Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр.София, 26,10,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Маргарита Апостолова
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №8809 по
описа за 2020год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Н.Р. Н. срещу
„С.п.“ЕООД иск с пр.основание
чл.92, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 40
000,00лева, представляваща неустойка по
договор за правна защита и съдействие сключен между „С.п.“ЕООД и ищеца
от 11,11,2019год. с №201911110084, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба до изплащане на вземането, както и иск с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 2588,89лв., обезщетение за забава
за периода от 01,01,2020год. до
20,08,2020год..
Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за
правна защита и съдействие с №201911110084, по силата на който Н.Н., в качеството на повереник на „С.п.“ЕООД, е приел да извърши съдебни и извънсъдебни консултации и действия относно правоотношения
с турската компания „Д. Я. Е. Р. Ф.С.Т.Л.
Ш.“ООД. Ищецът незабавно предприел
необходимите действия за
осъществяване на правната помощ и защита на ответника. В чл.4 от
договора е уговорено възнаграждение в размер на 40000,00лв., платимо разсрочено
съобразно уговореното в чл.5 от
договора. Платената от ответника част от
възнаграждението е 3000,00лв., поради което и след отправена покана
за доброволно изпълнение, договорът
е развален от ищеца. Поддържа в тази
хипотеза да е възникнало правото му на неустойка, уговорена съгласно чл.13 от
договора, а именно при разваляне на
договора поради неизпълнение от страна на възложителя, пълномощията на
адвоката се прекратяват, а възложителят дължи неустойка за разваляне в размер на възнаграждението по чл.4 или 40000,00лв. Налице е и забава за
изпълнение, поради което се претендира обезщетение за забава до датата на исковата молба.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Ответникът-С.п. ЕООД в указания законоустановен едномесечен срок по реда
на чл.131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва ищецът да е изправна страна по
договора. Твърди пълно неизпълнение на поетите договорни задължения, вкл. да
се ангажира съдебната отговорност на длъжници на ответника, във връзка с
което му е заплатена и сумата от 3000,00лв. Сочи на
недобросъвестно поведение при водене на
преговорите при сключване на договор за
правна защита и съдействие като не е
уведомил С.п. ЕООД за невъзможността да
се предприемат съдебни процедури спрямо лице
регистрирано на територията на Република Турция, доколкото няма представител в Република България. Не се предприети действия по обезпечаване на
иск съобразно уговореното, не са
предприети действия по защита на правата на
ответника пред ДАНС, Полиция и Прокуратура на Република България. Релевира доводи за неавтентичност на договор от 11,11,2019год.
като подписан от лице, което не е
управител на дружеството.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковата претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото по реда
на първоинстанционното производство, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените по
делото доказателства се установява, че между страните по делото са възникнали
договорни правоотношения, по силата на договор за адвокатска услуга
№201911110084 от 11,11,2019год., по силата на който Н. Р. Н.,
в качеството на адвокат е поел ангажимент за
извършване по възлагане на С. п. ЕООД/ възложител/, представителство и юридическа
помощ във връзка с възникнали търговски
и граждански правоотношения с длъжници на възложителя-„Д. Я.Е. Р. Ф. С.Т. Л.Ш.“ ООД с
рег.№******, Република Турция, а именно относно:
1. правно проучване, писане и изпращане на покана,
в това число нотариална покана и всички
други необходим извънсъдебни действия за изплащане на задълженията на длъжника към Възложителя;
2.Процесуално представителство пред
компетентен съд за присъждане на вземанията на възложителя от длъжника в това число
по извършване на процедура по
обезпечаване на вземанията на възложителя преди завеждане на иска;
3. процесуално представителство във връзка с
нарушени авторски и сродни права от длъжника при и по повод отношенията с възложителя и трети лица-артисти
и статисти, ангажирани от и чрез
Възложителя;
4. Преговори с длъжника за увреждане изплащане на задълженията му с възложителя;
5. Представителство пред държавни органи и
институции, ДАНС, Икономическа полиция, Прокуратура, Следствие и всички други,
с оглед подаване на сигнали, жалби и искания за разследване на
Длъжника;
В чл. 4 е договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 40000,00лв. за посочените
по-горе услуги, включително завеждане на
иск пред съда или арбитража, за всяка
съдебна инстанция; В чл.5 от договора е
посочено разсрочено плащане, а именно: 15000лв. платима до 30,11,2019год.,
15000,00лв. платима до два месеца от подписване на договора и окончателна вноска в размер на
10000лв., платима до пет месеца от датата на
подписване на договора. В чл.13 е предвидено задължение за неустойка
при разваляне на договора по вина на
възложителя, в който случай пълномощията на адвоката автоматично се
прекратяват, а възложителят дължи неустойка
за причиненото разваляне в размер на договореното възнаграждение по
чл.4, изречение първо като същата е дължима от изтичане на срока за доброволно изпълнение.
От страна на ответника е релевирано възражение
за неавтентичност на договора, поради
оспорване подписа на представител на
дружеството, което съдът намира за недоказано, с оглед процесуалното поведение
на ответното дружество, с оглед
невнасяне на разноски за допусната съдебно-почеркова експертиза. С оглед горното и предвид
наличната между страните електронна кореспонденция, която не се оспорва от ответника се установява
сключването на процесния договор за правна защита и съдействие. Спорно между страните е налице
ли е разваляне на договора от страна на
ищеца.
Приложена е покана до „С.
п.“ЕООД изпратена от електронна
поща на ищеца на 23,12,2019год. за доброволно изпълнение на задължения и изявление за
разваляне на договор за адвокатски услуги, на основание неизпълнение на задължения на възложителя да
заплати първата вноска от адвокатското възнаграждение в размер на 15000лв., с
падеж 30,11,2019год., от които са платени само 3000лв., както и поради неосигурено съдействие за продължаване на процесуално представителство. Посочено е ищецът да е констатирал на 20,12,2019год. наемане на друг адвокат от ответника. Отправено е волеизявление за доброволно
плащане на сумата от 12000лв. в 1 седмичен срок от получаване на
поканата, а в случай, че същото не бъде изплатено договорът следва да се счита развален. На същата дата е върнат отговор от управителя на „С.п. ЕООД“,
от който е видно да е получено волеизявлението за разваляне на
договора. В резултат на получената покана от страна на управителя на ответното дружество е изпратен отговор на
24,12,2019год., в който е заявено, че във връзка с предмета на процесния договор
е ангажирана друга адвокатска кантора, след двукратен отказ за обезпечаване на
бъдещ иск, по искане на ищеца.
Заявено е дружеството да не е давало съгласие за стартиране на дело от търговско правен характер поради
липса на финансови средства, включително и
за заплащане на адвокатски
хонорар, поради което договорните
отношения с ищеца следва да се считат прекратени от страна на
ответника.
Представени са пълномощни
предоставени на ищеца от 18,11,2019год., 27,11,2019год., 18,11,2019год.,
27,11,2019год., сигнал искане до ИА Национален филмов център към Министерство на културата и
съобщения за постановено определение от
20,11,2019год. на СГС , 28,11,2019год., сигнал искане до министъра на културата от 22,11,2019год.,
нотариална покана от името на ответното дружество до длъжника за изплащане на
парични суми.
По иска с пр.кв.чл.92, ал.1 от ЗЗД;
Чрез осъдителния облигаторен
иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ищецът претендира
от съда със сила на присъдено нещо да установи наличието в негова полза
на изискуемо притезателно право за получаване на
парична сума и да допусне принудителното осъществяване на така установеното
право.
Фактическият състав на правото по чл. 92, ал. 1 включва
наличието на акцесорно съглашение (неустойка), предвидено като клауза в
договор, с предмет парична сума, което става изискуемо при неизпълнение на
задължение на страна по договора. Ищецът следва да докаже, че е налице валидно
сключен договор с ответника и липсва изпълнение от страна на последния на
задължение по съответния договор.
Видно от сключения
договор от 11,11,2019год. договорената неустойка е за „разваляне
на договора поради неизпълнение от страна на възложителя… в размер на
договореното възнаграждение“. Задължението на възложителя е свързано с плащане на дължимото адвокатско
възнаграждение. Така уговорената неустойка е уговорена като неустойка за
разваляне, но доколкото по естеството си съставлява неустойка, то съдът намира
да съставлява вид компенсаторна неустойка за вреди от неизпълнението, тъй като
вреди от самото разваляне няма как да настъпят, нито за длъжника нито за
кредитора. Съдът не споделя тезата, че когато изпълнението по договора е
осуетено по вина на длъжника, при разваляне на договора и с
оглед обратното действие на развалянето, отпада и задължението за неустойка,
тъй като в този случай биха били осуетени функциите на неустойката и в частност
санкционната такава.
Ето защо основателността на исковата претенция е обусловена от
преценката за изправност на ищеца
по договора за адвокатска услуга, разваляне на
същия и валидност на клаузата за
неустойка.
Не се спори между
страните относно обстоятелството, че
задължението на ответника за заплащане на
първата вноска по договора с падеж
до 30,11,2019год. не е изпълнено изцяло. Платена е сума в размер на 3000,00лв. Към момента
на неизпълнение на задължението на ответника за сума в размер на
12000,00лв., съдът обосновава извод за
изправност на ищеца по сключения
договор. Представени са доказателства сочещи на
подадени искания до Изпълнителна агенция национален филмов център към Министерство на
културата, до министерство на културата,
изготвяне на нотариална покана до длъжника на ответното дружество, заявени са молби за обезпечение и привременни
мерки по чл.96а от ЗАПСП по отношение на
Д.Яп.Е.Р.Ф.С. Т.л. Ш. ООД с рег. Република Турция, по които видно от представената
кореспонденция, е постановен отказ за допускане на обезпечение, но посоченото
обстоятелство не обосновава неизправност на
ищеца, доколкото дейността по
предоставяне на правна помощ няма
резултативен характер, макар и в договора да е посочено резултативно адв. възнаграждение, освен договореното по чл.4/ ирелевантна за
делото е преценката относно валидността на подобна клауза/. Извършените от ищеца
действия по правно проучване и извънсъдебно уреждане на отношенията с длъжника
на ответното дружество е относимо към договор от 11,11,2019год.,
доколкото има за предмет уреждане на
възникналите граждански и търговски
правоотношения с длъжника Д. Я.Е3.
Р. Ф. С. Т. Л. Ш.ООД, Република Турция, и доколкото тази дейност е изрично изключена от предмета
на дейност по друг договор за абонаментно обслужване, сключен между страните на
същата дата-11,11,2019год. От
ответника не са ангажирани доказателства
оборващи възраженията за некомпетентно изпълнение на правната дейност от ищеца.
Частичното плащане
на първата вноска от договореното възнаграждение 3000лв. от 15000лв., не сочи
на незначителност на изпълнението по
смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД, въпреки, че самият факт на ангажиране на друг адвокат за защита правата на ответника
по казуса не сочи на невъзможност за
изпълнение, доколкото по делото не са ангажирани доказателства от ищеца за неосигурено съдействие по
предоставяне на документи или пълномощни
за представителство на дружеството. По
отношение на твърдението на ищеца за настъпило разваляне на договора, предвид отправено
волеизявление с НП от 23,12,2019год. и
предвид това да не се спори, че в срока за доброволно изпълнение ответникът не
е заплатил дължимия остатък от вноската в размер на 12000лв., съдът обосновава извод да е реализирано
правото на довереника да развали
договора, с изтичане на срока за
доброволно изпълнение към 31,12,2019год.
Въпреки това
настоящият състав намира договорената клауза за неустойка да е недействителна
поради противоречие с добрите нрави. Преценката за това е дължима към датата на сключване на
договора и така договорена същата излиза от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Доверителят винаги би могъл да се откаже
от мандатното правоотношение, но при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право
на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи
възнаграждение само за положения труд-чл.26, ал.2
от Закона за адвокатурата. В конкретната хипотеза
неустойката е уговорена като
обезпечаваща невъзможност на доверителя
да се откаже от адвокатска услуга, което противоречи на добрите нрави. Още
повече, че в случая е налице не отказ от страна на ответника, а разваляне на договора по инициатива на ищеца, в който
случай и при освобождаване от
задължението да изпълни договореното би получил договореното адвокатско
възнаграждение в пълен размер, което не може да бъде обяснено със санкционната
функция на неустойката, а води до неоснователно обогатяване. Накърнен е и
принципа на равнопоставеност между страните,
доколкото при неизпълнение на договора
от страна на ищеца не е предвидена неустоечна клауза ползваща
ответника, а неустойката е договорена и независимо от обема на договорното неизпълнение
на длъжника. В този смисъл е и клаузата на чл.15 от договора също ограничаваща
свободата на договаряне, доколкото при наемане на друг адвокат от страна на ответното дружество и при извършени
проучвания от адвоката, в тежест на ответника е и заплащане на 1/2от
договореното с другия адвокат възнаграждение. Следва да се отбележи, че при
неустойка при разваляне на договор, вредите за изправната страна имат за цел да
обезщетят не очаквания позитивен интерес от договора /получаване на дължимото
възнаграждение/, а действително претърпените вреди-арг.
от чл.88, ал.1 от ЗЗД. Валидността на неустоечната
клауза следва да бъде разгледана и в контекста на втори договор между страните
от същата дата, който формално и да има
различен предмет, изрично изключващ работа по отношение на вземанията на
ответника с Д.Я. Е. Р. Ф. С.Т. Л. Ш.
ООД, то с оглед представените от ищеца доказателства по гр.д.№9518/2020год., по
описа на СГС, ГО, възнаграждението за свършената работа по абонаментен план, е
обсъждано именно за осъществена правна защита и съдействие във връзка с този
длъжник, предмет на работа по процесния договор №201911110084, което също е
индикатор за добросъвестността в отношенията с ответника. Предвид изложеното и
при комплексната преценка на възникналите правоотношения между страните съдът
намира договорената
неустойка да излиза от присъщите и функции- обезпечителна, обезщетителна
и санкционна и договорена в нарушение на добрите нрави и принципа за
добросъвестност, поради което е нищожна.
Съобразно
изложеното за ищеца не е възникнало вземане основано на неустоечна клауза, а исковата
претенция като неоснователна подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност
на главната искова претенция неоснователно
е и акцесорното вземане за законна лихва върху главница в размер на 2588,89лв.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски, но такива не се
претендират и доказват, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявени от Н.Р.Н., с ЕГН **********,***, офис 513 срещу „С. п.“ ЕООД, с ЕИК ********, с адрес *** иск с пр. основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
сума в размер на 40000,00лв., неустойка на осн.чл.13
от договор за адвокатска услуга №201911110084/11,11,2019год.,
ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането, както и иск с пр.осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 2588,89лв.,
обезщетение за забава, за периода от 01,01,2020год. до 20,08,2020год. като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: