М
О Т И
В И :
Производството е по реда на гл.28 от НПК, чл.376 и сл.
от НПК.
Районна прокуратура, гр.Враца е внесла Постановление
от 08.06.2020г., с което на осн. чл.375 НПК е направила предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание на подсъдимият
Р.В.И. за извършено от него
престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 НК.
Подсъдимият Р.В.И.,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
а в хода на досъдебното производство в разпита си като обвиняем по делото твърди,
че не се признава за виновен, че единствено е ходил при нотариус, къде е
подписвал документи, че няма никакви документи на дружеството, че нищо не е
правил с него и че не е знаел, че трябва да подаде заявление за откриване на
производство по несъстоятелност.
Съдът, като взе предвид доводите на ВРП, изложени в
процесното постановление и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.В.И. по настоящем е на 53г. – роден
на ***г***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, грамотен със
средно техническо образование, разведен, неосъждан/реабилитиран/,
с ЕГН **********.
Търговско
дружество „**********“ ЕООД е основано на 23.03.2015г.,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Петър Дипларов“ №10, ет.3,
ат.4. Дейността му била свързана с полагане на саморазливни индустриални подови
настилки, като това била основаната дейност на фирмата. Първоначално
дружеството се управлявало и представлявало от П.С.П., а впоследствие управител
на „**********“ЕООД, била М.Н.Г.
Със Заповед
№Р-22221517007513-020-001/02.11.2017г. на ТД на НАП-София било възложено
извършване на ревизия на „**********“ ЕООД, за определяне на задълженията по
ЗДДС за периода от 20.05.2015г. до
30.09.2017г.
Данъчната Ревизията приключила с Ревизионен акт №22221517007513 - 091 - 001 от 20.04.2018г. на ТД на
НАП-София, който констатирал задължения по ЗДДС в размер на 86 122,84лв. и лихва в размер на 10 607,18лв. Ревизионния акт бил
обжалван с подадена жалба на 08.05.2019г. Производството се водело пред
АС-София, като делото било прекратено пред посочената съдебна инстанция на 19.06.2019г.
Междувременно, на 27.07.2018г.,
подсъдимият Р.В.И. бил приет за съдружник в търговското дружество „**********“ЕООД.
Изготвен бил протокол за извънредно общо събрание на съдружниците от същата
дата, който заверен нотариално от нотариус Е.С., съгласно който новия съдружник
Р.И. бил овластен за втори управител на дружеството, след което регистрацията на
дружеството била преместена в с.Г..На 10.08.2018г., М.Н.Г.подала молба за
прекратяване на служебните й отношения в качеството й на управител на „**********“
ООД и за заличаването й като такъв.
ОС-Враца с Решение №128 от 22.11.2018г. указал на Агенцията по Вписванията да извърши вписване
на подадено заявление №20181112160049 в описаната насока, като с дата 23.11.2018г. управител на дружество „**********“ЕООД е подсъдимият Р.В.И..
На 09.08.2019г.
бил изготвен Приемно-Предавателен Протокол между М.Н.Г.и Р.В.И., подписан и от
двамата, съгласно който подсъдимия получавал цялата касова наличност и цялата
счетоводна и търговско - правна документация на дружеството „**********“ООД в
оригинал.
От назначена по делото СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА,
се установява че за 2015г., 2016г. и 2017г., съгласно коефициентите за
финансова автономност и за задлъжнялост
- дружество „**********“ ЕООД не било в затруднено финансово състояние.
Публичните задължения са се формирали от РА № 22221517007513 - 091 - 001 от 20.04.2018г., за който било образувано
изпълнително дело № *********/2018г. Заведеното производство пред АС - София по
оспорения ревизионен акт било прекратено на 19.06.2019г., като Решението влязло
в сила на 01.08.2019г. Дружество „**********„ЕООД изпаднало в неплатежоспособност на 01.08.2019г., на която дата е
станало изискуемо задължение в размер на 86
122,84лв. към НАП по изготвения и описан по-горе ревизионен акт.
Следва да се отбележи и че последното плащане от страна на дружеството към
фиска било направено на 17.07.2015г.
В 30 - дневен срок от 01.08.2019г. - /датата на
изпадане в неплатежоспособност на ТД/ и въпреки наличните писмени доказателства, че към 30.08.2019г., цялата налична
документация на дружеството е била в негова власт и същия като управител имал
задължение да стори това -управителя на Дружество „**********„ ЕООД - Подсъдимият Р.В.И., е
следвало да заяви пред ОС-Враца неплатежоспособността на дружеството и да се
образува производство по несъстоятелност, но същият така и не подал заявление
за откриване на производство по несъстоятелност в ОС - Враца.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от събраните
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства обособени в два
тома, както следва: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите: св.М.Н.Г./л.9-
10, том 2/, св.Ц.И.Ц./л.128-129, том 2/, св. Л.М.Л. /л.174-175, том 2/ съдебно-счетоводна
експертиза, уведомление и справка на ТД на НАП /л.8-11, том 1/, справка актуално
състояние на „**********“ ЕООД / л.15-17, том 1/, справка ОС- Враца / л.19 и л.90,
том 1/, справка банкови сметки /лист л.21, том1/, справка ТД на НАП-Враца / л.23-65,
том 1/, банкова информация /л.95-154, том 1/, документи на „**********“ ЕООД /
л.11-38, том 2/, справка АВ-Враца / л.40-127, том 2/, справка ТД на НАП-Враца /л.132-
155, том 2/, справка сектор ПП-ОДМВР-Враца /л.156-157, том 2/, справка за
съдимост /л.170, том 2/, , съдебно - счетоводна експертиза /л.181-192, том 2/,
справка НАП за водени ИД /л.203, том 2/, както и останалите събрани по делото
доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
При така
установеното от фактическа страна е безспорен правния извод, че на
инкриминираната дата Подсъдимият Р.В.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.227б, ал.2,
вр.ал.1 от НК, като на 31.08.2019г. в гр.Враца, в качеството
на управляващ и представляващ търговско дружество „**********“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с.Г., ул.“Христо Ботев“ №39,
след като е изпаднал в неплатежоспособност, в 30-дневен срок от спиране на
плащанията, считано от 01.08.2019г., по установено, непогасено изискуемо и
ликвидно парично задължение в размер на 86
122,84 / осемдесет и шест хиляди сто двадесет и два лева и осемдесет и
четири ст./, дължимо от данъчни задължения по ЗДДС, установени с РА
№Р-22221517007513-091 - 001/20.04.2018г не е заявил това пред съда - Окръжен
съд - Враца, като съд по регистрация на дружеството да открие производство по
несъстоятелност, съгласно изискванията на чл.626,
вр. чл.608 ТЗ.
Касае
се за умишлено престъпление, засягащо обществени отношения, свързани със защита
интересите на кредиторите при осъществяване на търговска дейност.
ПОДСЪДИМИЯТ
Р.В.И. е
наказателноотговорно лице и в този смисъл е годен субект на престъплението по престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК,
тъй като видно от приложеното по делото удостоверение за актуално състояние той
представлява - търговско дружество „**********“
ООД.
Разпоредбата на чл.227б от НК има изискване субектът на престъплението да има
специално качество – да е лице, което управлява или представлява търговското дружество и което следва да е физическо лице със
съответните три основни изисквания, а именно: 1.да са дееспособни гражданско-правни субекти, 2.да извършват търговски сделки посочени в чл.1, от ТЗ и 3.тези сделки да се извършват по
занятие, тъй като нормата на чл.227б ал.2 от НК, препраща към нормата на чл.626, ал.2 от ТЗ следва, че субект на престъплението е управителя
на дружеството – Подсъдимият Р.В.И..
От обективна
страна изпълнителното деяние по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК се
изразява в „непоискване” от съда да открие производство по несъстоятелност в 30-дневен
срок от спиране на плащането, тоест се изразява в бездействие, състоянието на неплатежоспособност на дружеството да
се обяви пред съда съгласно изискването на закона, още повече, че по своя
характер и естество състоянието на неплатежоспособност е трайно и постоянно в определен
времеви отрязък, произтича от необходимостта да се постави начало на
производство по несъстоятелност със следващите се от това гражданско-правни
последици за длъжника респективно кредиторите. За отговорността по НК са от значение само действията, предписани от
състава на чл.227б от НК.
Задълженията по други закони - ТЗ, ЗКИ, ЗДДС и др., когато няма изрично
препращане към тях, са ирелевантни, т. е. без значение е какво поведение е
следвало да има търговецът по тези закони. Деянието по чл.227б от НК се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на
конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е довършено в
момента, до който търговецът е бил длъжен да предприеме извършване на
предписаното му действие. Затова до изтичането на 30-дневния срок бездействието
е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено.
Практиката
на ВКС сочи, че за обективната страна на
чл.227б от НК следва да са налице кумулативно релевантни два вида
бездействия на дееца: едното
е спиране на плащанията по търговската
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, а второто
е необявяването на тази
неплатежоспособност на търговеца в съда в срока по чл.227б, ал.2 от НК.
За съставомерността на
деянието представляващо бездействието на търговеца изпаднал в
неплатежоспособност няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само
фактическа или е обявена от съда. Тълкуването на понятието неплатежоспособност
няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален закон,
какъвто е Търговският закон, то а е дефинирано в специален закон, какъвто е Търговският
закон и се намира в нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ съдържанието на този елемент от
престъпния състав по чл.227б от НК се изяснява напълно с категориите на търговското право и се
намира в нормата на чл.608 от
Търговският закон. Според нея :„Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане, или
4.задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.“
Неплатежоспособността е
фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му, и се изразява в
липса на налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг.
Деянието по чл.227б ал.2 от НК се изразява в бездействие,
несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и
същото е довършено в момента, в който лицето, което управлява и представлява
търговското дружество, е било длъжно да предприеме извършване на предписаното
му действие – като управител или представител на търговско дружество, което изпадне
в неплатежоспособност, е длъжен в 30-дневен срок от спиране на плащанията да
заяви това пред съда и да поиска производство по несъстоятелност.
Престъплението е формално и
за съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само
фактическа или обявена от съд по надлежния ред. Няма изискване да са настъпили
съставомерни последици от деянието и да е настъпило реално увреждане или
поставяне на опасност за кредиторите.
Краят на 30-дневния срок е
всъщност начало на противоправното бездействие по чл.626 от ТЗ,
санкционирано от чл.227б ал.2 от НК.
В случая Подсъдимият Р.В.И. в качеството си на управляващ
и представляващ търговско дружество „**********“ ООД, чрез бездействието си не
е изпълнил вменените му по силата на закона задължения, като не е заявил
неплатежоспособността на дружеството пред компетентния съд.
По делото не е
спорно, че търговското дружество, е спряло плащанията си на 01.08.2019г., на която дата е станало изискуемо задължение в размер на 86 122,84лв. към НАП по РЕВИЗИОНЕН АКТ № 22221517007513 - 091 - 001 от 20.04.2018г., в размер на 86 122.84 лева.Към
дата - 01.08.2019г. управител на дружеството е подсъдимият
И..
От тази дата нататък законът свързва
това състояние (продължено, трайно, постоянно) с определено задължение - да се
уведоми съда. В посочения 30-дневен срок подсъдимият не е сторил това и е
продължил да бездейства. Именно това трайно бездействие по изпълнение на
конкретно задължение за определено заявление е обявено от закона за наказуемо и
характеризира престъплението по чл.227б от НК. Затова не могат да бъдат
споделени изводите, а те не се и подкрепят от данните по делото, че у
подсъдимият е липсвало съзнание, че представляваното от него търговското
дружество, е неплатежоспособно. Самият факт за състоянието на
неплатежоспособност към 01.08.2019г.
и не уведомяването на съда за него в тридесетдневния срок след тази дата са
достатъчни за съставомерността на деянието, защото подсъдимият е следвало да
има поведение, съобразено с изискванията по чл.227б НК.
Безспорно
е, че в 30 - дневен срок след изпадане в неплатежоспособност и спиране на
плащанията не е поискано от него като управляващ и представляващ „**********“
ООД от компетентния съд - Окръжен съд - Враца да открие производство по
несъстоятелност. Като не е сторил това и е продължил да бездейства, въпреки че
дружеството трайно е преустановило плащанията си, неизпълнявайки задължението
си за конкретно действие, подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното
престъпление. Същото е формално и за съставомерността му е без значение дали
неплатежоспособността е само фактическа или обявена от съд.
От субективна страна престъплението
е извършено при пряк умисъл.Правното задължение на подсъдимият като
представител на търговското дружество произтича от диспозицията на правната
норма, съдържаща се в чл.626 от ТЗ, и заради която нарушена диспозиция се
предвижда наказателна санкция по чл.227б
ал.2 от НК. Същевременно тези негови задължения произтичат от нормите на
ТЗ, вкл. и от учредителния договор и вписаните в него обстоятелства, в. т. и
чрез обяваване на несъстоятелност при основанията на закона. Подсъдимият е
съзнавал /знаел/, че е налице спиране на плащанията, знаел е, че следва да се
съобрази с нормите на ТЗ, предвиждал е обществено опасните последици от
неизпълнението си на това задължение и е искал настъпването
им.
В случая Подсъдимият Р.В.И. в качеството си на управляващ
и представляващ търговско дружество „**********“ ООД, чрез бездействието си не
е изпълнил вменените му по силата на закона задължения, като не е заявил неплатежоспособността
на дружеството пред компетентния съд.
Към
момента на извършване на престъплението - 31.08.2019г., подсъдимият Р.В.И., е на 53г. – роден на ***г***,
жител и живущ ***, българин, български гражданин, грамотен със средно
техническо образование, разведен,
с ЕГН **********,
От
свидетелството за съдимост на обв.Р.В.И. ***, е видно, че същият е осъждан по
НОХД №1612/2009г. на ВРС, като му е наложено наказание „глоба“. За същата не е
образувано изпълнително производство и е изтекъл срок от повече от 9 години,
като е налице изтекла давност и обвиняемото лице е реабилитирано, с оглед ТР
№2/2018г. и в този смисъл същият се явява неосъждан.под.И. не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV на НК.
От престъплението не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, а за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, следователно
налице са предпоставките на чл.78а от НК
в тяхната кумулативна даденост, поради което и предложението на прокуратурата
за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е основателно.
Съдът при определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият Р.В.И., за извършеното, и при спазване задължителните разпоредби на
чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.227б,
ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.78а от НК, отчете липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива,
чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието, и липсата на други противообществени прояви,
което мотивира съда да наложи на подсъдимият административно наказание при
превес на смекчаващите вината му обстоятелства в предвидения от закона - чл.78а от НК минимален размер от 1000 лв. в полза на Държавата. Така наложеното наказание по преценка на
съда съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Предвид изхода на делото съдът осъди подсъдимият
Р.В.И. да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-
Враца сумата от 439.00 лева разноски по делото.
Причини за извършване на престъплението:незачитане установените в страната
правила, охраняващи правата на кредиторите.
По изложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: