.
- 19.09.2016 г., за което било образувано ч.гр.д. 53197/2016 г. по описа на СРС,
40 състав и били издадени заповед за изпълнение от 29.09.2016 г. и изпълнителен
лист от 29.09.2016 г. за исканата сума ведно с направените по делото разноски -
държавна такса в размер на 2 347 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2
748,30 лева.
След
уведомяване и в законовия срок на 06.03.2017 г. тя е подала възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, като е заявила, че не дължат сумите
по тях и, съобразно дадената му възможност ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си.
По искане на ищеца
съдът назначи съдебно – икономическа експертиза със следните задачи, поставени
от ищеца:
1. Какво е задължението на длъжниците
по процесния Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 39872/28.07.2Q08r., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения - общо,
както и по пера - главница, лихви, неустойки, такси и други задължения, ако
съществуват такива към деня на извлечението от счетоводни книги, издадено за
подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение -
30.05.2016г., както и към датата на изготвяне на експертизата;
2. Да посочи
периодите, през които ответниците не са
обслужвали/плащали кредита;
3.
Да посочи датите на последните плащания по
кредита и размера на платените суми по пера, както и начина на плащане на тези
суми(директен дебит, вноска на каса, банков превод или друг способ) и какво е
погасено с тези плащания.
Вещото
лице, след извършване на проверка по кредитното досие и на представените по
настоящото делото доказателства, даде заключение, че задължението на длъжниците по процесния Договор за
кредит за покупк0 - продажба на недвижим имот № HL 39872/28.07.2008г., ведно сприлежащите му допълнителни споразумения - общо, както и
по пера - главница, лихви, неустойки, такси и други задължения, към деня на
извлечението от счетоводни книги, издадено за подаване на заявлението за
издаване заповед за незабавно изпълнение - 30.05.2016г., както и към датата на
изготвяне на експертизата е както следва: общ дълг 156 120.68 шв. фр. от които:
-
главница -123 417.75шв.фр.,
-
договорни лихви -31 699.50шв.фр.,
-
такси - 1 003.43шв.фр.
Периодите, през които ответниците
не са обслужвали/плащали кредита са: от 07.02.2013г. до 03.12.2013г.; от
03.12.2013г. до 21.11.2014г.; от 05.12.2014г. до 12.03.2015г.; от 19.05.2015г.
до 07.10.2015г.
Датите на последните
плащания по кредита са посочени по-горе в т.2.
Размерът на платените суми по пера е: 37.17шф.фр.; 123.87шф.фр.; 245.71шф.фр.; 246.14шф.фр.; 108.85шф.фр.; 106.65шф.фр.; 106.74шф.фр.; 111.28шф.фр., като начинът
на плащане на тези суми е: директен превод; вноска с обмяна; кеш; погашение споразумение
и вноска по кредит, като от така описания начин на плащане и от отразените
счетоводни записвания по Извлечението не е видно какво е погасено с тези
плащания.
По искане на
ответника на експерта бяха поставени следните въпроси: - Каква сума и в каква
валута е изплатила реално банката на доверителката с възможност да се
разпорежда с нея? В каква валута е платена цената на финансирания недвижим имот и каква валута е изплатена
на каса за други разплащания?-Може ли титуляр на блокирана банкова сметка ***?
На тези въпроси вещото лице е дало отговор, че сумата, която Банката реално е изплатила на
ответницата с възможност да се
разпорежда с нея е в размер на 73 500.53 евро, като титуляр
на блокирана банкова сметка ***. Цената на
финансирания недвижим имот е платена във евро.
На експерта бяха поставени
и допълнителни въпроси и той изготви допълнителна експертиза, която бе приета в
съдебно заседание.
Съгласно тази експертиза, Базовият
лихвен процент, който е прилагала Банката е бил, както следва: 14.08.2008 г. – 5,
14.08.2008 г. – 5, 14.12008 г. – 7,2, 16.10.2008 г. – 6, 14.04.2011 г. – 0,
14.04.2012 г. – 7,2, 14.04.2012 г. – 7,2, 10.07.2012 г. – 7,2, 10.10.2012 г. – 6,95, 20.12.2012 г. – 10,31, 10.01.2013 г. – 6,95,
25.05.2017 г. – 6,95, като при стойност 0 е прилаган фиксиран, а не базов
лихвен процент.
Процентът,
с който е олихвявано задължението по процесния
договор за периода от датата на сключване на договора за кредит - 28.07.2008г.
до 25.05.2017г.(датата на подаване на ИМ) е както следва:
От 14.08.2008 до 14.09.2008
0.00 проц.
От 14.09.2008 до 14.10.2008
16.20 проц.
От 14.10.2008 до 14.04.2011
18.40 проц.
От 14.04.2011 до 14.04.2012
14.02 проц.
От 14.04.2012 до 10.07.2012
17.52 проц.
От 10.07.2012 до 10.10.2012
14.48 проц.
От 10.10.2012 до 20.12.2012
14.23 проц.
От 20.12.2012 до 10.01.2013
17.59 проц.
От 10.01.2013 до 25.05.2017 12.53 проц.
В хода
на настоящото производство по делото бе приложено ч.гр.д. № 53197/2016
г., във връзка с проведеното заповедно производство и издадените заповед за
изпълнение изпълнителен лист.
Във връзка с направеното оспорване на съдържанието на Договор за кредит № HL 39872/2008 г. и Допълнително споразумение от 11.06.2012 г.
към него – съдът откри
производство по реда на чл. 193 ГПК.
Други доказателства, релевантни за
правния спор, по делото не са представени.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата З.Р.А. че тя дължи
на ищеца сумите, визирани в издадената
заповед за незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл.
417 ГПК въз основа на Договор за банков кредит, подробно описан по - горе.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а, съобразно
характера
на предявения иск - положителен установителен, и
правилото, че на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат
положителните факти, на ищецът следваше да докаже в процеса, че ответникът му
дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответникът
-длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидно сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот и съответните
Допълнителни споразумения към него, сключени между Банката – ищец и ответницата.
В хода на
производството се установи, че изискуемостта на Договора за банков кредит е
настъпила поради липса на плащания от страна на датата на падежа, поради което
по инициатива на Банката – ищец, след обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, е образувано заповедно производство, издадена е цитираната заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за сумите, описани по – горе.
От ответната страна бяха направени множество
възражения и съдът дължи произнасяне по тях.
По отношение възражението на ответната страна за липса
на активна процесуална легитимация, съдът намира същото за неоснователно, пред
вид приложените по настоящото дело два договора за цесия, съответно от
02.10.2008 г. и 08.12.2014 г., неоспорени до момента на приключване на устните
състезания. Пред вид редовността на тези договори, съдът приема, че за ищеца
съществува правото да търси събиране по реда на заповедното производство
вземането си.
Съдът намира за неоснователно възражение на
ответницата, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем и за това сумата не
се дължи, пред вид факта, че от представените и приети от ищеца доказателства –
описаната по – горе нотариална покана, се установява безспорно уведомяването на
А., като кредитополучател по процесния договор, на
03.08.2016 г. за неговата предсрочна изискуемост поради неплащане на дълга.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответницата, че извлечението от счетоводните книги на ищеца, представено по
заповедното производство не е годен документ, въз основа на който да се издадат
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, пред вид
факта, че тези извлечения съдържат изискуемите и визирани в чл. 60, ал. 2 ЗКИ
реквизити – общ размер на непогасената част от дълга – главница, лихва,
обезщетението за забава, броят на неиздължените вноски, период на просрочие и т.н.
Съдът не обсъжда позоваването на ответницата на
наличие на висящ спор между страните по друго дело, пред вид липсата на
представени доказателства за развитието, респ. края на този процес. В тази
връзка съдът възприема и тезата на ищцовата страна,
че да се приеме, че при висящ процес не може да бъде издадена заповед за
изпълнение, би означавало, че длъжникът, с цел блокиране издаване на заповед за
изпълнение, би могъл да предяви иск, и с това да осуети възможността на
кредитора да реализира правата си.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответницата З.А. относно валутата, в която кредитът е предоставен, пред вид
договореното между страните по кредита, че той е предоставен в равностойността
на шв. Франкове по курс „купува“ на франка към еврото
на кредитодателя в деня на усвояване на кредита. В
този смисъл, базиран и на практиката на Съда по казус, свързан с отпуснат във франкове
кредит /д. № С-186-16/, настоящият съдебен състав не приема възраженията на
ответника за наличието на неравноправна клауза в договора, която да уврежда
интереса и правата на длъжника по договора за кредит, в качеството му на
потребител, и счита, че хипотезата на чл. 143 ЗЗП не е налице. В отговора на
исковата молба ищцата е заявила възражение и за унищожаемост
на договора за кредит поради наличие на неравноправна клауза относно вида на
валутата, в която кредитът е отпуснат. Съдът намира това възражение за
неоснователно, пред вид факта, че видът валута е изчерпателно посочен и това е
равностойността на шв. франк към момента на усвояване
на кредита по курса на кредитодателя.
В заключение досежно
направените от ответната страна и подробно обсъдени по настоящото дело от
решаващия състав възражения по предявения иск – както от фактическа, така и от
правна страна, съдът приема, че поведението на ответницата представлява шиканиране на процеса, пред вид продължителността на
действията й и развилите се между страните през годините от сключване на
договора за кредит – 2008 г. досега отношения.
С оглед всички представени доказателства и на база
заключението на приетата и неоспорена експертиза на вещото лице, съдът намира,
че ответницата дължи на ищеца посочените в заповедта за изпълнение суми.
По тези съображения съдът намира предявения иск за основателен и доказан и
счита, че той следва да бъде уважен, като бъде признато, че ответницата дължи
на ищеца посочените в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми,
произтичаща от неизпълнено задължение по . Договор за банков револвиращ кредит.
С оглед изхода на делото ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените в настоящото производство
разноски по списък: 2 347 лв. д.т. и 200 лв. депозит за в.л.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 415, ал. 1, по отношение на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Д.М.,
със съдебен адрес:***, офис 9, съществуването
на вземане в полза на „Ю.Б.“ АД срещу З.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, по извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б."
АД от 19.09.2016 г. и Заповед за изпълнение от 29.09.2016 г., и Изпълнителен
лист от 29.09.2016 г. по ч.гр.д. № 53197/2016 г., по описа на СРС, 40 състав и
съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39872/28.07.2008 г.,
ведно с прилежащите му допълнителни споразумения, сключен между „Ю.Б." АД,
като кредитодател и З.Р.А., като кредитополучател, частично предявено за сумата 65 645,83
швейцарски франка, формирана, както следва: 32 942,90 швейцарски
франка - част от дължимата сума по
главницата за периода 10.09.2013 г. - 19.09.2016 г.; 31 699,50 швейцарски
франка - цялата дължима договорна лихва за периода 10.04.2013 г. - 19.09.2016 г.;
1 003,43 швейцарски франка и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА,
на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, че оспорването от страна на З.Р.А. на Договор
за банков кредит № HL 39872 от 28.07.2008 г. и Допълнително споразумение от
11.06.2012 г. към Договора за кредит
по реда на чл. 193 ГПК, НЕ Е ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА З.Р.А. да заплати на „Ю.Б.“ АД разноски в настоящото производство, по
списък, както следва: 2 347 лв. д.т. и 200 лв. депозит за в.л.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в седемдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: