Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /24.03.2022
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА,
ІV състав, в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2547 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалбата на „Ей Ди Логистик България“
ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Решение № 32-345724/01.11.2021
година към MRN 21BG002002056174R2/01.09.2021 година на Директора на
Териториална дирекция Митница – Варна, с което е извършен отказ да се приеме
декларираната митническа стойност на стока; определена е митническа стойност на
внасяната стока в размер на 3 216,69 лева и са определени дължимите за
доплащане суми, както следва : данък върху добавената стойност – 466,89 лева. Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е
незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че административният
орган е издал оспореното решение при липсата доказателства, които да обосноват
съмнение в декларираната митническа стойност. Отделно от това твърди, че
органът не е спазил процедурата по увеличаване на митническата стойност.
Твърди, че декларираната в митническата декларация стойност е договорената и
реално платена цена между страните по търговската сделка, за което е представил
фактура при деклариране на стоката. Твърди, че органът неправилно е определил
митническата стойност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения
акт. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът – Директорът на Териториална
дирекция Митница - Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Твърди, че оспореният акт е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон. Твърди, че декларираната от
жалбоподателя митническа стойност е занижена, което се установява от вносните
документи за други извършени през същия период вносове. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна и правна
страна следното:
С Решение № 32-345724 от 01.11.2021
година Директорът на Териториална дирекция Митница - Варна е отказал да приеме
митническата стойност на декларираната от жалбоподателя стока и е определил
митническа стойност в размер на 3 216,69 лева. За да постанови този
резултат органът е приел, че дружеството не е представило изисканите му с писмо
от 03.09.2020 година допълнително документи за установяване на реално платената
цена. Приел е, че не е представен договор, нито кореспонденция с доставчика на
стоката, не е представен банков документ за извършеното плащане от
жалбоподателя на доставчика. Въз основа на MRN 21BG003009116438R2/28.05.2021
година е приел, че митническата стойност на сходни
стоки е 9,27 лева на брой.
Оспореното решение е връчено на
жалбоподателя на 03.11.2021 година (л. 2 от преписката). Жалбата е депозирана
на 17.11.2021 година (л. 19 от делото) и от адресата на акта, поради което
съдът намира, че е допустима.
На 01.09.2021 година в Митница -
Варна е представена MRN 21BG002002056174R2 (л. 27 от административната преписката) за поставяне под
режим „допускане за свободно обращение на стоки.
Между страните не се спори, че с
писмо изх. № 32-283312/03.09.2020 година Директорът на Териториална дирекция
Митница – Варна), за нуждите на допълнителната проверка на митническата
декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447, от
жалбоподателя са изискани писмени документи за установяване начина на формиране
на стойността на стоката.
Между страните не се спори, че
жалбоподателят не е представил допълнителни документи за удостоверяване на
реално платената цена.
С писмо рег. № 32-302423/24.09.2021
година (л. 13-17 от преписката) Директорът на Териториална дирекциа Митница-Варна
е уведомил жалбоподателя, че не приема декларираната митническа стойност,
поради съмнения за занижена дакларирана стойност. Дружеството е уведомено, че
определената към момента нова митническа стойност на основание 74, пар. 1 и
пар. 2 от МК е в размер на 3 216,69 лева. На жалбоподателя е дадена
възможност в 30 дневен срок от получаване на съобщението да изрази становище.
От заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено се установява, че реално платената и подлежаща на плащане
цена за стоката по декларацията е в размер на 46 749,17 евро или
91 433,50 лева. За да приеме, че плащането е в този размер вещото лице се
е позовало на счетоводни отразявания (сметка 400 „Доставчици“).
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 година, Mitsui &
Co. Deutschland, C‑256/07, EU:C:2008:580, т. 20; Решение от 15 юли 2010
година, Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439.
По правило и съгласно чл. 70, пар.
1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени
в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК.
Освен това митническата стойност
трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение
от 16 ноември 2006 година, Compaq Computer International Corporation, С-306/04,
EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата стойност не
може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на
внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно
прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Когато митническата стойност не
може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1, митническото остойностяване се
извършва по реда на чл. 74, пар. 3 от МК - въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за
определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Макар при митническото
остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от
МК, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност
на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140,
пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя
друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва
да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.
74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото
общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в
стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесните стоки – Решение № 14635/21.11.2012 година по адм.д. № 4902/2012
година на Върховния административен съд.
Съгласно чл. 141, пар. 1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МК се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя.
Когато не може да се установи
такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид
договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно
търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва
да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското
равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни
стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, пар. 2, т. 4) и т. 14) и според тях в
рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение
отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в
същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането
на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.
140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност
на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това
задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с
общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като
в тази връзка чл. 15, пар. 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко
или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е
основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане с
уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от
Решение от 28 февруари 2008 година, Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т. 52.
Задължението за мотивиране на
решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22,
пар. 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно
за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява
основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки
случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ
лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2018 година,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т. 36.
По силата на този принцип и в
контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане,
лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност,
следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето
становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да
основе своето решение.
Доколкото производството по чл.
140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията
относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на
изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014 година, Г. Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т. 49.
Съдът намира, че не са представени
доказателства обосноваващи съмнение у митническите органи, че декларираната
цена не е реално платената.
По така изложените съображения
съдът приема, че митническите органи неправилно са приложили чл. 140, вр. чл.
141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МК, поради
което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е
определил нова такава, по декларация на трето лице, Директорът на Териториална
дирекция Митница - Варна е постановил незаконосъобразен административен акт,
който следва да се отмени.
При този изход на спора на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева,
от които 50 лева – държавна такса за образуване на делото и 300 лева –
възнаграждение на вещото лице по приетата Съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 32-345724/01.11.2021 година към MRN 21BG002002056174R2/01.09.2021 година на Директора на Териториална дирекция Митница – Варна по жалбата на „Ей Ди Логистик България“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********.
ОСЪЖДА Агенция Митници – Териториална
дирекция Митница - Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Ей
Ди Логистик България“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от
350 (триста и петдесет) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалбо в 14-дневен срот от получаване на съобщението
от страните пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ :